Бенче
| Бенче Бенче | |
| — село — | |
  Бенче | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Горно Поречие |
| Надм. височина | 918 m |
| Население | 43 души (2002) |
| Пощенски код | 6535 |
| Бенче в Общомедия | |
Бенче (на македонска литературна норма: Бенче) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Поречие, североизточно от Кичево, в източните склонове на планината Добра вода.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава за пръв път под сегашното си име в обширния данъчен дефтер № 4 от 1467 – 1468 година, в който е отбелязано, че то е част от Кичевската нахия и има 60 християнски семейства, 5 неженени и 3 вдовици, като е сред по-големите села в нахията.[1]
Църквата „Свети Архангели Михаил и Гаврил“ е от XVII век.[2] В нея в 1988 година Михайло Георгиевски открива пет ръкописа, датиращи от XIV до XVI век,[3] сред които Бенчевския литургичен сборник[4] и Бенчевското четвероевангелие.[5]
В XIX век Бенче е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бенча (Bendtcha) е посочено като село с 11 домакинства с 50 жители българи.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бенче е населявано от 200 жители българи християни.[7]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Бевче има 40 сръбски къщи.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бенче има 240 българи патриаршисти сърбомани.[9]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Горно и Долно Бенче като български села.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 43 жители македонци.[11]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бенче
Генадий, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата три лири[12]- Евтимий, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две лири[12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Митревски, Никола. Фрескоживописот во црквата Свети Архангел Михаил во селото Бенче, Порече, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 187.
- ↑ Митревски, Никола. Фрескоживописот во црквата Свети Архангел Михаил во селото Бенче, Порече, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 188.
- ↑ Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 74. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Бенчевски литургиски зборник // Средновековни словенски ракописи во Македонија. Архивиран от оригинала на 2014-03-07. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Бенчевско четвороевангелие // Средновековни словенски ракописи во Македонија. Архивиран от оригинала на 2014-03-07. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 29 септември 2007
- ↑ а б Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
