Бермудски острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бермуда
Знаме на Бермуда
Герб на Бермуда
(знаме) (герб)
Девиз: Whither the Fates Carry
Местоположение на Бермуда
География и население
Площ 53,2 km²
(на 224-то място)
Столица Хамилтън
32°18′ с. ш. 64°47′ з. д. / 32.3° с. ш. 64.783333° з. д.
Най-голям град Хамилтън
Официален език английски
Население (пребр., 2009) 67 837
(на 205-то място)
Гъстота на нас. 1 239 д./km²
Управление
държавен глава Кралица Елизабет II представена чрез генерал-губернатора Сър Ричард Гозни
министър-председател Евърт Браун
История
Икономика
БВП (ППС, 2007) $ 5,85 милиарда
(на 149-то място)
БВП на човек (ППС) $ 91 477
Валута Бермудски долар (BMD)
Други данни
Часова зона -4
Интернет домейн .bm
Телефонен код 1 441

Бермуда е британска задморска територия, намираща се в Атлантическия океан, на около 1000 км от Флорида. Територията се състои от около 138 острова, с население от около 66000 души, но се назовава в единствено число Бермуда. Столицата ѝ е Хамилтън.

Островите са открити през 1503 г. от испанеца Хуан Бермудес. От 1684 г. са колония на Англия, а от 1968 г. имат статут на самоуправляващо се владение на Великобритания. Около 68% от населението на Бермудите е от африкански произход, 12,5% са англичани, почти 9% американци, 8,7% португалци и около 2% други. Жизненият стандарт на населението е висок. Основната религия е Християнство (протестанти, католици).

Губернаторът на Бермуда се избира от кралицата на Великобритания, по предложение на Британското правителство.

География[редактиране | edit source]

Бермудските острови са най-северните коралови острови в света. Включват над 150 вулканични острова, с натрупани коралови формации. Най-голям е остров Бермуда, с най-висок връх Гибс хил (72 м). Архипелагът има мек океански климат - средна месечна температура от 17,2 до 26,6 градуса. През август средната температура е 26 С, а през най-студения месец (март) е 16 С. Валежите са обилни - около 1400 мм годишно. Островите са обрасли с буйна тропична растителност и с гъсти мангрови гори. Проблем за Бермудските острови е сладката вода, затова населението събира и съхранява дъждовните води. Но в тези дъждовни води липсват минерали затова организмът на човека страда от този недостиг на минерали. Освен това влажността е висока и се диша трудно.

История[редактиране | edit source]


Владение на Великобритания в северозападната част на Атлантическия океан на 1 200 км от бреговете на Северна Америка. Заема около 360 острова и коралови рифа, от които 20 населени (10 острова са съединени с шосейни мостове и образуват т. нар. основни острови Мейн Айлънд). Общата площ е 53.3 кв. км. Най-голям е остров Бермуда, разположен на върха на изгаснал подводен вулкан с максимална надморска височена 79 м. Бреговата линия е 96 км.


По-важни исторически събития и дати - 1522 г. - островите са открити от испанеца Х. Бермудес; 1609 г. - първи английски преселници; от 1684 г. - колония на Англия; 1968 г. - получават вътрешно самоуправление; 1995 г. - референдум за независимост.

Икономика[редактиране | edit source]

Южното крайбрежие на Бермуда

Бермуда има процъфтяваща икономика, заради своя топъл климат и прекрасни плажове. Тя е сред малкото островни системи в света, където има розови пясъци. През ХХ век Бермуда става известно туристическо направление за богати туристи от САЩ, Англия и Канада.

На малкото обработваеми земи се отглеждат картофи, зеленчуци, банани и цветя (лилиите са основна износна стока). Широко е застъпен и риболовът. Въпреки спада на туристическата индустрия през 90-те години на ХХ в., тя все още е главен отрасъл в икономиката на Бермудските острови и ангажира 70% от населението. Най-многобройни са туристите от САЩ (80%). Други стопански дейности са строителството на лодки и яхти, фармацевтично и парфюмерийно производство, финансово и застрахователно дело.

Бермудски триъгълник[редактиране | edit source]

Бермуда се асоциира често с т.нар. Бермудски триъгълник, в който са изчезвали както кораби, които плават в региона, така и самолети. Друго обяснение е срещата на студеното Лабрадорско и топлото Гълфстриймско течение в тази област на Атлантика.