Бело блато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Координати: 45.2728° с.ш. 20.3750° и.д.

Бело блато
Бело Блато
Belo Blato, Catholic and Evangelical Churches.jpg

Католическата и евангелистката църква в Бело блато
Местоположение
Serbia location map 2.svg
ButtonRed.svg
Бело блато
Бело блато на картата на Сърбия
Общи данни
Община Зренянин
Окръг Среднобанатски
Население 1 473 души (2002)
Надморска височина 68 m
Географско положение 45° 16' 22" сев. ш.
20° 22' 30" изт. д.
Часова зона UTC+1
Централноевропейско стандартно време (CET)
Бело блато в Общомедия

Бело блато (на сръбски: Бело Блато или Belo Blato, на словашки: Biele Blato-Lízika, на унгарски: Nagyerzsébetlak, Erzsébetlak или Torontál-Erzsébetlak, на немски: Elisenheim) е село, разположено в община Зренянин, в Среднобанатски окръг на Автономната област Войводина, Република Сърбия. Според преброяването в Сърбия от 2002 година село Бело блато има население от 1 473 жители. Според етническата си принадлежност населението има следния състав:

До края на Втората световна война селото е имало и немски жители (заселили се след 1870 година), но те са били изселени. През 1931 година немците в селото са 326 души[1].

Българите в Бело блато[редактиране | edit source]

Българите в Бело блато са част от банатските българи, преселени в селото през 1885 година от днешна Румъния, главно от Стар Бешенов (Дудещи веки). Според унгарската статистика от 1910 година техният брой е 312 души.

Данни, предоставени през 1935 година на българския пълномощен министър в Белград Димо Казасов, посочват 80 български къщи или 300 българи в Бело блато. В други дипломатически сведения, от 1942 година се говори за 270 българи в 85 къщи[2].

През 1999 г. в Бело блато е основано Българско павликянско културно-просветно дружество "Трандафер" (Трендафил) с председател местния свещеник Стоян Калапиш. От 2000 година започва да функционира и неделно училище, в което се изучава български език.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. German Genealogy: Donauschwaben Village List Index
  2. Нягулов, Благовест. Банатските българи, София 1999, с.77

Външни препратки[редактиране | edit source]