Бенче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бенче
Бенче (Република Македония)
Red pog.png
Бенче
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Горно Поречие
Надм. височина 918 m
Население (2002) 43 души

Бенче (на македонска литературна норма: Бенче) е село в Република Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | edit source]

Селото се намира в областта Поречие в източните склонове на планината Добра вода.

История[редактиране | edit source]

Църквата „Свети Архангели Михаил и Гаврил“. В нея в 1988 година Михайло Георгиевски открива пет ръкописа от 14 до 16 век,[1] сред които Бенчевския литургичен сборник[2] и Бенчевското четвероевангелие.[3]

В 19 век Бенче е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Бенча (Bendtcha) е посочено като село с 11 домакинства с 50 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бенче е населявано от 200 жители българи християни.[5]

Цялото село в началото на 20 век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бенче има 240 българи патриаршисти сърбомани.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Горно и Долно Бенче като български села.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 43 жители македонци.[8]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Бенче
  • Сърбия Генадий, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата три лири[9]
  • Сърбия Евтимий, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две лири[10]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 74. Посетен на 7 март 2014 г.
  2. Бенчевски литургиски зборник. // Средновековни словенски ракописи во Македонија. Посетен на 7 март 2014 г.
  3. Бенчевско четвороевангелие. // Средновековни словенски ракописи во Македонија. Посетен на 7 март 2014 г.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
  5. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.258.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
  10. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
Населени места в Община Брод (Македонски Брод)
Брод (Македонски Брод) | Белица | Бенче | Битово | Близанско | Брезница | Брест | Вир | Вълче | Горни Манастирец | Горно Ботуше | Горно Круше | Грешница | Девич | Долни Манастирец | Долно Ботуше | Долно Круше | Драгов дол | Дреново | Заград | Звечан | Здуние | Зъркле | Ижище | Инче | Калугерец | Ковач | Ковче | Косово | Крапа | Латово | Локвица | Лубще | Могилец | Модрище | Ореховец | Рамне | Растеш | Русяци | Самоков | Сланско | Слатина | Старо село | Суходол | Сушица | Тажево | Томино село | Тополница | Требино | Требовле | Црешнево

Исторически села: Барбарас | Бракяни

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.