Бернски процес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Призовката за процеса на Хаим Вайцман - първият държавен глава на Израел

Бернският процес (на немски: Zionistenprozess) са два известни съдебни процеса, наричани понякога и Бернски процеси, които се провеждат в Берн, Швейцария във времето между 1933 г. и 1935 г.

Целта на съдебният процес, както се оказва в хода на делото, е уясняването на истината за публикуваните в началото на 20 век Протоколи на Ционските мъдреци, които са отпечатани и разпространени и в САЩ с финансовата подкрепа на Хенри Форд.

Процесите са граждански и ответници по тях са членове на местната националсоциалистическа организация Bund Nationalsozialistischer Eidgenossen (BNSE), като претенциите са от страна на Schweizerischer Israelitischer Gemeindebund (SIG) и Jüdische Gemeinde Bern - еврейски обществени организации. Поводът е обидна антисемитска публикация на Теодор Фишер, който по тертипа на Юлиус Щрайхер се позовава на Протоколите.

В хода на процеса са призовани много свидетели в т.ч. бивши служители на Охранката, като е назначена и експертиза със задача да отговори на въпросите:

  1. Фалшификат ли са Протоколите на Ционските мъдреци?
  2. Изплагиатствани ли са Протоколите на Ционските мъдреци?
  3. Ако са изплагиатствани - откъде?
  4. Булевардна литература (на немски: Schundliteratur) ли са Протоколите на Ционските мъдреци?

Първоинстанционният процес завършва с осъждането на ответниците Теодор Фишер и Силвио Шнел - да заплатят символично обезщетение заради непристойни публикации, обаче разноските по процеса се оказват солени. Осъдените обжалват през Апелативния съд в Берн и същият уважава жалбите им понеже терминът (на немски: Schundliteratur) е неостносим къмто политическите публикации и изяви, каквито несъмнено са тези на ответниците. Обаче, заради непристойния характер на публикациите - разноските по делата се възложени на ответниците /понеже техните изяви станали повод за процеса/.

След процесите страстите още повече се възпламеняват след като Вилхелм Густлоф, един от учредителите на швейцарската националсоциалистическа организация, е застрелян на 4 февруари 1936 г. в Давос. Убиец е еврейският студент Давид Франкфуртер. Убитият е обявен от фюрера за мъченик за вярата, като името му е дадено на най-големият пасажерски германски лайнер, който е потопен на 30 януари 1945 г. от съветска подводница в Балтийско море, въпреки че превозва бежанци от Източна Прусия.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]