Берово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Република Македония. За селото в Гърция, чието старо име е Берово, вижте Вертискос (дем Лъгадина).

Берово
    Герб
Манастирът „Успение Богородично“.
Манастирът „Успение Богородично“.
Берово (Република Македония)
Red pog.png
Берово
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Източен
Община Берово
Географска област Малешево
Надм. височина 925 m
Население (2002) 7 002 души
Пощенски код 2330
Берово в Общомедия

Берово (на македонска литературна норма: Берово) е град в източната част на Република Македония. Център на Община Берово, която има население от 13 491 души и на историческата област Малешево.

География[редактиране | edit source]

Градът се намира в подножието на Малешевска планина, близо до Беровското езеро, на 160 км от Скопие, 47 - от Струмица и 52 км - от Кочани. Градът има умерено-континентален климат с определено влияние на планински климат.

История[редактиране | edit source]

В различни археологически обекти в района на Берово са открити останки от желязната епоха, от римско време, от Късната Античност и от Средновековието. Те включват некрополи и няколко селища от различно време. Най-продължителен е бил животът в селището в местността Ковачилница, което, макар и с прекъсвания, е съществувало от желязната епоха до Средновековието.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621-1622 година е отбелязано село Берова, което заедно с еврейската си махала имало с 55 джизие ханета (домакинства)[2].

През Възраждането Берово е един от центровете на борбата на българите в Източна Македония за културно-национални права. В 1830 година в него е открито килийно училище, в което учителства Петър Клисаров от Щип. През втората половина на 19 век това училище прераства във взаимно българско, а по-късно е открито и класно училище.[3] В него учителстват Димитър Попгеоргиев-Беровски, Димитър Бисеров от Дупница и други възрожденски деятели. Димитър Попгеоргиев е и един от водачите на местната българска църковна община, която ръководи борбата на беровчани с гръцкия владика в Струмица и противодейства на опитите на сръбската пропаганда да наложи свои учебници в местното училище. След неуспешни опити да се присъединят към Кюстендилската епархия на Българската екзархия, в 1874 година беровчани изгонват от своята църква струмишкия владика Йеротеос Камбаянис[4]. През пролетта на 1878 година беровчани се включват активно в събирането на подписи за благодарствения адрес до руския император след подписването на Санстефанския мирен договор[5].

В края на 19 век Берово е малко градче в Малешевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Берово е посочено като село с 620 домакинства, като жителите му са 2 250 българи и 35 мюсюлмани.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. паланката е населявана от 2 300 жители българи християни, 600 българи мохамедани и 40 цигани.[7]

В градчето пуска корени сръбската пропаганда. В началото на 20 век християнското население на Берово е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Берово има 1 840 българи екзархисти и 1 184 българи патриаршисти сърбомани, като там функционират едно българско и две сръбски училища.[8] Сръбски учители от 1892 до 1912 година в Берово и Малешево са Йован Кастратович (Черна гора), Спира Радивоевич (Призрен), Радош Джокович (Черна гора), Младен Димитриевич (Призрен), Глигорие Дракалович и Василие Дракалович (Берово), Станко Костич (Галичник), Йосиф Брадич (Битоля), Василие Серафимович (Тетово), Глигорие Попович (Гниляне), Алекса и Йелена Йовичич (Нови пазар), Милован Кастратович (Беране), Милутин Дедович (Черна гора), Йелена Радивоевичка (Призрен), Драга Поповичка (Гниляне), Йефта и София Джукович (Плевле), Глигорие Шишевич (Берово), Василие Попович (Кратово), Любица Карчевич (Берово), Стоян Стеич (Куманово), Новак Векович (Беране), Новица и Живка Бабович (Черна гора) и Йордан и Зорка Бабамович (Щип).[9]

При избухването на Балканската война петдесет и двама човека от Берово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Берово живеят 253 помаци и 2195 българи.[11]

Според преброяването от 2002 година Берово има 7 002 жители.[12]

Националност Всичко
македонци 6 404
албанци 0
турци 91
цигани 459
власи 6
сърби 14
бошняци 3
други 25

В Берово има мъжки манастир - „Успение Богородично“ и женски - „Архангел Михаил“.

Личности[редактиране | edit source]

В Берово са родени българските революционери Васе Скендерски, Иван Станков Пашалията, Никола Малешевски, Димитър Попгеоргиев и Христо Попвасилев. Други известни беровчани са българският хайдутин Ильо войвода, българската хайдутка Мария Попгеоргиева, българският духовник и просветен деец Стоян Гълъбов, българският свещеник и революционер Димитър Икономов, архитектът и политик от Социалистическа република Македония Андрей Токарев, сръбският учител и политик Глигорие Дракалович и българските политици Димитър Ацев и Димитър Ковачев, който е кмет на град Кюстендил в периода 1921 - 1922 година.

Литература[редактиране | edit source]

  • Видоески, Божидар. Берово (Общеславянский лингвистический атлас 104). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora obuhvaćenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, 1981, стр. 739-744.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
  3. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.411
  4. Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912, София 1988, с. 21-26
  5. Иванов, Йордан. Българите в Македония, София 1986, (фототипно издание), стр. 353-354
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.
  7. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 228.
  8. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 140-141
  9. Павловић, Јеремија Радивојевић. Малешево и малешевци, Штамп. „Свети Сава“, М. Салдековића, 1928, 353.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 829.
  11. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  13. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.
Населени места в Община Берово Flag of Berovo.PNG
Берово | Будинарци | Владимирово | Дворище | Мачево | Митрашинци | Ратево | Русиново | Смоймирово

Исторически села: Безгащево

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.