Белотинци

Тази статия е за селото в България. За селото в Драмско, Гърция вижте Белотинци (дем Неврокоп).

---

Белотинци
Белотинци
43° с. ш. 22° и. д.43.55° с. ш. 22.917° и. д. 43.55, 22.917
Общи данни
Население	610 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище	44,286 km²
Надм. височина	309 m
Пощ. код	3499
Тел. код	095402
МПС код	М (М)
ЕКАТТЕ	3722
Администрация
Държава	България
Област	Монтана
Община    - кмет	Монтана Златко Живков(ВМРО-НИЕ)
Кметство    - кмет	Белотинци Григор Григоров (ГЕРБ)

Белотинци е село в Северозападна България, в община Монтана, Област Монтана.

География

Село Горно Белотинци е разположено в северното подножие на Широка планина, която е част от планинската верига на Предбалкана. Предбалканът е нископланинска и хълмиста зона, разположена на север от Главната Старопланинска верига. Най-високият връх на Широка планина е връх Типчан - 941 метра надморска височина. Според подялбата на известният карстовед Владимир Попов, районът на село Белотинци попада в Белоградчишки карстов район и е изграден от триаски, юрски и кредни варовици. Покрай селото преминава река Карачица (по-известна като Кръчмарската бара), извираща от Широка планина. В местността Ломец се слива с Гюргишка бара и двете образуват Нечинска бара. Нечинска бара е десен приток на река Лом. По продължението на последната е образувано малко красиво дефиле във варовици с кредна възраст. Варовиците са наклонени към реката. Тук известна е местността Зановски зъбер с едноименната пещера. В близост са Котлите - малък водопад, при който водите на стесняващата се река преливат от котел в котел. От геоморфоложка гледна точка това са т. н. еворзионни котли, образувани или по- точно издълбани от дейността на течащата вода. Котлите са 3 и накрая образуват дълбок вир. Дълбочината им е различна, като най - дълбокият е горният, който при пълноводие на реката достига и до 4 - 5 метра. В дълбокият Манастирски вир от ихтиофауната се срещат мрени, кленове, кротушки,физгуи и таранки. Спомената вече Зановска пещера - с дължина около 80 метра се намира след този вир и е разположена на левия склон на реката. Врелото е карстов извор, който е каптиран и всъщност водоснабдява околните села - Белотинци, Одоровци, Буковец и Черно поле. Над селото има и друга пещера - Меьова дупка, дълга 15 метра.

Като цяло по - стръмен е десният склон на Нечинска бара и по него виреят видове като дъб, ясен, клен, дрян, леска, глог и на отделни места и бръшлян. Левият склон, огряван от слънцето естествено е по- беден на растителност. Интересен растителен вид сред скалите, цъфтящ през пролетта е виолетовата перуника.

Климатът е умереноконтинентален. Средната януарска температура е около - 3 градуса, средната годишна е около 10 - 11 градуса. Летните температури са с окло 1 - 2 градуса по - ниски от тези в Дунавската равнина. Духат ветрове с различна посока, но преобладават западните и често проявление по северните склонове е вятърът фьон.Това е топъл, поривист вятър, който духа рано напролет и предизвиква бързо стопяване на снежната покривка.

Естествената растителност е предимно горска и храстова - благун,цер, габър, сребролистна липа,хиркански клен, покрай реката - върба, елша,от храстите най - радпространени са келяв гъбър, наричан от местните свинак, леска, чашкодрян, обикновен дрян, глог, шипка, къпина, от увивните имел, по варовиковите терени - смрадлика, люляк, божур. Интродуцирани видове, тоест изкуствено засадени са бял и черен бор, акация. Фауната е представена предимно от евросибирски и европейски видове като зайци, диви свине, вълци,язовци, сърни, горска мишка, сънливец, фазани, яребици, соколи, гургулици, яребици, диви гълъби, малък орел.

Почвите са тъмносиви горски, а по карстовите терени са разпространени рендзините или това са т. н. хумусно - карбонатни почви.

Интересен обект е Разчепати камък или наричан още Стоовци (Купните), който е свързан с една легенда. Това са червени пясъчници и конгломерати, които всъщност представляват продължение на Белоградчишките скали. Наколо местата са обрасли с шипки и къпини, срещат се по поляните и див червен карамфил, жълт кантарион, мащерка и др. В подножието на Разчепати камък е скалата Викалото, под която има надписи, все още неразчетени докрай от археолозите. Местни хора твърдят, че изкачвайки се януари месец на Разчепати камък при ясно време в посока север се вижда р. Дунав.

Друга забележителност е Царска поляна. За нея пък има легенда,че цар Борил е обтягал там своите шатри като е ловувал през лятото.

Други местности около селото са Бобанеца, Шуманица, Момин вир, Бъчвата, Подкваса, Хайдушки кладенец, Краището, Зъбера, Стубела, Средна полянка, Коизака.

В доловете почти навсякъде бликат изворчета и кладенчета с прясна студена вода. На едно такова място е построена каменна мечка (от Колчо Даскала), под която блика водата.Мечката е счупена сега от белотински тапунгери.

Като част от Предбалкана и тук традиционнно се почита и празнува Празника на Балкана през август месец.

Местното население се занимава с бране на шипки, къпини, жълт кантарион, гъби. Преди селото има кариера за ломен камък, която днес функционира незаконно и един микроязовир, взет под наем.

История

Известни са около 20 стари селища от района на Г.Белотинци

• 4 - праистория;
• 4 - 1век пр.н.е - 1век н.е.;
• 9 - 3-4 век н.е.;
• 4 - 6 век н.е.;
• 1 - втора БД;
• 4 - през турско;

На мястото на сегашното село е имало селище през последните 5-600 години,като по непотвърдени данни долната граница може да се свали до 1 век пр.н.е. В част от тези селища е имало няколко периода, през които е било населено някое от тях. Огромният брой от десетина населени места през 4 век говори за значителна популация през този период преди готските нашествия.

В тракийска могила до селото са намерени върхове на копия с удължена листовидна форма и висок релефен ръб от основата до върха.

Открити са следи от селище датирано към периода на бронзовата епоха XIX до IX век преди новата ера.

В началото на века,в района на селото, е намерен единият (от два известни)печата на цар Борил(1207-1218).

При избухването на Балканската война двама човека от Белотинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Религии

християнска

Обществени институции

Църквата „Свети Николай“ е построена и изографисана през 1866 г. от зографа Николай Константинов. Тя е обявена за паметник на културата, заради външните стенописи, които обаче не са опазени, и се рушат. Част от тях са непокътнати заради положения някога върху тях дебел слой варосване.Естествено пари или труд от вземащите социални помощи не могат да се намерят за направата на прост дървен навес пред стенописите.....да си вземе бележка сегашната управа на селото,тъй като миналата така и не успя да го направи!

Редовни събития

Съборът на селото е на 21 май, а Младежкият събор на 5-7 август (се празнуваше в МИНАЛОТО, а сега през първата събота и неделя на август-1-2.08.2009 г).

Всяка пролет на 6 април се празнува езическият обичай Кукувиче. По поляни (сега само на "Средна полянка") в покрайнините на селото вечер се събира цялото село. През деня младите правят купчини от стари гуми, слама, кукуржяк и вечерта палят огъня, първоначално малък и всички прескачат за здраве.

Личности

• Фолк певецът Константин, по-точно къщата на неговият дядо е в селото. Дядо му е бил музикант, на него Константин посвещава песента, с която печели Пирин фолк.
• Росен Кузманов (Джальовски) - преподавател в Технически университет - София
• Тошко Милин - лечител???