Бенгалски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бенгалски език
বাংলা
Страна Бангладеш, Индия
Брой говорещи 207 000 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Индоирански
..-Индоарийски
...-Източни индоарийски
....-Бенгалоасамски
.....→Бенгалски
Официално положение
Официален в Бангладеш
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 bn
ISO 639-2 ben
ISO 639-3 BNG

Бенгалският език (на бенгалски: বাংলা, [ˈbaŋla] (звук звук)) е индоарийски език, произлизащ от областта Бенгал и включваща съвременната държава Бангладеш, индийския щат Западен Бенгал, както и части от индийските щати Трипура и Асам.

Езикът използва своя собствена бенгалска писменост. С почти 300 милиона говорещи,[1] бенгалският е шестият по разпространение език в света.[2][3]

Заедно с останалите източни индоарийски езици, бенгалският се обособява около 1000-1200 година от магадхийския пракрит, който от своя страна произлиза от санскрит. Днес бенгалският е основният език, говорен в Бангладеш, и вторият по разпространение в Индия.[4][5] Със своята дълга и богата литературна традиция, бенгалският език обединява културно разнородната област Бенгал и съществен елемент на бенгалския национализъм. Привързаността към езика е една от основните причини за конфликтите, довели до разделянето на Пакистан и създаването на независимата държава Бангладеш.

История[редактиране | edit source]

Бенгалски ръкопис на Чаряпада от 7 век
Разпространение в Южна Азия на източните индоарийски езици (в жълто), сред които е и бенгалския

Както и останалите източни индоарийски езици, бенгалският произлиза от източните средни индоарийски езици, говорени на Индийския субконтинент. Магадхийският пракрит и пали, най-старият известен говорим език в региона и езикът на Буда, се развиват в началото на първото хилядолетие в джайнисткия пракрит.[6][7] В края на хилядолетието той, както и останалите северноиндийски пракрити, започва да отстъпва място на езиците апабхранша.[8] В източната част на субконтинента местен представител на тези езици е абахата, от който се развиват три групи диалекти - бихарска, орийска и асамско-бенгалска. Някои автори отнасят времето на това разделение към много по-ранен период, около 500 година,[9] но езикът не е статичен - паралелно съществуват множество варианти, а много автори от това време пишат на по няколко диалекта.

Обикновено в историята на бенгалския се разграничават три периода:[8]

  1. Старобенгалски (900/1000–1400): сред известните текстове е „Чаряпада“, сборник с религиозни песни; появяват се местоименията „ами“, „туми“ и други, както и глаголни инфлексии, като „-ила“, „-иба“; по това време или малко по-рано се обособява орийския език, а малко след него - и асамския.
  2. Среднобенгалски (1400–1800): представителен текст от този период е „Шрикришна Киртана“ на Чандидас; елизия на краесловния звук „о“; разпространение на съставните глаголи; влияние на персийския.
  3. Новобенгалски (след 1800): скъсяване на глаголите и местоименията.

Исторически по-близък до пали, бенгалският е подложен на по-силно санскритско влияние през среднобенгалския период, както и по време на Бенгалското възраждане през 19-20 век.[10] Между съвременните индоарийски езици в Южна Азия бенгалският и маратхийският запазват най-значителна лексикална основа, свързана с пали и санскрит, оставайки по-слабо повлияни от персийския и арабския.[11]

До 18 век няма известни опити за документиране на бенгалската граматика. Първият бенгалски речник и граматика, „Vocabolario em idioma Bengalla, e Portuguez dividido em duas partes“, е съставен от португалския мисионер Мануел да Асумпсану между 1734 и 1742 година, когато той пребивава в имението Бхавал.[12] Английският филолог Натаниъл Браси Халхед съставя през 1778 година бенгалска граматика („A Grammar of the Bengal Language“), която става първата бенгалска печатна книга.[1] През 1832 година своя граматика издава и местния просветен дееец Рам Мохан Рой.[13]

През 1951-1952 година бенгалският език попада в центъра на политическите конфликти в тогавашния Източен Пакистан.[14] Макар че това е езикът на голямото мнозинство от населението в тази област, законът налага урду като единствен национален език.[15] На 21 февруари 1952 година демонстрация на студенти и общественици срещу това положение в Университета на Дака е разпръсната от армията и полицията, при което загиват няколко души. През 1999 година ЮНЕСКО обявява 21 февруари, годишнината от този инцидент, за Международен ден на майчиния език.[16][17]

Географско разпространение[редактиране | edit source]

Книжовна и разговорна форма[редактиране | edit source]

Писменост[редактиране | edit source]

Бенгалската писменост е абугида, произлизаща от древноиндийската писменост брахми и използвана от редица други езици от региона.

Фонология[редактиране | edit source]

Граматика[редактиране | edit source]

Лексика[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б ((en)) Asiatic Society of Bangladesh. Banglapedia, the national encyclopedia of Bangladesh. Dhaka, Asiatic Society of Bangladesh, 2003.
  2. ((en))  Statistical Summaries. // ethnologue.com. Ethnologue, 2005. Посетен на 2007-03-03.
  3. ((en))  Languages spoken by more than 10 million people. // encarta.msn.com. Encarta Encyclopedia, 2007. Архив на оригинала от 2009-10-31. Посетен на 2007-03-03.
  4. ((en))  Languages of India. // Посетен на 2009-09-02.
  5. ((en))  Languages in Descending Order of Strength - India, States and Union Territories - 1991 Census. // Census Data Online. Office of the Registrar General, India. с. 1. Архив на оригинала от 2007-06-14. Посетен на 2006-11-19.
  6. Shah 1998, с. 11.
  7. Keith 1998, с. 187.
  8. а б Bhattacharya 2000.
  9. Sen 1996.
  10. Tagore 1996, с. 222.
  11. Chisholm 1910, с. 489.
  12. Rahman, Aminur. Grammar. // Banglapedia. Asiatic Society of Bangladesh. Посетен на 2006-11-19.
  13. Wilson 1982, с. 155.
  14. Baxter 1997, с. 62–63.
  15. Ali 2001, с. 25.
  16. ((en))  Amendment to the Draft Programme and Budget for 2000-2001 (30 C/5) (PDF). // General Conference, 30th Session, Draft Resolution. UNESCO, 1999. Посетен на 2008-05-27.
  17. ((en))  Resolution adopted by the 30th Session of UNESCO's General Conference (1999). // International Mother Language Day. UNESCO. Посетен на 2008-05-27.
Цитирани източници
  • ((en)) Ali, Shaheen Sardar и др. Indigenous Peoples and Ethnic Minorities of Pakistan: Constitutional and Legal Perspectives. Routledge, 2001. ISBN 0700711597.
  • ((en)) Baxter, C. Bangladesh, From a Nation to a State. Westview Press, 1997. ISBN 0813336325.
  • ((en)) Bhattacharya, T. Bangla (Bengali). // Encyclopedia of World's Languages: Past and Present (Facts About the World's Languages). New York, WW Wilson, 2000.
  • ((en)) Chisholm, H. The Encyclopædia Britannica : A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. Cambridge, England ; New York : At the University Press, 1910. OCLC 266598.
  • ((en)) Keith, Arthur Berriedale. The Sanskrit Drama. Motilal Banarsidass Publ, 1998. ISBN 8120809777.
  • ((en)) Sen, D. Bengali Language and Literature. International Centre for Bengal Studies, Calcutta, 1996.
  • ((en)) Shah, Natubhai. Jainism: The World of Conquerors. Sussex Academic Press, 1998. ISBN 1898723311.
  • ((en)) Tagore, Rabindranath и др. The English Writings of Rabindranath Tagore. Sahitya Akademi, 1996. ISBN 8126000945.
  • ((en)) Wilson, A.J и др. The States of South Asia: Problems of National Integration. Essays in Honour of W. H. Morris-Jones. University of Hawaii Press, 1982. ISBN 0824811836.

Външни препратки[редактиране | edit source]