Бело блато
| Бело блато | |
| Бело Блато | |
 Католическата и евангелистката църква в Бело блато |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Бело блато
Бело блато на картата на Сърбия
|
|
| Общи данни | |
| Община | Зренянин |
| Окръг | Среднобанатски |
| Население | 1 473 души (2002) |
| Надморска височина | 68 m |
| Географско положение | 45° 16' 22" сев. ш. 20° 22' 30" изт. д. |
| Часова зона | UTC+1 Централноевропейско стандартно време (CET) |
Бело блато (на сръбски: Бело Блато или Belo Blato, на словашки: Biele Blato-Lízika, на унгарски: Nagyerzsébetlak, Erzsébetlak или Torontál-Erzsébetlak, на немски: Elisenheim) е село, разположено в община Зренянин, в Среднобанатски окръг на Автономната област Войводина, Република Сърбия. Според преброяването в Сърбия от 2002 година село Бело блато има население от 1 473 жители. Според етническата си принадлежност населението има следния състав:
До края на Втората световна война селото е имало и немски жители (заселили се след 1870 година), но те са били изселени. През 1931 година немците в селото са 326 души[1].
Българите в Бело блато [редактиране]
Българите в Бело блато са част от банатските българи, преселени в селото през 1885 година от днешна Румъния, главно от Стар Бешенов (Дудещи веки). Според унгарската статистика от 1910 година техният брой е 312 души.
Данни, предоставени през 1935 година на българския пълномощен министър в Белград Димо Казасов, посочват 80 български къщи или 300 българи в Бело блато. В други дипломатически сведения, от 1942 година се говори за 270 българи в 85 къщи[2].
През 1999 г. в Бело блато е основано Българско павликянско културно-просветно дружество "Трандафер" (Трендафил) с председател местния свещеник Стоян Калапиш. От 2000 година започва да функционира и неделно училище, в което се изучава български език.
Бележки [редактиране]
- ↑ German Genealogy: Donauschwaben Village List Index
- ↑ Нягулов, Благовест. Банатските българи, София 1999, с.77
