Беседа:Видин

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Статията е за град Видин, а не за Видинска област, затова изтрих писанието ти и възвърнах предишното, което ти изтри. Това, че 20% от населението са власи е доста важно и трябва да се спомене в статията на града, не мислиш ли? --5ko | Беседа 00:28, 1 дек 2004 (UTC)

Допускам, че 20% е нереалистично завишена стойност. В определени общини, може би, не и в областта. Така или иначе цялата статия трябва сериозно да се редактира, затова не променям нищо в момента. --Спас Колев 08:56, 1 дек 2004 (UTC)

Преместване тук на дискусията от статията[редактиране на кода]

Кой го интерерусават румънците?? Смяташ ли, че е по-полезно да се знаят някакви румънски имена, отколкото демографската ситуация в региона? Освен това румънците не са 20%, а само 4% от населението във видинско. Това е го писал някои влах за реклама на румънците. Все пак, ако това трябва бъде побликувано затова може да се попълни нова статия - НАРОДНОСТИ, не му е мястото в население! Освен това всичко, което съм написал е вярно и няма никакво основание да бъде трито (за доказателство www.nsi.bg ili http://www.world-gazetteer.com/r/r_bg.htm) --195.214.255.253

До горепишещия'. Господине, това което си написал вероятно е истина както и това че в квартала КУМБАИР във Видин - там където се намира известната Английска Гимназия е румъноговорящ. Става въпрос за 20% в града Видин, а не в областта. Ако вземем община Брегово - там процента на румъноговорящите е 97 %. Друг е въпроса, че за останалите които не знаят този език от града - те имат власите за по-ниска категория хора. Там е мястото където вероятно единствено в цивилизования свят знаенето на един език повече не се толерира, а ОБРАТНОТО - игнорира и подтиска. Никой не ти говори за друга народност освен българска да е населявала тоз край - или може би искаш да пишем колко са турците, циганите и евреите. Иначе ще допълня още долу - Видинската синагога е втората по-големина в България след Софийската. Между другото тази истина за 20% я написах за да провокирам редактирането на разделите за града - до скоро там лежеше само името на кмета. Това е красноречиво как от 123 000 души които населяват областа не се намери някой да свърши това. И последно един въпрос - можеш ли ни каза как го засече, че от 1946г. там населението било намалявало? --Emil

Ами това го пише в учебниците по география. Също там пише, че румънците са 4% от населението на Видинска област. Колкото до община Брегово със сигурност румънците не са 97%, а само 7%:) Стига с фалшификации.

Syzhalqvam za latinicata. Tozi posledniq sigurno ne mozhe da 4ete dobre --> tam sa napisali rumynogovorq6ti, a ne rumynci. Hodel sym v Bregovo i tam naistina masovo govorqt rumynski. Nikoj ne pi6e 4e sa rumynci.

Господине, там иззобщо няма дори и тез 4% процента дет някой ги е измислял в учебниците Румънци. Има румъноговорящи т.н. Тимочани, има ги на двата бряга на устието на Тимока. HAPPY MARRY CHRISTMAS !!!

Опа я вижтие кво пише за ДУНАВЦИ?! - вярно ли е ?! точно така!

няма румънци, дори не са румънско говорящи.

вместо да се спори за проценти някакви- подобре някой да напише нещо за това- откъде се е появило това население"власите", какъв е корънъ им и въобще някаква история за това!

Аз пък искам да ви кажа, че това което сте написали по нагоре за Кумбаир, че бил "румъноговорящ" квартал са ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ!!! Аз не живея в този квартал, но познавам много хора, които живеят там, а и да не говориме, че уча в Английската гимназия. Може да е краен квартал и да не е кой знае колко "елитен", но аз лично не съм чула някой там да говори румънски (или казано по нашенски - влашки ;) :D ). Разбира се не казвам, че не се говори изобщо този език, но определено квартала не е "румъноговорящ"

Мнение на 84.238.160.108[редактиране на кода]

Преместено от статията. --Спири / беседка 22:45, 29 ноември 2007 (UTC) [отговор]

По онова време град Видин изобщо не е съществувал, особено пък под такова име. Разбира се и се знае от истинските историци, че навсякъде във въпросните анали е записан и следва да бъде четен топонимът Воден!!! Особено големи дефекти и деформации се получават с този топоним и областта около него при анализа на грамотите, които имп. Василий II дава на българската Архиепископия след падането на България под византийско владичество. Пак там всеки обективен историк може да се убеди, че до XII-XIII в. не е съществувал варинта Видин, а само и единствено Бдин, докато Воден си е Воден и няма нищо общо с Бдин. На времето дори беше популяризирано измисленото име "Константин Бодин", а по-късно още по-изопаченото "Константин Фружин и Бодин", но мен ми е омръзнало да отварям очите на цървуланковците. Стефан Добрев --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 84.238.160.108 (беседа • приноси) .

Доколко е редно енциклопедия да препоръчва какво е необходимо Необходима е спешна политика за ? и не звучи ли това като призив към политиците т.е. към управлявниците на град Видин? --Николов 02:36, 23 май 2010 (UTC)[отговор]

Струва ми се, че такъв текст може да присъства само ако има посочен източник, и то повече като обяснение от типа „за да се постигне У, необходимо е Х“, отколкото като призив. Позволих си да направя минимална корекция в този дух,[1] но наистина е добре да се намери и някакъв източник. ЛъчезарБ/П 09:29, 23 май 2010 (UTC)[отговор]

Еврейските гробища[редактиране на кода]

Кога, от кого и защо са разрушени? Или не са разрушени а просто са преместили труповете? (кога, на къде?) До кога се използваха гробищтата регуларно? Колко еврейи са останали днеска бъб Видин и къде се погребват? -

--Widintourist 18:15, 10 април 2011 (UTC)[отговор]

Твърде спорни моменти[редактиране на кода]

В статията се твърди, че има кинА. От много години, няма нито едно действащо кино. В побратимените градове не видях Ломжа (Полша) и Шверин (Германия), но пък има други, за които никой не знае, като изключим Ровно.

Най-болезнения въпрос е за централната капия. В статията тя е предствена като СтамбУл. Това вероятно е вярно на някакъв език (турски?), но в града турци или изобщо мюсолмани не живеят, не повече от десетина човека общо от едноо-две семейства. Може и наистина тази капия да се е казвала, някога много отдавна така. Но поне от 70 (за по-назад няма живи да попитам) със сигурност се казва СтамбОл капия. И при това Стамбол се изговаря с много ясно и отчетливо "О", което не потъва в "У". Не ни е приятно външни хора да променят нашите имена. Стамбол може и да е единствено местен диалект (предположение), но си е наш за наша капия и не намираме никаква причина някой да ни се меша, поне доколкото още ни има. Даже до днес не съм си давал сметка, че тази дума може да има вариант с звука отговарящ на буквата "У".

По въпроса на човека по-горе. Изглежда повечето евреи (без десетина-двадесет човека) са се изселили средата на предния век, въпреки че до тогава са били мнозинството от градското население. Предполагам тогава са спрели да се ползват тези гробища. През "оня строй" със сигурност никой не се грижеше за тези гробища и те бяха потънали в бурени. Децата чупихме паметниците, просто за забаление. Някой да ги наречем "елементи" пък ги разкопаваха да търсят златни зъби или изобщо някакви ценности. В оная епоха това си беше в реда на нещата. По-късно на близо почнаха да карат мотори (местността е хълмиста). Днес едва ли има някакви останки от тези гробища и ги знаем просто като пуста местност.

То по между другото никак не е далеч деня и синагога да няма, защото са останали едни голи стени (без покрив, врати, прозорци, стенописи), по които са правени някакви укрепителни дейности, ама не е ясно колко ще издържат.

77.85.179.54 09:39, 7 септември 2011 (UTC)[отговор]

Съжалявам, че пиша втори коментар, но във възмущението си за това "стамбул" забравих няколко неща. Сред църквите са изброени "Св. Петка" и "Св. Пантелеймон", които не са действащи, но действащата "Св. Стефан" не е. Сигурен съм, че все още квартала ми е част от града. Такситата ми взимат за градско, а според картата даже не сме последна зона, има още една след нас. А да и бившия кмет направи някаква църква в покрайнините, която май е богородица (не съм сигурен), но едно софийско попче дето са пратили тук ми каза, че според БПЦ е даже манастир, не че прилича на такъв, но все пак е преди табелата за край на града.

Опа то даже св. Никола няма?! Айде стига де, това е центъра на града. Точно до тая църква е и мавзолея и резиденцията на Дометиян, че даже и джамията и неосъществения университет.

По въпроса за власите. Вероятно в община "Ново село" процента да е и над 100 ;) Но не е нормално да бъдат наричани румънци, след като те самите не се определят за такива. До сега не съм срещнал вла да не се определя за българин. Нещо повече езика им има някаква разлика, защото твърдят, че румънци от вътрешността на Румъния трудно се разбират. Дали ги игнорираме не знам, но най-добрия ми приятел е вла, както и повечето ми съседи. Учим в едни училища, работим заедно, живеем заедно и то не само в областния град. Следователно те не са румънци или дори румъноговорящи, а власи и езика влашки. По тая логика населението на БЮРМ е българоговорящо, а аз от техния език и думица не разбиррам, а със сръбския се оправям добре.

За историята им можем да пишем, но опасявам се тяхната версия е много по-различна от версията, която я има във Википедия. Според тяхната версия (на самите власи), което може да бъде потвърдено от всеки видинчанин, те са българи, които през робството са отскачали често във Влашко (така се е казвало тогава). И това е било все по времето за събиране на данъци от централната власт. И понеже са живели дълги периоди там са научили езика, а от там и тези, които не са практикували такива круизи са започнали да им викат подигравателно власи, влашори (и двете от Влашко). По онова време не е имало още климатични промени, реката е замръзвала и съвсем спокойно се е минавало с натоварени каруци. Някъде в литаратурата се споменаваше и как румънските вълци са ни навествали.

На господина с Воден. За първи път чувам такова нещо. А иначе обичам водните спортове ;) За сведение в града има не малко историци и музейни работници и тяхната теза е, че турците са сменили името, защото не са могли да произнасят звуци като "б" и "ъ" в Бъдин, подменили са ги и е станало Видин. На тях вярвам повече.

77.85.179.54 10:18, 7 септември 2011 (UTC)[отговор]

Коригирайте смело. Ако някой има възражения, вероятно ще си каже и след това нещата ще се обсъдят. --Спас Колев 16:33, 8 септември 2011 (UTC)[отговор]

Хюсеин Тефик паша[редактиране на кода]

Известен видинчанин [2].--Мико (беседа) 16:56, 7 февруари 2013 (UTC)[отговор]

Осъвременяване[редактиране на кода]

Освен многото спорни моменти и пропуски в тази статия, няма да е зле да се помисли за малко приближаване към действителността. Например Майски лес, Ловният парк и парка наречен Нора Пизанти, не съществуват и следователно нито могат, нито се ползват за отдих. Последният не служи и за организиране на панири вече, а и в бъдеще няма да е възможно да се ползва за това. Трябва да се уточни и още нещо. Какво по дяволите е „Орляка“??? Описанието му звучи като да е мястото, което видинчани наричахме къмпинга. Ако е така, то също трябва да излезе от статията и то не само защото никой не го познава под това име, а и защото отгоре му сложиха хиляди тонове бетон, които в статията са наречени Нова Европа. Последното е весело, защото човек без да посети Википедия, никога няма да научи, че това съоръжение се нарича така, точно както и нещото, върху което е стъпило. Още по-весело е, че за сметка на това статията за „Моста на дружбата“ е кръстена „Дунав мост“. Непоследователността обаче не интересна.

212.5.158.229 11:44, 15 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Благодаря за Вашето предложение! Ако смятате, че дадена статия трябва да бъде написана или подобрена, моля, чувствайте се свободни да направите тези подобрения. Уикипедия е уики, така че всеки може да редактира почти всяка статия просто като щракне бутона редактиране отгоре. Дори не е нужно да сте влезли (въпреки че има много причини да го направите). Уикипедианската общност Ви окуражава да бъдете смели, когато редактирате статии. Не се притеснявайте, ако от време на време допускате неволни грешки – вероятно те ще бъдат открити и оправени бързо. Ако не сте сигурни как се редактира, вижте тук или потренирайте в пясъчника.--Сале (беседа) 12:41, 15 февруари 2014 (UTC)[отговор]


Благодаря Сале, изненадах се да те видя потребител тук. Проблема на Википедия е всеобхватен. Не е само човешкият фактор, който с твоето присъствие тук е една идея по-приемлив. Википедия се опитва да е енциклопедия, не само, а и движена от общност, но няма инструментите за направа на добри статии. Например много важно е, че няма добър инструмент за коментиране, нещо подобно на този ползван при написването на ОПЛ3 или поне като тези в документните процесори. В англоезичната Википедия даже обикновено над беседите има поставено предупреждение, че те не са предназначени за коментиране?!?
Стараейки се да е енциклопедия, затъва в догматизъм. Ето сложил си ми шаблон „Ми оправи го“. Обаче, ако се опитам да оправя нещо, то или редакцията ми ще бъде върната или ако имам късмет, ще ми бъде поискан източник. Например как да докажа, че Стамбол капия се казва наистина така? В историята на снимката видях, че някой льохман е преименувал оригиналният файл. Той го е направил, защото в речника може да бъде открита дума Стамбул. Тази дума обаче идва от турската Стамбол, която пък се твърди, че идва от гръцки. Възможно е тук тази дума да се е запазила в оригиналният си изговор, поради доскорошното доминантно турско население в града. Обаче последното е мое умозаключение. Нямам доказателство. Единственото, което може да каже видинчанин е, че всички знаят как се казва тази капия, но този източник е устен. Википедианеца може удобно да се облегне на речника, който е писмен източник.
Ето това е един много дребен пример, как не може да се прогресира и Википедия реално прави обратното на заявеното, налага. За съжаление повечето статии не са за математика, химия или физика, където имаш строго доказателство за твърдението си, което по научният метод може да се преповтори неограничен брой пъти със същият резултат. Не е важно нещо дали е обективна даденост, а кой може да изведе по-реномиран субективен източник. 212.5.158.229 13:47, 15 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Градски автобусни линии[редактиране на кода]

Струва ми се, че има нещо грешно в таблицата. В маршрутите на линии 1, 4 и 5 се повтаря един и същи текст:

"Маршрут по направление: Гарата – ТЕЦ: Гарата – х-л „Ровно“ – „120 апартамента“ – КАТ – ТИХ – „Кнауф“ – „Селището“ – „Видахим“ 1 – „Видахим“ 2 – ТЕЦ и обратно по маршрута."

Какво означава това?

Маршрутът на линия 6 е описан по два начина - съкратен и подробен - или някакъв друг смисъл има?

Ако някой направи нещо като карта с маршрутите, би било отлично, защото така описани вероятно са разбираеми само за местните хора.

Благодаря, George6996 (беседа) 09:26, 3 септември 2021 (UTC)[отговор]