Берово
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за града в Република Македония. За селото в Гърция вижте Берово (Ном Солун).
| Берово | |
|---|---|
  Берово
Берово на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Източен |
| Община: | Берово |
| Географска област: | Малешево |
| Население: | 7 002 (2002) |
| Надморска височина: | 925 м |
| Геогр. положение: | 41° 42' 10" сев. ш. 22° 51' 27" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | |
|
|
|
Берово е град в източната част на Република Македония. Център на Община Берово, която има население от 13 491 души и на историческата област Малешево.
Съдържание |
[редактиране] География
Градът се намира в подножието на Малешевска планина, близо до Беровското езеро, на 160 км от Скопие, 47 - от Струмица и 52 км - от Кочани. Градът има умерено-континентален климат с определено влияние на планински климат.
[редактиране] История
В различни археологически обекти в района на Берово са открити останки от желязната епоха, от римско време, от Късната Античност и от Средновековието. Те включват некрополи и няколко селища от различно време. Най-продължителен е бил животът в селището в местността Ковачилница, което, макар и с прекъсвания, е съществувало от желязната епоха до Средновековието.[1]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621-1622 година е отбелязано село Берова, което заедно с еврейската си махала имало с 55 джизие ханета (домакинства)[2].
През Възраждането Берово е един от центровете на борбата на българите в Източна Македония за културно-национални права. В 1830 година в него е открито килийно училище, в което учителства Петър Клисаров от Щип. През втората половина на 19 век това училище прераства във взаимно българско. В него учителстват Димитър Попгеоргиев-Беровски, Димитър Бисеров от Дупница и други възрожденски деятели. Димитър Попгеоргиев е и един от водачите на местната българска църковна община, която ръководи борбата на беровчани с гръцкия владика в Струмица и противодейства на опитите на сръбската пропаганда да наложи свои учебници в местното училище. След неуспешни опити да се присъединят към Кюстендилската епархия на Българската екзархия, в 1874 година беровчани изгонват от своята църква струмишкия Йеротей Камбаянис[3]. През пролетта на 1878 година беровчани се включват активно в събирането на подписи за благодарствения адрес до руския император след подписването на Санстефанския мирен договор[4].
В края на 19 век Берово е малко българо-помашко градче в Малешевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Берово е посочено като село с 620 домакинства, като жителите му са 2 250 българи и 35 мюсюлмани.[5] Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. паланката е населявана от 2 300 жители българи християни, 600 българи мохамедани и 40 цигани.[6]
В началото на 20 век християнското население на Берово е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев през 1905 година в Берово има 1 840 българи екзархисти и 1 184 българи патриаршисти сърбомани, като там функционират едно българско и две сръбски училища.[7]
[редактиране] Берово днес
Според преброяването от 2002 година Берово има 7 002 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 6 404 |
| албанци | 0 |
| турци | 91 |
| роми | 459 |
| власи | 6 |
| сърби | 14 |
| бошняци | 3 |
| други | 25 |
[редактиране] Личности
[редактиране] Родени в Берово
Димитър Попгеоргиев (1840 - 1907), български революционер- Ильо войвода (1805 - 1898), български хайдутин и революционер
- Константин Попгеоргиев, български революционер
- Мария Попгеоргиева, българска хайдутка, сестра на Ильо войвода
- Никола Малешевски, български революционер
[редактиране] Починали в Берово
Ацо Караманов (1927 - 1944), комунистически партизанини
[редактиране] Литература
- Видоески, Божидар. Берово (Общеславянский лингвистический атлас 104). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Воsnе i Hercegovine, 1981, 1981, стр. 739-744.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VІІ, София 1986, с. 286
- ↑ Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912, София 1988, с. 21-26
- ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония, София 1986 (фототипно издание), с. 353-354
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macedoine et sa Population Chretienne“. Paris, 1905. стр. 140-141
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Берово |  |
|
|---|---|---|
| Берово | Будинарци | Владимирово | Дворище | Мачево | Митрашинци | Ратево | Русиново | Смоймирово | ||
| Градове в Република Македония |  |
|---|---|
| Берово • Битоля • Богданци • Валандово • Велес • Виница • Гевгели • Гостивар • Дебър • Делчево • Демир Капия • Демир Хисар • Кавадарци • Кичево • Кочани • Кратово • Крива паланка • Крушево • Куманово • Македонски брод • Македонска Каменица • Неготино • Охрид • Пехчево • Прилеп • Пробищип • Радовиш • Ресен • Свети Никола • Скопие • Струга • Струмица • Тетово • Щип | |
 |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |
