Берлинска стена

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Декември 1989, от двете страни на стената

Берлинската стена (немски:Berliner Mauer) е част от границата между Федерална република Германия и Германската демократична република от 13 август 1961 до 9 ноември 1989, отделяща Западен Берлин от източната част на града и територията на ГДР. Става един от най-известните символи на Студената война. При опит да преминат Берлинската стена умират между 125 и 206 граждани на ГДР, бягащи на Запад.

[редактиране] История

Окупационните сектори в Берлин и трасето на стената, разделяща града (1989)

След Втората световна война Берлин е поделен между страните-победителки (СССР, САЩ, Великобритания и Франция) на четири окупационни зони. Източната зона, завзета от съветските войски, впоследствие става столица на Германската демократична република. В трите западни зони контролът е осъществяван, съответно от, окупационните власти на САЩ, Великобритания и Франция. Отсътствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване на специалисти и граждани от Източен Берлин във ФРГ. На 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на стената. Фактически това е в нарушение на следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветския съюз, САЩ и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.

Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година. Напълно построената стена се е състояла от 45 хиляди бетонни блокове 3,6 на 1,5 метра, със закръглен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство. Въпреки това над 5 хил. души успяват да избягат на Запад. Най-известните случаи са - масовото бягство по тунел дълъг 149 метра, полет с делтаплан, промушване между прозорците на два съседни апартамента.

Изглед към стената от Западен Берлин - 1986

Стената става символ на пълния провал на комунистическия режим.

На 23 август 1989 Унгария отменя ограниченията на границата си с Австрия и голям брой бежанци от ГДР се възползват от това. През септември лидера на ГДР Ерих Хонекер подава оставка. На 9 ноември Министър-председателят на Правителството на Източна Германия Гюнтер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от Германската демократична република. Голямо множество от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва демонтажът на стената от гражданството.

Към днешна дата са се запазили само няколко секции от стената в района на Потсдамер Плац, недалече от Шпрее (East Side Gallery) и на Бернауер Щрасе.

[редактиране] Културен аспект

Мемориал на загиналите на берлинската стена

Ако от "източната" страна на Берлинската стена до самия край тя остава уродлив символ на отчуждението, то на Запад стената се превръща в място за творчество на много художници, както професионалисти, така и аматьори. През 1989 Берлинската стена се превръща в километрова "изложба" на графити, в това число и много от тях са с високохудожвствена стойност. След разрушаването на Стената фрагменти от нея бързо се превръщат в обект на търговия. Много от фрагментите от Берлинската стена са купени в САЩ, например в корпорацията Майкрософт, в щабквартирата на ЦРУ и други. На 16 май 2006 г. на София е дарен сегмент от Берлинската стена, изложен до Мемориала на жертвите на тоталитаризма^[1].