Беседа:Арабски протести (2010 – 2012)

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Какво прави Албания в страница, озаглавена Арабски протести ?! – Tourbillon Да ? 12:37, 28 януари 2011 (UTC)[отговор]

Извинявам се, много бързах преди малко и съм се объркал. В английската версия, в статията за Тунис, има част с отзвука от протестите, за която част е предложено обединение с текущата статия. Аз ги обединих в една българска и изобщо не съм се сетил за Албания. --Toniotonito 15:34, 28 януари 2011 (UTC)[отговор]
Защо в страница Арабски протести има раздели за държави където няма протести? А само арести?! Какво общо има Мавритания с Арабските протести, където населението повече от половината са бербери и Суданс? --Vammpi 20:30, 29 януари 2011 (UTC)[отговор]
Най-отдолу на статията пише, че тя е преводна. Можеш да влезеш там и да разбереш защо :) --Toniotonito 20:34, 29 януари 2011 (UTC)[отговор]

Не няма, защото тази статия е в бългаското уики. Ако искаш се допитай ти там, за да ми обясниш тук. Прочети Уикипедия не е източник. Ще те оставя да поработиш, но не превеждай дословно от друго уики. Всеки прави грешки --Vammpi 20:45, 29 януари 2011 (UTC)[отговор]

> А да и докато няма източници за протести, защото в източника за Мавритания се говори само за запалване на един човек, ще премахна раздела нацяло --Vammpi 21:01, 29 януари 2011 (UTC)[отговор]
Можеше например да промениш подзаглавието, вместо да триеш цялата част. Както и да е. --Toniotonito 21:02, 29 януари 2011 (UTC)[отговор]
Кое подзаглавието имаш предвид? --Vammpi 21:04, 29 януари 2011 (UTC)[отговор]
Подзаглавието Протести --Toniotonito 21:13, 29 януари 2011 (UTC)[отговор]
Заглавието на статията трябва да се промени в този случай.--Vammpi 21:17, 29 януари 2011 (UTC)[отговор]
Ох добре, стига, трий там на воля, аз ти казвам, че съм го написал така, защото така съм го превел, в английската пише "протести" и отдолу мавритания, като искаш, махни го всичкото, не ми се занимава вече с глупави спорове, като няма да я върнеш има ли смисъл да дискутираме? --Toniotonito 21:25, 29 януари 2011 (UTC)[отговор]
Ще я върна когато има протести. Това което си превел е написано грешно в англ. уики и ти си го превел грешно.--Vammpi 21:27, 29 януари 2011 (UTC)[отговор]
Ама не може да изкараш английското уики за грешно по всички статии. Погледни историята там, да видиш че е редактирана от сто човека, а не тук от двама! --Toniotonito 22:00, 29 януари 2011 (UTC)[отговор]
Още веднъж. Има си раздел Самозапалвания. В Източниците които ти, а не сто човека ползваш за да докажеш че има протести в Мавритания не се споменава никъде за протести. Моля те не се води по агл. уики сляпо. Ако не разбираш френски, защото източника е на френски е друг въпрос. --Vammpi 22:02, 29 януари 2011 (UTC)[отговор]
ОООХ добре разбрах. Вие като си наумите нещо иди спори. --Toniotonito 22:08, 29 януари 2011 (UTC)[отговор]
Не ти не разбра. Ти превеждаш директно и за теб англ. уики е мана небесна. Но тя не е! Пратих ти линка с правилата на Уикипедия. Добре е че превеждаш, но ти дори не четеш източниците на това което превеждаш. --Vammpi 22:09, 29 януари 2011 (UTC)[отговор]
Вече може да се смени заглавието на -2012 GOOR

Пиша, за да съобщя за премахната редакция от мен току що. Турция не е арабска държава, също както стана с Албания, нищо лично. Поздрави, --Toniotonito 18:17, 23 февруари 2011 (UTC)[отговор]

Отдублиращата статия „Арабска пролет“[редактиране на кода]

Текстът е преместен тук от изтритата статия „Арабска пролет“, създадена от NBUPolSci Magdalena (беседа - приноси), вероятно по проекта Уикипедия:Политология. — Лъчезар • Б/П 19:06, 6 февруари 2012 (UTC)[отговор]

Арабската пролет (на арабски: الربيع العربي ), иначе известни като арабското пробуждане, е революционна вълна от демонстрации и протести, възникнали в арабския свят. Тези процеси стартират в събота, 18 декември 2010 г.. Към днешна дата, революции имаше в Тунис и Египет, гражданска война в Либия, в резултат на което падна на режима на Кадафи, граждански въстанията в Бахрейн, Сирия и Йемен. Оставката на йеменския министър-председател доведе до сблъсъци в страната. Големи протести бяха проведени в Алжир, Ирак, Йордания, Кувейт, Мароко и Оман, и по-леки протести в Ливан, Мавритания, Саудитска Арабия, Судан и Западна Сахара. Сблъсъците по границите на Израел през май 2011 г. с палестинското движение 194, също са вдъхновени от регионалналната Арабска пролет. Протестите са техники на гражданска съпротива, включващи стачки, демонстрации, шествия и митинги, както и използването на социалните медии, с цел организиране, комуникация и повишаване на осведомеността по отношение на държавните опити в репресия и цензура на интернет. Много демонстрации се сблъскаха с насилието, като отговор от страна на органите на властта, както и от про-правителствените милиции и контра-демонстранти. Основен лозунг на демонстрантите в арабския свят е ясен ash-shab yurid isqat an-nizam ("хората искат да свалят режима").

Серията от протести и демонстрации в Близкия изток и Северна Африка станаха известни като „Арабската пролет”, а също така и като „Арабската пролет и зима”, „Арабското пробуждане” или „Арабските въстания”, въпреки че не всички участници в протестите са араби. Началото на сблъсъците бе поставено с протестите в Тунис от 18 декември 2010 след саможертвата на Мохамед Буазизи в знак на протест срещу корумпираната полиция и малтретирането. С успеха на протестите в Тунис, вълна от безредици, предизвикани от тунизийския „Горящ човек” удари Алжир, Йордания, Египет и Йемен, след което се разпространи и в други държави. Най-големите и най-организираните демонстрации, често се наблюдават в „ден на ярост”, обикновено в петък след обедните молитви. Протестите предизвикаха подобни вълнения и извън региона. Считано от януари 2012 правителствата на три държави са сменени. След протестите на тунизийската революция, на 14 януари 2011г. тунизийският президент Зин ал Абидин бен Али избягва с Саудитска Арабия. В Египет, президентът Хосни Мубарак подаде оставка на 11 февруари 2011г. след 18 дни на масови протести, слагайки край на 30-годишното си управление. Либийският лидер Муамар Кадафи е свален на 23 август 2011г. след като Националния преходен съвет (НПС) пое контрола на Баб ал- Азизиа. Той беше убит на 20 октомври 2011г. в родния му град Сирт, след като Националния преходен съвет пое контрола над града. През този период на регионално вълнение няколко лидери обявиха намеренията си да се оттеглят след края на мандатите си. Президентът на Йемен, Али Абдула Салех подписа сделка в Рияд на 23 ноември 2011г., която му позволява да прехвърли властта в рамките на 30 дни и официално се оттегля от февруари 2012г., в замяна на имунитет срещу съдебно преследване. Суданският президен Омар ал-Башир обяви, че няма да търси преизбиране през 2015г., както и иракския премиер Хури ал-Малики, чийто мандат приключва през 2014г., въпреки че там са все по-бурни демонстрациите, настояващи за незабавната му оставка. Протестите в Йордания също причиниха оставките на две последователни правителства на крал Абдула. Геополитическите последвия от протестите привлякоха световното внимание, включително предложение, че някои от протестиращите могат да бъдат номинирани за Нобелова награда за мир за 2011г. Тавакел Карман- виден лидер в Арабската пролет от Йемен, е една от тримата лауреати за Нобелова награда за мир за 2011г. През декември 2011г. списание „Таймс” нарича „демонстрант”, „Лице на годината”

——————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————— Предистория

Многобройни са факторите довели до протестите, включително въпроси като диктатура или абсолютна монархия, нарушения на човешките права, корупция в правителството (доказано от Уикилийкс с дипломатически грами) икономически спад, безработица, крайна бедност, както и редица демографски структурни фактори, като голям процент образовани, но недоволни млади хора. Катализаторите на бунтове във всички страни от Северна Африка и Персийския залив са: концентрацията на богатство и сила в ръцете на автократите в продължение на десетилетия, недостатъцната прозрачност на преразпределение, корупцията и особено отказът на младите хора да приемат статуквото. Увеличаването на цените на хранителните продукти и глада в световен мащаб, също е значим фактор, тъй като те включват заплахи за сигурността на храни в световен мащаб. „Амнести интернешънъл” изтъква, че пускането в публичното пространство на дипломатически грами от Уикилийкс също е катализатор за бунтовете. През последните десетилетия, нарастващият жизнен стандарт и процента на грамотност, както и повишената достъпност до висше образование, са довели до подобряване на индекса за човешкото развитие в засегнатите страни. Напрежението между нарастващите стремежи и липсата на реформа от страна на правителството също може да са фактори, довели до протестите. Много от компютърно грамотните хора от тези страни, все повече през годините са гледали на автократите и на абсолютните монархии като анахронизми. Тунис и Египет, първите два свидетеля на големите въстания, от различават от Алжир и Либия, по това че сблъсъците нямаха значително въздейсвие върху приходите от петрол и по този начин бяха неспособни да направят отстъпки, с цел успокояване на масите.

——————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————— По-нова история

Сегашната вълна от протести не е изцяло ново явление. В продължение на години различни социални и синдикални организации и други активисти са извършвали подобни дейности на територията на Тунис, Алжир, Египет, както в други страни в региона така и в Западна Сахара. Тунис преживя серия от конфликти през последните три години, най-съществените от тях в областта на мината Гафса през 2008г. Протестите бяха в продължение на много месеци, резултатите от които бяха неуточнен брой ранени и десетки арести. Египетското работно движение е било силно в продължение на много години с повече от 3000 дейности от 2004 насам. В Алжир недоволството е било изграждано с годините. През февруари 2008г. американският посланик Робърт Форд пише в изтекла дипломатическа грама, че Алжир е „нещастен” от дългогодишното политическо отчуждение, че социалното недоволство продължава в цялата страна, че стачките са всяка седмица, че всеки ден някъде в страната има демонстрации, че алжирското правителство е корумпирано и крехко. Повечето от протестите са фокусирани върху въпроси свързани с образованието и здравеопазването, докато други с ширещата се корупция. На 9 октомври 2010г, в Западна Сахара, е издигнат протестен лагер Гдеим Изик, 12 км югоизточно от Ел Аюн от група младежи. Тяхното намерение беше да протестират срещу дискриминацията на труда, безработицата, плячкосването на ресурси и нарушаване на човешките права. В лагера обитаваха между 12 000 и 20 000 жители, но на 8 ноември 2010г, лагерът е развален, а жителите му- изгонени от мароканските сили за сигурност. Силите за сигурност срещат силна опозиция от някои цивилни младежи. Безредиците скоро се разпространяват в Ел Аюн и в други градове. Насилието в резултат на протестите бе посочено като причина за подновяване на протестите, месеци по-късно след започване на Арабската пролет. Катализатор за сегашната ескалация на протестите е самозапалването на тунизиеца Мохамед Буазизи. Завършвайки колеж, той не може да си намери работа и продавал плодове на крайпътно стойка, докато полицията конфискувала стоката му. На следващият ден 17 декември, той се залял с бензин и пламнал. Смъртта му на 4 януари, обединява различни групи, недоволни от съществуващата система, включително и много безработни, активисти за политически и човешки права, синдикати, студенти, професори, адвокати и други, с което се слага начало на Тунизийската революция.

——————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————— Тунизийската революция

След самозапалването на Мохамед Буазизи в Сид Буазид, следва поредица от насилствени улични демонстрации, които доведоха до свалянето от власт на дългогодишния президент Зин Ел Абидин Бен Али на 14 януари 2011г. Демонстрациите бяха предшествани от висока безработица, инфлация на цените на храните, корупция, липса на свобода на словото и други форми на политическа свобода и ниски условия за живот. Протестите представляват най-драматичната вълна на социални и политически вълнения в Тунис от 30 години насам. В резултат от полицейската намеса за потушаване на бунтовете, десетки намериха смъртта си. Президентът Бен Али избяга в изгнание в Саудитска Арабия след 23 години на власт. След напускането на Бен Али, бе обявено извънредно положение начело с коалиционо правителство, включващо членове от партията на Бен Али- Конституционен Демократичен съюз. В резултат на продължаващите протести, на 27 януари 2010г. премиерът Мохамед Ганоучи, „ремонтира” правителството, като отстранява всички бивши членове на Конституционния Демократичен съюз. След нови публични протести, Ганоучи сам подава оставка на 27 февруари и министър-председател става Бежи Кайд ал Себси. На 23 октомври 2011г. гражданите на Тунис за пръв път след революцията, гласуват за представители на учредителното събрание. Новоизбраните 217 представители са натоварени със задачата да изготвят новата конституция на страната.

——————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————— Египетската революция След протестите в Тунис, и малко преди влизането му като централна фигура в египетската политика, потенциалният кандидат за президент Мохамед Ел Барадей предупреди Египет за „ експлозия в стил Тунис”. Протестите в Египет започват на 25 януари 2011ф. В продължение на 18 дни. Около полунощ на 28 януари, египетското правителство прави успешни опити да спре достъпа до Интернет в цялата страна. Целта на тези действия е да се спрат протестите, организирани, чрез социалните мрежи. По-късно през деня, десетки хиляди протестират по улиците на големите градове на Египет. Президентът Мубарак сваля правителството, а по-късно назначава нов кабинет. На 10 февруари, Мубарак отстъпва, всички президентски правомощия, на вицепрезидента Омар Сюлейман, но скоро след това обявява, че той ще остане президент до края на мандата. Въпреки това протестите продължават. Омар Сюлейман обявява, че Мубарак е подал оставка като президент и прехвърля властта на въоръжените сили на Египет. Военните веднага разпускат египетския парламент, суспендират конституцията на Египет и обещават да въведат национални „спешни закони” чакащи вече 30 години. На 4 март е назначен, одобреният от египтяните на площад Тахрир, Есам Шараф за министър-председател. Протестите продължават до края на 2011г.

——————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————— Либийската гражданска война След успеха на революцията в Тунис, протес относно условията на живот започва на 14 януари в Бауда, Либия, където протестиращите атакуват правителствените офиси. Анти-правителствените протести започват на 15 февруари 2011г. До 18 февруари опозицията контролира по-голямата част от град Бенгази- вторият по големина град в страната. Изпратените от правителството елитни войници и наемници са отблъснати. До 20 февруари, протестите се разпространяват и достигат столицата Триполи. Нарастването на смъртните случаи, наброяващи хиляди, привлича международно недоволство, в резултат на което няколко либийски дипломати подават оставки с призива за сваляне на правителството. На 26 февруари 2011г. сред продължаващото недоволство от страна на протестиращите, опозицията създава временно правителство в Бенгази, с цел противопоставяне на управлението на полковник Муамар Кадафи. Въпреки първоначалните успехи на опозицията, правителството си връща голяма част от Средиземноморския бряг. На 17 март 2011г. Съвета за сигурност към ООН прие Резолюция 1973, с която се отваря небето на Либия и се разрешава да се извършват полети. Взети са всички необходими мерки за защита и на цивилното население. Два дни по-късно Франция, Съединените Щати и Обединеното кралство бомбардират силите на Кадафи. Коалиция от 27 държави от Европа и Близкия Изток скоро се присъединяват към интервенцията. След три месеца битки, третият по големина град в Либия е разрушен от въздушните удари на коалицията. В края на август коалиционните сили завладяват столицата Триполи, сваляйки правителството на Кадафи след 42 години на автокрация. Много правителствени инстируции, ключови служители, включително Кадафи се прегрупират в Сирт, който е обявен за новата столица на Либия. Коалиционните сили продължават издирването на Кадафи и приближените му. На 20 октомври 2011г. борци, под егидата на Националния Преходен Съвет залавят близо до град Сирт, Кадафи и го убиват.

Вече имаме такава статия, а този текст не е подкрепен с източници. Може да се преработи и да се помести в статията, но не знам. --Toniotonito 18:59, 7 февруари 2012 (UTC)[отговор]
Доколкото се ориентирам, това е нещо като превод на част от английската статия. — Лъчезар • Б/П 19:30, 7 февруари 2012 (UTC)[отговор]

Промяна на заглавието[редактиране на кода]

Предлагам за обсъждане предложението ми да се смени заглавието от Арабски протести на Арабска пролет! Смятам, че това е международно утвърденото име на конфликта, а и в България е познат именно така. Освен това думата "протест" със сигурност не изразява случилото се в Либия, Египет и Сирия (въстания, граждански войни)--GOOR 16:19, 9 февруари 2012 (UTC)[отговор]

+1 — Лъчезар • Б/П 16:22, 9 февруари 2012 (UTC)[отговор]
Думата „пролет“ със сигурност не изразява случилото се през лятото и зимата в Либия, Египет и Сирия --Vammpi 16:50, 9 февруари 2012 (UTC)[отговор]
Коментар: Според мен е журналистическа инвенция по аналогия с "Пражка пролет", а не че реферира към сезона. Във всеки случай, разпространено название е вече, но не мога да преценя дали следва да се преименува статията така. Липсва ни историческата дистанция сякаш. Спири ··· - - - ··· 16:57, 9 февруари 2012 (UTC)[отговор]
Названието е журналистическа измилица или на CCN или на Ал Джазира. Но пък ако се намерят достатъчно силни източници, защо пък не.--Vammpi 17:14, 9 февруари 2012 (UTC)[отговор]
Хм, названието на статията е точно „Арабска пролет“ в Уикипедиите на английски, немски, френски, испански, португалски, руски, италиански, китайски, японски, чешки, словашки, унгарски, шведски, финландски, гръцки, сръбски, турски и още доста езици. Не бива да бъдем просто конформисти, разбира се, но пък дали действително повечето други са на погрешен път... — Лъчезар • Б/П 17:27, 9 февруари 2012 (UTC)[отговор]
Какво точно означава "журналистическа измислица"? Не са ли точно медиите тези, които отразяват дадени събития. Не очаквайте БАН да излезе със становище по въпроса за името. Нормално е историята да възприеме именно "журналистическата измислица", но за това трябва да чакаме години. За да не бъда голословен добавям два "НЕжурналистически" източника - Изявление на Барак Обама [1] и видео [2] (0:43) и декларация на Г8 [3], където конфликта е назован "Арабска пролет".--GOOR 19:05, 9 февруари 2012 (UTC)[отговор]

названието на статията е точно „Арабска пролет“ в Уикипедиите с уточнението примерно в немското уики in der internationalen Presse hat sich die Bezeichnung „Arabischer Frühling“ weitgehend durchgesetzt, че е наложено от пресата. т.е. "журналистическа измислица".--Vammpi 19:47, 9 февруари 2012 (UTC)[отговор]

Разбира се, но мисля, че е ясно, че не става дума буквално за някакъв сезон. Името действително е символично и също е станало много популярно. Едно търсене в Гугъл показва огромен брой резултати в сериозните български медии (доколкото може да бъдат такива в България). Иначе, вярно е, че има и поне няколко езика, които използват сходно с нашето настояще име: нидерландски, датски, иврит, украински, румънски, македонски и други. Т.е. разбирам аргументите, но все пак ми се струва, че „Арабска пролет“ е по-подходящо... Но Спири може би е права за липсата на дистанция във времето. — Лъчезар • Б/П 20:02, 9 февруари 2012 (UTC)[отговор]
Нямам нищо против едно уточнение на името арабска пролет *(кой и защо и какво) и то подплатено с достатъчно силни източници. Ако само ще местим, за да сме еднакви съм категорично против--Vammpi 22:06, 9 февруари 2012 (UTC)[отговор]
Хайде като си против подплати с достатъчно силни източници къде точно се намира протеста в Либийската гражданска ВОЙНА!--GOOR 00:57, 10 февруари 2012 (UTC)[отговор]
Не мисля трябват специални източници източници: Либийското въстание от 2011 г. (на арабски: 2011 الاحتجاجات الليبية) е поредица от протестни демонстрации срещу управлението в Либия, Пише си го в статиятя, че протестите са/бяха към установените норми и управлението на Кадафи, превърнали се във война (която пък не е пролетна). Както и да не съм тръгнал да се заяждам, просто преди да се прави нещо е хубаво първо да се помисли защо ще се прави и най-вече как ще се направи. Ако ще се само едно неосновано местене, само защото „стадото тръгна в тази посока“, без обяснение за новото име (подкрепено със силни източници, би било хубаво да са и български) и без оправяне на ликовете насам, то съм против. Лека нощ --Vammpi 01:08, 10 февруари 2012 (UTC)[отговор]
Цитираната статия не може да бъде довод, тъй като е писана от същите като нас потребители. Тук въпросът опира до това какво означава понятието "протест" и в какъв смисъл може да се употреби. За такъв източник говорех - речници, енциклопедии. Дали демонстрациите против повишаването на пенсионната възраст и артилерийския обстрел на град Хомс от сирийската армия са в рамките на едно и също понятие - протест? --GOOR 01:19, 10 февруари 2012 (UTC)[отговор]
  1. Май не разбираш/не искаш да разбереш/или аз не се израрих правилно. Твоите доводи мога да ги обърна и да те запитам в коя енциклопедия (Уики не е източник) е записана Арабската пролети и какво означава понятието „пролет“?? А колкото до протестите ти все ми пишеш за тяхното брутално смазване. Хората протестират, а по тях се стреля!! Май не правиш разлика и между мирен протест, протест довел до употребата на сила и брутално смазан протест.(да ти дам примери ли?: Пекин 1989 (Тиенанмън), Протестите в Гърция 2009-2012, в Албания, в Украйна, в Грузия, в Алжир, в Иран 2009).
  2. Но не това има значение тук. Както казах вече ако ще е само едно неосновано местене, само защото „стадото тръгна в тази посока“, без обяснение за новото име (подкрепено със силни източници, би било хубаво да са и български) и без оправяне на ликовете насам, то съм против. Ако ще правим нещо, ще го правим като хората. А силен източник са официално документи, изказвания на историци, политолози в краен случай на медии, но не и изказвания на политици (защото Обама казва едно, но Сергей Лавров друго)--Vammpi 10:10, 10 февруари 2012 (UTC)[отговор]
Пак се изказваш силно неподготвен. Всъщност и Сергей Лавров си употребява същото понятие - Арабская весна [4]. Има изказвания и на Путин.

"Хората протестират, а по тях се стреля!! Май не правиш разлика и между мирен протест, протест довел до употребата на сила и брутално смазан протест" - нека само да напомня, че опозицията в Либия беше сериозно въоръжена. Това вече не е протест, а ВЪСТАНИЕ! Така е озаглавена и статията. И ако и това го оспориш просто нямам да имам думи --GOOR 10:39, 10 февруари 2012 (UTC) Ето и поредния (пети по ред) източник - изказване на проф. Владимир Чуков [5]--GOOR 10:47, 10 февруари 2012 (UTC)[отговор]

Източника Единна Русия ти не става за нищо, а по скоро е пример за това какво източници не ни трябват тук. Бил казал той, ама на кого, как, кога и защо не се знае. И това какво е в отделните държави няма да дискутираме тук. Защото протести имаше и в Кувейт, и в Судан и в Йордания и в Оман. Там имаше ли въстания? Колкото до Либия, точно Лавров казва, че е Гражданска война а не въстание. Но навсякъде започва като протест! Тук не е статия само за Либия, Сирия и Йемен, а и за Египет и Алжир и Мароко, имай го в предвид. И те моля да се успокоиш малко и помисли върху думите ми: Не съм против местенето, стига да има обяснение защо (ще) е това име. И това обяснение да е подкрепено със източници.
Защо толкова държа на силни източници ли? Защото тази стати ще я ползват, а и вече ползват и студенти! Да научат нещо и те като хората --Vammpi 10:53, 10 февруари 2012 (UTC)[отговор]
Владимир Чуков е вече в правилната посока, но focus-news нямат Архив, тай чеее линка не става.--Vammpi 10:55, 10 февруари 2012 (UTC)[отговор]
А на този линк какъв косур ще му намериш? [6] Освен това - тук става дума за цялостния процес, а не за това как е започнал. Ами дай тогава да преименуваме статията за Пражка пролет на Протести в Чехия например?!? Държа да подчертая, че не съм толкова ЗА името "Арабска пролет", колкото против името "протести". Надявам се да се включат и други потребители, особено тези, които са допринесли най-много за статията. --GOOR 11:12, 10 февруари 2012 (UTC)[отговор]
По-добре е но наистина ли искаш да ми прочетеш мнението ми за един сайт който краде инфомация и снимки от Уикипедия [7], без я спомене? Продължавай да търсиш. Не е толкова спешно..--Vammpi 11:20, 10 февруари 2012 (UTC)[отговор]
Ама изобщо не ме интересува от къде краде този сайт, а какво казва професора! Или и него са го плагиатствали? Разбрахме ти мнението, нека чуем и други --GOOR 11:25, 10 февруари 2012 (UTC)[отговор]
  • Мен пък и не само мен не само ме интересува какъв е този сайт. Ти не цитираш тук личната страница на професора, а един сайт който не е благонадежен източник. След като сайта не е благонадежен, докажи ми, че точно това интервю не е откраднато от някъде другаде. При това един източник не стига за нищо почеве от следното изречение: Владимир Чуков нарича протестната вълна арабска пролет. Е и ?
  • Също така ме интересува когато, ще правим ново заглавие да няма нарушение на Уикипедия:Без оригинални изследвания и по точно Дефинира нови термини, Без да цитира достоверен източник лансира довод, който има претенцията да опровергава или утвърждава идея, теория, довод или позиция;, Лансира нова теория--Vammpi 11:37, 10 февруари 2012 (UTC)[отговор]
[8] [9] --GOOR 12:15, 10 февруари 2012 (UTC)[отговор]

Това със сигурност е за местене на Арабска пролет. -- Мико (беседа) 06:56, 19 април 2024 (UTC)[отговор]