Берлински договор

България след Берлинския конгрес

Карта на териториалните промени, направени от Берлинския конгрес

Берлинският договор е международен договор, подписан на 1 / 13 юли 1878 г. в Берлин. Урежда промените в положението на Османската империя след Руско-турската война (1877-1878). Заключителен документ на започналия на 1 / 13 юни 1878 г. Берлински конгрес.

Състои се от 64 члена. Унищожава разпоредбите на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя. Санстефанският договор между Русия и Султана предвижда да се възстанови Българската държава на широка етническа територия. Дава и теоретична независимост под протекцията на Русия и намаляването на европейска Турция до тясна ивица територия. Великите сили не позволява това да се случи. Целта е да не се позволи на Русия да разшири сферата си на влияние до Средиземно море. Великобритания, Австро-Унгария и Германия се намесват и свикват Берлинския конгрес. Възстановяват голяма част от Османската империя и остават малки, слаби буферни държави на Балканския полуостров.

В резултат, в последвалите години стотици хиляди губят живота си в преследване на погребани национални въжделения в балканските войни или биват прокудени от родните си места, а в годините до пълно освобождение, милиони живеят под терора и произвола на Османската империя.

Берлинският договор става основа не само за международното положение на Балканите през следващите три десетилетия, а и стои в основата на повечето политически и човешки проблеми на Балканите и до ден днешен. Балканите се превръщат във възел от международни противоречия. Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Княжество България с Източна Румелия ( 6 септември 1885 ). Част от системата, установена с договора, е напълно разрушена на 22 септември 1908 г., когато България обявява независимостта, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, покрай благоприятно условие възникнало в Османската империя, където е налице Младотурската революция.

Въпреки всички усилия, идеите на Берлинския договор съпътстват политиката относно Балканите и до днес.

Предистория

Санстефанският договор слага край на османското владичество и дава началото на Княжество България. Датата трети март е формализирана от парламента като дата за национален празник на България. След като на Берлинския конгрес през юни-юли 1878 г. Великите сили ограничават териториите на българската държава, Санстефанска България се превръща в символ на националното единение и основен национален идеал на българите за години напред. Опитите за постигане на този идеал водят до обединяването на Княжество България с Източна Румелия, Балканските войни през 1912-1913 г. и участието на България в Първата и Втората световна война.

Границите на България съгласно Санстефанския договор се отличават от тези на двете български автономни области, предвидени от Великите сили на Цариградската конференция от 1876 г. Според договора бъдещото българско княжество получава значителна част от Егейска Македония, но губи Нишко и Северна Добруджа. Така започналото разделяне на земите, международно признати за български от Цариградската конференция, продължава с даването на нови части от Поморавието и Добруджа на други балкански страни с Берлинския договор.

Предаването от страна на Русия на Северна Добруджа на Румъния предизвиква протести на местното българско население, което в свой апел до руския император отбелязва, че с този акт се създават предпоставки за бъдещи българо-румънски раздори. С него се появява т.нар. добруджански въпрос в българския национален въпрос. Придобиването на територии по десния бряг на Дунав от Румъния е една от предпоставките за бъдещите ѝ стремежи към Южна Добруджа. Замяната на Южна Бесарабия със Северна Добруджа не е приета добре и от част от румънската общественост, поради заложените в анексията бъдещи конфликти с България.

Клаузи

Княжество България

Разделена България след Берлинския конгрес; литография на Николай Павлович

Първите 12 члена на договора се отнасят за Княжество България. Берлинският договор в общи линии запазва статута на Българското княжество, предвиден от Санстефанския договор, но намалява неколкократно територията му. Ограничава я до земите между р. Дунав и Стара планина, заедно с тогавашния софийски санджак. Срокът на временното руско управление се намалява от 2 години на 9 месеца. Неговата задача със срок от 9 месеца е създаването на Княжество България

Както и според Санстефанския договор, князът трябва да бъде избран от народа със съгласието на Великите сили и Османската империя, но сега се забранява той да бъде представител на някоя от европейските управляващи династии. Назначава се от султана. За управлението на Княжеството се предвижда Органически устав (Конституция), изработен от събрание на местни първенци. Новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължава да и плаща ежегоден данък, но има собствено правителство и войска. За България остават в сила част от капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя до началото на Руско-турската война.

Османската армия няма право да навлиза в нейната територия.

Източна Румелия

Членове 13 до 22 на Берлинския договор предвиждат създаването на автономна област, наречена Източна Румелия, в земите между Стара планина и Родопите. Тя трябва да се управлява от главен управител с петгодишен мандат, назначаван от Високата порта и одобряван от Великите сили, участвали в Берлинския конгрес. Държавното устройство на областта трябва да бъде уредено от комисия, съставена от представители на Великите сили.

Македония, Източна Тракия и Западна Тракия

Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. Османската империя приема задължението да им предостави административна автономия.

„	Нито една от многото договорености в Берлинския договор никога не е било истински изпълнено. Дори и една от договорените реформи не бива изпълнена от турските власти. Вярно е, че християнин е нарочен за гувернатор и служил 5 години; но той е страхливец, който си позволи да бъде параван за прикрите на мохамеданските си подчинени, които убиваха, грабеха и измъчваха членовете на неговата религия. Зверствата над българите между 1865 и 1875 се повториха и в Македония, като населението беше значително намалено чрез избивания и гонения, като няколко района са напълно напуснати от християнското си население. Всякаква форма на тирания и бруталност преобладаваха. Един документ показва, че жертвите от последните 10 години са 15 000. Ако някой "правоверен" ламти за имота на християнския си съсед, е достатъчно само да го наклевети за "недоволен" пред най-близкия съд и войниците ще свършат останалото. .. Бях информиан от високопоставен източник в Цариград, че Султанът плаща годишно $500 000 под формата на субсидии на вестници във Виена, Берлин, Париж и други европейски градове да защитават него и делата му, и да създават обществено мнение в негова полза. След арменските кланета, преди няколко години, той разпредели над $1 000 000 за вестниците, които се отнесоха благо с него. .. Но Великите сили в Берлин са знаели, че турският Султан никога не си държи на обещанията, и че вероятно никога няма да ги спазва. Детската наивност, с която те приеха изобилните му уверения за реформи е най-поразителния феномен в политическата история.	“
— Уилиям Къртис, Чикаго Хералд Трибюн, 1903

Австро-Унгария

Големи придобивки с Берлинския договор получава Австро-Унгария. На нея се предоставя правото да окупира в продължение на 30 години Босна и Херцеговина. Да държи свои войски в оставащите под османска власт части на Санджак и да контролира черногорското крайбрежие на Адриатическо море.

Великобритания

Великобритания узаконява своето право да окупира османския остров Кипър.

Русия

Русия получава османски територии в района на Кавказ, включително градовете Батуми и Карс. Тя присъединява и румънската дотогава Южна Бесарабия. Договорът потвърждава задължението на Османската империя да въведе на остров Крит изготвеният още през 1860 година Органически устав.

Румъния

Румъния е компенсирана със Северна Добруджа за сметка на присъединяването на Южна Бесарабия към Русия.

Сърбия

Според Берлинския договор Сърбия получава пълна независимост. Тя разширява територията си, като освен предвидените от Санстефанския договор части от Поморавието получава и градовете Ниш, Пирот и Враня. Новопазарският санджак, който разделя Сърбия от Черна гора, остава във владение на Османската империя, но Австро-Унгария получава правото да разполага свои войски в него.

Други клаузи

Останалите клаузи на Берлинския договор потвърждават договореностите от Сан Стефано. Румъния и Черна гора се признават за независими държави, но, както и Сърбия, се задължават да поемат изплащането на съответната част от държавния дълг на Османската империя. Черна гора разширява значително територията си за сметка на съседните османски области.

Участници

Съдбата на България е решена без нито един българин. Методий Кусевич, тогава архимандрит и протосингел при Пловдивската митрополия обръща публично внимание на подготвяните от Англия и Австро-Унгария несправедливости спрямо българския народ и организира подписки от всички земи, които да бъдат занесени до Берлинския конгрес. В Македония подписките са организирани от Шапкарев, а в Пловдив от самия Методий. Шапкарев поверява адресите от Македония на велешкия търговец Весов, който ги предава в руското посолство. Пловдивските адреси също попадат в руското посолство, след като Костаки Пеев съобщава на руските власти за събраните подписки. Подписките обаче не получават гласност и нито един български представител не отива и не присъства на конгреса.

Участници, решили съдбата на България, са :

• Великобритания: Бенджамин Дизраели, Роберт Гаскойн-Сесил, Одо Ръсел ,
• Австро-Унгария: Андраши, Алойс Граф Кароли, Хайнрих Карл фон Хаймерле ,
• Германия: Ото фон Бисмарк, Бернхард Ернст фон Бюлов, Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст ,
• Италия: Луиджи Корти, Едуардо до Лоней,
• Русия: Александър Горчаков, Пьотър Шувалов, Барон д'Убри,
• Франция: Уилиям Анри Уадингтон, Сен Валие, Пол Депри и
• Османска империя: Александър-паша Каратеодори, Карл Детроа ( Мехмед Али паша ), Садуллах бей, Мъкртич Хримиян
• Румъния: Михаил Когълничану, Йон Братиану,
• Гърция: Теодорос Делигянис, Петрос Браилас-Арменис
• Сърбия: Йован Ристич
• Черна гора: неизвестен представител

1. Хайнрих Карл фон Хаймерле (Австро-Унгария). 2. Алойс Граф Кароли (Австро-Унгария). 3. Едуардо до Лоней (Италия). 4. Александър Горчаков (Русия). 5. Уилиям Анри Уадингтон (Франция). 6. Бенджамин Дизраели (Англия). 7. Йозеф Мария фон Радовиц (представител, Германия). 8. Хлодвиг цу Хохенлое-Шилингсфюрст (Германия). 9. Луиджи Корти (Италия). 10. де Мун (протоколант, Франция). 11.Сен Валие (Франция). 12. Пол Депри (Франция). 13.Барон д'Убри (Русия). 14. Андраши (Австро-Унгария). 15. Лотар Бухер (Германия) 16. Ото фон Бисмарк (Германия) 17. Пьотър Шувалов (Русия) 18. Бернхард Ернст фон Бюлов (Германия) 19. Фридрих фон Холщайн (Германия) 20. Мориц Буш (германски публицист) 21. Херберт Бисмарк (секретар на баща си) 22. Садуллах бей (Османска империя) 23. Одо Ръсел (Великобритания) 24. Роберт Гаскойн-Сесил (Великобритания). 25. Александър-паша Каратеодори (Османска империя) 26. Мехмед паша (Османска империя)

Оценки за Берлинския договор

Илюстрация към издание на британска патриотична песен, изобразяваща Русия като мечка, а Великобритания като разгневен лъв (1878)

По силата на Берлинския договор българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 г., са разделени на 7 части: васалното Княжество България, автономната провинция Източна Румелия, Северна Добруджа (предадена на Румъния), Македония, Източна Тракия и Западна Тракия (които запазват статуса си на интегрална част от Османската империя), и Западните покрайнинин (предадена на Сърбия). Това предизвиква силно недоволство сред българите. До голяма степен предопределя политиката на България през следващите десетилетия, насочена към обединение на териториите, населени с българи, но останали извън държавните граници.

Подписването на Берлинския договор предизвиква и силни отрицателни реакции на общественото мнение в Русия, особено на славянофилските кръгове. Те смятат, че Русия получава твърде малко отстъпки срещу тежките финансови и човешки загуби по време на Руско-турската война (1877-1878). От друга страна с равноправното си участие на Берлинския конгрес Русия утвърждава присъствието си на европейската дипломатическа сцена, постигнато с Цариградската конференция, след провала си в Кримската война през 1856 г.

Според британския историк А.Тейлър "Ако договорът от Сан Стефано се беше запазил, Османската империя и Австро-Унгария са щели да оцелеят до днешни дни. Британците, освен Дизраели в най-смелите си мечти, са очаквали по-малко и са били по-малко разочаровани. Салисбъри написва в края на 1878 г.: "Трябва отново да установим неустойчиво турско управление на южните Балкани. Въпреки, че това е чисто отлагане на края. Няма вече останал живец там".

Вижте също

• Цариградска конференция
• Санстефански мирен договор
• Англо-руско споразумение (1878)

Външни препратки

• ((ru)) Съвременен препис на пълния текст на Берлинския договор
• [1] Строители на съвременна България, том 1, Симеон Радев - Националното движение в Румелия против Берлинския договор.
• Т.Икономов. Протоколите на Берлинския конгрес. С. 1885 г. [[2]]
• Gladstone, William Ewart (1916), "The Treaty of Berlin, July 30th, 1878", Gladstone's Speeches, Descriptive Index and Bibliography by Arthur Tilney Bassett with a Preface by Viscount Bryce, O.M. and Introduction to the Selected Speeches by Herbert Paul, London: Methuen & Co, pp. 505-552, http://archive.org/stream/gladstonesspeech00gladuoft#page/504/mode/2up