Белослав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Белослав
България
Red pog.png
Белослав
Област Варна
Red pog.png
Белослав
Общи данни
Население 8 125 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 7 782 (НСИ)
Землище 38,37 km²
Надм. височина 34 m
Пощ. код 9178
Тел. код 05112
МПС код В (В)
ЕКАТТЕ 3719
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Белослав
Желязко Петров
(независим)

Белосла̀в е град в Североизточна България. Той се намира в област Варна и е в близост до градовете Варна, Девня и Провадия. Градът е административен център на община Белослав.

География[редактиране | edit source]

Град Белослав се намира на 19 km западно от Варна. Разположен е на двата бряга на дълбокоплавателния канал Варна - Девня. Белослав е разположен долинно между няколко хълма. На юг се намира Авренското плато, на запад е хълмът над старите гробища, на изток е хълмът (чуката) "Кръста". Височината "Добрева чука" е западната преграда на квартал "Акациите", който е разположен на северния бряг на дълбокоплавателния канал. Градът е застроен при надморска височина 3-70 m и заема площ от 1984 дка. Почти толкова - 1914 дка заема промишлената зона - предимно бившите стъкларски завод и сгради на "Транстрой".

Цялата територия на община Белослав се намира на двата бряга на Белославското и Варненското езеро, като граничи със землищата на общините Варна, Аврен, Девня. Географският релеф е хълмисто-равнинен. Надморската височина на общинската територия е 0-300 m. В града има редовен ферибот за превозване на пътниците от единия край на града до другия, поради липсата на мост.

Съставните селища към община Белослав са: село Езерово, село Страшимирово и село Разделна.

История[редактиране | edit source]

До 1882 година името на селото е Гебедже, а до 1940 - Белово.[1]

Димитра Войнова основава през 1945 г. първото женско дружество в Белослав. Дружеството развива огромна за времето си дейност. Пример е изграждането на родилен дом, който по-късно става болница за обучение на акушерки.

До идването на власт на комунистическия режим Белославското (Гебедженско) езеро е било изключително сладководно заради изворите, които са на територията му. Езерото е било плитко и чисто, имало е много видове сладководна риба и раци, като Белослав е известен със своите "гебеджански раци". През комунизма с цел да развие плановата икономика чрез изграждане на промишлени гиганти (Соди Девня и други предприятия в промишлената зона на град Девня), се взима решение за разрушаване на природните образувания и изграждане на дълбоководен плавателен канал. Без оглед за щетите, които ще нанесат, властите свързват сладководното Белославско езеро със Варненското езеро, а от там и с Черно море, вследствие на което всички сладководни организми измират (екологична и био-катастрофа). Влизащите понякога делфини пък умират, тъй като водите не са достатъчно солени, оцеляват единствено медузи.

Скоро е направен ремонт на православния храм, построен през 1936 г. (преди това е имало стара черква на почти същото място). В града има читалище и 4 училища - в северната част – ПГ "Св. Димитър Солунски" и ОУ "Св. Патриарх Евтимий", а от южната страна – НУ "Отец Пайсии" и СОУ "Св. св. Кирил и Методии", които са претърпели основен ремонт.

Икономика[редактиране | edit source]

По брутен вътрешен продукт на човек през 2001 г. община Белослав се нарежда на 16 място от общо 262 общини в България. Общинската икономика е с промишлено-аграрна структура, като местната индустрия е доминирана от тежката промишленост, и тя има структуроопределящо значение за икономиката на община Белослав. Енергетиката е представена от ТЕЦ “Варна”, а развитието на добивната промишленост е свързано предимно с възможностите за добив на строителни материали в района на град Белослав и с. Разделна. Освен това за общината са характерни производството на зърнени и технически култури и лозарството. Край село Езерово има големи лозови масиви.

Близостта до голям административен и стопански център – град Варна, и особено отличната транспортна достъпност определят възможностите за индустриализацията на общинската икономика, чрез подкрепа за развитие на технологичен бизнес.

Икономическите дейности в община Белослав са насочени в различни сфери. Като по-крупни икономически дейности и съответно важни стопански субекти могат да се определят:

  • Производство на Електроенергия - "ТЕЦ ВАРНА" АД
  • Кораборемонт - "МТГ-Варна" АД
  • Воден транспорт - Ферибот (пътнически и за МПС)
  • "Фериботен комплекс" АД, "Белфери" ЕООД
  • Строителство - "Транстрой-Варна" АД
  • Производство на стъкларски изделия - "ИНХОМ" ООД
  • Търговия с метални отпадъци - "ТРАНСИНС ИНДЪСТРИ" АД
  • Производство на оборудване за енергетиката - "ЕНЕРГОРЕМОНТ ВАРНА" АД, Военноморска ремонтна база - община Белослав.

Личности[редактиране | edit source]

  • Росен Гацин — председател на Народно читалище „Съзнание“
  • Митко Стоянов — вице-републикански шампион в спорта MMA (Смесени Бойни Изкуства) за юни 2010 г. - кат. 60 kg. През октомври 2010 г. става шампион на България кат. 65 kg, а през август 2011 г. печели титлата Балкански шампион в кат. 70 kg.
  • Иво Аръков - млад актьор, обявен за "изгряваща звезда" на българското кино и театър. Участвал в филма "Кецове" и в една от главните роли в сериала "Фамилията". Аръков играе и в няколко театрални постановки. Завършва НАТФИЗ едва през 2011 г.

Забележителности[редактиране | edit source]

Музеи[редактиране | edit source]

Музейната експозиция "Сенки от миналото", която се намира в Народно читалище "Съзнание", е отворена за посещение.

Театри[редактиране | edit source]

Читалището в Белослав е и сцена на театър. Там почти всяка година се прави художествена самодейност.

Фериботи[редактиране | edit source]

Общината разполага с едноименен ферибот, пресичащ канала между Варненското и Белославското езера. Минава през 10-на минути и побира поне 20 коли.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.