Беседа:Богомил Райнов

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Нека докато довършим биографията да остане този цитат!--Seraphita 10:15, 8 юни 2007 (UTC) Ей, не можахте да изчакате няколко дена докато погребат Богомил Райнов! Все пак човекът е починал снощи! Зная, че е и противоречива личност. Това ми прилича на гаврата с баща му, Николай Райнов, чийто пълен многотомник за история на изкуството не излиза нито преди 9 септември нито след 9 септември. --Seraphita 11:57, 8 юни 2007 (UTC)[отговор]

Ей това сравнение направо ме уби. Ухилен съмУхилен съмУхилен съм Развеселявате ме значително.--Мико Ставрев 11:59, 8 юни 2007 (UTC)[отговор]
Това за сведение - тук е енциклопедия, чиято цел е да осигури свободно знание, а не другарска жалейка, мадам.--Мико Ставрев 12:01, 8 юни 2007 (UTC)[отговор]
Поради Нарушена неутралността на сатията имам предложение в Уикипедия:Разговори--Seraphita 12:34, 8 юни 2007 (UTC)[отговор]
Цитатите 1, 2 и 3 от Дневник на Борис Делчев са неправилно приведени и извадени от контекст. Така лепнати, те са убида и за Борис Делчев и за Богомил Райнов! Статията е в нарушение на правилото за неутралност! Продължавам да настоявам на застъпеното мнение в Уикипедия:Разговори--Seraphita 15:27, 8 юни 2007 (UTC)[отговор]
Хе- хе - отворете Делчев и ще видите убида ли са: произволна страница: "Богомил Райнов плаче (буквално - не е метафора) - плаче и клевети. За мен той е просто нищожество" 18 януари 1962 Събранието на СБП за развенчаване на култа и на Райнов съответно. Още искате ли? --Мико Ставрев 15:31, 8 юни 2007 (UTC)[отговор]
- страница на по-горния цитат? Хората на Червенков са се държали безобразно и с Николай и с Богомил Райнов! Пък и не само те! Нека си припомним, че Николай Райнов е отлъчен от църквата заради романа си Между живота и пустинята!--Seraphita 15:37, 8 юни 2007 (UTC)[отговор]
Стр. 111 - Явно вие не знаете просто кой е Богомил Райнов сле като твърдите, че Червенков се бил държал безобразно с него.Ухилен съмУхилен съмУхилен съм Ето ви още:
1968 24 януари - партийно събрание в СБП "Богомил Райнов разви вечната си тема за идеологическата диверсия. Този път негова жертва стана Слав Хр. Караславов, главен редактор на Младежкото издателство: съпротивлявал се срещу книгите, които разобличават буржоазното влияние, в това число и неговата книга".стр.111
29 ноември "В днешия Литературен фронт уводна статия... писана от Богомил Райнов и насочена срещу невинните книги на Р. Ралин, Георги Тихолов и Кунчо Грозев. Дешифрирана тя има само един смисъл - не ни трябва сатира, трябват ни оди..." стр.119
1970 12 март. "Богомил Райнов е "смел" сега, когато Политбюро отиде на общата художествена изложба и я намери слаба. Така че той за пореден път играе ролта на момче за всичко." стр.159
За разгрома на Жендов - "Жендов е разобличил много мотивираната фракционна дейност на некадърниците, ръководени пряко от Кр. Кюлявков, Ел.Гаврилова, Богомил Райнов..." стр.241.
"пристъпва се към работа (по разгрома на Ст.Каролев) под ръководството на кошмарния Богомил Райнов" стр. 277.
"атакува милата му душица масовата култура... и ласкае самолюбието на началството, което презира както презива всички други. Забавно е, че човекодци говорят за хуманизъм."
"Привидност, драги Кръстьо, не е вълк (Райнов), а хиена. Действува в тъмнина из засада, без да носи никакви рискове. Той е бил винаги там където е материалната сила, далеч от всякаква опасност... Велика наивност е да се търси в него "човечност" и "душевна мощ", да се твърди, че "гледа истината в очите". Той е проводник на чужда вол и страхливец, който отстъпва в паника при най-чалката опасност. Видях го след порицаването на култа, на който служеше много послушно, да плаче със сълзи пред нашето партийно събрание за извършените от него подлости - със сълзи на лицемерие, не на разкание, защото след преминаването на опасността, сменил господарите си, продължи със същото усилие свота злокобна кариера. Така че този човек без човечност, чийто литературен талант е инвестиран в нечисти предприятия, се оказва не друго, а квалифицирано момче за мръсни поръчки." стр.283-284. Курсивът е на автора, повече мисля няма нужда.--Мико Ставрев 15:55, 8 юни 2007 (UTC)[отговор]
По нанатък за воюването с Далчев, Желю, Блага. На 431 стр. Докладът на Райнов "Да издигнем литературната критика на нивото на партийните изисквания" - "бити са всички рекорди на догматизъм и угодничество"
446 страница "екзекуторската свита на Елена Гаврилова и Гогомил Райнов"
"Райнов е автор на една поема за Сталин и на една книга, озаглавена "Против изкуството на империализма", с която обявява за проводници на буржоазната идеология редица от нашите най-добри творци... Той беше дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов..." стр.467--Мико Ставрев 16:04, 8 юни 2007 (UTC)[отговор]
Прочетете статията от Култура и тая от Медияпуул, за още една визия.--Мико Ставрев 16:10, 8 юни 2007 (UTC)[отговор]
Все пак, никакви статии не отменят това, човек да попрочете някое произведенийце от съответния автор. Тогава ще може попътнод а си съставя и мнение за писачите на рецензии - било то за ВБВ, Райнов, Блага Димитрова, Христо Калчев ... --ИнжИнера 17:23, 8 юни 2007 (UTC)[отговор]
Дребна забележка. За връзката между Николай и Богомил Райнов. След като Богомил приживе и в разумна възраст се отрича от баща си по съвсем официален път, аз не смятам за уместно в статията да се споменава чий син е. Нека в отвъдното двамата да си оправят отношенията. Пък тук нека да си останат поседствията. -- Ivo1973 18:28, 8 юни 2007 (UTC)[отговор]
Едра забележка: Преди да се дава акъл, се четат правилата на мястото, където си. Уикипедия нито е официална, нито е правилна. Тя само е пълна - с цялото инфо, всички версии. --ИнжИнера 05:26, 9 юни 2007 (UTC)[отговор]
— Благодаря на Мико Ставрев за усилията и цитатите. Ще погледна цитатите малко по-късно Мислех за известно време да замълча по въпроса и статията. Жестът на Мико Ставрев ме задължава. Борис Делчев е автор, който дълбоко уважавам.. Това не променя нещата. Това е една книга, в която се споменава Богомил Райнов и със сигурност не единствената, в която той се споменава. Вероятно и положителни неща са били писани за Бог. Райнов (както го нарича Делчев в Дневник) от други.

Доколко Б. Райнов се отрича от баща си е въпрос, както е въпрос какво значи отрича се от баща си. Някога бях възмутена и аз, че в предговор на една малка книжка Приказки от цял свят на Николай Райнов – Богомил упреква баща си в идеализъм. Това обвинение изглежда нелепо, още повече в предговор към сборник с приказки. Времената са били ужасни: клевети, клюки и т.н. Унижението на което са били подложени баща и син са били също ужасни (В Името на Отца). Вероятно Райнов е бил принуден, да осъди идеализма на баща си. В същото време така и омаловажава тази нелепа критика.--Seraphita 12:20, 9 юни 2007 (UTC)[отговор]