Белмекен (връх)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Белмекен.
| Белмекен | |
 Връх Белмекен | |
  Местоположение на картата на Рила | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България |
| Част от | Рила |
| Надм. височина | 2626 m |
| Белмекен в Общомедия | |
Белмекен (от 29 юни до 23 юли 1942 г. Бели връх, от 14 март 1950 г. Коларов)[1] е връх в Белмекенския дял на Рила с височина 2626 m. В близост се намира язовир „Белмекен“ и високопланинската спортна база „Белмекен“. В съседство се намират Соколов връх и Червени връх. Сравнително лесно достъпен през лятото от юг, откъм язовир „Белмекен“. Северният склон е отвесен, извисява се над циркуса Кутлините. През зимата склоновете му са лавиноопасни и при изкачване трябва да се използват коловите маркировки.[2]
В полите на върха се намира и площадка за летни лагери. Изходни пунктове за върха са селата Юндола и Сестримо.[2]
Поглед от върха[редактиране | редактиране на кода]
При ясно време и добра видимост от върха се откриват гледки във всички посоки. Могат да се видят Пирин с връх Вихрен, Славянка с Гоцев връх, Витоша с Камен дел, Стара Планина, Средна гора, Западните Родопи, язовирите „Искър“ и „Батак“, както и разположения в подножието му язовир „Белмекен“.
Животински свят[редактиране | редактиране на кода]
Край връх Белмекен са наблюдавани соколи скитници, гарвани, скални лястовици и др., а под върха е разположена най-високопланинската колония на лалугера (Spermophilus citellus) в България и на целия Балкански полуостров. Видът е защитен и е с важно ресурсно значение като хранителен източник за редица видове орли и други хищници.
Други[редактиране | редактиране на кода]
На Белмекен е наречена улица в квартал „Бъкстон“ в София (Карта).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 27.
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 226.