Берлинска стена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Окупационните сектори в Берлин и трасето на стената, разделяща града (1989)
Изглед от Западен Берлин, 1986
Външни и вътрешни граници с граничните контролно-пропускателни пунктове (интерактивна карта)
Декември 1989, от 2-те страни на стената

Берлинската стена (на немски: Berliner Mauer) служи за граница между Западен Берлин и Германската демократична република от 13 август 1961 до 9 ноември 1989 г., отделяща западната от източната част на град Берлин и останалата част от територията на ГДР.

Берлинската стена става един от най-известните символи на Студената война. При опит да преминат стената загиват между 136 и 245 граждани на ГДР, бягащи на Запад.

Построяване на Берлинската стена[редактиране | edit source]

След Втората световна война Берлин е поделен между страните-победителки (СССР, САЩ, Великобритания и Франция) на 4 окупационни зони. Източната зона, контролирана от съветските войски, впоследствие става столица на Германската демократична република. В 3-те западни зони контролът е осъществяван съответно от окупационните власти на САЩ, Великобритания и Франция.

Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване на специалисти и граждани от Източен Берлин във ФРГ. На 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на стената. Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт. Фактически това е в нарушение на следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.

Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година. Напълно построената стена се е състояла от 45 хиляди бетонни блокове 3,6 на 1,5 метра, със закръглен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство. Въпреки това над 5 хил. души успяват да избягат на Запад. Най-известните случаи са - масовото бягство по тунел, дълъг 149 метра, полет с делтаплан, промушване между прозорците на 2 съседни апартамента.

Падане на Берлинската стена[редактиране | edit source]

На 23 август 1989 г. Унгария отменя ограниченията на границата си с Австрия и голям брой бежанци от ГДР се възползват от това. През септември лидерът на ГДР Ерих Хонекер подава оставка. На 9 ноември министър-председателят на Правителството на Източна Германия Гюнтер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от Германската демократична република. Голямо множество от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва демонтажът на стената от гражданството.

Към днешна дата са се запазили само няколко секции от стената в района на Потсдамер Плац, недалече от река Шпрее (East Side Gallery) и на Бернауер Щрасе.

Културен аспект[редактиране | edit source]

Мемориал на загиналите на Берлинската стена
Най-известното място на Стената близо 2 десетилетия след нейното срутване - Бранденбургската врата
Сегмент от Берлинската стена в София

Ако от "източната" страна на Берлинската стена до самия край тя остава уродлив символ на отчуждението, то на Запад стената се превръща в място за творчество на много художници, както професионалисти, така и аматьори. През 1989 г. Берлинската стена се превръща в километрова "изложба" на графити, в това число и много от тях с висока художествена стойност.

След разрушаването на Стената фрагменти от нея бързо се превръщат в обект на търговия. Много от късовете от Берлинската стена са купени в САЩ, например в корпорацията „Майкрософт“, в щабквартирата на ЦРУ и други. На 16 май 2006 г. на София е дарен сегмент от Берлинската стена, изложен до Мемориала на жертвите на тоталитаризма[1].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Част от Берлинската стена ще бъде изложена до НДК. // www.dnevnik.bg, 2006. Посетен на 4 октомври 2008 г..

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]