Бридж-белот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Белот)
Направо към: навигация, търсене
Разположение на играчите на белот

Бридж-белотът, или за кратко наричан само белот, е игра на карти, традиционно играна от четири играча, но са възможни и игри от само трима или двама човека. Белот е изключително популярен и широко разпростран в България, превърнал се в социално явление в живота на българите. От ранна възраст българите научават правилата на популярната игра, играна на всякакъв вид места - от заведения и клубове, у дома или на открито, дори и в училищните дворове и класните стаи. Белотът може да се играе и като хазартна игра със залагания както и като отборен турнир.

Произход и история[редактиране | edit source]

Произхожда от Франция (оригинално име belotte или belote), правилата ѝ донякъде приличат на тези на бриджа и френското таро, но се научават доста по–лесно. На практика правилата на бридж-белота са смесица от тези на британския бридж и френския белот. Сложността на играта е балансирана между двете - по-сложна и интересна от белот, но по-проста и неангажираща от бридж.

Правила на игра[редактиране | edit source]

В най-разпорстранената си форма белотът се играе от четирима човека по двойки с тесте от 32 карти: 7, 8, 9, 10, J (вале), Q (дама), K (поп), A (асо) от четирите бои (спатия/трефа, каро, купа, пика). Играта има и разновидности за трима и за двама играчи, в които всеки играе индивидуално, и се използват 24 карти (от 9 нагоре), като играта от двама играчи се различава и в броя на раздадените карти и в това, че след раздаването на нужните за игра карти остават нераздадени такива.

Всеки "рунд" от бридж-белота се състои от две ясно разграничаващи се по по време и същност фази: първата - обявяване (анонсиране, наддаване), втората - разиграване; също като при играта на бридж.

Обявяване[редактиране | edit source]

Картите се раздават обратно на часовниковата стрелка, като преди анонса се раздават първо по три, после по две. Играчите преглеждат картите си и обявяват (анонсират) играта. Целта на наддаването е да се установи "договор" за силата на картите и точките, които носят те, както и позволените за обявяване комбинации по време на разиграването. Играчите обявяват последователно, по посока на раздаването, започвайки с първия след раздаващия. Всеки играч трябва да направи своя анонс до като не се установи договор за следващата фаза. Анонсът трябва да бъде един от следните:

  1. Значеща обява: анонс със стойност по-голяма от обявата в сила.
  2. Пас: играчът признава анонсът в сила (защото смята, че няма обява която да му донесе повече точки за крайния резултат)
  3. Контра: (може да се обяви само ако анонсът в сила е обявен от противник) играчът смята, че може да изкара повече точки в разиграването от противниците си
  4. Реконтра: (може да се обяви само ако анонсът в сила е контра обявена от противник) играчът смята, че може да изкара повече точки в разиграването от противниците си
  • Значеща обява зависи от силата (стойността) на анонса. Подредени по сила анонсите от най-слаб към най-силен са Спатия/Трефа, Каро, Купа, Пика, Без коз и Всичко коз. Първите четири анонса се наричат обява на боя.
  • При обявяване на контра играчът прави формална заявка за съмнение, че противниците му могат да изкарат повече точки от него (отборът му) при разиграването на направения от опонентите анонс и предизвиква противниците в игра със същите правила като при анонсираната игра но с удвоени точки, които ще бъдат спечелени само от единия отбор. Останалите играчи могат да направят друга значеща обява (анонс по-силен от контрирания). При игра на контра всички точки от играта определена от контрираната значеща обява се удвояват и се пишат на отбора победител.
  • При обявяване на реконтра играчът заявява, че смята, че може отборът му да изкара повече точки от противниците, в отборно анонсираната и контрирана от противник игра и вдига залога на контрата двойно. При обявяване на реконтра не може да се прави друга обява (няма по-силен анонс) и наддаването приключва на реконтрирания анонс. При игра на реконтра всички точки от играта определена от реконтрираната значеща обява се учетворяват и се пишат на отбора победиел.

Наддаването приключва при обявяване на пас от всички играчи след този направил анонса в сила или при обявяване на реконтра. След края на първата фаза раздавщият преди анонсирането раздава по още три карти, след което започва разиграването.

  • Ако при анонсирането никой играч не направи обява различна от пас, то "рунда" приключва и следващия поред раздавач поема картите за нов "рунд".

Видове игри спрямо обявяването[редактиране | edit source]

Силата на различните бои и картите от боите, както и позволените комбинации които могат да бъдат обявени се определят от договора при "наддаването" (анонса останал в сила след края на първата фаза на играта). Най-силната направена значеща обява при обявяването (без значение дали е контрирана/реконтрирана) е вида игра, който ще се играе при разиграването.

Всичко коз[редактиране | edit source]

Всичко коз е най-силната значеща обява, която може да се направи. При всичко коз няма козова боя (няма боя с по-голяма сила от останалите, която да вземе ръката), но тъй като "всичко е коз" могат да се обявяват комбинации (виж по-долу) от всяка една боя.

Силата на картите от всяка една боя по възходящ ред (в скоби е даден броят точки, които всяка карта носи) е: 7(0), 8(0), дама(3), поп(4), 10(10), асо(11), 9(14), вале(20).

Отговарянето на боята поискана от започналия ръката е задължително. Ръка, в игра на всичко коз, печели далият най-силна карта от боята поискана от започналия взятката и във всяка ръка даването на по-силна карта от предходната ("качването") е задължително. Ако картите от поисканата боя свършат на играч, той може да отговори с коя да е друга боя, но въпреки че не губи точковата си стойност при броенето, картата не е властна при взятката, защото не отговаря на поисканата боя.

Без коз[редактиране | edit source]

Втората по сила значеща обява, без коз също няма козова боя, така че ръката отново се печели от далия най-силна карта от боята поискана от започналия взятката. В отделна ръка обаче даването на карта по-силна от предходната ("качването") не е задължително. Играта "няма никакви козове" за това и не могат да се обявяват никакви комбинации (виж по-долу).

Силата на картите от всяка една боя по възходящ ред (в скоби е даден броят точки, които всяка карта носи) е: 7(0), 8(0), 9(0), вале(2), дама(3), поп(4), 10(10), асо(11).

Отговарянето на боята поискана от започналия ръката е задължително. Ако на играч свършат картите от поисканата боя той може да отговори с коя да е друга боя, но въпреки че не губи точковата си стойност при броенето, картата не е властна при взятката, защото не отговаря на поисканата боя.

Боя[редактиране | edit source]

При игра на боя (Спатия/Трефа, Каро, Купа, Пика) определена от анонса, властващата боя е коз за "рунда". Отговарянето на боята поискана от започналия ръката е задължително, но ако играч няма повече карти от поискана боя той е длъжен да даде коз (да "цака") ако има, при което коза става властната карта. При цакане, следващите играчи за ръката са длъжни да дадат карта от първоначално поисканата боя ако имат; ако нямат карта от този цвят, те са длъжни да дадат коз с по-висока точкова стойност (да "надцакат"), при което далия най-висок коз за ръката взима; ако играч има коз, но по-слаб, той не е длъжен да го дава (да "подцаква"). Ако играч не може да отговори на боята и няма по-висок коз, може да даде която и да е карта без тя да е властна.

Силата на картите (тяхната точкова стойност) зависи от това дали те са от козовата боя или от някоя от другите три:

  • козовете са със стойности от всичко коз и възходящо отново са подредени: 7(0), 8(0), дама(3), поп(4), 10(10), асо(11), 9(14), вале(20).
  • останалите бои се точкуват като на без коз и съответно са възходящо подредени: 7(0), 8(0), 9(0), вале(2), дама(3), поп(4), 10(10), асо(11).

В отделна ръка даването на карта по-силна от предходната ("качването") е задължително само за козовата боя (която се играе като всичко коз). За останалите бои (некозовите бои, които се играят като без коз) качването не е задължително.

При игра на боя могат да се обявяват само някои комбинации (виж по-долу), като най-разпространено е да важат всички последоварелни и карета, но белот само от коза.

Разиграване[редактиране | edit source]

След раздаването на последните три карти започва разиграването. Правилата на разиграването се определят от вида игра спрямо анонса. Първата ръка започва от играча, седнал вдясно от раздаващия, а всяка следваща - от играча, взел предходната. Ръцете (взятките) се играят обратно на часовниковата стрелка, като играчът, дал най-силната карта, печели ръката.

При игри на боя и всичко коз, със започване на разиграването всеки играч има право да обяви своите комбинации (виж по-долу) (всички позволени, които не са взаимоизключващи се, но без белотите, които имат), когато е негов ред да даде първата си карта, преди да бъде дадена карта от следващ играч (преди да е "затрупана" картата). Комбинацията белот се обявява в течение на играта при даване на първата карта от белота, само ако картите от белота са от исканата боя (при всичко коз) или са от козова боя (при игра на боя).

Последната взятка носи на играчът (отборът) спечелил я допълнителни 10 точки (последно десет).

Ако в течение на "рунда" отбор не е спечелил нито една ръка той е валат (или още наричано капо), което носи на противниковия отбор допълнителни 90 точки.

След преброяването на точките ако отборът, направил анонса, в сила при разиграването има повече точки от противниците си, то и двата отбора записват точки спрямо ръцете, които са спечелили и комбинациите, които са обявили по време на разиграването. Ако обаче този отбор е спечелил по-малко точки от взятки и комбинации, отбора е вътре и всички точки от играта се пишат на противниковия отбор. При игри на контра/реконтра или единия или другия отбор е вътре (виж Броене).

Комбинации[редактиране | edit source]

Определени комбинации от карти носят допълнително (бонус) точки, когато са обявени своевременно. Всички комбинации без белота се анонсират в началото на разиграването; белот се обявява, когато се играе първата от двете карти, но само ако играчът отговаря на боята или цака (при игри на боя). При неотговаряне не може да се обяви белот. (виж по-горе в Разиграване).

Определени комбинации се подреждат по сила като при записване важат само най-силните (комбинациите от определен тип не се зачитат ако след края на рунда се установи, че противников играч е обявил по-силна комбинация от същия тип). Типовете комбинации са поредни карти и еднакви карти. В разновидностите на играта бридж-белот еднакви карти могат и да елиминират и да не поредни карти (дали еднакви карти елиминират поредни зависи от предварителна уговорка между опонентите). По-широко разпространено е еднакви карти да не елеминират поредни. Когато опонентите се разберат еднакви карти, като по-рядко явление, да елиминират поредни за да се даде преднина на отбора, който е обявил еднаквите, тогава еднакви карти елиминират само 5 последователни карти (със стойност на комбинацията от 100 точки), но не и 3 или 4 последователни, понеже отбора получил четирите еднакви карти все пак вече има точкова преднина. Сиреч, ако опонентите се разберат еднакви да са по-силни от поредни карти, каре елиминира само 100-та, но не и терци и 50-та.

Единствената комбинация, която безусловно важи при обявяване е белот.

Силата на комбинациите зависи от силата на поредността на картите в комбинация и от броя карти включени в комбинацията (броя е важен за поредни карти), както и от точковата стойност на комбинацията. Поредността на картите използвана за комбинации е 7, 8, 9, 10, J, Q, K, A за последователни и 7, 8, 10, Q, K, A, 9, J (тъй като еднакви от 9 или J носят повече точки) за еднакви карти. Така например, 3 последователни карти с най-висока K са по-силни и елиминират комбинация от 3 последователни с най-висока J, но 4 еднакви карти 9-ки са по-силни и елиминират комбинация от 4 аса (А). За комбинации от поредни карти, първо броя на картите определя силата на комбинацията, като най-слаби са три последователни, следвани от четири поредни и най-силни са пет поредни карти. Така, 4 поредни карти до поп (10, J, Q, K) са по-слаби от 5 поредни до вале (7, 8, 9, 10, J), но по-силни от 4 поредни до дама (9, 10, J, Q). Когато опоненти обявят комбинации, които надделяват над някои от обявените от противниците, но са по-слаби от други обявени от опонентите, най-силната обявена комбинация елиминира всички комбинации обявени от противниците и отбора обявил най-силната комбинация за "рунда" запазва всички свои комбинации. Най-видим пример е ако играч обяви 3 последователни, опонент обяви 4 последователни и съотборникът на първия обяви 5 последователни, 5 последователни елиминират 4 последователни и в крайния резултат се записват точките от 5 и 3 последователни. Или играч обявава две комбинации от 3 поредни карти и противник обявява една комбинация от 3 поредни. След края на "рунда" се разбира, че комбинациите са например J,Q,K и 7,8,9 за единия играч и 9,10,J за другия; тогава първата комбинация елиминира тази на противника и играча записва точките и от двете свои обявени комбинации към отборния резултат. В случаите когато две (или повече) комбинации са равносилни и няма по-силна от тях обявена комбинация в "рунда", то всички равносилни и по-слаби от тях комбинации падат (не се записват в крайния резултат. Пример е ако двама опонента обявят 4 последователни карти и има обявена и комбинация от 3 последователни, след края на рунда се разбира, че и двете равностойни комбинации са (примерно): 10,J,Q,K - то и двете комбинации падат заедно с комбинацията от 3 последователни.

Комбинациите се анонсират без да се дават експлицитни детайли за картите участващи в тях. Картите от които са сформирани комбинациите се разкриват само след края на рунда. Не бива да се обявява например терца майорна вместо терца, или майорно сто вместо сто, или сто-и-педесет вместо каре. Информация за вида на комбинациите разкрива част от картите, с които разполага играча.

Точките от всички обявени и неелиминирани комбинации се добявят към резултата от "рунда", записван след края на всеки "рунд".

Комбинациите от карти са:

  • белот - дама и поп от един цвят (пример: Q♣, K♣); носи допълнително 20 т.; белот се обявява в течение на играта, но само на боя или на всичко коз; при игра на боя белот може да бъде обявен само от козовия цвят; белот може да се обяви само при разиграването на същата боя,освен случаите на цакане с коз; някои вариянти на играта не позволяват обявяването на белот при цакане (правилото за играта трябва да се оговори предварително), обявен белот не пада (други комбинации не елеминират белот)
  • терца - три поредни карти от един цвят (пример: 9♥, 10♥, J♥); носи допълнително 20 т.; терцата важи ако след обявяването отбора е с най-силната важаща комбинация от поредни, или самата терца е най-силната комбинация от поредни; ако опоненти обявят еднакви терци (съставени от еднакви карти) и те са най-силните обявени терци, всички терци падат.
  • петдесет (или кварта) - четири поредни карти от един цвят (пример: 10♥, J♥, Q♥, K♥); носи допълнително 50 т.; квартата важи ако след обявяването отборът е с най-силната важаща комбинация от поредни, или самата кварта е най-силната комбинация от поредни; при обявени педесета от опоненти по-силното (това до по-висока карта) елиминира останалите; ако обявеното педесет е най-силната обявена комбинация в рунда то елиминира всички по-слаби комбинации на противниците (по-слаби педесета и вички терци).
  • сто (или квинта) - пет или повече поредни карти от един цвят (пример: 8♠,9♠, 10♠, J♠, Q♠); носи допълнително 100 т.; комбинират се само 5 карти независимо дали поредните са 5, 6, 7 или 8 (при 8 поредни се обявява терца и квинта); квинтата важи ако след обявяването отборът е с най-силната важаща комбинация от поредни, самата квинта е най-силната комбинация от поредни, или (зависи как е предварително уговорено) няма обявено каре от противник; при обявени пет последователни от опоненти по-силното (това до по-висока карта) елиминира останалите; ако обявеното сто е най-силната обявена комбинация в рунда то елиминира всички по-слаби комбинации на противниците (по-слаби стота, всички педесета и всички терци).
  • каре - четири еднакви карти, с изключение на 7 и 8 (пример: 10♦, 10♠, 10♥, 10♣); точките, които карето носи, зависят от състава на комбинацията - четири десетки, или дами, или попове, или аса (10, Q, K или A) носят 100 допълнителни точки, четири деветки (9) носят 150 допълнителни точки, а четири валета (J) носят 200 допълнителни точки; карето не унищожава белот, терца или кварта; освен ако не е предварително уговорено обратното, каре не елиминира квинта; карето важи ако е най-силното обявено, или отборът е обявил най-силното обявено каре.

Броене[редактиране | edit source]

След като се изиграят всички карти за "рунда", се броят точките изкарани от всеки отбор. Изкараните точки за отбора са сбора от точки от: стойността на всички карти от ръцете на отбора, точките от обявените в "рунда" и важащи комбинаци на отбора, и ако отборът е направил последната взятка - десетте допълнителни точки, които тя носи (последно десет).

Отборът, направил анонса в сила за разиграването, трябва да изкара повече точки от опонентите си. Тогава се казва, че отборът изкарва играта. В противен случай всички точки на този отбор от "рунда" се добавят към точките на противниковия отбор и се считат към крайния резултат на противниковия отбор (обявилият отбор е вътре). Ако анонса в сила е направен от опонентите на даден отбор и те изкарат играта, даденият отбор записва резултат само спрямо своите точки. При равен брой точки, необявилия отбор записва резултат спрямо изкараните от него точки, но точките на обявилия отбор остават висящи. Висящите точки се "отнасят" към следващия разигран "рунд" (такъв, в който не всички играчи са пас). Ако в разиграването на този "рунд" се играе игра обявена от отбора с висящите точки и този отбор е вътре или отново с равен с противника брой точки, резултата, който е трябвало да бъде записан спрямо висящите точки от миналата игра се добавя към резултата на противника. Ако се играе игра необявена от отбора с висящите точки или този отбор изкара играта, която е обявил, резултатът който е трябвало да бъде записан спрямо висящите точки от миналата игра се добавя към резултата от настоящата игра. При игра на контра/реконтра и двата отбора се третират като обявили - единия е вътре, другия изкарва играта, или и двата отбора за висящи.

Когато отбор не направи нито една взятка той е капо (или валат). Валат на противника носи на отбора взел всички ръце допълнително 90 точки (при без коз те се добавят след умножението на изкараните точки). Ако в игра на контра/реконтра отбор е капо контрата/реконтрата пада и резултата не се удвоява/учетворява.

Ако в играта няма обявени комбинации (точките идват само от стойността на картите и от последно десет), "рунда" се нарича чиста игра. Тъй като стойността на картите (дадена в скобите) на всичко коз е: 7(0), 8(0), Q(3), K(4), 10(10), A(11), 9(14), J(20), при чиста игра на всичко коз и без валат общият брой на точки в "рунда" е 258, а резултата който отборите могат да запишат сборно трябва да прави 26. При игра на без коз със стойност на картите 7(0), 8(0), 9(0), J(2) Q(3), K(4), 10(10), A(11), и ако няма отбор капо общият брой на точки в "рунда" е 130. Резултата който опонентите могат да запишат сборно трябва да прави 26, или чиста не-капо игра отново е 26. Сиреч, при чиста игра и направени ръце и от двата отбора, без коз и всичко коз са равностойни игри. Предимството в играта на всичко коз идва от възможността за обявяване на комбинации. При чиста игра без валат на боя общият брой на точки в "рунда" е 162, а сборния резултат на двата отбора е 16, защото стойността на картите от коза е като на всичко коз, а на останалите карти е като на без коз.

Резултата от различните игри се определя както следва:

  • Всичко коз: Смятат се изкараните точки от отбора, делят се на десет и се закръглят. Понеже общият брой от точки в "рунда" винаги завършва на 8, ако сбора от изкарани точки на отбор завършва на пет и повече, се закръгля нагоре, ако завършва на едно до три, се закръгля надолу. Ако сбора завършва на четири, отборът с повече точки закръгля надолу, а този с по-малко - нагоре. (Всичко коз - отбора с по-малко закръгря нагоре от 4, а този с повече закръгря нагоре от 5)
  • Без коз: Изкараните точки се броят, се умножават се по две, делят се на десет и се закръгля. Тъй като произведението на точките не може да завършва на 5 (винаги е четно заради умножението), а сборът им винаги е кратен на десет (дори и при валат, и при контра/реконтра), то ако произведението от точките завършва над 5 резултата се закръгля нагоре, под 5 - надолу. (Без коз - закръгля се нагоре над 5)
  • Боя: Отбора брои изкараните в "рунда" точки, дели на десет и закръгля. Сборът от всички точки в "рунда" винаги завършва на 2, следователно закръглянето на резултата нагоре започва от 6 за отбора с по-малко точки и от 7 за отбора с повече точки. (Боя - отбора с по-малко закръгря нагоре от 6, а този с повече закръгря нагоре от 7)

При игра на контра или реконтра един отбор печели всички точки за "рунда". Отборът изкарал повече точки печели "предизвикателството" и удвоения (за контра) или очетворения (за реконтра) резултат от сборно всички точки в "рунда". Пример: при чиста игра на контра на всичко коз, отбора с повече точки записва резултат за "рунда" 52, а другия отбор - 0; при игра на сптия с една терця в играта, отбора победител записва 36, а другия - 0. При валат контра/реконтра пада (резултата не се удвоява/очетворява) само се записват допълнително 9 точки към резултата на победителя.

Край на играта[редактиране | edit source]

Играта прикючва след като дори един от отборите достигне или задмине резултат от 151 освен ако предварително не е оговорен друг резултат. Играта не може да приключи ако при резултат равен или над 151 (ако това е договорената цел) за единия от отборите след завършването на "рунда" има отбор, който е бил валат в "рунда" освен ако отбора-капо не се предаде; (с валат не се излиза). Със достигане на оговорената цел (151), играта продължава до изиграване на "рунд", в който няма отбор валат. При изигран невалатов "рунд", след достигане на 151 резултатни точки, отбора с най-висок резултат печели.

Разновидности и Различия в правилата[редактиране | edit source]

Факта, че бридж-белота няма разпозната официална организация, която да служи като авторитетно тяло обособяващо правилата на играта, както особената популярност на белота в България са допринесли за вариации в начина, по който може да се играе играта.

Горе-описаните правила са осонвата на най-разпространената форма на играта: за четирима играчи по отбори. Но белота се променя в зависимост от играчите.

Спрямо броя играчи[редактиране | edit source]

Най-трудно се намира четвърти за карти.

Спрямо броя играчи, белота може да се играе и само от двама, и само от трима. В тези си разновидности всеки играч играе индивидуално. Тестето, което се използва и в двете разновидности е от 24 карти: 9, 10, J (вале), Q (дама), K (поп), A (асо) от четирите бои (спатия/трефа, каро, купа, пика). Това намаля и занчително възможните комбинации. В белот за двама играчи, за разлика от този за трима, и раздаването на картите е по-различно от "четворка-белот". При "двойка-белот" преди анонса се раздават два пъти по три карти и след наддаването още веднъж по три. От тестето от 24 карти остава значителна бройка (6) нераздадени, чиито точки не се смятат в резултата и така точките при различните обяви са по-малко от типичните 16/26 при чиста безвалатна игра. С изключение на горе-посочените, правилата сред разновидностите спрямо броя играчи се препокриват.

Вариянтите на играта с по-малко играчи, често се използват са научававане на основите на най-разпространената форма на играта, а именно за четирима.

Вариации в основните правила[редактиране | edit source]

Интересни факти[редактиране | edit source]

Общият брой на възможните комбинации от карти в играта е {32 \choose 8} = 10518300

Заемки в българския език[редактиране | edit source]

Някои термини от белота са навлезли в езика:

  • цакане - когато някой е надигран или прескочен от друг, се казва, че е надцакан. Когато надиграването е по нечестен начин, се използва „прецакан“.
  • вътрене - когато някой търпи големи загуби, се казва, че е „вътрен“.
  • терца - особен, ексцентричен или забавен човек („Голяма е терца!“).

Източници[редактиране | edit source]