Беседа:Балкан (авиокомпания)

"Историята на Балкан е белязана с катастрофи със значителни човешки жертви и материални щети. Според специалисти и летци от авиокомпанията в значителна степен те се дължат на висшия ръководен състав, назначаван единствено заради заслугите си с партийната принадлежност към БКП"

Катастрофи са ставали и ще стават. Това е неизбежно, за съжаление. Но съм убеден, че причините са такива каквито са и в целия останал свят, включително и там, където не са управлявали комунисти.

Прав е Адам Михник, като казва, че не намира разлика между комунизъм и антикомунизъм.85.196.188.218 06:11, 31 март 2010 (UTC)

Никой не говори за комунизъм и антикомунизъм, а за некадърност прикривана с червена книжка. Прочетете книгата на Роза Георгиева, вижте тревогите на летателния състав относно управленческите решения за да се убедите в това! Тези хора на които живота е залаган на карта при всяко излитане, са търсели път и нейното лично посещение при Тодор Живков е факт, именно защото партийното вмешателство пречи, а не помага. Това е факт който трябва да се знае, вместо да се изтрива текста и безпорния източник. И дано никой не е участник и не се случват катастрофи, поради това че някой е забранил да се зарежда гориво обезпечаващо и обратния курс или пък да не се проверява с облитане самолет без пътници след ремонт, или пък да се правят авиационни инспекции на приземяващи се самолети с пътници от момчорляци "спуснати с парашути" на много високи длъжности. Прочетете за мъката и безсилието на тези силни хора и тогава коментирайте има ли антикомунизъм! --CvetanPetrov1940 06:20, 23 септември 2011 (UTC)

VEB-14 photo

Hi all, File:TABSO VEB VEB-14P Manteufel.jpg is a high value photo which an editor on this article might like to use here. Whilst I am here, can anyone help me with getting photos that I need from en:User:Russavia/Required_photos#.C2.A0Bulgaria? Cheers, Russavia 05:06, 23 септември 2011 (UTC)

Флот на БГА Балкан

В тази статия таблицата (Флот на БГА Балкан) е доста информативна и полезна.

За незапознатия читател може да е трудно да изтълкува правилно таблицата:

• дали това е таблица с данни към точно един определен момент в историята на БГА Балкан;
• или това е таблица, която покрива общо периода на съществуване на БГА Балакан.

Във връзка с по-горното бих предложил някой, запознат с фактите, да поясни това и да стори едно от двете неща:

Вариант 1

• Ако таблицата се отнася за един конкретен момент (например определена година), тогава това да се поясни, например ето така "Флот на БГА Балкан към 19?? г."

Вариант 2

• Ако таблицата покрива целия период на съществуване на ТАБСО/БГА Балкан, тогава бих предложил някои специалист със знания по въпроса да я прегледа и корегира както следва:

1. В обяснението непосредствено преди таблицата се пояснява, че в нея "...не е включен броят на машините на селскостопанската авиация, съставена от Ан-2 /281 броя/ и Ка-26, както и цивилните Ми-8 /17 броя/, Ми-17 /1 брой/, Ми-2, а също и учебните L-410". Обаче, в таблицата също така липса ред за самолетите Ил-14, които бяха използвани за вътрешни полети (София-Варна, София-Горна Оряховица, и др.п.). Ако може някой, запознат с фактите, да добави такъв ред в таблицата (ако никой не се отзове бих могъл и аз да сторя това, но нямам сведения за бройката машини Ил-14 използвани от БГА Балкан).
2. Би било добре, ако някой разполага с такива данни, да се добави още една нова, четвърта, колона към таблицата с приблизителните години на използване на съответните машини.

С уважение, Plamka (беседа) 14:00, 5 януари 2017 (UTC)

Здравей Plamka! Добре дошъл в Уикипедия! В таблицата внесох нова графа за попълване на периода през който са експлоатирани самолетите на „Балкан“. Ако можете да внесете данни в статията, моля да го направите. Ако сте затруднен, моля да запишете информацията тук в беседата и аз ще я внеса в статията. Но важното е да се укажат благонадеждните източници, които сте ползвал за количествената информация. Това е основен принцип при редактиране в Уикипедия! --CvetanPetrov1940 (беседа) 15:29, 5 януари 2017 (UTC)

Ту-154 през Атлантика -- не постижение, а неволя

"В средата на 1970-те години се извършват първите чартърни полети през Атлантика с „Ту-154“. Дотогава такова постижение не е отбелязано дори от съветския „Аерофлот“."

На първо място, първите чартерни полети на ТАБСО-"Балкан" през Атлантика не са с Ту-154 през 1970-те. Те са са недълго след идването на Ил-18 през 1962 -- по памет, полет до Кения, оттам до Гвинея, Перу и май Куба, и обратно. Пътници няма - има само ексурзианти от висшия ешелон на ТАБСО. С тази волност ТАБСО си навлича най-сериозния гняв на разработилото Ил-18 конструкторско бюро на Илюшин, което не е предвиждало самолета за презокеански полети. Ил-18 е лишен от горивен капацитет, но и от достатъчно кислороден капацитет за продължителен полет над вода след евентуално разхерметизиране, както и от достатъчно пожарогасителни средства в случай на продължитилен полет над вода след (или по време на) евентуален пожар. Липсва и всякакво далечно навигационно оборудване. Следващият вариант на Ил-18 - Д (от Дальный или Далечен) - вече е дооборудван донякъде _и_ за презокеанско летене. С Ил-18Д ТАБСО-"Балкан" прелита океана няколко пъти, за пръв път при превозване българските участници в Мексиканската лятна Олимпиада 1968, а по-нататък и с висши държавни представетели. Ту-154 идва по-късно.

На второ място, изтъкването прелитането на Атлантика с Ту-154 като постижение е неправилно. Това прелитане всъщност не е постижение. То е изход от неволя и по същност представлява една опасна авантюра. "Балкан" така и не купува далечен самолет, пригоден за презокеанско летене. Първият такъв в парка на "Балкан" е "Боинг" 767-200, който идва едва през 1992. Следователно "Балкан" е принуден да лети през океана със средния Ту-154, инак предназначен и разработен за полети до само 3-4000 км. Що се отнася до Аерофлот, той разполага с далечния Ил-62 и изобщо не се нуждае от подвизи като прелитането на Атлантика с неподходящ за целта самолет. По онова време Атлантика бива прекосяван и от шепа други близки-средни самолети като например "Каравел"-и и "Боинг"-и 727 на датската чартърна авиокомпания "Стерлинг". Това, обаче, не превръща прелитането му с неподходящ самолет в постижение. Такова прелитане е по-скоро едно много рисковано, силно неудобно за екипаж и пътници начинание, предприемано единствено при пълна безизходица, само в идеални метеоусловия и през топлите годишни времена, подлежащо на отмяна до последната минута преди старта. Тъй че, моля Ви, дайте да не се излагаме! Все едно да изкараме Бейпешовият опит за влизане във Формула 1 с "Трабант" за постижение, което не е отбелязано дори от италианското "Ферари"... — Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 212.39.89.115 (беседа) 11:59, 31 януари 2021‎ (UTC)

"INS/Omega"

"В средата на 1980-те години екип от инженери на „БГА Балкан“, заедно с учени от ВМЕИ, София, за пръв път успешно поставят и свързват западно оборудване (INS/Omega – система за далечна навигация) с АБСУ – бордовата автоматизирана система за управление на „Ту-154“. Това позволява на „БГА Балкан“ да изпълнява далечни и презокеански полети в 3-членен екипаж, без щурман (навигатор)."

Грешка е да се отъждествява ИНС с "Омега".

INS или ИНС означава инерциална навигационна система. Тя е автономна - монтирана е на борда и не се нуждае от външни сигнали.

"Омега" пък бе система за далечна кораборбавателна навигация.

ИНС е разработени в САЩ за нуждите на Програма "Аполо". Грешката след неколкодневен полет до Луната и обратно е от порядъка на 500 м. ИНС бе под ембарго спрямо Съветския блок. СССР съумява тайно да придобие нейни образци и разработва своя ИНС едва над десетилетие след САЩ. Съветската ИНС, обаче, не бива монтирана на граждански самолети поради съображения за секретност, както и поради силно занижени спрямо оригинала точност и надеждност. Одобрена е за монтиране на Ил-62М и Ил-96-300 едва към края на 1980-те.

"Омега" - развитие на едновремешния ЛОРАН - по памет включваше шест свръхмощни предавателя, силно отдалечени един от друг по Земята, както и свръхточни съдови приематели на сигнали. При засичане ъглите на последните се определяше местоположението на съда. Грешката бе от порядъка на 3 морски мили или 5 км.

Допреди свързването на "Омега" с АБСУ-154-2 към края на 1980-те, Ту-154 разчиташе на доплеров радар (ДИСС). Той "опипваше" подстилащата повърхност с радиолъч и изчисляваше теренната скорост и сноса от вятъра, а оттам и местоположението на самолета спрямо началната точка на полета. ДИСС имаше неприемливо голяма и нарастваща с продължителността на полета грешка. Освен това, той даваше фалшиви показания над еднообразна подстилаща повърхност (равнина, равна пустиня, степ, тайга, вода), както и при силно влошени метеоусловия. За по-далечни полети в състава на екипажа на Ту-154 присъстваше щурман-навигатор, който определяше местоположението на самолета на интервали от 30-45 мин. посредством снимане на небесни тела с астросекстант и последващо смятане. Грешката там бе от порядъка на 10 км при много добър щурман непосредствено след поредното изчисление и смятане, а оттам нарастваше експонентно.

Та от ВМЕИ успяха да свържат система за корабно съдоводене с автопилота АБСУ-154-2, което си беше малко "направи-сам", от възлюбения соц-дефицитен шлагер тип "как да се сдобием с чудесна кухненска мебел за панелката, като си я направим от ненужни стари кори за яйца, сапунени люспици и дефектни чушкопеци", но помогна с щурманите, докато нещата окончателно и радикално се оправиха едно пет години по-нататък с пускането на GPS-а за универсална употреба от американците.

Та да се отъждествява свръхточната антономна ИНС с хлабавата и неавтономна "Омега" е груба грешка. Освен което "Омега" не беше "западно оборудване", а световно, одобрено от ООН и разните органи по корабоплаване, и си беше най-широко ползвана из Съветския блок, но в корабоплаването.

— Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 212.39.89.115 (беседа) 11:59, 31 януари 2021‎ (UTC)

Благодаря Ви за направените забележки. Не забравяйте, че Уикипедия се създава от хора като Вас, така че не се колебайте и сам(а) да поправяте възможни неточности или да допълвате информация. Единствено помнете, че е силно желателно всяка информация в енциклопедията да бъде подкрепена с източници, желателно благонадеждни, което позволява на читателите сами да направят проверка. Ако имате нужда от помощ при редактирането, не се колебайте да питате на Уикипедия:Разговори. Ket (беседа) 11:07, 31 януари 2021 (UTC)