Беседа:Български език

Архиви

---

2004–2011

Липсващи съгласни звукове в таблицата

Първо, защо липсва [dz]? Второ, липсва [ɣ] -- звучният еквивалент на [x]. Чува се съвсем ясно, когато Х е пред звучна съгласна, например във "видях го" или "Лех Валенса". Трето, липсва [ŋ], което се чува, когато Н е пред Г или К, например в "банка" или "мангал".
Напоследък се замислям, че Д и Т пред Н също се изговарят "носово", във всеки случай различно от стандартните [d] и [t], например в "бутна" или "бедна". Тези "носови" Д и Т даже не знам как се обозначават по IPA.
Някакви мнения по въпроса? 88.203.176.7 06:51, 3 май 2012 (UTC)

Уикипедия не е място за оригинални изследвания - придържаме се към класификациите по граматиките, най-добре към тази на ИБИ, като се посочват и другите, ако има разлики. --Мико (беседа) 06:55, 3 май 2012 (UTC)

Много добре знам че Уикипедия не е място за оригинални изследвания, затова не пипам статията. Просто зададох въпрос. Да разбирам ли че отговорът е "защото тези звукове не се признават от ИБИ"? 88.203.176.7 07:13, 3 май 2012 (UTC)

Ооо не - за пипането, напротив -пипай смело, само че трябва да се позоваваш на източници. Не ми се рови да я отварям граматиката - но съм сигурен, че дз поне го има. --Мико (беседа) 07:17, 3 май 2012 (UTC)

Добавих „дз“, останалите ги няма по таблиците в книгите, тъй като не са фонеми, дори ɫ не се среща по таблиците. Трябва обаче задължително да се опишат тези неща за които могат да се намерят източници в статия за фонетиката на езика. Освен ɣ и ŋ също има и проходно-н - онзи, бански (Бояджиев. Съвр. бълг. ез., стр. 33). --V111P 20:32, 3 май 2012 (UTC)

Вероятно липсват, защото не са самостоятелни фонеми, а алофонни форми (с изключение на [dz], разбира се). Ще коригирам статията в този смисъл. --Спас Колев (беседа) 12:33, 4 май 2012 (UTC)

Не са изцяло теоретични дзь и хь след като се използват в редица чужди имена. Освен това са дадени по всички граматики, така че не можем да ги махаме. --V111P 21:51, 4 май 2012 (UTC)

Добре, просто ако ще го има едното, трябва да го има и другото. --Спас Колев (беседа) 12:55, 7 май 2012 (UTC)

88.203.176.7: За „носовите“ /д, т/ вижте en:Nasal release. Вижте също en:No audible release. Има също и лабиализация [ʷ] на съгласните пред /о, у/. Ако се намери източник, разглеждащ алофонните форми на българските фонеми, и той описва тези и други явления, може и да има място за тях в статията. Лично на мен ми е любопитно дали някъде не се споменава за полугласна [w] или несричково [u̯], вземайки предвид най-вече чужди по произход думи. --Cmrlbg (беседа) 02:31, 15 май 2012 (UTC)

Споменава се консонантизация на у (и на „и“ също) в горецитираната от мен книга (стр. 42): при междуметия - баў-баў , мяў-мяў, аў - и в чужди думи - аўла, аўтопсия. --V111P 10:07, 15 май 2012 (UTC)

А споменава ли се за думи като уиски (ўиски), уестърн (ўестърн), т.е. за консонантно „у“ в началото на сричката? --Cmrlbg (беседа) 01:37, 19 май 2012 (UTC)

Няма други примери. Пропуснал бях едно важно по-предно изречение: Гласните [и] и [у] от съчетанията [аи ои еи ау] могат да изгубят вокалните си качества и по този начин да се консонантизират. --V111P 04:34, 19 май 2012 (UTC)

Значителна част от населението?!!!

Мога ли да попитам как така на езиковата карта е отбелязано,че в Трънско и в Чипровско в Западна Стара планина „значителна част от населението говори български“?!!! Доколкото знам мнозинството от хората там говорят български, и се обзалагам,че е по-чист и от вашия!! Срам! И изобщо кой я е съчинил тази карта, той наясно ли е изобщо,че в Македония също се говори български,а не само до долината на Места?!!!!!! --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 141.20.6.79 (беседа • приноси) 20:32, 25 юли 2012‎.

Кой я е съчинил и кой я е редактирал картата се вижда като се щракне на картинката и се отиде на нейната страница. Махнах я оттук, тъй като и с Македония и без Македония няма източници и едва ли е вярна. --V111P 22:32, 29 юли 2012 (UTC)

Брой говорещи

Нека в крайна сметка се разберем колко души говорят български - имам и приложих няколко източника, които показват, че числото говорещи е между 10 и 15 000 000 души, а някой умишлено връща промените и слага числата между 7 и 8 милиона. Моля ви, кажете защо толкова държите да изкарате по-малко говорещите езика?--Кончита Вурст (беседа) 18:13, 29 юли 2014 (UTC)

Толкова ли няма кой да отговори? --Кончита Вурст (беседа) 23:47, 3 август 2014 (UTC)

Изказване по време на семинар цитирано от вестник в две изречения не е много добър източник. --V111P 21:10, 4 август 2014 (UTC)

Защо?--Кончита Вурст (беседа) 18:07, 5 август 2014 (UTC)

Защото е чуто. Д-р Ана Кочева има ли публикации по въпроса?--George (беседа) 08:30, 5 август 2014 (UTC)

Сигурно сте прав. Благодаря ви все пак, че ми отговорихте. Поздрави.--Кончита Вурст (беседа) 18:07, 5 август 2014 (UTC)

Кончита, от птичи поглед е ясно, че няколко души "утвърдени редактори" постоянно и неотменно следят, да не би някой да каже нещо добро, похвално или полезно за българите. Още повече следят и изтриват всяко нещо, което е и добро и новонаучено. Такова не оцелява и 3 минути. - Много вероятно в мрежата, зад някои профили седят по няколко души, които постоянно и "денонощно" следят, да не би някой да похвали за нещо, някой българин или пък, да ги окае, че за пострадали от някого... Това веднага се трие или без обяснение или с нелепото "обяснение", че било "без източник". Няма значение, че всички знаят, и че има и посочени източни. За сега, положението е такова. За разлика от тази обстановка - в другоезичните уикипедии, можеш да пишеш нормално и нямаш "надзирател", който веднага да те обяви за "краен" или "без източник" или просто "на минаване", да ти изтрие нещата. Което всеки може да провери и ... да си състави изводи. Успех! :) --ѣ (беседа) 20:24, 29 април 2015 (UTC)

Така е, те трите независими източника в статията с най-висока степен на неутралност и достоверност указващи броя на българоезичните по света, са сложени за украса там. Иначе във фентъзи-клубовете сигурно твърдят, че български език говорят над 20 млн. Jingiby (беседа) 05:29, 30 април 2015 (UTC)

Трудно е да обясняваш на умен човек, че е сбъркал или че е възможно, да не е видял нещо. В края на 19-началото на 20-ти век, българите са най-многобройния народ на Балканите. Но за някои "изследователи", това обстоятелство видимо няма значение.

Дали днес те са 20 милиона, на Балканите, аз не смея да твърдя, но че са много повече от 7.5 милиона е съвсем сигурно. Изворите са многобройни и противоречиви, поради политическите причини, които ги захранват. Има ред поместни изследвания, и мога да ти кажа, че само в Солунско, българите с майчин език, като моя, са над 500 000. - Видяно е. Отсани си със здраве и не забравяй, че умът е само едно от нещата, които са дадени на човека! --ѣ (беседа) 19:15, 30 април 2015 (UTC)

Или недадени, разбира се. --Мико (беседа) 20:15, 30 април 2015 (UTC)

Познавам хора, които имат световни медали по математика или могат да те стъпат на шах, без да гледат дъската, но никога не са излизали с момичета... Умът е интересен противник! - Може яко да те замота! - Хубав празник, Мико! ;) --ѣ (беседа) 04:06, 1 май 2015 (UTC)

Терминологизиране, детерминологизиране и ретерминологизиране? - Чак ли си?!

http://www.tksi.org/SUB/papers/1-1/1-1-6.pdf - Терминологизиране, детерминологизиране и ретерминологизиране на езка или чак ли си? Между "пуризъм" и "яснота".

Линеар А, Линеар Б, Руни и връзка с кирилица и глаголица- извори

Линеар А, Б и руни оит една страна и кирилица и глаголица - от друга страна.

http://sparotok.blogspot.com/2013/05/blog-post_14.html

Според запознатите, Е ли блогът на небезизвестният Спараток (Павел Серафимов), източник, предвид, че не той измисля съдържанието на статиите си и не той е първоизвор. http://www.heliopol.com/ganchozenov-last.pdf - Г. Ценов НЕ Е бил признат за научен авторитет в България - Е ли той, източник за статиите за бълграските минало, език, памет, предвид, нуждата от обективност на статиите?!

Преди него са ПОНЕ Г. С. Раковски и д-р Ганчо Ценов. - --ѣ (беседа) 19:34, 30 април 2015 (UTC)

• http://www.knigi-bg.com/product.php?id_product=12218 - Колко от тук, рецензиращите са я чели и разбрали? - Само, да не се сблъскаме с ТЪЛКУВАНИЯ на изворите (обвинения в анахронизми, профанизми и пр. псевдо-доводи)! --ѣ (беседа) 19:41, 30 април 2015 (UTC)

Напротив, любезни Ят, ще се сблъскате. --Мико (беседа) 20:08, 30 април 2015 (UTC)

Е, то е ясно, че ще се сблъскат тълкувания. Това е предпоставено. Но, нека има що-годе качество в сблъсъците :) При това, има някои рецензенти, които може би не отграничават добре "заявяване на неистина" и "премълчаване на истина", но според учението (науката) и човешкия опит, и двете минават за лъжа в случаите, където се търси истината. --ѣ (беседа) 04:02, 1 май 2015 (UTC)

П.П. За непредубедения новак, възникват въпроси. Например: Виждаме, че тук има редактори със задълбочени познания в определени области, но какво предполага, че те имат такива във всички области? Друго: Какво гарантира тяхната безпристрастност? Трето: Какво Е какво МОЖЕ ДА Е "достоверен" източник? - Известен източник? Източник, който се съгласува с други източници? Източник, който НЯМА никакво противоречие с, който и да е друг източник? - Това са различен кръг извори. Не мисля, че е добре да се прекалява с буквализма в четенето на думата "достоверен". Например, за мен, източника "Ивайло Калфин", е слабо достоверен. За някои от вас, "вакъв" е "Петър Дънов". Дори само споменаването на името му, се счита от някого за "проповядване", което не винаги е верен извод. И, дали неговото споменаване сред източниците е по-различно от споменаването на името "Ивайло Калфин", сред същите? - Принципно , не!... Съгласни?! --ѣ (беседа) 04:27, 1 май 2015 (UTC)

Виж: Уикипедия:Благонадеждни източници; Уикипедия:Без оригинални изследвания; Wikipedia:Identifying reliable sources (history); Wikipedia:Identifying reliable sources (medicine). Jingiby (беседа) 18:24, 1 май 2015 (UTC)

Езикови норми

В статията се говори за три писмено-регионални форми – стандартизираният официален език, банатската книжовна норма и македонската книжовна норма. Пропусната е обаче четвъртата писмено-регионална форма, за която дори има статия в Уикипедията (Помашки език). --178.169.137.53 05:38, 24 август 2016 (UTC)

И какво казва тази статия? „Помашки език (на гръцки: πομακική γλώσσα, помакики глоса или πομακικά, помакика) е термин, използван в Гърция за обозначаване на българските диалекти, ...“ Това изобщо не покрива понятието езикова норма. Никъде пък не се говори за езикови форми.--Сале (беседа) 06:45, 24 август 2016 (UTC)

Напротив – статията казва, че има издадени граматика и речници. А от гръцката версия на статията може да се разбере, че са издавани различни книги на помашки език. Ето например една книга за деца – http://zagalisa.gr/vivlia/POMAKIKOANAGNOSTIKO.zip Всичко това не говори ли за езикова норма? --178.169.137.53 10:06, 24 август 2016 (UTC)

Те в Сърбия издадоха подобни пособия на шопски език. Jingiby (беседа) 19:18, 24 август 2016 (UTC)

Задно учленение на а

След тази некоректна редакция под източник ще си позволя да махна източника, защото според мен е неправилно интерпретиран. Там действително се говори за задно учленение на а, но изглежда това е относително останалите български гласни, а не в по-общия контекст, който е търсен в МФА. Освен това останалата част от таблицата (и графиката) е базирана на друг източник и по този начин става инконсистентна. --Спас Колев (беседа) 14:06, 15 май 2020 (UTC)

Брой думи

В статията има твърдение „Съвременният български език притежава около 200 000 думи“. Като източник обаче (номер 17) е написано „Това твърдение не е подкрепено с доказателства“. Защо тогава това твърдение е в статията? — Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 131.111.5.53 (беседа)

И аз не виждам причина да стои там. --Спас Колев (беседа) 14:43, 4 юни 2021 (UTC)

Брой гласни фонеми

Кой изобщо твърди, че "гласните фонеми са 8 – включително потъмнените /ɐ/ и /o/[15]." В бележката под линия се казва, че "не всички" езиковеди смятат тези звукове за фонеми. Не вярвам, че има и един езиковед, който да смята, че са фонеми. Това трябва да е някакво недоразумение.--178.249.169.67 10:53, 8 февруари 2022 (UTC)