Беньо Цонев
|
||||||||
Беньо Стефанов Цонев е български езиковед-славист, един от създателите на българската филология, специалист по история на българския език, диалектолог и палеограф, първият съставител на опис на ръкописите в Народна библиотека Св. Св. "Кирил и Методий".
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е на 12 януари 1863 г. в Ловеч. Завършва прогимназия в родния си град през 1876 г. Получава стипендия и завършва с отличен успех класическата гимназия в Загреб през 1884 г. Работи 1884–1886 г. като учител в Петропавловската духовна семинария и в Ломската гимназия. През 1886-1888 г. следва славистика във Виенския университет при Ватрослав Ягич, след това в Лайпциг като ученик на проф. Август Лескин. Доктор по славистика, романистика и философия на Лайпцигския университет (1890).
[редактиране] Преподавател
След завръщането си в София чете лекции във Висшето училище (от 1890 г.) и преподава в Софийската държавна гимназия. От 1893 г. е избран за доцент, а от 1895 г. е професор в Катедрата по история на българския език. Декан на Историко-филологическия факултет през учебните 1897/98, 1905/1906, 1909/1910, 1912/1913, 1916/1917. Ректор на Университета през учебната 1910/1911. С университета е свързана основната научна и преподавателска дейност на Беньо Цонев, като в Алма матер чете лекции главно по история на българския език и диалектология. Член на бившето Книжовно дружество от 1892 год. Действителен член на БАН от 1900 год.
[редактиране] Научноизследователска и творческа дейност
Първото издание на Алековите пътни впечатления от Америка излиза придружено от негова бележка. През 1908 г. написва текста на туристически марш, наречен „Песен походница“.
От ранните произведения на Беньо Цонев трябва да бъде отбелязано проучването му „За ударението в българския език, сравнено с ударението в другите югоизточни славянски езици“, което съставлява съществен принос към славянската акцентология.
Главна цел на която Беньо Цонев подчинява енергията си на учен и изследовател, е написването на пълна история на българския език. В статията „Увод към историята на българския език“ той определя три главни задачи, към разрешаването на които трябва да се насочат българските езиковеди, за да се напише научна история на езика: „1. Да се установи какъв е бил българският език, когато се отделя от другите нему сродни езици. 2. Как се менява и развива българският език, докато живее отделно и само за себе си. 3. Какъв е сега българският език след всичките си менитби“. Изчерпателен и точен отговор на тези въпроси Беньо Цонев започна да дава в много свои проучвания и по този начин подготви здравите и сигурни основи за създаване на научна история на българския език. Първия том на замислената от него многотомна история на българския език излезе още преживе му - през 1918 г. Многобройните езиковотворчески и диалектоложки изследвания на Беньо Цонев бяха събрани и издадени след неговата смърт от учениците и колегите му като втори и трети том на „История на българския език“. Това изключително негово начинание и дело бе продължено и довършено достойно от Стефан Младенов.
Беньо Цонев е привърженик на историческия подход при разглеждане на езиковите факти. Изключителен е приноса му за изясняването на въпроси от историята на българския език. В тази област той остава и досега най-заслужил деец пред българската култура. Негови са описанията на редица известни днес на научната общност славянски ръкописни сбирки, както и изданията на повечето стари български писмени паметници. През 1905 г. излиза описанието му на Кюстендилското четвероевангелие, а на следващата година (1906) като книга 1 от поредицата „Български старини“, издавана от Археографската комисия при Министерството на просветата, обширното палеографско и езиково описание на Добрейшовото четвероевангелие - среднобългарски паметник от 13 век. Като книга 4 на тази поредица Беньо Цонев издаде и Врачанско евангелие от 13 век.
Следва да се отбележи и друг важен аспект в дейността на Беньо Цонев, свързан с изясняването на въпроси от историята на българския език - неговите описания на ръкописната сбирка на Рилския манастир, ръкописните и старопечатни книги в Народна библиотека, Софийска народна библиотека, славянските ръкописи и старопечатни книги в Пловдивска народна библиотека, библиотеката на Българската академия на науките, в Загребската библиотека, Берлинската библиотека и други известни книгохранилища.
Българската диалектология съставлява постоянен и траен интерес за Беньо Цонев. Историята на езика е и история на неговите диалекти. За Беньо Цонев диалектите са и първоизточник в изясняване на историческия развой на езика, както и средство, с помощта на което съвременният книжовен език може да се обогати и устрои. Голяма негова заслуга е съставянето на „Програма за изучаване на българските народни говори“, с която активизира диалектните проучвания у нас. С тази програма той даде възможност на свои студенти и последователи да направят описания на диалектите на много селища и по такъв начин да дадат конкретни факти за младата българска диалектоложка наука. Сам той по време на многобройните си командировки из страната проучва редица особености на българската диалектна реч и пръв установява важни диалектни граници и класификации на говорите. По време на Първата световна война, Беньо Цонев е поканен и участва в Научната експедиция в Македония и Поморавието. През годините 1916, 1917 и 1918, когато Поморавието е част от Царство България, той извършва проучвания на тъй наречените преходни говори. През 1918 г. излиза първо с обобщен доклад озаглавен „Резултати от моите изследвания на моравските говори през 1916 - 1917 г.“, а впоследствие излиза и книгата му „Произход, име и език на моравците“. Беньо Цонев след проучванията си на место, е на мнение и застъпва тезата, че моравския говор е краен западнобългарски говор както по етимология, така и по езикови характеристики и особености. Според гласната, която е застъпник на старобългарската голяма носовка в българската езикова територия, той определя пет говорни групи : ъ - говори (ръка, зъб, дъб, мъж), а - говори (рака, заб, даб, маж), о - говори (рока, зоб, доб, мож), е - говори (река, зеб, деб, меж) и у - говори (рука, зуб, дуб, муж). Беньо Цонев очерта точно по селища и тъй наречената „ятова граница“, която по изговора например бял-бел разделя българското езиково пространство на две основни наречия - източнобългарско и западнобългарско.
Взаимните връзки между българския език и другите, най-вече съседни и сродни езици, също са предмет на изследване и внимание от страна на Беньо Цонев. На тези връзки, стари и по-нови, той посвещава редица свои студии.
Важна част от езиковедската дейност на Беньо Цонев е посветена на въпросите за правописа и книжовния език. Много са неговите статии, публикувани във вестници и списания, в които той обяснява и предлага как може да се стигне до правилност, благозвучие и изразителност в устната и писмената реч на българина. В част от тези свои статии, той приложи резултатите, до които бе стигнал в своите проучвания върху развитието на българския писмен и говорим език. Беньо Цонев бе един от авторите на „Български тълковен речник“ - първият речник, който си постави задача да представи пълно речниковото богатство на българския език.
Характерна особеност за научната дейност на Беньо Цонев е свързването на езиковото развитие с литературната и творческа дейност на видни български книжовници и писатели, включително Паисий Хилендарски, и предимно тези живели преди него, които са създатели на тъй наречената „дамаскинска книжнина“. В списанията и вестниците от началото на 20 век, и особено в списание „Български преглед“, един от редакторите на което е и той, се появяват много критични статии и рецензии по стилистика, теория на прозата и поезията, придружени от редица анализи и оценки за литературната дейност на Иван Вазов, Петко Тодоров, Тодор Влайков и други български писатели.
[редактиране] Обществена дейност
Заниманията и интересите на Беньо Цонев не се ограничават само с унивеситетската наука. Той взема активно участие в културния живот на страната, редактира списания, изнася сказки, проявява се и като добър преводач. Многобройни са неговите прозаистични и поетични преводи от руски, френски и сърбохърватски език. Той превежда на български език произведения на Емил Зола, Алфонс Доде, Виктор Юго, П. Прадович и други чуждестранни автори.
Научната дейност на Беньо Цонев е свързана с българския език, взет в най-широкия смисъл на думата - история, българска диалектология, палеография, граматика, правопис, правоговор. Във всички тези области той остави в наследство на българското езикознание едни от най-ценните и трайни изследвания. С цялата си научна и книжовна дейност като професор, редактор и обществен деец, Беньо Цонев се нарежда на първо място измежду строителите на новата ни езиковедска наука и култура след Освобождението.
[редактиране] Памет
Днес улица в София и Ловеч носят неговото име. Регионалната библиотека в Ловеч е именувана "Професор Беньо Цонев".
[редактиране] Литература
- Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Съст. Б. Цонев (Т. I). София, 1910
- Цонев, Б. История на българския език. T. I. София, 1919
[редактиране] Външни препратки
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
