Берово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Република Македония. За селото в Гърция, чието старо име е Берово, вижте Вертискос (дем Лъгадина).

Координати: 41.7030° с.ш. 22.8577° и.д.

Берово
Berovo-monastery-church.jpg
Манастирът „Успение Богородично“.
Macedonia relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Берово
Берово на картата
на Република Македония
Данни
Регион: Източен
Община: Берово
Географска област: Малешево
Население: 7 002 (2002)
Надморска височина: 925 м
Геогр. положение: 41° 42' 10" сев. ш.
22° 51' 27" изт. д.
Пощенски код: 2330
Телефонен код:
Код на МПС:

Герб на Берово

Берово (на македонска литературна норма: Берово) е град в източната част на Република Македония. Център на Община Берово, която има население от 13 491 души и на историческата област Малешево.

Съдържание

[редактиране] География

Градът се намира в подножието на Малешевска планина, близо до Беровското езеро, на 160 км от Скопие, 47 - от Струмица и 52 км - от Кочани. Градът има умерено-континентален климат с определено влияние на планински климат.

[редактиране] История

В различни археологически обекти в района на Берово са открити останки от желязната епоха, от римско време, от Късната Античност и от Средновековието. Те включват некрополи и няколко селища от различно време. Най-продължителен е бил животът в селището в местността Ковачилница, което, макар и с прекъсвания, е съществувало от желязната епоха до Средновековието.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621-1622 година е отбелязано село Берова, което заедно с еврейската си махала имало с 55 джизие ханета (домакинства)[2].

През Възраждането Берово е един от центровете на борбата на българите в Източна Македония за културно-национални права. В 1830 година в него е открито килийно училище, в което учителства Петър Клисаров от Щип. През втората половина на 19 век това училище прераства във взаимно българско, а по-късно е открито и класно училище.[3] В него учителстват Димитър Попгеоргиев-Беровски, Димитър Бисеров от Дупница и други възрожденски деятели. Димитър Попгеоргиев е и един от водачите на местната българска църковна община, която ръководи борбата на беровчани с гръцкия владика в Струмица и противодейства на опитите на сръбската пропаганда да наложи свои учебници в местното училище. След неуспешни опити да се присъединят към Кюстендилската епархия на Българската екзархия, в 1874 година беровчани изгонват от своята църква струмишкия Йеротей Камбаянис[4]. През пролетта на 1878 година беровчани се включват активно в събирането на подписи за благодарствения адрес до руския император след подписването на Санстефанския мирен договор[5].

В края на 19 век Берово е малко градче в Малешевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Берово е посочено като село с 620 домакинства, като жителите му са 2 250 българи и 35 мюсюлмани.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. паланката е населявана от 2 300 жители българи християни, 600 българи мохамедани и 40 цигани.[7]

В началото на 20 век християнското население на Берово е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Берово има 1 840 българи екзархисти и 1 184 българи патриаршисти сърбомани, като там функционират едно българско и две сръбски училища.[8] При избухването на Балканската война петдесет и двама човека от Берово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Берово живеят 253 помаци и 2195 българи.[10]

[редактиране] Берово днес

Според преброяването от 2002 година Берово има 7 002 жители.[11]

Националност Всичко
македонци 6 404
албанци 0
турци 91
цигани 459
власи 6
сърби 14
бошняци 3
други 25

В Берово има мъжки манастир - „Успение Богородично“ и женски - „Архангел Михаил“.

[редактиране] Личности

Дядо Ильо войвода.
Арсо Даскала, деец на ВМОРО или ВМОК.
В. Димитров, деец на ВМОРО или ВМОК.
Родени в Берово
Македоно-одрински опълченци от Берово
  • България Арсо Алексов, 27-годишен, земеделец, четата на Дончо Златков, 15 щипска дружина[18]
  • България Атанас Алексов, 40 (45)-годишен, дюлгерин, ІV отделение, 2 рота на Кюстендилската дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[19]
  • България Спиро Алексов, работник, 3 рота на 3 солунска дружина[20]
Починали в Берово
  • Република Македония Ацо Караманов (1927 - 1944), комунистически партизанини
  • Сърбия Глигорие Джорджевич (? - 1906), сръбски четнически деец
  • Сърбия Джордже Филипович Бърка (? - 1906), сръбски четнически деец
  • Сърбия Джура Иванишевич (? - 1906), сръбски четнически войвода
  • Сърбия Милорад Михайлович (? - 1906), сръбски четнически деец
  • Сърбия Петър Кацаревич (? - 1906), сръбски четнически войвода
  • Сърбия Тодор Божидарац (? - 1906), сръбски четнически деец

[редактиране] Литература

  • Видоески, Божидар. Берово (Общеславянский лингвистический атлас 104). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, 1981, стр. 739-744.

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
  2. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
  3. ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.411
  4. ↑ Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912, София 1988, с. 21-26
  5. ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония, София 1986 (фототипно издание), с. 353-354
  6. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.
  7. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 228.
  8. ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 140-141
  9. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 829.
  10. ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
  11. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  12. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 35.
  13. ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 714 - 715.
  14. ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 160.
  15. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 82.
  16. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 173.
  17. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 75.
  18. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
  19. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
  20. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19 - 20.
Населени места в Община Берово Flag of Berovo.PNG
Берово | Будинарци | Владимирово | Дворище | Мачево | Митрашинци | Ратево | Русиново | Смоймирово

Исторически села: Безгащево
п • б • р
Flag of Macedonia.svg Градове в Република Македония
Берово • Битоля (Битола) • Богданци • Брод (Македонски Брод) • Валандово • Велес • Виница • Гевгели (Гевгелия) • Гостивар • Дебър • Демир Капия • Демир Хисар • Кавадарци • Каменица (Македонска Каменица) • Кичево • Кочани • Кратово • Крива паланка • Крушево • Куманово • Неготино • Охрид • Пехчево • Прилеп • Пробищип • Радовиш • Ресен • Свети Никола (Свети Николе) • Скопие • Струга • Струмица • Тетово • Царево село (Делчево) • Щип
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Берово&oldid=4780860“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици