Бертолт Брехт

Тази статия е за немския поет, драматург и режисьор. За гимназията в Пазарджик вижте ЕГ „Бертолт Брехт“.

Бертолт Брехт
(Bertolt Brecht)

Бертолт Брехт през 1948 г.
Роден:	10 февруари 1898 г.
	Аугсбург, Германия
Починал:	14 август 1956 г. (на 58 г.)
	Берлин, Германска демократична република
Подпис:
Идеолог:
Убеждения:	марксист

Бертолт Брехт (на немски: Bertolt Brecht), всъщност Ойген Бертолд Фридрих Брехт, е немски поет, драматург, режисьор, и теоретик на изкуството.

Житейски път [редактиране]

Родният дом на Бертолт Брехт в Аугсбург

Бертолт Брехт е роден в Аугсбург в семейството на фабрикант. Следва естествени науки, медицина и литература в Мюнхен, а в края на Първата световна война е мобилизиран като санитар в аугсбургски лазарет. После продължава следването си, но се отдава изцяло на литературата и театъра и става драматург и режисьор в Мюнхен при кабаретиста Карл Валентин. През 1922 г. получава литературната награда "Хайнрих фон Клайст", а през 1924 г. отива в Берлин и там работи като драматург в "Дойчес театър" при Макс Райнхард. През цялото това време пише стихове, а като противодействие на буржоазния си произход се увлича от учението на Маркс за класовата борба, но никога не встъпва в Германската комунистическа партия. Брехт развива идеята си за "епическия театър", през 1928 г. се жени за голямата актриса Хелене Вайгел и заедно жънат сценични успехи, най-значимият от които е постановката на "Опера за три гроша" (1928).

Изгнание [редактиране]

Театърът на Бертолт Брехт "Берлинер ансамбъл"

След установяването на националсоциалистическа диктатура в Германия Брехт емигрира в Дания, а в родината му неговите творби са публично изгаряни и му е отнето немското гражданство. В Дания, изпълнен с "вяра в нежната сила на разума", Брехт създава драмата „Животът на Галилей“ (1938) и написва прочутите си "Свендборгски стихотворения" (1939). През 1941 г. се преселва в САЩ с напразната надежда да намери поприще като сценарист в Холивуд. През 1947 г. е подложен на разпити от Комисията за антиамериканска дейност и набеден като комунист, едва успява да избегне затвора. В 1948 г. Брехт се завръща в Германия и заедно с жена си създава световноизвестния театър "Берлинер ансамбъл", където поставя преди всичко свои творби. Умира в Берлин и е погребан до своя учител по диалектика - философа Хегел.

Творческо дело [редактиране]

Поетическото си творчество Брехт започва с дръзки антибуржоазни сатири и улични балади в експресионистичен маниер, но под влиянието на Вийон, Рембо и Киплинг скоро задълбочава художественото си светоотношение и постепенно намира своя неповторим поетически глас. След Втората световна война стремежът му е да създаде поезия, която "да съответства на новите обществени отношения", каквито смята, че открива в ГДР.

В последните години от живота си Брехт сам съставя известния сборник "Сто стихотворения" (1951), в който включва най-добрите си работи от всички творчески периоди.^[1]. Публикува и последната си стихосбирка "Буковски елегии" (1953).

През 1954 г. получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.

Влияние [редактиране]

Пощенска марка в памет на Бертолт Брехт (1996)

Славата на Бертолт Брехт като поет и драматург несправедливо засенчва постиженията му в областта на прозата - той е също майстор на "притчовия роман" и социалния разказ. Във всеки Брехтов прозаичен откъс е вложено зрънце от онова богатство на идеи, образи, философски прозрения, житейски опит, ерудиция, които присъстват в драматургията и лириката му. Многообразното творческо дело на Бертолт Брехт продължава да оказва неизмеримо въздействие върху съвременната немска и световна литература.

В чест на поета родният му град Аугсбург учредява през 1995 г. литературната награда "Бертолт Брехт".

Библиография [редактиране]

Пиеси [редактиране]

Baal, 1918/1923
Trommeln in der Nacht, 1918-20/1922
Im Dickicht der Städte, 1921-24/1923
Leben Eduards des Zweiten von England, 1924/1924
Mann ist Mann, 1924-26/1926
Das Elefantenkalb, 1924-26/1926
Mahagonny-Songspiel, 1927/1927
Die Dreigroschenoper, 1928/1928
Aufstieg und Fall der Stadt Mahagonny (Opernlibretto),1927-29/1930
Der Ozeanflug, auch Der Lindberghflug, auch Der Flug der Lindberghs, 1928-29/1929
Das Badener Lehrstück vom Einverständnis, auch Lehrstück, 1929/1929

Скулптура на Брехт в Източен Берлин

Happy End, 1929/1929
Der Jasager. Der Neinsager (Opernlibretti/Lehrstücke [Schuloper]), 1929/1930
Die Maßnahme (Lehrstück), 1930/1930
Die heilige Johanna der Schlachthöfe, 1919-31/1959
Die Ausnahme und die Regel (Lehrstück), 1930/1938
Die Mutter, 1930-31/1932
Die Rundköpfe und die Spitzköpfe, 1931-34/1936
Die Horatier und die Kuriatier (Lehrstück), 1933-34/1958
Furcht und Elend des Dritten Reiches, 1935-38/1938
Leben des Galilei, 1937-39/1943 (Животът на Галилей)
Mutter Courage und ihre Kinder, 1938-39/1941
Das Verhör des Lukullus, auch Lukullus vor Gericht, auch Die Verurteilung des Lukullus (Hörspiel, später Opernlibretto), 1938-39/1940, 1951
Der gute Mensch von Sezuan, 1939-42/1943

Бюст на Брехт в Мюнхен

Herr Puntila und sein Knecht Matti, 1940/1948
Der aufhaltsame Aufstieg des Arturo Ui, 1941/1958
Schweyk im Zweiten Weltkrieg, 1941-43/1957
Hangmen Also Die (screenplay), 1942/1943
Die Gesichte der Simone Machard auch Die Stimmen, 1942-43/1957
The Duchess of Malfi, 1943/1943
Der kaukasische Kreidekreis, 1943-45/1948
Die Antigone des Sophokles, 1947/1948
Die Tage der Commune, 1948-49/1956
Der Hofmeister, 1950/1950
Herrnburger Bericht, 1951/1951
Coriolanus von Shakespeare, 1951-53/1962
Der Prozess der Jeanne D'Arc zu Rouen, 1431, 1952/1952
Don Juan, 1952/1954
Turandot oder Der Kongreß der Weißwäscher, 1953-54/1969
Pauken und Trompeten, 1955/1955

Едноактни пиеси [редактиране]

Пощенска марка (1988) "Победата на разума може да бъде само победата на разумните"

Die Bibel Drama in I Act (1914 in Augsburger Schülerzeitschrift von „Bertold Eugen“ publiziert)
Der Bettler oder Der tote Hund, 1919
Er treibt einen Teufel aus, 1919
Lux in Tenebris, 1919
Der Fischzug, 1919
Die Kleinbürgerhochzeit, 1919/1926
Die Gewehre der Frau Carrar, 1937/1937
Prärie (Opernlibretto)
Dansen, 1939
Was kostet das Eisen?, 1939/1939
Die sieben Todsünden, auch Die sieben Todsünden der Kleinbürger (Ballettlibretto)

Поезия [редактиране]

Поетически цикли [редактиране]

Lieder zur Klampfe von Bert Brecht und seinen Freunden (1918)
Psalmen (1920)
Bertolt Brechts Hauspostille (1916–1925)
Die Augsburger Sonette (1925–1927)
Die Songs der Dreigroschenoper (1928)
Aus dem Lesebuch für Städtebewohner (1926–1927)

"Сто стихотворения"
(1951)

Die Nachtlager (1931)
Geschichten aus der Revolution (1932)
Sonette (1932–1934)
Englische Sonette (1934)
Lieder Gedichte Chöre (1933)
Chinesische Gedichte (1938–1949)
Studien (1934–1938)
Svendborger Gedichte (1926–1937)
Steffinsche Sammlung (1939–1942)
Hollywoodelegien (1942)
Gedichte im Exil (1944)
Deutsche Satiren (1945)
Kinderlieder (1950)
Hundert Gedichte (1951)
Buckower Elegien (1953)

Избрани стихотворения и песни [редактиране]

An die Nachgeborenen
Ballade von den Seeräubern
Choral vom Manne Baal
Der Schneider von Ulm
Die Legende vom toten Soldaten
Die Liebenden, auch Terzinen über die Liebe
Die Lösung
Einheitsfrontlied
Erinnerung an die Marie A.
Fragen eines lesenden Arbeiters
Der Anachronistische Zug oder Freiheit und Democracy
Kinderhymne
Legende von der Entstehung des Buches Taoteking auf dem Weg des Laotse in die Emigration