ПФК Берое (Стара Загора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Берое (Стара Загора))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Берое.

ПФК Берое - Стара Загора АД
BeroeLogo.png
Име на отбор ПФК Берое - Стара Загора АД
Прозвище Беройци, Заралии, Зелените
Основан 1916
Стадион Берое
Капацитет 22 400 (11 505 със седалки)
Старши треньор Илиан Илиев
Първенство „А“ ФГ
2011/12 „А“ ФГ, 10-о
Домакин
Гост

Берое е български футболен отбор от Стара Загора. Шампион на България за 1986 г. Носител на Купата на България за 2010 г. Отборът играе мачовете си на стадион Берое с капацитет 11.322 седящи места.

Съдържание

[редактиране] История

[редактиране] Ранни години /1916-1957/

Първите стъпки на футбола в Стара Загора датират от 1916 г., когато се създава спортен клуб Верея. Само няколко месеца по-късно обаче, дейността му е преустановена. В следващите 41 години в града изникват редица клубове. Те постоянно се обединяват и разпадат, като по-голямата част от тях не оставят трайна следа на футболната карта на България.

През 1918 г. в кв. Акарджа е основан спортен клуб Борислав. Негови основатели са Никола Тимев, братята Васил и Филип Пулеви и други. Те избират отборът да играе с черни фланелки и гащета, а емблемата представлява черен триъгълник с бели кантове и бяла буква "Б" в средата. Борислав бързо набира скорост и до 1940 г., когато се саморазпуска, е един от най-силните клубове в града. Печели градското първенство през 1924, 1926, 1930 и 1933 г. Като областен първенец през 1926 и 1933 г. играе в турнира за държавно първенство, но е елиминиран още в първия кръг. През 1918 г. почти едновеременно възникват и клубовете Бенковски и Рекорд (продължител на Верея). През 1924 г. Рекорд и Борислав се обединяват под името Бероя, но година по-късно Борислав отново се отделя и продължава съществуването си самостоятелно.

Друг емблематичен клуб за тези ранни години на футбола в Стара Загора е Траяна. Той е основан на 3 март 1920 г. в кв. Губран. Основатели са П. Попдонев (първи председател), братя Касабови, Тр. Митев и други. Екипът с който играе отборът е бели фланелки и бели гащета. Печели градското първенство през 1928 и 1935 г., а през 1928 г. става областен първенец. През 1935 г. губи на финала за областно първенство след двубой с ДВФ-Казанлък. Траяна се разформирова след 9 септември 1944 г.

На 14 януари 1925 г., играчи от Рекорд основават клуб Светослав. Те избират отборът да играе със сини фланелки с бели яки и сини гащета. Светослав става градски шампион през 1925, 1931, 1932, 1934, 1936 и 1938 г., а през 1932, 1934, 1936 и 1938 г. печели областния шампионат. В турнирите за държавно първенство участва през 1934 г., като достига полуфинал, където е елиминиран от Славия София с 0:4. Това е най-големият успех на старозагорски клуб до 1944 г. Въпреки успехите си обаче, клубът се разпада през 1940 г.

През 1935 г. се създава нов клуб - ЖСК. След 1940 г. всички старозагорски клубове се саморазпускат с изключение на ЖСК, който през 1945 г. получава името Локомотив. През 1947 г. е създаден Левски, който пък би трябвало да обединява всички останали клубове в Стара Загора, разпуснати 7 години по-рано. През април 1949 г. Локомотив и Левски са обединени под името Шипка. В края на годината обаче следват нови реформи - създадени са няколко доброволни спортни организации (ДСО) на производствен принцип, най-голямата от които е Ударник. През 1957 г. три ДСО-та - Ударник, СКНА и Спартак образуват ДФС Ботев. През 1958 г. Ботев става част от новооснованата „А“ група, но изпада още в първия сезон, завършвайки на предпоследното 11 място с 18 точки.

[редактиране] Първи стъпки на Берое /1959-1970/

На 19 март 1959 г. Ботев се обединява с Локомотив. Новият отбор е наречен Берое и още на следващия сезон се завръща в елитната дивизия на България. В следващите 10 години Берое неизменно е сред най-добрите клубове у нас, като завършва предимно в средата на таблицата. Най-доброто класиране от този период е пето място през сезон 1964/65. През 1970 г. обаче, отборът административно е изхвърлен в "Б" група. Това се случва след една домакинска среща с отбора на Левски-Спартак. В 90-ата минута на двубоя гостите успяват да изравнят след нарушение на Александър Костов срещу вратаря на домакините. Съдията обаче признава попадението и това вбесява многобройната публика на Берое, която според различни сведения е между 42 000 и 55 000 зрители. Те започват да хвърлят бутилки по терена, провокирани от неприличен жест на Сашо Костов, а впоследствие опитват саморазправа с вътрешния министър Ангел Солаков, който е известен привърженик на сините. В крайна сметка след скандалите Берое е изваден от групата.

[редактиране] Ерата на Петко Петков /1971-1980/

Воден от легендарния си нападател Петко Петков, още на следващия сезон Берое отново е сред майсторите. Това е началото на едни от най-славните години за клуба. През сезон 1971/72 заралии завършват на трето място в първенството след ЦСКА „Септемврийско знаме“ и Левски-Спартак и получават за първи път правото да представят родината ни в Купата на УЕФА. Дебютното участие на Берое в турнирите на стария континент е повече от запомнящо се. На 13 септември 1972 г. Берое приема австрийския гранд Аустрия (Виена). Старозагорци разгромяват съперника си със 7:0, с 5 гола на Петко Петков. На реванша в Австрия нападателят бележи нови 2 попадения за успеха с 3:1. В следващия кръг от турнира Берое отстранява и унгарския Хонвед с победа 3:0 у дома и загуба с 0:1 като гост. Походът на заралии обаче е спрян от сръбския ОФК Београд на осминафиналите. Първият мач в Белград завършва 0:0 и беройци вече се виждат в следващата фаза. На 13 декември 1972 г. на стадиона в Стара Загора се стичат 25 500 зрители, които в 43-ата минута ликуват - 1:0 за Берое. В последните 20 минути на срещата обаче, сърбите бележат три гола и печелят с 3:1.

През същият сезон 1972/73, на родна сцена Берое достига до финала за Купата на България и въпреки, че го губи, се класира за КНК. Първото участие на отбора в този евротурнир също е доста успешно. В първия кръг заралии нямат никакви проблеми срещу Фола (Еш) от Люксембург и продължават напред след две победи със 7:0 и 4:1. В следващия етап обаче ги чака Атлетик (Билбао). Имената в състава на противника са направо зашеметяващи. С № 1 е Луис-Мигел Ирибар – един от най-великите вратари в света по онова време, който пази и на националния отбор. В състава са още Чечу Рохо, както и знаменитият халф Анхел-Мария Виляр, по-късно президент на Испанската футболна федерация. На 24 октомври 1973 г. Берое изнася истинска лекция на Атлетик - 3:0 пред 30 000 зрители на стадиона в Стара Загора. В реванша на "Сан Мамес" испанците бият само с 1:0 и отпадат за сметка на българите. В следващия кръг обаче старозагорци са спрени от немския Магдебург, който по-късно печели Купата с победа над Милан - загуба с 0:2 като гост и 1:1 у дома с гол на Вутов.

Сезон 1973/74 е кошмарен за Берое във вътрешното първенство. Отборът остава на предпоследното 15 място и изпада в "Б" група. Кампанията обаче, остава паметна с два факта - Берое става единственият отбор, изпадал някога от "А" група с положителна голова разлика и голмайстор на шампионата, записвайки победи с резултат от 8:0, 8:1, 6:2, 4:0! Петко Петков взема голмайсторския приз с 21 попадения, а головата разлика в края на сезона е 50:46. Само сезон по-късно Берое отново е в елита, след като вкарва цели 113 гола на противниците си във втория ешелон. Петко Петков пък става голмайстор на "Б" група с внушителните 53 гола.

През 1979/80 Берое за втори път участва в КНК и отново прави паметни мачове. В първия кръг заралии елиминират полския Арка Гдиня (загуба с 2:3 като гост и победа с 2:0 вкъщи). На следващия етап от турнира съперник е Ювентус (Торино) с Дино Дзоф, Клаудио Джентиле и Марко Тардели. На 24 октомври 1979 г. гостите са посрещнати с огромен 30-метров транспарант - "Бог прощава, Берое не!". И Берое наистина не прощава на "старата госпожа" - 1:0 с гол на Георги Стоянов от дузпа. В реванша Ювентус все пак успява да елиминира българите, но това се случва едва след продължения.

Краят на тази знаменита генерация на Берое идва през 1982 г., когато отборът изпада във втория ешелон.

[редактиране] Първа шампионска титла /1985-1990/

През 1986 г. Берое достига своя връх ставайки шампион на България. През същия сезон отборът на зелено-белите губи с разгромното 1:8 от останалия на второ място отбор на Тракия Пловдив. По този начин Берое поставя антирекорд, като шампиона на България с най-голяма загуба в рамките на същото първенство.

[редактиране] Трудности в зората на демокрацията /1990-2011/

През 1998 г. след отпадането на Берое в "А" ОФГ Стара Загора се отделя отбор с името "Берое 2000" който просъществува до 2001 г. Две години преди това, през 1999 г. в Стара Загора се създава ПФК Берое Стара Загора, който се обединява с ФК Олимпик (Тетевен) и се преименува на ПФК Олимпик-Берое, както изиграва един шампионат, преди през 2000 г. да дойде последното преименуване - на ПФК Берое (Стара Загора). През есента на 2007 г. собственикът на Берое Николай Банев се отказва да издържа отбора и прехвърля всички акции на офшорна компания, за която се счита, че е негова собственост с името Трифън Дивелъпмънт. Въпреки това тимът показва добра игра в повечето мачове. На 10 януари 2008 23-ма играчи и 3-ма треньора разтрогват договорите си с Берое след провала на предвидена сделка за клуба с Митко Динев и Антон Андронов.

На 3 февруари 2008 г. Берое успява да се измъкне от кризата след като клубът на ветераните на Берое и националният фенклуб успяват да организират адвокати и чрез свързани фирми да заведат производство по несъстоятелност в старозагорския окръжен съд. Назначеният синдик Елка Неделчева Петрова прехвърля всички активи и пасиви на клуба на новосъздадено дружество ПФК Берое Стара Загора АД. То поема лицензът, членството в БФС, както и самият футболен клуб. В надзорният съвет на дружеството са избрани ген. Йордан Димитров (като представител на Христо Ковачки) - председател, Митко Динев, Иван Ангелов, Николай Далаков, Мария Жекова, Дечко Колев и Иван Панчов. В управителния съвет влизат адв. Дамян Георгиев - председател, Петко Петков, Геньо Петров - изп. директор, Николай Демирев и Огнян Караджов. За треньор е избран Илиан Илиев. Въпреки, че отборът успява да си осигури практическо оставане в "А" група кръг преди края на сезон 2007/2008 той изпада от елита за сметка на "Беласица" заради присъден служебен резултат в техен мач срещу "Марек", заради нередовна картотека на играч. На 30 май 2009 г. след едногодишен престой в източната "Б" група в следствие на кризата от 2008 г. Берое се завръща в „А“ футболна група.

Нова криза започва когато на 17 септември 2009 г. основният спонсор на отбора обявява оттеглянето си и подарява притежаваните от него акции на СНЦ Национален фенклуб - Берое Стара Загора и СНЦ Футболен клуб Берое - ветерани, които стават собственици на пълния пакет акции. Досегашните структури на управление са разформировани, а членовете им - освободени. Избран е нов Съвет на директорите в състав Дамян Георгиев - председател, Геньо Петров - изпълнителен директор и Цветелин Жоевски. Клубът започва да се издържа от 4 основни пера - телевизионни права, общинска субсидия, приходи от билети и продукция и спонсори. Начело на отбора след много обрати остава Илиан Илиев, а събраните средстват стигат за селекция изцяло от собствени юноши и бивши футболисти на отбора, които са напуснали последните си клубове.

[редактиране] Купа на България

На 5 май 2010 г. старозагорци достигат до втория си връх в клубната история след шампионската титла от 1986 г., печелейки Купата на България. Те играят финал срещу Черноморец-Поморие от Източната Б група с тогавашен треньор Петър Хубчев на градския стадион в Ловеч. Единственият и победен гол в мача вкарва Дончо Атанасов след далечно центриране на Иво Иванов. Този гол се оказва изключително драматичен, тъй като пада точно в последните секунди на мача (91 минута и 8 секунда) и хвърля шест хилядната публика от Стара Загора в екстаз[1]. Интересен факт е, че на този мач 95% от публиката е именно от Града на липите. Освен Купата на България Берое постига и още един доста впечатляващ резултат - по пътя към трофея отборът не допуска нито един гол в собствената си врата[2]. Със спечелването на Купата, Берое получава и автоматична квота за турнира Лига Европа. Така, макар и на 10-то място в А група, тимът на Илиан Илиев става четвъртият евроучастник от България след отборите на Литекс, Левски и ЦСКА. Заради изключителния сезон начело на Берое, треньорът на отбора Илиан Илиев е избран единодушно от Асоциацията на българските футболисти за Треньор на 2010 година.

Дамян Георгиев освобождава месец след това Илиан Илиев от поста му и назначава на негово място на Ханс Кодрич. Освобождаването на Илиев, с когото отборът е спечелил Купата и липсата на финансова яснота за бъдещето води до множество протести сред привържениците на Берое. Дамян Георгиев отказва да прехвърли акциите на заинтересовани от придобиването им бизнесмени. В крайна сметка на сесия на Общински съвет Стара Загора Дамян Георгиев е принуден да подари акциите на клуба на новосъздадено сдружение "Бизнесът за Берое", което поема издръжката на клуба. В Борда на директорите влизат Пламен Генчев, Михаил Ракаджиев и Михаил Боиндруков. За Изпълнителен директор е назначен Васил Драголов. Първото действие на новото ръководство е да върне на поста старши-треньор Илиан Илиев. Отборът участва в Лига Европа, където прави равенство 1:1 у дома срещу Рапид (Виена), но губи в австрийската столица с 3:0 и отпада. През сезон 2010/2011 Берое записва най-голям точков актив в "А" група от шампионската титла, спечелена през 1986 г. до сега.

[редактиране] Нов собственик от 2011 г.

На 16 септември 2011 г. всички 100% от акциите на клуба са придобити безвъзмездно от ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД. Избран е нов Съвет на Директорите в състав: Боян Боев - председател, Илко Русев, Наско Шилигарски, Диляна Лейчева, Иван Колев, Васил Драголов и Михаил Боиндруков. Изпълнителен директор остава Васил Драголов. На 16 декември 2011 г. Васил Драголов и Михаил Боиндруков са освободени от Съвета на Директорите. Изпълнителен директор става Боян Боев. На 1 февруари 2012 г. за спортно-технически директор на клуба е назначен Петър Хубчев.

[редактиране] Клубен лозунг

"Няма мое, няма твое - всичко е Берое!"

[редактиране] Успехи

[редактиране] В България

[редактиране] В Европа

[редактиране] Мачове

[редактиране] Европейски турнири

[редактиране] Балканска клубна купа

  • 1967/68
  • 1969
  • 1970
  • 1981-1983
  • 1983/84
  • 1984/85
  • 1992/93

[редактиране] Купа на носителите на купи

[редактиране] сезон 1973/74
[редактиране] сезон 1979/80

[редактиране] Купа на УЕФА

[редактиране] сезон 1972/73
[редактиране] сезон 1980/81

[редактиране] Купа на европейските шампиони

[редактиране] сезон 1986/87

[редактиране] Лига Европа

[редактиране] сезон 2010/11

[редактиране] Рекорди

[редактиране] Ръководство

[редактиране] Съвет на Директорите

[редактиране] Администрация

[редактиране] Спортен щаб

[редактиране] Детско-юношеска школа

[редактиране] Настоящ състав

Играч Позиция Предишен клуб
Вратари
1 Flag of Bulgaria (bordered).svg Мартин Теменлиев Вратар Черноморец (Балчик)
33 Flag of Bulgaria (bordered).svg Теодор Скорчев Вратар Марица (Пловдив)
85 Flag of Bulgaria (bordered).svg Кирил Акалски Вратар Левски
91 Flag of Bulgaria (bordered).svg Атанас Янев Вратар Славия (София) ДЮШ
99 Flag of Bulgaria (bordered).svg Ивайло Иванов Вратар Свободен агент
Защитници
2 Flag of Bulgaria (bordered).svg Здравко Илиев Десен бек Миньор (Раднево)
3 Flag of Bulgaria.svg Владимир Зафиров Централен защитник Етър
5 Flag of Croatia.svg Ваня Джаферович Централен защитник Етникос Ахна
13 Flag of Bulgaria.svg Димитър Везалов Централен защитник Любимец
18 Flag of Cameroon.svg Дюдоне Овоана Ляв бек Гранде Сит
25 Flag of Bulgaria.svg Мирослав Енчев Централен защитник Берое ДЮШ
27 Flag of Bulgaria (bordered).svg Владислав Ямуков Десен бек Сливен 2000 (Сливен)
28 Flag of Bulgaria.svg Веселин Пенев Ляв бек Несебър
Полузащитници
6 Flag of Nigeria.svg Ричард Еромоигбе Дефанзивен халф Алки Ларнака
7 Flag of Bulgaria (bordered).svg Слави Жеков Офанзивен халф Локомотив (Стара Загора)
9 Flag of Bulgaria (bordered).svg Иван Горанов Ляво/дясно крило Левски
11 Flag of Bulgaria (bordered).svg Атанас Чипилов Дясно крило Монтана
16 Flag of Bulgaria.svg Стефан Велев Дясно крило Любимец 2007
17 Flag of Bulgaria (bordered).svg Искрен Писаров Ляво крило Локомотив (София)
21 Flag of Brazil.svg Елиас Дефанзивен халф Ермис Арадипоу
44 Flag of Bulgaria (bordered).svg Виктор Софрониев Дефанзивен халф Ботев Криводол
71 Flag of Bulgaria.svg Милен Танев Дефанзивен халф Черноморец (Балчик)
77 Flag of Portugal.svg Фернандо Ливраменто Дефанзивен халф Чавес
88 Flag of Portugal.svg Давид Кайадо Крило Олимпиакос Никозия
' Flag of Bulgaria (bordered).svg Георги Божанов Ляво крило Локомотив 101
' Flag of Bulgaria (bordered).svg Тодор Христов (футболист) Ляво крило Левски
Нападатели
8 Flag of Bulgaria (bordered).svg Рангел Абушев Централен Нападател Локомотив Пловдив
10 Flag of Bulgaria (bordered).svg Емил Ангелов Централен Нападател Анортозис
29 Flag of Bulgaria (bordered).svg Георги Андонов Централен Нападател Черноморец Бургас

[редактиране] Детско-юношеска школа

  • Юноши старша възраст (родени 1992 г.) - елитна юношеска група U19
  • Юноши старша "Б" възраст (родени 1993 г.) - областна футболна група
  • Юноши младша "А" възраст (родени 1994 г.)
  • Юноши младша "Б" възраст (родени 1995 г.)
  • Деца "А" (родени 1996 г.)
  • Деца "Б" (родени 1997 г.)
  • Подготвителни групи (родени 1998 г. - 2002 г.)

[редактиране] Известни футболисти

[редактиране] Треньори

[редактиране] Заслужили деятели на Берое

[редактиране] Привърженици

Публиката на Берое е една от най-многобройните и най-верни публики. Шестият по големина и население град в България - Стара Загора многократно е печелил приза за най-многобройна публика през сезона, независимо от представянето на отбора. Публиката на Берое е и от най-претенциозните и взискателните спрямо играчите. Пред погледа на по-възрастните беройци са играли десетки футболни майстори и съответно легенди на зеления отбор - Петко Петков, Петър Жеков, братята Евгени и Петко Янчовски, Теньо Ботев, Янчо Димитров, Иван Танев, Борис Киров, Георги Белчев, Тодор Кръстев, Христо Тодоров, Иван Вутов, Димитър Димитров, Георги Стоянов, Теньо Минчев, Стойчо Младенов, братята Георги и Динко Димитрови, Васил Драголов, Данчо Митев и много много други. Всички те са вдигнали критериите за спортни умения и майсторство и правят задачата на следващите ги играчи много по-трудна.

Публиката на Берое е и една от най-избухливите. Като традиционно неудобен отбор за софийските и пловдивските тимове, Берое многократно е ощетяван от съдийските решения, което от своя страна водят до изблик на неприязън от страна на привържениците. Примери за това са отстраняването на Берое от "А" група през пролетта на 1970 година. Причините са протестите и гражданското неподчинение на многобройните привърженици на Берое след мача с Левски-Спартак. Подобно е поведението и в най-новата история на беройската публика, когато през пролетта на 2000 година след множеството ощетявания от страна на съдиите, нервите на многохилядната публика не издържат и мача с Велбъжд (Кюстендил) е прекратен, а беройските привърженици са разпръснати от полицията, след като са окупирали отново паркинга и изхода на стадиона.

Публиката на Берое е толерантна и търпелива към всеки нов играч, треньор и ръководител. Тя дава шанс на всеки за изява, но ако този някой си позволи да се подиграва със зелената фланелка и клуб, бива многократно освиркван и намразен завинаги.

Публиката на Берое има възможността да наблюдава любимците си на стадион "Берое" или както е наричан той от някои - "Храмът". "Храмът" е уникален както с най-голямата си козирка в България и сравнително висока трибуна, така и с входно-пропускателния режим. Всеки юноша на клуба мечтае да изиграе поне един мач на родния стадион, а ако му се даде такава възможност, чувството за него остава неповторимо.

Привърженици на Берое има както в цяла България, така и на хиляди километри от любимите град и стадион.

Основно привържениците на Берое живеят и подкрепят отбора в Стара Загора. В родния град те подкрепят отбора организирано участвайки в дейността на Национален фенклуб "Берое Стара Загора". Значително е беройското присъствие в столицата. Столичен фенклуб "Берое - 1916" е самостоятелна организация в София, обединяваща привържениците на Берое в нашата столица. Членовете са основно студенти и живеещи там старозагорци.

Другите градове където има "колонии" от беройски фенове са Варна, Свищов, Велико Търново, Пловдив, Габрово, Бургас. Това са предимно студенти от Стара Загора, учащи в намиращите се в тези градове университети.

Беройци има и в близките на Стара Загора градове – Гълъбово, Раднево, Казанлък, Нова Загора, Чирпан, Димитровград, както и в селата от област Стара Загора. Привържениците на Берое има навсякъде по света – САЩ, Англия, Германия, Испания, Австрия, Гърция, Ирак и други страни. Не напразно се пее "Няма мое, няма твое - Светът е Берое!".

Освен от съществуващите фенклубове и общности, привържениците на Берое са обединени и от интернет сайтове, интернет форуми и чат канали. Те се посещават както от живеещите в България фенове, така и от тези в чужбина.

Официалната интернет страница на ПФК "Берое" АД е beroe.bg. Интернет страницата на феновете на Берое е Beroe Online. Тя съществува и се поддържа доброволно вече 10 години от фенове на Берое.

Най-големият интернет форум за Берое се намира на тази страница и има адрес: beroe.eu/forum. Чат каналите на Берое са #beroe, #Beroe_1916, #1916 в UniBG мрежата.

През сезон 2004/2005 Берое е с най-голяма посещаемост в България, въпреки сравнително неблагоприятното представяне на отбора.

[редактиране] Контакти

  • ПФК "Берое" АД, ул. "Георги Кюмюрев" 10, 6000 Стара Загора
  • тел./факс.: 042 / 603492
  • електронна поща: editors@beroe.eu

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. Берое печели Купата на България
  2. Уникално - Берое спечели историческия трофей без допуснат гол


България България

Берое (Стара Загора) • Ботев (Враца) • Видима-Раковски (Севлиево) • Калиакра (Каварна) Левски (София) • Литекс (Ловеч) • Локомотив (София) • Локомотив 1926 (Пловдив) Лудогорец 1945 (Разград) • Миньор (Перник) • Монтана 1921 (Монтана) • Светкавица 1922 (Търговище) Славия 1913 (София) • ЦСКА (София) • Черно море (Варна) • Черноморец Бургас (Бургас)

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици