Беседа:Австро-Унгария

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Kой може да провери лесно дали е от 1867г.? В моя източник има владетели и от преди това.--Darsie 10:48, 25 юни 2005 (UTC)[отговор]

Държавата се казва Австро-Унгария от 1867г. Преди това името й е Австрийска империя.--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 95.42.150.136 (беседа • приноси) 14:12, 18 септември 2009‎

Владетели има и от преди това, но те не са владетели на Австро-Унгария, а на Австрийската империя. Малко разяснение: владетелят е император, защото още Карл Велики получава титлата Римски император, по-точно "Император на римляните" от папата, тоест светски предводител на християнството. След смъртта му държавата му се разпада между тримата му сина, приблизително на "френска", "немска" и "италианска част". В борбата между трите държавни формирования германската част печели и титула "Император на римляните", но поради особеностите на политическите традиции германският крал се избира измежду князете на германските племена.

Така властта не е особено стабилна и централизирана, а князете се ползват с широка автономия и правомощия. Редуват се периоди на сравнителна стабилизация на един владетелски дом с периоди на фрагментация на земите на Свещената римска империя. Оттам идва и немския израз, че картата на Свещената римска империя е Flickenteppich, тоест килим, съшит от кръпки, съставен от кралства, велики херцогства, маркграфства, графства, свободни градове, църковни владения и т.н. Освен това единствено германският крал може да бъде коронован от папата за римски император, но за да стане това, той трябва да отиде до Рим и това го поставя в подчинено положение на папата.

Когато Хабсбургите овладяват трона в Свещената римска империя, те установяват столицата в своя властови център Виена (до тогава империята няма официална столица). През 1512г. Имперското събрание в Кьолн решава да промени името на държавата на Свещена римска империя на германската нация (немски: Heiliges Römisches Reich Deutscher Nation и на латински: Imperium Romanum Sacrum Nationis Germanicæ), от една страна, за да подчертае германския характер на държавните институции, но и от друга за да се избегне необходимостта императорската титла да бъде препотвърждавана от папата. Така императорът е във Виена, Имперският съд е в Регенсбург, а Имперското събрание заседава в различни германски градове.

Имперското достойнство в Европа произлиза от разделението на Римската империя на две части от Диоклециан - Западна и Източна. Така в източната част може да има един "император на изтока" (византийският император, след падането на Византия руския цар, затова папите и василевсите не са склонни да признават императорското достойнство на българските царе) и в западната част може да има един "император на запада". Това е Императорът на Свещената римска империя (на Германската нация). Когато Наполеон се провъзгласява за император през 1804г., той го прави в разрез с политическата традиция. За да орегулира този конфликт, той принуждава кайзер Франц II да се откаже от тази титла. По този начин Наполеон подчертава, че той е единственият истински западен император, защото неговата титулатура произлиза от първоначалната титла Император на римляните, а новата титла на Франц II Кайзер на Австрия е, казано простонародному, менте без реална стойност. Затова в заключение историческите изменения в титлата император/ кайзер са следните:

- 800-1512г. - Император на римляните (на Свещената римска империя)

- 1512-1806г. - Император на Свещената римска империя на германската нация

- 1806-1867г. - Император на Австрия

- 1867-1918г. - Император на Австрия, крал на Унгария...

Това е едно и също императорско достойнство, но държавното формирование претърпява промени. Да, и преди 1867г. австрийският император е и крал на Унгария, но това е почетна титла, по същия начин както примерно престолонаследникът на Обединеното кралство е Принц на Уелс или престолонаследникът на Испания е Принц на Астурия. По време на Третото българско царство При управлението на цар Борис III Симеон е княз Търновски. Това значи ли, че има Княжество Търново? Не, разбира се. В случая с Австро-Унгария годината 1867г. е посочена за начало на монархията, защото от тогава влиза в сила Аусглайха и Кралство Унгария има свой парламент и свое правителство. Преди това ги няма. B.Velikov (беседа) 14:23, 11 февруари 2016 (UTC)[отговор]