Бертолт Брехт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за немския поет, драматург и режисьор. За гимназията в Пазарджик вижте ЕГ „Бертолт Брехт“.

Бертолт Брехт
Bertolt-Brecht.jpg
Бертолт Брехт през 1948 г.
Роден 10 февруари 1898 г.
Починал 14 август 1956 г. (58 г.)
Професия поет, драматург, режисьор, теоретик на изкуството
Националност Флаг на Германия Германия
Съпруга Мариане Дзоф (1922-27)
Хелене Вайгел (1930-56)
Деца Франк Банхолзер (1919-43)
Хане Хьов (1923-2009)
Стефан Брехт (1924-2009)
Барбара Брехт-Шал (1930)
Подпис Brecht Unterschrift.jpg
Сайт Страница в IMDb
Бертолт Брехт в Общомедия

Бертолт Брехт (на немски: Bertolt Brecht), всъщност Ойген Бертолд Фридрих Брехт, е немски поет, драматург, режисьор, и теоретик на изкуството.

Житейски път[редактиране | редактиране на кода]

Родният дом на Бертолт Брехт в Аугсбург

Бертолт Брехт е роден в Аугсбург в семейството на фабрикант. Следва естествени науки, медицина и литература в Мюнхен, а в края на Първата световна война е мобилизиран като санитар в аугсбургски лазарет. После продължава следването си, но се отдава изцяло на литературата и театъра и става драматург и режисьор в Мюнхен при кабаретиста Карл Валентин. През 1922 г. получава литературната награда "Хайнрих фон Клайст", а през 1924 г. отива в Берлин и там работи като драматург в "Дойчес театър" при Макс Райнхард. През цялото това време пише стихове, а като противодействие на буржоазния си произход се увлича от учението на Маркс за класовата борба, но никога не встъпва в Германската комунистическа партия. Брехт развива идеята си за "епическия театър", през 1928 г. се жени за голямата актриса Хелене Вайгел и заедно жънат сценични успехи, най-значимият от които е постановката на "Опера за три гроша" (1928).

Изгнание[редактиране | редактиране на кода]

Театърът на Бертолт Брехт "Берлинер ансамбъл"

След установяването на националсоциалистическа диктатура в Германия Брехт емигрира в Дания, а в родината му неговите творби са публично изгаряни и му е отнето немското гражданство. В Дания, изпълнен с "вяра в нежната сила на разума", Брехт създава драмата „Животът на Галилей“ (1938) и написва прочутите си "Свендборгски стихотворения" (1939). През 1941 г. се преселва в САЩ с напразната надежда да намери поприще като сценарист в Холивуд. През 1947 г. е подложен на разпити от Комисията за антиамериканска дейност и набеден като комунист, едва успява да избегне затвора. В 1948 г. Брехт се завръща в Германия и заедно с жена си създава световноизвестния театър "Берлинер ансамбъл", където поставя преди всичко свои творби. Умира в Берлин и е погребан до своя учител по диалектика — философа Хегел.

Творческо дело[редактиране | редактиране на кода]

Поетическото си творчество Брехт започва с дръзки антибуржоазни сатири и улични балади в експресионистичен маниер, но под влиянието на Вийон, Рембо и Киплинг скоро задълбочава художественото си светоотношение и постепенно намира своя неповторим поетически глас. След Втората световна война стремежът му е да създаде поезия, която "да съответства на новите обществени отношения", каквито смята, че открива в ГДР.

В последните години от живота си Брехт сам съставя известния сборник "Сто стихотворения" (1951), в който включва най-добрите си работи от всички творчески периоди.[1]. Публикува и последната си стихосбирка "Буковски елегии" (1953).

През 1954 г. получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска марка в памет на Бертолт Брехт (1996)

Славата на Бертолт Брехт като поет и драматург несправедливо засенчва постиженията му в областта на прозата — той е също майстор на "притчовия роман" и социалния разказ. Във всеки Брехтов прозаичен откъс е вложено зрънце от онова богатство на идеи, образи, философски прозрения, житейски опит, ерудиция, които присъстват в драматургията и лириката му. Многообразното творческо дело на Бертолт Брехт продължава да оказва неизмеримо въздействие върху съвременната немска и световна литература.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

В чест на поета родният му град Аугсбург учредява през 1995 г. литературната награда "Бертолт Брехт".

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Baal, 1918/1923
  • Trommeln in der Nacht, 1918-20/1922
  • Im Dickicht der Städte, 1921-24/1923
  • Leben Eduards des Zweiten von England, 1924/1924
  • Mann ist Mann, 1924-26/1926
  • Das Elefantenkalb, 1924-26/1926
  • Mahagonny-Songspiel, 1927/1927
  • Die Dreigroschenoper, 1928/1928
  • Aufstieg und Fall der Stadt Mahagonny (Opernlibretto),1927-29/1930
  • Der Ozeanflug, auch Der Lindberghflug, auch Der Flug der Lindberghs, 1928-29/1929
  • Das Badener Lehrstück vom Einverständnis, auch Lehrstück, 1929/1929
Скулптура на Брехт в Източен Берлин
  • Happy End, 1929/1929
  • Der Jasager. Der Neinsager (Opernlibretti/Lehrstücke [Schuloper]), 1929/1930
  • Die Maßnahme (Lehrstück), 1930/1930
  • Die heilige Johanna der Schlachthöfe, 1919-31/1959
  • Die Ausnahme und die Regel (Lehrstück), 1930/1938
  • Die Mutter, 1930-31/1932
  • Die Rundköpfe und die Spitzköpfe, 1931-34/1936
  • Die Horatier und die Kuriatier (Lehrstück), 1933-34/1958
  • Furcht und Elend des Dritten Reiches, 1935-38/1938
  • Leben des Galilei, 1937-39/1943 (Животът на Галилей)
  • Mutter Courage und ihre Kinder, 1938-39/1941
  • Das Verhör des Lukullus, auch Lukullus vor Gericht, auch Die Verurteilung des Lukullus (Hörspiel, später Opernlibretto), 1938-39/1940, 1951
  • Der gute Mensch von Sezuan, 1939-42/1943
Бюст на Брехт в Мюнхен
  • Herr Puntila und sein Knecht Matti, 1940/1948
  • Der aufhaltsame Aufstieg des Arturo Ui, 1941/1958
  • Schweyk im Zweiten Weltkrieg, 1941-43/1957
  • Hangmen Also Die (screenplay), 1942/1943
  • Die Gesichte der Simone Machard auch Die Stimmen, 1942-43/1957
  • The Duchess of Malfi, 1943/1943
  • Der kaukasische Kreidekreis, 1943-45/1948
  • Die Antigone des Sophokles, 1947/1948
  • Die Tage der Commune, 1948-49/1956
  • Der Hofmeister, 1950/1950
  • Herrnburger Bericht, 1951/1951
  • Coriolanus von Shakespeare, 1951-53/1962
  • Der Prozess der Jeanne D'Arc zu Rouen, 1431, 1952/1952
  • Don Juan, 1952/1954
  • Turandot oder Der Kongreß der Weißwäscher, 1953-54/1969
  • Pauken und Trompeten, 1955/1955

Едноактни пиеси[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска марка (1988) "Победата на разума може да бъде само победата на разумните"
  • Die Bibel Drama in I Act (1914 in Augsburger Schülerzeitschrift von „Bertold Eugen“ publiziert)
  • Der Bettler oder Der tote Hund, 1919
  • Er treibt einen Teufel aus, 1919
  • Lux in Tenebris, 1919
  • Der Fischzug, 1919
  • Die Kleinbürgerhochzeit, 1919/1926
  • Die Gewehre der Frau Carrar, 1937/1937
  • Prärie (Opernlibretto)
  • Dansen, 1939
  • Was kostet das Eisen?, 1939/1939
  • Die sieben Todsünden, auch Die sieben Todsünden der Kleinbürger (Ballettlibretto)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Поетически цикли[редактиране | редактиране на кода]

  • Lieder zur Klampfe von Bert Brecht und seinen Freunden (1918)
  • Psalmen (1920)
  • Bertolt Brechts Hauspostille (1916–1925)
  • Die Augsburger Sonette (1925–1927)
  • Die Songs der Dreigroschenoper (1928)
  • Aus dem Lesebuch für Städtebewohner (1926–1927)
"Сто стихотворения"
(1951)
  • Die Nachtlager (1931)
  • Geschichten aus der Revolution (1932)
  • Sonette (1932–1934)
  • Englische Sonette (1934)
  • Lieder Gedichte Chöre (1933)
  • Chinesische Gedichte (1938–1949)
  • Studien (1934–1938)
  • Svendborger Gedichte (1926–1937)
  • Steffinsche Sammlung (1939–1942)
  • Hollywoodelegien (1942)
  • Gedichte im Exil (1944)
  • Deutsche Satiren (1945)
  • Kinderlieder (1950)
  • Hundert Gedichte (1951)
  • Buckower Elegien (1953)

Избрани стихотворения и песни[редактиране | редактиране на кода]

  • An die Nachgeborenen
  • Ballade von den Seeräubern
  • Choral vom Manne Baal
  • Der Schneider von Ulm
  • Die Legende vom toten Soldaten
  • Die Liebenden, auch Terzinen über die Liebe
  • Die Lösung
  • Einheitsfrontlied
  • Erinnerung an die Marie A.
  • Fragen eines lesenden Arbeiters
  • Der Anachronistische Zug oder Freiheit und Democracy
  • Kinderhymne
  • Legende von der Entstehung des Buches Taoteking auf dem Weg des Laotse in die Emigration
Гробът на Бертолт Брехт в Берлин
  • Mein Bruder war ein Flieger
  • Morgens und abends zu lesen
  • Resolution der Kommunarden
  • Schlechte Zeit für Lyrik
  • Solidaritätslied für den Film Kuhle Wampe

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Bargan läßt es sein
  • Geschichten vom Herrn Keuner
  • Dreigroschenroman (Просяшки роман)
  • Der Augsburger Kreidekreis
  • Flüchtlingsgespräche
  • Kalendergeschichten
  • Die unwürdige Greisin
  • Die Geschäfte des Herrn Julius Caesar

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението "Спомен за Мари А." в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Статии по темата от Венцеслав Константинов:
В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за