Бернард (Италия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бернард крал на Италия, музей на базиликата „Сан Амброзио“ в Милано
Бернард крал на Италия, фреска в базиликата „Сан Амброзио“ в Милано

Бернард (Bernhard; * 797; + 17 април 818 г. в Аахен) от Каролингите е от 812 г. (или 810 - 818) крал на Италия, (Rex Langobardorum). Той е син на Карлман, краля на Италия Пипин (+ 810 г.) и внук на Карл Велики († 814). Дядо му го прави през 813 г. в Аахен наследник на баща му.

През 817 г. се вдига срещу наследника на Карл, кайзер Лудвиг Благочестиви, когато той се опитва да смени досегашното право на неговия син Лотар I да е кайзерски наследник.

Бернард завзема проходите на Алпите, отказва се обаче без борба още същата година, появява се пред чичо си в Chalon-sur-Saône, който го затваря. Бернард е осъден на смърт през пролетта на 818 г., кайзерът сменя наказанието в ослепяване. Присъдата e изпълнена на 15 април 818 г., умира след два дена от това нараняване.

Бернард е женен от 815 г. с Кунигунде, която дълго го надживява († сл. 15 юни 835 г.) и с нея има един син Пипин (* 815, † сл. 840), който е граф наблизо до Париж и прародител на по-късно значимият граф на Вермандоа.

Източници[редактиране | edit source]

  • Ernst Ludwig Dümmler: Bernhard (Unterkönig von Italien). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2. Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 419–421.
  • Rudolf Schieffer: Die Karolinger. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 1992 ISBN 3-17-016480-5.

Външни препратки[редактиране | edit source]