Бенджамин Дизраели

Бенджамин Дизраели британски политик Роден: 21 декември 1804 Лондон, Обединено кралство Починал: 19 април 1881 Лондон, Обединено кралство

Бенджамин Дизраели лорд Бийкънсфийлд (на английски: Benjamin Disraeli, 1st Earl of Beaconsfield) е британски политически и държавен деец, писател и един от най-видните идеолози и ръководители на Консервативната партия, два пъти министър-председател на Великобритания (1868 г., 1874-1880 г.).

Биография

Баща му е Исаак д`Израели, евреин с италианско гражданство. Той бил известен литератор, обичащ повече от всичко книгите и библиотеката на Британския музей. Дизраели е от еврейски произход, но още в ранна възраст е бил кръстен в лоното на Англиканската църква. В семейството има още двама сина и дъщеря Сара. Бенджамин не е учил нито в елитни училища, нито в университет. Той получава семейно възпитание и в резултат на самообразование придобива обширни познания по история, класическа литература, различни религиозни учения.

Младият Бенджамин скоро се оформя като изключително честолюбива и властолюбива личност. За да се сдобиеш с власт, ти е необходимо голямо състояние — до това заключение Дизраели достига още в юношеска възраст и опитвайки се да се сдобие с пари, играе на борсата и спекулира с акции на латиноамерикански минни предприятия. Спекулациите му завършват с крах и Бенджамин се оказва потънал до уши в дългове, които му тежат до края на живота. С неуспех завършва и авантюристичният му опит да създаде крупен общонационален английски вестник. Заемайки пари от приятели, Дизраели заминава на 1,5 годишно пътешествие из средиземноморските страни, от което придобива дълбоки симпатии към турците и техния начин на живот, а също и съхранява за цял живот интерес към древните цивилизации.

Писателска дейност

Двадесетгодишен Дизраели решава да се занимава с литературна дейност. След няколко месеца упорит изнурителен труд се появява неговият първи роман "Вивиан Грей", с шумен и малко скандален успех. По-късно започнали да смятат Дизраели за родоначалник на политическия роман в Англия. Вече четиридесетгодишен, по-възрастен и познаващ живота, Дизраели пише редица социални романи, ставайки родоначалник и на този жанр. Видимо достижение в този жанр е романът "Сибилла, или две нации", в който ярко е показано съществуването на две нации в Англия, живеещи в остър конфликт — богати и бедни. Това художествено произведение е върхът в литературното творчество на Дизраели. Неговите добри романи и досега се преиздават и се ползват от вниманието на читателите. Литературата му донася пари и известност, но той иска да влезе в парламента.

Политическа дейност

Към 30-годишен Дизраели вече бил приет в лондонското висше общество. Там го покровителстват основно жени. Борбата за място в Камарата на общините е много трудна. Четири пъти Дизраели се проваля на парламентарните избори, накрая през 1837 г. успява да влезе в парламента от консервативната партия. В същия окръг от консерваторите е избран и крупният бизнесмен Уиндхем Левис, чиято жена Мери Ан активно участва в избирателната кампания. Скоро тя овдовява и се омъжва за Дизраели, който е с 12 години по-млад от нея. Бракът се оказва щастлив.

Следват години на политическа борба в парламента, която се усложнява от различни маневри и интриги, стълкновения на честолюбиви замисли и амбиции на различните политици. Дизраели се намира в епицентъра на тези борби. Но неговите големи способности, твърда воля, огромна работоспособност му осигуряват репутация на най-добрият оратор в парламента след лидера на консерваторите. През 1851 застава начело на консерваторите в Камарата на общините. През 1852 е назначен за Канцлер на хазната от лорд Дарби, но предложеният бюджет не е одобрен и правителството подава оставка след няколко месеца. През 1868 г. Дизраели, като лидер на консерваторите, е избран за министър-председател след оставката на лорд Дарби. След като обаче губят изборите същата година, консерваторите преминават в опозиция.

Смъртта на жена му

Времето често е било безжалостно към хората, окръжаващи Дизраели. През 1868 г. умира брат му Джеймс. Той оставя на Бенджамин 5 хил. фунта. Бързо се влошава здравето на жена му. Фаталното заболяване прогресира, но и Мари Ан и Бенджамин крият един от друг, че това е рак. Жена му стоически взема участие в различни приеми и обеди. На Великден 1872 г. тя съпровожда мъжа си в Манчестър, където той с голям успех говори пред голяма аудитория. Но за нейните 80 години това е голямо натоварване. През юли съпрузите са на прием и крайно отслабналата Мари Ан изгубва съзнание. След това тя повече не се вдигнала. На 15.11.1872 г. виконтеса Биконсфилд починала. Смъртта на жена му има много тежки последствия за Дизраели. Той се лишава от любимия човек. Освен това изчезват ежегодните постъпления в семейният бюджет от 4,5 хил. фунта, с които пожизнено разполагала Мари Ан. Прекрасният дом на Парк Лейн също ѝ принадлежи пожизнено. Тя не може да го завещае на мъжа си и след смъртта на жена си Дизраели, живял в този дом повече от 30 г., е принуден да го напусне и да се нанесе в хотел.

След 1872 г. Дизраели търси утешение в напрегнатата работа. Забележително е, че неговото спокойно поведение в предшестващите години на опозиция също изиграва положителна роля и неговият авторитет в страната неочаквано рязко нараства. Тази промяна започва още в последните месеци от живота на Мари Ан. Неговото изказване в Манчестър получава голям резонанс. Именно тогава той подлага правителството на унищожителна критика. По това време положението в страната е опасно поради недостатъчно енергичната имперска политика на правителството на Уилям Гладстон с който Дизраели е в дългогодишно политическо съперничество. Либералната партия като че ли специално си поставя за цел разрушаването на Британската империя.

Победа на изборите от 1874 г.

В Англия важен политически барометър се явяват междинните избори за Камарата на общините за смяна на напуснали предсрочно по различни причини депутати. През 1873 г. такива избори показват намаляващите позиции на либералите и по-доброто отношение към консерваторите. И отново в основата на тези промени в настроенията на избирателите лежи тяхното разочарование от недостатъчно активната външна и имперска политика на Гладстон. Той разбира това и прибягва към често практикувана маневра: през януари 1874 г. получава съгласието на краля за разпускането на парламента и провеждането на нови избори. Сметките му са, че внезапността на този ход няма да даде време на консерваторите да се подготвят за изборите. За да си осигури поддръжката на избирателите, Гладстон обещава да отмени подоходния данък. Изборите са през февруари 1874 г. и носят победа на консерваторите. Партията на Дизраели получава 350 места в камарата на общините, а партията на Гладстон - 245. Ирландската група е от 57 депутати. По този начин консерваторите получават 50 места повече, отколкото всички други партии заедно. Това означава, че за първи път от много години консерваторите станали господари на положението в страната. В разкъсваната от противоречия и разкол партия на консерваторите не се намерили хора равни или превъзхождащи Дизраели по способности, необходими за ръководството на партията и страната. И затова, когато консерваторите се оказват на власт, се изпълнила голямата мечта в живота на Дизраели той става министър-председател. Министър на външните работи отново става лорд Стенли.

Дизраели е щастлив да създаде правителство. Щастливият премиер се чувства уморен и се нуждае от почивка. Той заминава за Брайтън - най-модният и тогава, и по-късно курорт на Южна Англия. Тук старият политик имал време да размисли за своя успех и цената, платена за него. И той стига до извода, че за да постигнат голямата цел, хората са длъжни да жертват всичко останало. Но едно важно обстоятелство помрачава радостта от постигането на великата цел. Когато го поздравявали с постигнатия триумф, Дизраели отговарял: "Да, но той дойде доста късно". И все пак той с готовност и радост приема тежкото бреме на властта, въпреки своите 70 години. Възраст и по днешните мерки солидна, а за тогава още повече.

Англия и Източният въпрос

По това време външната политика на Англия е глобална, тъй като нейни владения се намират на всички континенти. Нейният флот действа във всички морета и океани, английските стоки и пари проникват в най-отдалечените кътчета на света. Особена важност по време на правителството на Дизраели добива Източният въпрос. Разгърналата се в тази връзка борба в много отношения определя отношенията на Англия с водещите европейски държави и преди всичко с Русия.

Източният въпрос възниква във връзка с това, че през 19 в. икономическото, социалното и културното развитие на поробените от Османската империя народи от Балканския регион достига такова равнище, че те започват да вдигат въоръжени въстания против османското господство. Политическите виждания на Дизраели са изиграли съществена роля против усилията на българския народ, борещ се за националното си освобождение след средата на 19 век. Бенджамин Дизраели се стреми да затвърди влиянието на английската държава в Османската империя и на Проливите. Политиката на неговото правителство е да защитава целостта на империята и да се обявява срещу националноосвободителните движения на балканските народи. Ето защо, въпреки действията на Уилям Гладстон пред британската общественост, той оправдава жестокостите на турците при потушаването на Априлското въстание през 1876 г.

В края на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Дизраели изпраща английски военен флот в Дарданелите, за да предотврати пълния разгром на Турция и превземането на Цариград.

Дизраели е един от инициаторите за свикването на Берлинския конгрес през 1878 г. и за ревизията на Санстефанския мирен договор от 1878 г. На Берлинския конгрес той настоява заедно с други свои искания българските граници да минават по билото на Стара планина, а също така градовете Варна и София да останат извън пределите на Княжество България. Второто искане поражда негодувание у канцлера на Германската Империя Ото фон Бисмарк и той се застъпва за българо-руската кауза, осуетявайки откъсването на два от най-големите градове на княжеството.

Дизраели умира на 19 април 1881 г.

Оценки на управлението

Бидейки на власт от 1874 до 1880 г. Дизраели отделя първостепенно внимание на колониалните и външнополитическите проблеми. Той се стреми към разширение на империята, с неговите усилия кралица Виктория е провъзгласена за императрица на Индия. От своя страна Виктория награждава своя любимец с титла и той става граф (лорд) Биконсфилд.

Дизраели е значим държавен деец на Англия за 19 в. С успехите си Дизраели се сдобил не само благодарение на силна воля и ум, но и на гъвкавия си характер, което му помага да се приспособява към изменящите се условия и към обществените потребности. Дизраели и досега е някакъв фактор в исторически аспект в Англия. Лидери на консерваторите и историци в наше време често се позовават на него. Дизраели се счита за основател на консервативната партия в този ѝ вид. Той пръв формулира и въвежда в практиката принципа на "демократичните тори", позволяващ на консерваторите да съхраняват властта в свои ръце в различните исторически условия. Неговите апологети утвърждават, че той е дал на консервативната партия на Англия двуединната политика "демократизъм и империализъм".

Външни препратки

• Произведения на Бенджамин Дизраели в проекта Гутенберг