Бернхард II (Баден)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бернхард II фон Баден на олтара на градската църква на Бабенхаузен (Хесен)
Бернхард II фон Баден, архиепископство Фрайбург, катедралата Фрайбургер Мюнстер
Фигура в манастирската църква в Баден-Баден

Бернхард II (на немски: Bernhard II von Baden, * 1428/1429 в Баден-Баден, † 15 юли 1458 в Монкалиери при Торино/Италия) от род Церинги е управляващ маркграф на Маркграфство Баден от 1453 до 1458 г. заедно с брат си Карл I и от 1769 г. блажен на римско-католическата църква.

Той е вторият син на маркграф Якоб I фон Баден (1407–1453) и съпругата му Катарина от Лотарингия (1407–1439), дъщеря на херцог Карл II от Горна Лотарингия (1364–1431) от фамилията Дом Шатеноа.

Бернхард II е по-малък брат на Карл I (1427–1475) и по-голям брат на епископа на Мец Георг (1433–1484), на архиепископа на Трир Йохан II (1430–1503) и на епископа на Лиеж Маркус (1434–1478).

Бернхард II е възпитаван загрижено и подготвян за маркграф в северната част на маркграфството. Брат му Карл се жени 1447 г. за Катарина Австрийска (1420–1493), сестрата на император Фридрих III Хабсбургски. Бернхард II помага смело първо на своя чичо Ренé I Анжуйски във военните конфликти в Горна Италия. След смъртта на баща му през 1453 г. той се връща обратно в Баден, където се отказва от своето управление.[1] След това, въпреки младостта му, той става личен дипломат на Фридрих III.

Бернхард II помага на нуждаещите се като им дава голяма част от доходите си. След Завладяването на Константинопол от турците през 1453 година хабсбургската императорска къща планува кръстоносен поход против експандирващата Османска империя. Бернхард II е изпратен в европейските княжески домове, за да вербува за този проект. Той умира от чума по време на пътуването му на 15 юли 1458 г. в Монкалиери в Горна Италия. Бернардо е много почитан от хората в този регион.

Неговият гроб в колегиалната манастирска църква Св. Мария в Монкалиери става скоро място за поклонение на вярващите християни. Понеже на гроба му се случват много чудни лечения, Бернхард II е признат през 1769 г. за блажен. [2] Той става закрилник светия за католическото маркграфство Баден-Баден и се празнува за пръв път на 24 юли 1770 г. [3] Архиепиствотто Фрайбург го почита и днес като патрон-закрилник. Там се случило също едно чудо. [4] Неговият почетен ден е 15 юли.

От 17 юни 2011 г. се дискутира неговото обявяване за Светия.[5]

Литература[редактиране | edit source]

  • Christine Schmitt: Der selige Bernhard von Baden in Text und Kontext 1858 – 1958. Hagiographie als engagierte Geschichtsdeutung. DRW-Verlag, Leinfelden-Echterdingen 2002, ISBN 3-7995-5246-4. (Schriften zur südwestdeutschen Landeskunde, 46).
  • Friedrich von Weech: Bernhard II. (Markgraf von Baden). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 416.
  • H. Dietrich Siebert: Bernhard II. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 109 (Digitalisat).
  • Friedrich Wilhelm Bautz: BERNHARD II. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., unveränderte Auflage Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 529.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Volker Hasenauer: Ritter und frommer Diplomat, Konradsblatt vom 23. Januar 2011, S. 20–23
  2. Rika Wettstein: Baden-Baden - Der ultimative Stadtführer - Markgraf Bernhard von Baden, 2001
  3. Rika Wettstein: Baden-Baden - Der ultimative Stadtführer - Markgraf Bernhard von Baden, 2001
  4. Badische Zeitung, 15. Januar 2011: Bernhard von Baden soll heiliggesprochen werden.
  5. 14. Amtsblatt der Erzdiözese Freiburg (PDF; 290 kB), 17. Juni 2011