Бернхард Гжимек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бернхард Гжимек
(Bernhard Klemens Maria Grzimek)
германски зоолог
Роден: 24 април 1909 г.
Найсе, Германия
Починал: 13 март 1987 г.
(на 77 г.)
Франкфурт, Западна Германия

Бернхард Гжимек [ˈgʒɪmɛk] (на немски: Bernhard Klemens Maria Grzimek) е роден на 24 април 1909 в гр. Найсе, Горна Силезия (днес Ниса, Полша) и умира на 13 март 1987 г. във Франкфурт на Майн). През 60-те и 1970-те години на 20-ти век е най-известният западногермански зоолог, поради водещата му роля в множество телевизионни предавания в провинция Хесен. Гжимек е бил ветеринарен лекар, изследовател на поведението на животните, дългогодишен директор на франкфуртската зоологическа градина, създател на популярни филми за животни, автор и издател на книги за животни, както и на енциклопедия, носеща неговото име. За документалния филм Серенгети не бива да загине получава през 1960 г. наградата Оскар, с което става първият германец след Втората световна война, удостоен с това отличие.

Обществена дейност[редактиране | edit source]

В началото на 50-ге години Бернхард Гжимек предприема многобройни пътешествия из Африка. Неговата цел е от една страна да улови животни за ръководения от него зоопарк, а от друга — да изследва поведението на свобода на африканските животни и да се извадят поуки за правилното им третиране в плен в една зоологическа градина. Гжимек осъзнава сериозността на деградацията на животинския свят на Африка вследствие на прекомерния лов и унищожаването на биотопите под натиска на разрастващото се и заемащо нови територии човешко население. Впечатленията му го карат да се посвети до края на живота си на опазването на дивите африкански животни. За тази цел той умело използва телевизията, която по това време е в началото на развитието си като средство за масова информация.

Чрез редовните си предавания, Бернхард Гжимек става познат и обичан телевизионен водещ в края на 50-те години. Участията му на живо като автор и водещ на поредицата на телевизията на провинция Хесен Място за дивите животни (първо излъчване на 28 октомври 1956 г.) го превръщат в легенда. Във всяко едно издание на предаването, Гжимек взима по едно от животните от зоологическата градина (често някой хищник) и го оставя да се разхожда в близост до него и дори да се катери по него. В края на предаването зрителите са призовавани да дарят средства в „Помощ за застрашения свят на животните“. Предаването има общо 175 издания [1].

Гжимек жъне успехи и като автор на книги и продуцент на филми. За осъществяване на проекта за изследване на степите на Серенгети се налага той и синът му Михаел Гжимек да се научат да управляват самолет. През 1956 г. се появява първата му книга Няма място за дивите животни, последвана от едноименен филм, сниман в девствените гори. Филмът е удостоен с наградата за най-добър филм „Златната мечка“ на Берлинския кинофестивал. Книгата бива преведена на много езици и допринася съществено за създаването на природни резервати в Африка. През 1959 г. се появява филмът Серенгети не бива да загине, удостоен с Оскар. По време на снимачната работа се извършва всъщност обширно научно проучване на броя на дивите животни в Източна Африка и тяхната миграция. Повод за това проучване са били плановете част от територията на парка да бъде изключена от него и заменена с друга. Резултатите от проучванията показали обаче, че в един период от годината животните престояват при сезонните им миграции именно в предложената за изключване територия, докато предложената заместителна територия не играела никаква роля за тях.

Между 1967 и 1974 г. Гжимек рисува около 10 000 рисунки за издаваната от него в голям формат енциклопедия „Животът на животните, представен от Гжимек“, която излиза в 13 тома.

Гробът на Михаел и Бернхард Гжимек в кратера Нгоронгоро, Танзания

Бернхард Гжимек умира на 13 март 1987 г. във Франкфурт на Майн, гледайки цирково представление. Урната с праха му бива пренесена в Танзания и погребана в кратера Нгоронгоро до тленните останки на сина му Михаел Гжимек, трагично загинал през 1959 г. при сблъсък на самолета му с лешояд по време на снимките на филма Серенгети не бива да загине. Надписът на възпоменателната плоча на Михаел гласи „Той даде всичко, което имаше, дори и живота си, в защита на дивите животни на Африка“.

В една от своите книги, Гжимек изказва своето днес сбъднало се пророчество: „Големите градове продължават да се разрастват. В близките десетилетия и векове, хората няма да пътуват, за да видят чудесата на инженерната мисъл. Те ще напускат мръсните си градове, за да съзрат последните места на Земята, където божиите създания живеят в мир. Страните, които са запазили такива места, ще бъдат завиждани от останалите и посещавани от тълпи туристи. Има разлика между дивите животни, живеещи естествен живот в природата и архитектурните чудеса. Дворците могат да бъдат построени отново, ако бъдат разрушени по време на война. Ако обаче дивият свят на Серенгети бъде унищожен, никаква сила на Земята не ще може отново да го възроди.“

Редица книги на Бернхард Гжимек са преведени на български език, сред които „Серенгети не бива да загине“, „Сред животните на Африка“, „Нови приключения с диви животни“, „Те принадлежат на всички“, „Четириноги австралийци“. Много българи, особено от поколението, родено през 60-те и 70-те години на 20-ти век, открива очарованието на света на дивите животни на Африка благодарение на книгите и филмите на Гжимек.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Informationen Fernsehen, hrsg. vom Hessischen Rundfunk, 2. Oktober 1986

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Африка е като зараза... Откъс от книга на Бернхард Гжимек [1]
  • Предговор към първото българско издание на „Серенгети не бива да загине“, Николай Йовчев [2]
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bernhard Grzimek“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.