Беренде (Софийска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Забърде. За Пернишкото село вижте Беренде (Област Перник).

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за село Беренде. За съседното Беренде извор вижте Беренде извор.

Беренде
България
Red pog.png
Беренде
Софийска област
Red pog.png
Беренде
Общи данни
Население 32 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 7.152 km²
Надм. височина 650м m
Пощ. код 2212
Тел. код 07172
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 3890
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Драгоман
Андрей Иванов
(ГЕРБ)

Берендѐ е основано още в средновековието село в Понишавието район Забърдие (Забърге, Забърде) в Западна България, Община Драгоман, Софийска област. Селото е от пръснат тип, на махали.

География[редактиране | edit source]

Селото се намира в българската област Понишавие на 46 километра югозападно от София и на 6 км от днешната българо-сръбска държавна граница, срещу тунелите на ж.п. линията Калотина - Станинци (редовните превози по нея са прекратени в началото на 21 век). Разположено е в южните склонове на Стара планина в хълмистата област Забърге на левия южен скат над живописния скален пролом р. Нишава на плато високо около 120 м над нея, по средата между градовете Драгоман и Годеч, на около 9 км. от всеки тях. На 4 км южно от селото пхред погледа се открива планината Чепън с най-висок връх - Петров кръст (1206 м) на него има развалини от тракийско светилище на Сабазий, развалини от манастира Свети Петър и Павел, и стар оброчен кръст. Селището включва махалите Горна (на север), Долна (при пътя за Калотина) и Беренде чифлик. На 4 км западно по планинския път от него пък е друго селище с подобно име село Беренде извор, а на още 2,5 км е първата махала на с. Калотина, непосредствено след нея е втората махала - Дивина където е средновековната църква Св. Никола със стенописи от 14 век. Ландшафта редува възвишения и долини с поляни широколистни и смесени гори. Беренде е свързано с отстоящото на 4 км от него село Беренде извор с неподдържан и на места обрушен асфалтов път, от там след него пътя продължава в добро състояние още 2 км до с. Калотина.

Много добри са тук условията лов, туризъм, животновъдство, производство на картофи, слънчоглед и пр.

История[редактиране | edit source]

Археологически находки от района показват, че Понишавието е било населено още в каменно-медната епоха (около 5 000 г. пр.Хр.). В античността този край е населен от траки, чиито главни поминъци са скотовъдството и рударството. Значителната гъстота на селищата и крепостите от l хил.пр.Хр. в областта се дължи на важната комуникационна роля, която и отдавали древните траки, гърци и келти. Предполага се,че около началото на нашата ера тук идва да живее келтското племе мелди. Това дава името "Мелдия" на една от станциите на римския военен път Via militaris. Тя се е намирала между днешните гр.Драгоман и с.Калотина. Останки от римските пътища могат да бъдат видяни в близост до с.Калотина, с.Беренде, гр. Драгоман, с.Комщица и в планината Чепън над с.Голямо Малово. Руините на светилища от този период са запазени в двора на параклиса "Св.Никола Летни" при гр. Годеч, при църквата "Св.Илия" в с.Чуковезер и на вр. Петров кръст в Чепън планина.

Още от ранното средновесковие когато българският хан Крум превзема София в 809 г., Нишаваската област става трайна част на българската държава. След 1014 г. районът пада под византийска власт, освободен е за кратко при въстанията на Петър Делян в 1040-41 г. и Георги Войтех в 1071-72 г. През 1084 г. около 80 хиляди печенеги преминават Дунава и навлизат във Византийската държава, за грабеж. Византийските войски, подпомогнати от силни български отреди разбиват печенегите и племето им Чомпи е заселено около днешна София, те са покръстени в православна вяра получават името Шопи, което остава и до днес и напълно асимилирани от околното българско население. [1][2]. Само 5 години след възстановяването на българската независимост в 1185 г. при Цар Асен I в 1190 г. тукашният край е освободен. При настъпилата феодална разпокъсаност от средата на 14в. местните аристократи често сменят своите сюзерени - ту българските царе и деспоти, ту сръбските владетели, а след 1382 и османските султани. Въпреки че по-голямата част от района става част от Османската империя в 1395, западните му дялове около Ниш и Пирот остават спорни между османци и сърби до 1459, когато последното сръбско деспотство е покорено и пада цялото българско Понишавие под турско робство.
От 15 в. Нишавското поречие е в рамките на Пиротската каза (адм. област в Османската империя). В църковно отношение от този край от покръстването в 865г. е част от българската църква, след падането под византийска власт е част от Охридската българска автокефална архиепископия от създаването й в 1018г. до освобождаването му в 1190 г. , после на Търновската патриаршия до унищожаването и от турците по гръцка поръка в 1394 г. когато минава към вселенската Цариградска патриаршия до 1871 г. откогато Софийско и Пиротско, както и Ниш и областта му са в официално възстановената самостоятелна българска църква - Българска екзархия, респективно на възстановената в 1954г. Българкска патриаршия.

В 1878 г. България е освободена от турско робство, но Царибродския край, към който спада селото, макар да е част от България по Санстефанския договор и решенията на Берлинския конграс е окупиран от сръбска войска още от края на 1877 г. Беренде здаедно с околните села е в Царибродска околия на България образувана след като руснаците прогонват сръбските окупатори в май 1879 г., тогава окръзите на Пирот и Бела Паланка са анексирани от Сръбското кралство, а окръг Цариброд (днес Димитровград), към който се числяли и днешните общини Драгоман и Годеч остава в новоосвободеното българско княжество. Тук през 1885, около Чепън и Три уши се разиграват едни от най-тежките битки през Сръбско-българската война започната от сръбския крал Милан за да прекрати Съединението на България. България за дни печели войната и войската освобождава Пирот, но Австрия и Великите сили и попречват да присъедини западнонишавската област: Пиротско и Белопаланско, но целия Царибродския край е интегрална част на българската държава от Освобождението до ноември 1920 г., когато Западните покрайнини както и други български територии са откъснати, зазвети от Сърбия, тя анексира западната половина на окръзите Цариброд (заедно с окръжния център) и Трън (без самия град и някои села) и е прокарана настоящата противоестествена граница отвъд която действа българската национално-освободителна организация Въртоп. В април 1941 г. Понишавието отново е обединено, но след септември 1944 г. статуквото се връща. По време на Студената война (1945-1989) регионът е с ограничен достъп, заради строго охраняваната гранична зона на комунистическа България. Това допринася, от една страна за слабото познаване на неговото културно и природно наследство, но от друга - за запазването му от посегателства.
Най-старата сграда на селото е средновековната църква св.св. Петър и Павел строена при царуването на Цар Иван Асен II (1218—1241) [3] със стенописи от 13-14 век при река Нишава където първоначално то се е намирало, днес там са старите му гробища със запазени забалежителни стари каменни кръстове. Това е едно от населените места в България носещи такова име. Другото едноименно село е в община Земен, Перишка област.[4] Третото е съседното Беренде извор. Изказват се три хипотези за произхожда на името - най-разпространената е, че идва от дружините на берендейте[5], служили и живели в градове и били най-вярната войска на руските князе, те стават важна част от наемната войска на Иван Асен II събрана в руските княжества, с помощта на която той завзема властта при връщането си в България, впоследствие техен отред е пратен на това място с важни военни функции, като други техни дружини са заселени на други места както в България, така и в днешна Румъния също с военна цел. Те са станали жители на съществуващо или възстановили старо село възникнало като средновековен военен пост на мястото на античната пъттна станция на военния път по поречието на река Нишава. Славянския приказен фолклор навежда на мисълта, че в средновековието в гъстите гори на източна Европа е възможно да е имало остатъци от старите тракийски, скитски, келтски, готски и пр. племена, като счита берендеите за потомци на горските хора с глави на мечки. Според записаното от епископ Лийтберт минал с кръстоносците през Понишавието през 1056г.[6] горските хора въпреки дивашкия си изглед с кръстовидни шапки с гребени, облечени на голо с кожи, наметала и "велики" ботуши, въоръжени с дълги копия и неопнати с тетива лъкове (т.е. неготови да стрелят с тях) били добронамерени към пътниците. Митичния владетел премъдрия цар Берендей[7] е популярен герой в източнославянските народни приказки, в Московска област има град Берендеево, а в Молдова на Дрестър е град Бендери в който има и българско население. Друга хитотеза свързва името на селото с печенежкото племе Берендей[8], възможно заселени след загуба на сражение с Киевска Русия през 11 век от византийският император ако се били заедно с другите разбити печенеги от племенето на Чомпите в този край на владяната в това време от него България, но по-вероятно, както сочиат източниците, те не са не точно печенежко, а сродно племе живяло до българите което в началото на 13 век, когато княжеството им е разбито от татарското нашествие и те се преселват в България и Унгария[9][10]. Третата хипотеза е за централно и западноевропейския произход на Берендер подобно на тези на селата Кондофре, Бов, Ерул, Герман, свързаните с средновековните немски рудари наричани в българските земи "саси" имена на: Сасани – махала в Страдалово, Кюстендилско; Шашки проход, Кулско; Горна и Долна Шашка, реки, които извират от Връшка чука, Шашкин дол – при с. Железна, Чипровско; с. Саса и Саска река, Делчевско; с. Сасе и с. Шашево, Кратовско и пр. Известно е, че след 4 век готите идват и се заселват района на българското Понишавие, Знеполе и другите днес български земи, а след оттеглянето на основната им маса към Италия немалка част остават и са асимилирани от околното население, след това по-късно именно оттук през известната "Българска гора", простирала се от Белград до Средец, минават кръстоносните походи от 11 до 15 век, а и всички търговски кервани от Централна и западна Европа към Константинопол и накрая, именно в района от Чипровци до Самоков най-вече работят саксонските рудари "саси" в епохата на втората българска държава и първите векове на турското робство. Като Беренде се споменава в турски архивни документи от 17 век. През 1985 г. селото има 79 постоянни жители и е харесвана вилна зона от столичани, но насалението днес е повече от наполовина по-малко. В началото на 10-те години на 21 век набира сила предложението то да бъде кръстено Георги Аспарухово на най-прославения си жител - Гунди, но поради обезлюдяването и характерът му на вилна зона идеята е изоставена. В 2012 г. до селото на пътя при с. Каленовци отваря врати за духовните нужди на всички в околността новопостроения голям за тукашните мащаби православен храм „Св. вмчк Мина“ .

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Средновековната църква „Свети Петър“ от 13-14 век
  • Средновековната църква „Свети Петър“ (св.св. Петър и Павел, 13 век) в с. Беренде, в местността "Селище". Построена е в 1218—1241 г.[3] е национална забележителност. Това е най-значителния обект, не само на селото, но въобще в региона. Тя е обявена за паметник на културата още в 1927г.[11] Строена при царуването на Цар Иван Асен II (1218—1241) според изчезналите днес, но за щастие документирани, надпис с портрет на царя - фигура с нимб. и родословно дърво външно на западната фасада. Пищните фрески в интерьора и изписаното отвън ясно говорят, че твърде вероятно е издигната от царски приближени и самодържеца с помощ или друго е имал отношение към нея. Храма съдържа уникален стенописен ансамбъл от 13 14 век в стила на известния "Палеологов ренесаснс". До църквата е старото гробище на Беренде където има запазени голям брой както характерни, така и много особени единични, двойни и заоблени каменни кръстове от първата половина на ХІХ век и по-стари. Обектът е разположен в близост до река Нишава и отстои на по-малко от километър западно от селото.

По настоящем в България има още само четири места с фрески от същия средновековен период така добре запазени. На три от тях е присъден статут на Световно Наследство от ЮНЕСКО - Боянската църква, Ивановските скални църкви и Параклиса в Хрельовата кула като част от комплекса на Рилския манастир. Четвърта е Църквата на Земенския манастир, призната за паметник на културата от национално значение.В Беренде църквата е уникална защото: целият й интериор е изцяло покрит с изображения от основите на стените до върха на сводестия таван. Всички те са от период на полагане, 13-14 в. Интересно и уникално е църква с подобни параметри, функция и местонахождение да притежава толкова богата украса

"Св.Петър" принадлежи към малките, еднокорабни, едноапсидни с полуцилиндрично сводесто покритие църкви строени през средновековието. Тя е от вида на малките планински църквици, като параклис. Дълга е около 5,50 м., широка около 4,50 м. и висока 6 м при корниза и 7 м пли билото. Стените и, зидани с камък и хоросан, и за височината й са доста дебели 85—90 см. Има една западна врата и едно апсидно прозорче. Покривът отвътре е засводен, а отгоре е покрит с плочи. Липсва архитектурна украса, с изключение на плитката ниша над входа и тесните прозорчета в олтарната ниша и южната стена. Иконостасът й се се отнася към втората половина на ХІV в. и е един от най-старите запазени по нашите земи. Той има проста конструкция, изработен е от дебели, грубо одялани греди и дъски с избледняла живописна украса. Той е конструктивно свързан с с двете надлъжни стени и има 3 отвора: за страничната врата, за централните двери и за поставяне на подвижна икона. Липсват каквито и да било летописни сведения и данни за строителството на църквата. Изследователите я смятат за начало на серията малки еднокорабни църкви, чийто тип впоследствие става господстващ за култовите сгради на Балканите през османския период от края на ХІV в. насам. Това е времето, в което редица местни аристократи и низши духовници строят собствени църкви, отразяващи до голяма степен местните предпочитания и вкусове.Над входа на западната страна е разположена нишата в която е имало изображение на патрона светец на храма, на самата западна фасада при изписаните образи отвън е документиран изчезналият днес надпис:

«Йоан Асен в Христа Бога благоверен цар и самодържец всем блъгаром и гръком» (iwaнъ асѣнъ въ ха ба блговѣрнъ цръ и самдржъцъ ...... блъга....) и остатъци от фреска на родословното дърво и вероятно портрет на царя, допреди 20-30 г. все още орбазът и надписите в някаква степен са се четели, но след варосването на цялата фасада по почина на незапознат с изискванията местен свещенник, и последните следи са заличени.[3][12] Отбелязано е, чеизображението се е намирало "високо горе" , по-вероятно е това да не е ктиторски портрет, а композиция на родословно дърво - династично изображение с портрети, което поради малкото пространство е било съкратено до най-изявените представители на Асеневата династия и най-отгоре да е бил образа на цар Йоан Асен II подобно на това на сестра му от църквата в с. Матейче. Направини са били 2 копия. Едното е черно-бяло, в Археологическия музей като е възпроизведен надписа "Йоан Асен в Христа Бога благоверен цар и самодържец на българите". Второто - цветно в църковно-историческия музей. Църквата е проучвана за пръв път когато е открит и публикуван за пръв път и царския надпис през 1890 г. от братя Шкорпилови, в 1913г. в ИБАД е публикувано нейно изследване от 1912г. на Йордан Иванов,  Андрей Грабар открива следите на нарисуваното родословно дърво, а Елка Бакалова в 1976 г. издава книга за нея, а по настоящем в мрежата има много публикации. Въпреки, че в последните столетия е ползвана предимно като гробищна църка, двата празника, когато селяните доскоро са правили голяма служба при църквицата са на Св. Петър и на Св. Богородица.

Независимо от скромната като размер и градеж постройка, изписването на църквата е на много високо ниво. Изписвана е на два пъти - след построяването 1218—1241 и цялостно в 14 в. Палеографията на буквите сравнени с познати други паметници от 13в., потвърждава, че надписът е от времето на Иван Асен. Изчезналият сега, но документиран от изследователите образ на светска госпожа с дете, отвътре в църковната живопис, е на непозната ктиторка, с чиито средства се е презографисвала част от църквата в по-късно време. За съжаление, не е бил запазен надпис с името на госпожата и детето.[3] Изследователите разграничават най-малко два майсторски похвата, подсказващи два етапа на изписване с рисунък на отделни, различаващи се в опита и майсторството си творци. Църквата представя един от малкото цялостно съхранени стенописни средновековни ансабли. Патронът на храма св. ап. Петър е представен в бюст на стената, непосредствено пред олтарната преграда. Изображението е огромно и намира много редки паралели в западнобългарските земи (Псача, Македония). В Беренде са запазени не само отделни фрески,както повечето църкви от това време (Калотина,Балша и др.), а целите регистри, част от които е чудесна фраска на създателя на българската азбука - Св. Константин Кирил Философ. Таванът изглежда, е правен от други майстори, колоритът му е различен и не така изискан. Не случайно стенописите на църквата на Беренде се споменават в почти всички български и чуждестранни трудове за средновековно изкуство на Балканите. Още нещо, което подтвърждава уникалността на паметника-дървения темплон - единствения запазен средновековен иконостас от този тип, макар, че и иконите му липсват. Той има много близък паралел с темплона в охридската църква Св.Св. Константин и Елена. Съвпадението едва ли е случайно, тъй като има предположения, че стенописите са свързани с охридските ателиета работили през 13-14 в. Разкриването на стенописите в църквата "Св.Никола" в Станичене, Пиротско, където в 1331-1332 цар Иван Александър (1331-1371) назован "Иван Асен" кара някои да игнорират фактите и да отнасят всичко към втория период на изписването й. Поради малките размери на църквата при изписването ѝ е застъпен сикратения регистър. Майсторския пояс, там където е работил водещият зограф, е с изумително качество на живописта. Както е канона, в апсидата са светите църковни отци,а над тях "Богородица Ширшая небес". Над апсидата е убрусът(отпечатък на лицето на Христос на кърпа), изображението е доста избледняло.От двете страни на апсидата са изображенията на архангел Гавраил (отляво) и "Благовещение"(отдясно), под него(вдясно) е споменатото забележително изписване на Свети Константин Кирил Философ. На южната стена в долния пояс са изобразени светци, а над тях медальони. На западната стена както е по канон: Свети архангел Михаил от ляво на вратата, а от дясната Св. Св. Константин и Елена, над вратата сцената "Успение Богородично" и над нея за жалост доста увредено "Възнесение". На северната стена са в цял ръст светците воини: Свети Теодор Стратилат, Свети Димитър и Свети Георги; до тях са Богородица и Христос и по цялата дължина над долния пояс, както е редно има медальони с образи на светци. Целият горен регистър изящно е изрисуван с евангелски сцени: "Кръщение", "Влизане в Йеросалим", "Страстите Христови", "Целувката на Юда" и пр. Сред правите светци от първия регистър има няколко изкусни изображения, като тези на св.Теодор Стратилат, св.Димитър и дякон Роман Сладкопевец. За отбелязване са образите на: Христос "Недремано око" вдясно от абсидата и на Св. Алекси "Човек божи", отстрани на входната врата. В горните части на стените се намират сцените от Големите църковни празници, като под тях се разгъват композиции от цикъла "Страстна седмица". В свода са представени 2 реда пророци и "Събора на архангелите". Редица от медальони, около които фонът е запълнен с растителни мотиви, отделя реда на правите светци от Евангелския цикъл. Ктиторски запазен надпис вътре не е открит. Вътре е бил изписан без да са разчетени надписи около него и споменатия образ на неизвестна госпожа ктиторка с детето си, който е заснет от Народния музей в София в началото на 20 век.[3]
Преданието разказвано от стопанина на близкия Чепърлински манастир „Света Петка” гласи: „След битката при Клокотница цар Иван Асен II решил да покори и Сърбия като направи свой зет подкрепяния от него крал Стефан Владислав I пригласил да омъжи за него втората си дъщера княгиня Белослава родена от първата му жена Анна. Така не с война, а със сватба както обичал царят, хем укрепвал западната си граница, хем чрез новата сръбска кралица Белослава поставял Сръбското кралство за десетилетие под българско влияние . Тръгнал да уреди сватбата цар Иван Асен II минал по някогашния римски военен път по долината на река Нишава ползван столетия преди и след него. Отивайки в Сърбия на сватбата, той добре знаел, че има люти противници на този брак и можело да се случи всичко, дори да се върне без глава. Царят не можел да допусне, ако стане предателство, да рискува да бъдат пленени символите на българската царска власт и държавност. Затова в храма при село Беренде той оставил знаците на царската си власт – короната, скиптъра и пр. с военен отряд за охрана. След сполучливо сключения брак на дъщеря си цар Иван Асен II взел царските знаци пазени в църквата и проводил зографи да изпишат царски малкият Божи храм в който те били пазени. В негова чест лика му, заедно с надпис са били изписани на най-отгоре отвън при входа на църквата.”
За съжеление състоянието на изключително цененните стенописи е тежко, мазилката с нарисуваното върху нея пада, а там където още стои влагата и мухалът безвъзвратно ги увреждат. През 2007 г. вандали крадат медната ламарина от обшивката под каменните плочи и ги събарят, а иманяри разбиват вратата и разкопават вандалски олтара, но естествено на намират нищо. Само благодарение на местното църковно настоятелство са взети временени елементарни аварийни мерки снегът и дъждовете да не влизат директно в храма. Безценният паметник е силно застрашен и спешно се нуждае от реставрация и консервация. Координати 42°59'43"N 22°55'29"E.

  • Пещера "Прозорчето" в с. Беренде в местността "Мъртвина" (Кръст). Дължина 13м, денивилация 3 м (+1, -2м); суха, едноетажна разклонена, проходна; скала - варовик, диклазна, Името на пещерата е дадено поради специфичната форма на един от входовете й. Известна на местното население и вероятно е била монашеска килия, тъй като под нея на 200м е църквата от 13 ти век. Локализирана от Ивайло Богомилов от Драгоман. Изследвана и картирана от К.Стоичков „Хеликтит” и И.Богомилов на 28/07/2010г., БФСп № 5792, Безденски район, Старопланинска област.
  • Живописния скален корниз в с. Беренде, в западния край на селото, непосредствено над пътя, водещ до средновековната църква Св. Петър и река Нишава, е забележителен с феномена - скален мост "Дупника", както и с легендите за антично тракийско скално светилище и некропол и намиращия се в непосредствена близост още непроучен археологически древен римски път и римска пътна станция от 2 век.
  • Кралимарков скален мост "Дупника" в с. Беренде. Мостът има отвор 4-5 м. и е разположен над античен тракийски некропол. Тук според местни предания е имало тракийско светилище, през римската епоха са изградени - римския път Via militaris (2в.) достигащ с. Ккалотина непосредствено под жп. линията Калотина-Станинци и римска станция, предназначена за почивка, преспиване и смяна на конете на военните куриери, търговски кервани и поклонници, пътуващи по древния римски път, водещ от Белград през Ниш по долината на р. Нишава (местността Бачиите) към Сердика и Мизия. Местното населението свързва тази скална форма с легендата за Крали Марко. Феноменът отстои на около 200 м източно над черквата и на стотина метра нагоре по склона над черния път в обширния карстов венец се намира сомият отвор на скалния мост. През безлистните сезони се вижда ясно от самия път и може да се достигне с катерене по склона. Не е нужна специална екипировка, но е нужна предпазливост при катеренето. Координати - 42°59'43"N 22°55'37"E
  • Къщата на Георги Аспарухов - Гунди. в с. Беренде. Недалеч от центъра на селото. Това е домът на баща му Аспарух Рангелов в който Гунди отрасва. Повечето селяни са по-близки или по-далечни негови роднини не само от фамилията Аспарухови-Рангелови, но и свързаните чрез бракосъчетания през вековете с този род и неговите разклонения.
  • Оброчище в най-старият дъб в България (12 век) с. Беренде. Той е и въобще най-старото дърво у нас след Байкушевата мура - към 900 годишен дъб от вида Благун . Дървото е съвременник на Цар Иван Асен. Височината му е към 22 м, а обиколката на ствола в основата - 7,50 м. Мястото е древно оброчище, дъбът е свещенно дърво за германските, славянските и въобще за арийските племена. В дървото близо до земята има огромна хралупа с форма на сърце, а корените от западната страна при земята са прораснали над неголям древен оброчен кръст. Намира се непосредствено до селото на 50 м южно от пътя за с. Калотина в дъбова горичка. Координати 42°59'20"N 22°56'6"E
  • Дъб с оброчище Свети Илия с. Беренде. Столетно дърво и древно оброчище, Св. Илия в християнските народни вярвания е повелител на мълниите, подобно на тевтонският Один и славянският Перун в езическите времена, а дъбът е свещенното дърво на арийските племена. В корените на дъба им неголям стар оброчен кръст. Намира се непосредствено до селото на 130 м западно от големия завой на пътя за старата църква в дъбова горичка. Координати - 42°59'20"N 22°56'6"E
  • Дъб с оброчище Свети Димитър с. Беренде, вековен дъб където местен род прави курбаните си на открито, поставен е каменен кръст на който освен името на светеца се чете годината 1945та. По принцип целият район е осеян с каменни кръстове, всяка местност си има и кръст посветен на някой светец и църковен празник, навремето на тези места са се правели курбани. На времето до началото на 70-те години, хората от селото, или само рода, са се събирали на "кръст", пали се огън и в огромен черен казан се вари курбан, след това всички сядат в полукръг около кръста(като всеки си има постоянно място, по старшинство и по заслуги, дори около някой кръстове всеки род си е поставил и камък, къде объл, къде дялан, и точно върху него и около него сядат), извършва се някакъв ритуал, кадене, молебен или друг и чак тогава се раздава храната - осветена. Допреди 10/15 години дори камбаната на село Ропот стои окачена на една дъбица поради невъзможност тази религиозност да си издигнат черква, или причините са други, както например и днес камбаната на столичната Св. София е традиционно окачена на дърво пред древната катедрала.
  • Останки от Българската гора - Вековен космат дъб в с. Беренде. Многократно упоменаваната от пътешествениците в миналото „Българска гора” Selva bulgarica простирала се в средновековието от Белград до София, днес е изчезнала, но отделни места каквото е село Беренде са оцелели малки горички и отделни дървета. Със заповед на Министъра на околната среда и водите дървото в село Беренде е заведено в държавния регистър и е обявено за защитено. Косматият дъб /Quercus pubescent/ е на възраст над 100 години, обиколката му е 2,67м , а височината му: 12м. В клоните му са поставени къщички и хранилки за птици.. Координати - N 42.994861 E 22.931022
  • Дефилето (проломът) на река Нишава, при в с. Беренде. Дефилето се простиращо по долината на реката от с . Разбоище до първите махали на от с. Калотина е много живописна гледка на прорязаните от реката планински скали, вкоито е през тунели прокарана недействащата днес ж.п. линия. Красива панорама към него и околните планини се открива от горната махала на селото, разположена на високо над 120 м плато над него. Остстои на по-малко от километър западно от селото.
  • Пещера Проходката с. Беренде, Дължина 11 м, денивелация +4м (изкачване 4м, слизане 0м), БФСп N: 5113
  • Забележителност природна местност и водопад "Котлите" край с. Букоровци, отстои на около 2 км през полето от махалата на селото Беренде чифлик, известен е и като "Годечки водопад", той е с ската на възвишение с издълбани от образуващия се при пълноводие и при топенето на снеговете силен водопад в скалните образувания каменни "котли". Представлява водопад на няколко нива с формата на преливащи един в друг котли. Намира се на река Дракул, която пресича високи отвесни скали и образува 3 пада на водата с обща височина около 22 м. Водите му се разпръскват изключително атрактивно. Природата е създала при него живописно място полянка до малко и недълбоко езерце. За да се стигне до водопада, може първо да се мине покрай Букоровския манастир "Свети Георги Победоносец", между селата Разбоище, Туден и Букоровци, където има паркинг. От самия манастир се стига по черен път през полето. Водопад "Котлите" се намира на около 150- 200 м от манастира в стръмно дере, като се излиза на горната страна на водопада (при първия пад и воден котел). Слизането до подножието на водопада е по много стръмна пътечка отстрани на стръмните отвесни скали, която трудно се забелязва. Местното име на водопада идва от старинно предение, според което тук е идвал да се мие и пие вода огромен летящ змей. Затова и мястото и водопада са известни и като "Дракул" (името идва от влашкото "дракуле" - чудовище, змей, дракон) или "Змейови котли" . Около 2 км по-надолу по коритото на р. Дракул високо в скалния венец се намира и огромния отвор на пещерата "Дракул", където според преданието е било леговището на змея. Координати - N 43.003368 E 22.958389.
  • Пещера Дракула при с. Разбоище, отстои на около 2,5 км през полето от махалата на селото Беренде чифлик,намира се на около километър югозападно от село Разбоище от южната страна на връх Тупаник (Тупанъц), там където започва стръмното скално спускане към дерето на река Дракул. Удобно място за паркиране е в западния край на селото, от където е и изходния пункт за Разбоишки манастир "Въведение Богородично". Прехода до пещерата от там е около 1,5км, почти само по хоризонтални пътеки през ливади. На около километър нагоре срещу течението на реката е и красивият каскаден водопад Котлите. Координати - N 43.004659 E 22.947246. Пещерата е суха, хоризонтална/възходяща (дълж. 42 м) и се намира в горната част на скален венец на масива, изграден от триаски варовици. Входът е широк и висок свод.

Навътре пещерата е с висока основна галерия, завършваща с наклонен възходящ комин. Има едно късо и тясно разклонение вляво. Подът е покрит с пръст и дребни скални късове. В края на пещерата подът е глина, като от комина се стичат капки вода и стените и подът му са кални. Няма вторични карстови образувания. Няма следи от силно мразово изветряне и срутвания във вътрешността на пещерата. Входът на пещерата е ползван от овчари за подслоняване на овцете.

  • Букоровски манастир "Св. Георги Победоносец" край с. Букоровци, отстои на около 2 км през полето от махалата на селото Беренде чифлик. Той е единственият манастир в България и втори в света с пет църкви и фактически е новопостроен в края на миналия и началото на сегашния век. Действаща е само Св. Георги, другите от вътре все още не са готови - Св. Петка, Св. св. Кирил и Методий, Св. Неделя и Вси Светии. Букоровския манастир днес е обновен, но почти нищо за историята му не се знае, освен, че е построен върху основите на пет много стари църкви. Там е намерен и най-древният календар, откриван в Европа. Календарът представлява 12-годишен циклов прабългарски календар, който фиксира абстрактно движението на съзвездията върху каменна черупка на костенурка. Камъкът във формата на костенурка днес се пази в музей. Пред църквата има стари кръстове, на които са изписани имена на светци. Запазен е и камъкът, върху който е намерена "костенурката". Манастирът е разположен е между селата Разбоище, Туден и Букоровци, от където има асфалтиран път до него. В близост се намира и природният феномен "Котлите" - водопад на няколко нива с формата на преливащи един в друг котли. Понастоящем манастирът е без монаси на големи празници в манастира се отслужва литургия от свещениците на храма Св. Петка в София на ул. Раковски. Координати - 43°0'5"N 22°57'56"E.
  • Разбоишки манастир „Въведение Богородично“ (15 век) при с. Разбоище, наричан в миналото и Курджиловски отстои на около 2 км през полето от махалата на селото Беренде чифлик в дефилето на река Нишава. Разположен е на рида Тупаница. Днес той е действащ скален манастир подчинен на Софийската епархия на Българската православна църква. Храмовият празник на манастира е 21 ноември. Извън сградата на манастира се намира църквата „Въведение Богородично“, която е изградена в скалата. Още през средновековието скалните пещери около манастира са били заселени от монаси-отшелници. Според манастирското предание през турското робство Разбоишкият манастир бил разрушаван три пъти, първият при самото ислямско нашествие, после на манастирска обител тук е унищожена от черкези през 1570 г. при наказетелен поход из долината към манастира и жителите на тогавашното селище там, а при последното нападение монасите били изклани от турците, а манастира отново плячкосан и ограбен. По-късно тук неведнъж са отсядали Васил Левски и съратника му отец Матей Преображенски. В този район са се водили тежкии битки по време на Сръбско-българската война в 1885г. В началото на 20в. Разбоишкият манастир запустява и чак през 1947г. в него се заселват три монахини. Те заварват стопанските постройки почти разрушени, а безценните стенописи в скалната църква - напълно унищожени. С течение на времето монахините, с помощта на живеещите в околните села хора, успяват да възстановят манастира и да реконструират скалната църква. През 2007г. умира и последната монахиня и за манастира започват да се грижат жителите от околните села. В наши дни св манастирът вече има свещеник, който обитава и се грижи за духовната обител. Най-старите фрагменти от стенописис в манастирската църква се отнасят към 15 век. Скалният манастирски комплекс (скит с параклис) съществува от 13-14 век.[13] През 18-19 век отново разцъфтява скалното отшелничество. В 1841 година манастирът е обновен основно. След обновяването му жилищните сгради са преместени на равен терен и така църквата остава извън сградите. Жилищната сграда и манастирската магерница са от 1861 година. Църквата "Въведение Богородично", изградена в скалите е извън манастира. Тя е еднокорабна с полуцилиндрична апсида с малък олтар. Почти всички стенописи са унищожени през 1941 година при нанасянето на нова, хоросанова мазилка. На западната фасада, както и в наоса и в абсидната ниша са запазени останки от стенописи от първоначалната църква. На северния край на западната фасада са изобразени епизоди от „Страшния съд“, датирани от края на 15 - началото на 16 век които са изпълнени от добре школувани майстори с особено чувство за колорит[14]. Сред вътрешната украса са запазени фрагменти от 16-17в. Старият иконостас на храма от XIX век се пази в манастира, а новият е от 1950 година.[15] Иконите, които са останали и утварите са от втората половина на 19 век.[3] В манастира се съхранява старопечатан български миней от 1869 година.[3]

Манастирът е издигнат на труднодостъпна скална тераса, под която кристално чистата Нишава прави невероятно красив меандър. Малката черквица е издигната върху останки от езическо тракийско светилище, а по-късно и от обитаеми монашески пещерни скитове. Координати - 43°0'58"N 22°56'27"E.

  • Чепърленски манастир "Света Петка" при с. Чепърлинци. Отстои на около 1,5 км североизточно от махала Беренде чифлик през р. Нишава. Манастирът се намира на десния бряг на река Нишава,на 2км източно от с. Чепърлянци. До него от това село води добър черен път,спускащ се по дерето ,източно от селото и стигащ до затворената днес жп спирка на линията Драгоман-Станинци, точно срещу тази спирка пък се намира Разбоишкият манастир. Манастирът е издигнат върху основита на стар християнски храм в местността окколе наричана "Църквището". Манастирът е действащ без монаси. Храмовия празник е на 14 октомври – Петковден. Църквата е едноабсидна с вход от южната страна, а на външната западна стена има ниша с изписан образ на света Параскева (Петка). Особеното в манастирския храм е, че храмовата икона е най-вдясно на царския ред. Другото, което я отличава, е поставеното на видно място свидетелство за хаджийство от 1933 г, принадлежало на откривателя на обителта хаджи Андрей Манов от, донесъл от посещението си на Божи Гроб и голяма черно-бяла литография на Йерусалим.

Дълбоко назад във времето около 2-3 век от н.е. в района на с. Разбоище, Годечка община имало силно римско присъствие. Недалеч от манастира в югоизточна посока минава един от двата римски пътя Via Diagonale, а срещу него минава малка река Дракула, която се влива в река Нишава. Там се е намират и останк от римско селище с военен пост, а мястото под него и до ден днешен носи наименованието Римското гробище, което иманяри отдавна са ограбили. В селището е имало християни, доказателство за това са намерените на мястото две римо-византийски пограбални плочи, датирани от VI-VII век на едната от тях много добре се личи кръст. Известно е също така, че през турското робство е имало попътно унищожаване на манастирска обител на това място при един погромаджийски поход от черкези през 1570 г. при наказетелен поход из долината и най-вече към Разбоишки манастир "Въведение Богородично" и жителите на тогавашното селище там.
Кога точно е съграден първоначално манастира не се знае,но това място е почитано от местното население като свято от незапомнени времена. Възстановяването на обителта е започнато през 1920 год.,след като на богатия селянин Андрей Манов роден на 6 февруари 1880. в близкото село Липинци на сън му се явила Св.Петка ,и му казала ,че трябва да съгради манастир в местността "Църквището". За него местните хора разправят, че когато той е 38 години, през 1918 година на сън му се явява Св. Петка и му казва: "На тебе сме сложили ръка и трябва да отидеш в местността Църквището и върху основите на стар манастир да съградиш нов." Той обаче не възприема на сериозно съня и затова Св. Петка му се явява със същата заръка. На трето явяване светеца му казва: "Ако не изълниш тази заръка ще загубиш трима от семейството си". Той пак не послушал заръката и един понеделник съпругата му се разболява и в сряда умира. В петък пък умира 14 годишната му дете. За да спаси новороденото си бебе дядо Андрей го харизва на бай Станко от с. Чепърненци и този акт е запазен и е с дата от 1918 г. По този начин спасява детето, но за да се изпълни пророчеството умира коня му. След като се случва всичко това дядо Андрей отива на посоченото място и започва да први всичко според съновиденията - намира основите на стария храм и започва да гарди сегашния. Там намира и двете римо-византийски надгробни плочи. След това изгражда камбанарията и Офицерската стая и в този завършен вид манастира е осветен през 1942 г. от предстоятеля на БПЦ екзарх Стефан. Първото чудо, за което се разказва става в манастира е в наши дни. Нивата пред църквата е била на дядо Мито. През 1933 дядо Андрей сънува, че трябва да се поклони на Светите места. Връщайки се от Гроба Господен получава свише видения и придобива пророчески умения. Отива при дядо Мито, собственик на нивата пред манастира, и му казва, че трябва да даде нивата в полза на манастира, но той отказва да я даде. Дядо Андрей е бил убеден че ще се случи нещо лошо на човека защото е изпитал Божия гняв върху собствения си гръб. Наказанието действително не закъснява - човека след два месеца да губи зрение след което ослепява. След като дядо Мито ослепял повикал дядо Андрей да отиде при него и подарил нивата на църквата. След около половин година дядо Андрей сънува че ослепелия старец трябва да престои в манастира две седмици. Идвайки в намастира зрението му се възвръща до такава степен че да се движи без придружител. Известно е, че Света Петка помага на хора с увредено зрение и повреден опорно-двигателен апарат.
Храма е издигнат на мястото на раннохристиянско светилище-оброчище, в основите на който са намерени споменатите два надгробни римо-византийски камъка, датирани в периода от VI до VII в. Манастирът е осветен през 1937 год. Възстановителя му,дедо Хаджия, както станал известен сред населението тук Андрей Манов след хаджалъка си, по-късно се замонашава и остава тук до края на дните си в 1969г. В манастирския двор има кладенец с лековита вода.В момента манастирът е постоянно действащ, за него от 2012г. се грижи боголюбив мирянин с помоща на хора от село Чепърлинци. Литургия и освещаването на водата, хлябовете и курбана на храмовия празник в Чепърлинския манастир (14 октомври – Петковден) се отслужва от свещеници от столичния храм „Свети Седмочисленици”.
До манастира се достига пеша от центъра на село Беренде по пътя в северна посока край стопанския двор - около 4км пеша; от село Разбоище на около 1,5км пеша се достига до Разбоишки манастир, от където следва още около 1,5км пеша по черен път до Чепърлинския манастир; с кола по черен път в дясно от старата чешма на центъра на село Чепърлинци. Координати - 43°0'39"N 22°55'48"E.

  • Средновековен храм "Свети Никола" (1400 г.) отстои на около 6 км. от с. Беренде, намира се в с. Туден. Намира се в центъра на селото. В миналото е използвана като гробищна църква. Състои се от 2 части: стара и нова. Старата част е еднокорабна, едноабсидна с полуцилиндричен свод. Тя е строена в 1400. И двете и части са покрити от общ двускатен покрив. Църквата е леко вкопана в терена. Градена е от дялани къмъни, споени с хоросан. На много места личат преизползвани материали от по-ранен градеж: бигорни камъни, за рамка на прозореца в олтарната абсида е използвана част от каменен кръст и др. Варовиковата пластична украса, характерна за възрожденския период е вмъкната само на места. Стенописите са наивистични, а иконостасът е комплуктуван от различни по време и стил части, някои от които датират вероятно преди преустройството на църквата през 1845. Повечето от иконите му са пример са възрожденския наивизъм. По-изискана изработка имат иконите от царските двери изработени в стила на югозападнобългарските школи през ХІХв. От надписа върху западната стена става ясно, че църквата е строена през 1400, иконите са обновени през 1812, а между 1843 и 1845 сградата е цялостно ремонирана. Надписът дословно гласи: "Да се знае кога е напред правена тая църква, когато обладаха турците Бъргария в лето Господне 1400. Тогава се направи тая църква за три дни. Говедар я правил. После дойде време на 1812. Тогава поднови икони чорбажи Рано от Туден. Правил ги е скришом на кошари, та (никой не е знаел?). От турско зло тогда обесиха (владиката) в Пирут и един калугер стогърец и 18 души човеци. Па дойде време 1843 та поднови църквата на Рано син майстор Стефан сос майстор Бранко, когато дигнаха глава пирутчани против турците, та га излезоха кърджалии; та правеха църквата до обед, а обед бегаха та се криеха от кърджалии и майстор Стефан и син му Рангел, Георги и Янко - брат му и син му Петър Йоан, Стана, Стефановица и Стамена. В лето господне 1845."

В ръкописа "Повествование за страдание болгари" от 1821 се споменава, че през тази година са били обесени епископ Милетий в гр.Ниш и един калугер - Йоасаф от Хилендарския манастир в Пирот, като вероятно за тези събития става дума в надписа. Това е времето непосредствено след Гръцкото въстание, когато османските власти репресират цялото християнско население на империята и особено духовенството.

  • Средновековен храм "Свети Георги" (15 век) с. Чепърлинци, отстои на около 4 км. от с. Беренде през р. Нишава. Храмов празник - Гергьовден 6 май. Намира се пред гробищата почти в центъра на селото, на около 100м в ляво преди центъра със старата чешма изградена с фрагменти (сполий) от античен римски храм. До 1925 г. храмът е занемарен и запуснат. Тогава благочестив човек от селото я измазал отвътре и отчасти отвън, а покривните плочи сменил с керемиди. Предполага се, че става въпрос за Дядо Андрей, който възстановява и Чепърлински манастир "Света Петка" и прави разкопки на основите на предполагаемия храм от римско време.

Днес старинния храм е в сравнително добро състояние, през 2009 г. фасадата е реновирана, така че вътрешността е защитена от атмосферните влияния. Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Свети Георги Победоносец. Сградата е малка, еднокорабна, псевдотриконхална постройка, с вътрешни рамери 7м / 4 м.Стените са дебели 0,70 м, градени са от ломен камък с хоросанова спойка. Полуцилиндричното сводесто покритие вероятно е иззидано от тухли. В североизточния ъгъл в олтарното пространство има две ниши,както е по канон- умивалнята и проскомидийната. Интерсното тук е, че двата певника са доста ниски и едва достигат до средата на стените. Върху тях ,както и върху апсидата още стоят старите покривни плочи. На западната стена отвън са продължени двата странични зида с по 25 см, като над тях се извива проекцията на свода. Цялата вътрешност на храма е била изписана със стенописи, сега са останали само тези на източната стена, които при измазването не са покрити с мазилка. За жалост и те са пострадали (преизписани), от четката на един иконописец, който бил поканен да изпише нови икони за иконостаса. Старите стенописи не са съществено изменени, освежени са лицата и отчасти облеклата, но това е станало грубо и не в стила и техниката на средновековната живипис. В най-ново време тези стенописи окончателно са "консервирани", като изцяло са покрити лак, с което приключват всички надежди за реставрацията им. Цялата западна стена отвътре е измазана с мазилка, и при едни проучвания е възможно да излезат следи от стенописи. Досегашните стенописи са изследвани от Дора Каменова и се предполага, че първоначално е зографисвана от Партений Зографски. Предполага се, че са на около 600 години. Въз основа на архитектурните и художествени особености на храм "Свети Георги", изграждането му може да се отнесе към периода на активното църковно строителство през XV-XVI век. От долната страна до храма има оброчен кръст посветен на Свети Георги. В гробищата има гроб на войник загинал през Балканските войни, което прави мястото един от Паметниците на Българската войнска слава. Координати - N 43.018690 E 22.904450

  • Оброчен кръст и разрушен римски храм край с. Чепърлинци, отстои на около 4 км. от с. Беренде през р. Нишава. Намира се на хълма на около 300м в западна посока от центъра на село Чепърлинци всред обрасъл парцел странника изведнъж сякаш попада в друга епоха - в сянката на дърветата сред високата трева стърчи голям оброчен кръст без надписи с височина около 180см. В ляво от него личи дупка като от съществувала, но изчезнала сграда - в тревата дори още се виждат каменни основи. Според предположения на местната жителка проф.д-р. Надежда Драгова (професор по Балканистика и Средновековна култура) на мястото вероятно е имало храм от римско време, който е възможно по времето след покръстването по времето на княз Борис I да е станал български християнски храм. Хората в селото от край време казват на мястото "Римската църква". Някога около 1950г все още е имало и високи бели каменни дувари и ограда от големи каменни блокове. Но с течение на времето тези камъни са използвани по селските къщи и огради. Старата чешма в центъра на селото е изградена с камъни от храма. Има спомени, че около 1925-28г местни младежи, заедно с Дядо Андрей от Чепърлински манастир "Света Петка" са разкопавали основите на храма и са открили гробове с "кости на великани". В региона отколе битуват предания и фолклорна митология за войни-великани, завоеватели на тези земи - за времето си ръст над 1,70м се е смятал за великански.Измерен на крачки, храма в основите е с размери около 40/20м. В селото битуват също така разкази че освен този храм е имало още четири по-малки като комплекс. По селските къщи и огради могат да се видят камъни и големи плочи (плити), които определено са взети от подобно място. А селските външни пещи почти изцяло са изградени от римски тухли. Има и фрагменти като от надиплена дреха на статуи и големи каменни плочи като от разглобени саркофази. Координати - N 43.018960 E 22.903090.
  • Стара чешма от римски останки, с. Чепърлинци, отстои на около 4 км. от с. Беренде през р. Нишава. На центъра на село Чепърлинци се намира стара чешма. В ляво от нея надолу слиза пътя към Чепърлински манастир и Разбоишки манастир. Камъните от които е сглобена старата чешма очевидно не са специално

за нея. Според предположения на местната жителка проф.д-р. Надежда Драгова (професор по Балканистика и Средновековна култура) камъните за чешмата (както и за доста други градежи в селото) са взети от напълно разрушения храм от римско време в селото: Лицевият камък на чешмата е с розетки символ на слънцето - безспорно от храма; Цялата лява част на чешмата е от големи камъни като от саркофаг или друг градеж от грамадни камъни съвсем различни от останалите. На детски саркофаг приличат и коритата под и в ляво от чешмата; Задният камък на чешмата е с ниша и силно ерозирали скулптурни части; Покривът е от цяла плоча (стела) с размери приблизително 180/120см. В селото се знае за още две такива плочи. Координати - N 43.018534 E 22.906000.

  • Оброчен кръст "Света Богородица" при Вековен дъб, край с. Чепърлинци, намира под Вековен дъб на около километър в югозападна посока от старата чешма в центъра на село Чепърлинци. Координати - N 43.013199 E 22.912522
  • Пещерата Темната дупка - Калотинска над с. Беренде извор е обявена за природна забележителност. Тя е на около 4 км срещу селото в планинината на отсрещния рът през р. Нишава. Дължитана й е 493 м, денивелацията (дълбочина) -95 м, в нея има сталактити, сталагмити, прегради, езерца и ванички, пещерни бисери, каменни лилии, сифони, подземна река и други пещерни образувания. Пещерата е частично проучена и неблагоустроена. Входът и е в дъното на огромен валог, образуван преди хилядолетия във варовиковата скала. Днес той е обрасъл със здравец и мъх. Дори от входа може да бъде чут шума от подземната река, която тече повече от километър в пещерата преди да бликне като карстов извор над махала Бачиище. В "Темната дупка" е установена една от най-богатите пещерни фауни у нас. Пещерата се отличава с богата и красива скална украса. Намира се вляво от пътя Калотина - Чепърлинци, малко след разклона за с. Липинци, До входа на пещерата е изградена дървена стълба. Водна пещера, необлагородена, недостъпна за обикновени туристи, добра за тренировки на пещерняци. За посещение на вътрешността й е нужна специална екипировка, ловкост, придружител и да се има предвид че е с повишена трудност. БФСп N:0852, Координати E 22° 53' 17.52", N 43° 00' 53.64".
  • Средновековната църква Св. Никола (13-14 век) Калотина със стенописи от 14 век строена при царуването на Цap Иван Александър е на 7 км западно по планинския път от с. Бренде. Църквата е разположена на десния бряг на р. Нишава в Дивина на с. Калотина. Тя е едноабсидна и еднокорабна сграда с притвор. Изградена е върху наклонен терен с вход на южната стена, откъм притвора. В 1905 на мястото на срутения и покрив е изграден нов - двускатен, покрит с керемиди.Стенописите, макар и силно повредени, покриват изцяло църковните стени отвътре. В предверието има 2 пласта, като долният се датира в ХІVв. Запазени са фрагменти от стенописи и по външната, южна фасада на църквата - над малкия прозорец е открит надпис, незапазен напълно. Той е свален и се съхранява в Националния Археологически Музей. Текстът му гласи: "По желание на (Сина) и извършването на Духа, иззида се и се изписа....т(го) отец Нико(ла) в дните на великия Йоан Алекса(ндър)...(съгратдъи)".
    Стенописите в наоса са разположени в 3 регистъра, следващи най-общо схемата на изографисване на църквите през ХІVв. Най-ниският регистър представя в цял ръст светци-воини и светици (между тях е особено интересно изображението на св.Марина, разбиваща главата на дявола с чук), сцените Дейсис и Поклонение на жертвата (в олтара) с 2 архангела и 4 светци и отци (между които св.Йоан Златоуст, св.Никола). Вторият регистър представлява медальони с бюстовете на светци. Третият съдържа новозаветни сцени, Успение Богородично - над вратата на западната стена и Богородица Оранта - в апсидата горе. Стиловите особености на стенописите предполагат, че те са работени от местни майстори, учили в западнобългарските школи (Охрид). Надписите, които придружават образите на ктиторите са разчетени едва през 90-те.г. на ХХв. Предполага се, че ктитор е боляринът Деян (бъдещият велик деспот и ктитор на Земенския манастир) и съпругата му Владислава. Идентификацията на лицата в калотинската църква позволява да се направи извода, че храмът е построен, когато Деян е бил все още под властта на цар Иван Александър, преди да стане васал на сръбския цар Стефан Душан, т.е. между 1331-1334/7г. В близост до църквата, непосредствено под жп. линията Калотина-Станинци се намират останките от римския път Via militaris (2в.). Координати 42°59'34"N 22°51'39"E

Външни връзки[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Елка Бакалова, Стенописите на църквата при с. Беренде, изд. Български художник, С. 1976

  1. Йордан Захарийев,Kюстендилско краище, СбНУ, БАН 1918г.
  2. История на България, Том 3: Втора българска държава, Издателство на БАН, София 1982, с. 64-65.
  3. а б в г д е ж [http://medchurches.livejournal.com/13604.html Йордан Иванов, Старински църкви в Югозападна България, Част 1. Църквата при с. Беренде, Царибродско, ИБАД, ІІІ, 1912-1913 г. с.53-73
  4. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, стр. 37.
  5. Берендей: 1. Представитель племени берендеев. 2. В славянской языческой мифологии — колдун-оборотень, оборачивающийся бурым медведем люди. Как правило это были колдуны либо заколдованные люди. 3. Мифический царь в русской литературе. В сказке А. Н. Островского «Снегурочка» царь Берендей мудро правит берендеями. В «Сказке о царе Берендее» В. А. Жуковского Берендей — отец Ивана-царевича. В этой сказке находят отражение многие сказочные герои и мотивы русских народных сказок: Иван-царевич, Кощей, Марья-царевна и др.
  6. Вishop Lietbert, Chronicles of the Crusades: Eye-witness Accounts of the Wars Between Christianity and Islam, ed. Hallam, Elizabeth, Bramley Books, Surrey, UK. 1994. ISBN 1858335892
  7. Словарь терминов: Берендей — леший, защитник или хозяин леса. Берендей это дух, котоырй формируется единением мыслей и чувств всех живых существ населяющих лес. Он может вселяться в любого жителя леса, принимать любой облик. «бер»- лес (в английском так до сих пор называют медведя), «ен» — он, «дей»- действие, т.е. дословный смысл: он действует в лесу. Так же можно встретить упомниание, что берендей это злой колдун, умеющий оборачиваться в бурого медведя. О леших думаю вы итак наслышаны, но не стоит думать, что это злые духи. Просто у них есть свои функции.
  8. Беренде́и, берендичи, берендии
  9. Берендеи (Берендичи)
  10. Берендеи, БСЭ
  11. 1) Църквата при гробищата при с. Беренде е обявена за Народна старина, ДВ бр. 69/27 г.; „Народен Археологически Музей – София, Списък на Народните Старини No1, Съгласно Протокол No46 от 30.03.1927 г. Комисията за старините при Министерството на народното просвещение обявява за народни изброените в настоящия списък No1 старини - София и Околността № 7. Църквата при гробищата при с. Беренде, гр. София, 22.06.1927 г. Директор на Народния Археологически Музей в София и Председател на Комисията за старините, Андрей Протич“
    2) Стенописите в църква „Св. Св. Петър и Павел“ са обявени от национално значение в Протокол No11 на СОПК от 07.12.1966 г., без обнародване; 3) Църквата „Св. Св. Петър и Павел“, с. Беренде, общ. Драгоман, обл. Софийска, е декларирана като художествен паметник с писмо на НИПК No3107 от 18.09.1978 г.
    4) История на България, т.3, БАН Сф 1982 г.: Стенописите от църквата до с. Беренде, Софийско, имат регионално значение.
  12. Василиев, Асен - Ктиторски портрети, изд.БАН,1960 г.
  13. Илиев, Николай и Христо Темелски, Разбоишки манастир, София 2009, издателство „Българи“, с. 8, 12.
  14. Илиев, Николай и Христо Темелски, Разбоишки манастир, София 2009, издателство „Българи“, с. 13-15.
  15. Разбоишки манастир „Въведение Богородично“.