Беседа:Венера (планета)

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Статията Венера (планета) е част от един или повече проекти:
Оценка Важност Проект
Избрана статия Избрана Статия от клас B Голяма 1000 статии: подобряване на 1000 основни статии с универсална значимост.

Помощ с превода[редактиране на кода]

Нуждая се от превод на следния термин: synthetic aperture radar

Ако можете да го преведете, редактирайте третия параграф на тази секция

Ексцентрицет[редактиране на кода]

Ексцентрицет или ексцентрицитет?

Ексцентрицитет. --Хари 13:22, 7 мар 2005 (UTC)

Малки правописни подробности[редактиране на кода]

Не съм сигурен дали непременно трябва северното и южното полукълбо да са с главни букви, особено когато се използват само прилагателните. Също така никак не ми звучи добре "химичен" вместо "химически" и "геологичен" вместо "геологически". Бихте ли ми цитирали съответните правописни правила? --Емил Петков 12:09, 7 мар 2005 (UTC)

Аз правила не знам, но ми звучи по-нормално "химична реакция" и "геоложки строеж", да кажем. За второто съм доста уверен. За полукълбата не знам, на Земята май се пишат с главна буква. --Спас Колев 13:21, 7 мар 2005 (UTC)
В „някогашния“ език, който аз помня и използвам, беше по-нормално да се използва, например, прилагателно като химически (химическа реакция и т.н.). Обаче, докато времето си отлитало, не съм усетил и разбрал кога прилагателните от този тип започнаха да стават с окончание -ен:-). Най-вероятно, това са дублетни форми (вж. Български тълковен речник, С. 1963, стр. 971: химическихимичен)) и не знам да има някакво правило, което да забранява използване на едната или другата. По-скоро, в един текст трябва да се използват едни и същи форми.--Хари 13:29, 7 мар 2005 (UTC)
Химичен и геологичен честно казано ми звучи малко старомодно. Често употребявани имена и понятия: химически завод, химически факултет, физически фалултет, математическа дисциплина, геологически проучвания и най-вече Математическа гимназия Баба Тонка гр. Русе. --Smartech 19:14, 7 мар 2005 (UTC)
Сега погледнах и доста често и донякъде безразборно ги ползвам и двата варианта :) --Smartech 19:41, 7 мар 2005 (UTC)
И двете окончания си имат своето място в българския книжовен(и съвременен, не в историята!) език - ски се отнася за институции, -ен се отнася за абстрактни понятия: "физичен закон", но: "Физически факултет". Безразборността не е толкова фатално заблуждение, колкото да се отрича правото на съществуване на едно от двете, което(отричане) е заплаха за българския книжовен език. Bogorm 21:12, 24 май 2008 (UTC)[отговор]

Кавички и заглавия[редактиране на кода]

В България все още не е възприето разпространениото в английските текстове изписване на наименования, думи и заглавия с курсив. В българският език все още за целта се използват кавички. --Емил Петков 18:46, 9 мар 2005 (UTC)

Направи ми впечетление, че има препратки към едни и същи неща по много пъти, например към Земя, естествен спътник и тн. Първоначално бях започнал да премахвам повтарящите се, но се спрях, защото може би е редно да има във всеки раздел или как да го направим? --PrinceYuki 16:48, 30 юни 2006 (UTC)[отговор]

Знам ли, като че ли е въпрос на стил. За мен веднъж на екран е достатъчно. --Спас Колев 11:52, 3 юли 2006 (UTC)[отговор]


Скиапарели или Шапарели[редактиране на кода]

Пише се Скиапарели, чете се Шапарели по италианската транскрипция, обаче досега никъде не съм виждал Шапарели. И във всички статии тук е писан Скиапарели... Съответно препратката свети в червено, въпреки че си има достатъчно писано. Егати избраната статия.

Направих нужната пренасочваща страница, вече би трябвало да свети в синьо. :-) Егати. Спири 22:13, 20 ноември 2009 (UTC)[отговор]

Свети в синьо, обаче изписването "Шапарели" съществува само тук, а май уикипедия не трябваше да променя утвърдените изписвания на имената. И забравих да се подпиша горе, извинявам се. Скрит 12:36, 24 ноември 2009 (UTC)[отговор]

Заглавие на статията[редактиране на кода]

Предложението в Беседа:Венера#Основно значение може да представлява интерес за наблюдаващите тази страница. – Уанфала (беседа) 12:55, 7 октомври 2021 (UTC)[отговор]

А въртенето около собствената ос?[редактиране на кода]

Аз ли не успях да го намеря, но изглежда че в информаьионната таблица липсва един доста важен параметър - за какъв период от време Венера прави пълен кръг около собствената си ос, казано по друг начин - колко трае едно венерианско денонощие. Приблизителната стойност е 243 земни денонощия, т.е. венерианското денонощие трае по-дълго от венерианската година. Същите данни липсват и за Меркурий, въпреки че там е казано че съотношението спрямо меркурианската година е 3/2. Вероятно липсва и за другите планети. 212.39.89.67 01:09, 6 март 2023 (UTC)[отговор]

За какво ли го има реда „Период на въртене“? Не е за красота, то е ясно... --Ted Masters (беседа) 01:31, 6 март 2023 (UTC)[отговор]
Е аз казах, че може и да не съм го видял. Впрочем това поставя въпроса защо се намира при физическите характеристики, а не при орбиталните, доколкото периода на въртене е свързан с тях - в най-крайния случай е фиксиран. Със сигурност липсва друг параметър - т.нар. на английски "solar day" или да го наречем "локално денонощие". 212.39.89.82 23:51, 8 март 2023 (UTC)[отговор]
Ами защото въртенето по собствената ос не е орбитален параметър. А относно параметъра за „слънчевия ден“: ами може да се добави, просто никой не е решил да го направи досега. усмивка --Ted Masters (беседа) 00:09, 9 март 2023 (UTC)[отговор]

Имената на Венера - Зорница, Денница (Деница) от народният фолклор са грешни и нелогични![редактиране на кода]

Венера излиза на небосвода преди залез, за това е логично, че е била наречена Вечерница, но няма как да се нарича ДЕНица или Зорница, тъй като това са имената на светлата утринна звезда - Сириус, която може да се наблюдава на зазоряване и през деня! Xaoc777 (беседа) 21:09, 10 януари 2024 (UTC)[отговор]

Xaoc777, грешите. Най-ярката „звезда“ на утринното небе независимо от това за кое време на годината става въпрос е именно Венера. Сириус както и всички звезди изгрява и залязва по различно време всеки ден. Днес (11 януари 2024) например ще изгрее в 17:21 по Гринуич и ще залезе в 05:23 на следващия ден. Надявам се ще се съгласите че това не е точно „зазоряване и през деня“. Не само за Сириус, но и за много други по-ярки звезди от векове насам има подробни таблици с точните времена на изгрев и залез защото дълго време са били ключови за целите на морската навигация. Просто е да се намерят. Сале (беседа) 23:47, 10 януари 2024 (UTC)[отговор]