от Уикипедия, свободната енциклопедия

Белоградчишките скали

Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Те образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи.Обявени са за природна забележителност през 1949 г.

Съдържание

1 Релеф
2 История
- 2.1 Галерия
- 2.2 Външни препратки

[редактиране] Релеф

[редактиране] Фалковска група

На изток е Фалковската група, в която се включват:

Момина скала

Формата ѝ наподобява глава на момиче.

Пчелен камък, която е убежище на диви пчели.
Орлов камък
Боров камък

[редактиране] Централна група

Централната група се извисява над град Белоградчик. В нея се включват:

Мислен камък
Конникът
Мадоната
Дервишът
Метохът
Ученичката
Адам и Ева
Велкова глава
Кукувицата - наречена е така, защото при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица.

[редактиране] Збеговска група

Най-западно се намира Збеговската група. Тя включва :

Близнаците
Магаза
Борич

[редактиране] История

В края на перма , преди около 230 млн.г. в резултат на херцинския тектоничен цикъл земите в района на Белоградчик се наслоили песьчливо-мергелни скали. Релефът бил силно разчленен. По-късно те били заляти от море, на дъното на което се отлагали пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. През юрския период върху пясъчниците се наслоили по-светли и по-дребни сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагънал и останал на суша, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма антиклинала. При това нагъване варовиците като по-пластични претърпели деформация, а среднокъсовите конгломерати в ядката на антиклиналата силно се напукали. Впоследствие започнала интензивна ерозия на най-високо издигнатите части. Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата варовиците от тези части се разрушили и разкрили силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експоатиран от древни времена.