Беседа:Възродителен процес

Авторски права

Или статията е копирана [оттук http://www.imir-bg.org/book256.htm], или оттам са копирали Уикипедия. Има ли някой възможността да провери? --Daggerstab 08:53, 7 септември 2006 (UTC)

(Да се чете - да установи контакт с тях и да види кое как е?) --Daggerstab 08:53, 7 септември 2006 (UTC)

(Горното се отнася за старата версия на страницата, обсъдена за изтриване на У:СИ и изтрита на 9 октомври 2006) --Daggerstab 09:03, 19 юни 2007 (UTC)

Zdraveite!Niama zna4enie koi sam i kakav sam.Neznam koi izmoislia i provejda taka nare4enia vazroditelen proces. No edno znam sas sigornost:MAIKA MI e ranena v korema s 2 kur6uma i preleti 5 banki krav<imame dokumenti za tova> i 4e izvar6iteliat e MVR na r.Bulgaria. A pri4inata:da ne se kazva Fatme a Fidanka. Tova se e slu4ilo i kolkoto i da kazvate 4e ne e viarno iskam da znaete 4e e stanalo.Molia vi ne go otri4aite.--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 82.103.111.214 (беседа • приноси) 16:18, 2 февруари 2009 (проверка).

Няма данни да се засягат авторски права, от посочените източници е ползвана само информция. Отрицателни факти (в смисъл, че не е копирано) не се доказват, ако някой твърди обратното нека представи пасаж от публикация извън Уйкйпедия който е предхождащ и е копиран. Говоря за моя текст, за другите части не твърдя. Вярно е, че пиша по-задълбочено, но такъв ми е стила за което дори имам награда за публицистика.Mpb eu 16:36, 25 март 2011 (UTC)

Прометей Чорбаджийски

Всеки, който е чел "Парадоксът на огледалото" помни това име - новото име на циганина Мето. Книгата обаче е издадена през 1976-та, значи е писана преди това. Преименуването е поне от 70-те. --Селския 15:28, 19 юни 2007 (UTC)

Преименуване е имало, но тогава са му викали „национално осъзнаване“. Комбинацията „възродителен процес“ се появява после. --Спас Колев 15:43, 19 юни 2007 (UTC)

Репресии срещу турците, включително смяна на имената, мисля, че има още от времето на Балканските Войни, обаче "възродителния процес" е понятие използвано от Тодор Живковата номенклатура за системата от тогавашни мерки. Поне аз така съм го разбрал --Златко Костадинов 07:27, 20 юни 2007 (UTC)

Мирно протичане?

Вижте сега, несериозно е да се твърди, че Възродителният процес е протичал предимно мирно. Ами че тук в Уикипедия си има и статия Атентат на гара Буново, само дето във "Възродителен процес" няма отпратка към нея... --Feanor 19:21, 19 август 2007 (UTC)

Хмм, спорно е доколко атентатът е резултат или част от протеста и доколко е повод за него... Но по принцип съм съгласен, ще сложа връзка в секция "Виж Също" --Златко Костадинов 07:56, 20 август 2007 (UTC)

Сега видях, връзка има. Можеш ли да намериш други доводи за "немирното протичане", изключая Атентат на гара Буново? --Златко Костадинов 07:58, 20 август 2007 (UTC)

Чувал съм от очевидци за БТР-и по улиците (в Момчилград, май), но не ми се рови за източник в момента... --Спас Колев 11:04, 20 август 2007 (UTC)

Сега като се замислих, това за "мирното протичане" го бях видял в един от източниците, но смисълът е друг. Ще го оправя на "без кръвопролитие". --Златко Костадинов 14:30, 20 август 2007 (UTC)

---

Премествам тук твърдения без източници от статията:

Съпротивата срещу този процес е потъпкана от милицията с огромни кръвопролития и репресивни мерки спрямо турско-мюсюлманската общност в България. Стотици мюсюлмани са избити зверски,а други се водят безследно изчезнали.

--Поздрави, Петър Петров 09:25, 20 февруари 2008 (UTC)

Източници

Повечето от външните линкове не работят, статията не казва почти нищо по същество - като хронология, постановления, укази... аз си спомням повече от един бомбени атентати. Спомням си и митинги и протести, и от двете страни. Жертви със сигурност. Наистина ли нищо не е писано по този повод в България?--Радостина 19:40, 13 януари 2008 (UTC)

Точно така, статията според мен направо трябва да се пренапише. Има много полезни материали в ОМДА. Astat bg 17:39, 30 януари 2008 (UTC)

Ми пишете, аз не виждам някой да пречи.--Златко Костадинов 08:25, 1 февруари 2008 (UTC)

Премахнат текст

Това беше поставено като бележка под статията:

• БЕЛЕЖКА: Що се отнася до помашкото население, използвания термин "асимилация" е некоректен, защото помаците са българи, които са били асимилирани от други балкански народи, но са запазили езика си. Произходът на думата "помак", произлиза от български "по маки" /българи останали извън границите на България, изпитват тъга=мъка (тъги-мАки) по Родината./

Yunuz 18:02, 31 март 2008 (UTC)

Мирно протичане

Mirno protichane? Ne sa otbelyazani razstrelvaneto na civilni v Momchilgrad, Yablanovo i drugi mesta. Panikyosanoto mirno tursko naselenie se opitvashe da se skrie v mazeta i obori, hilyadi (sred koito i az kato 7 godishno dete sas mnogo drugi) beznadejdno se opitaha da se ukriyat v gorite, v mrazovitata yanuarska zima na 1985 s nadejdata che ukriyat li se ot armiyata, shte im se razmine. Ot moeto selo ( Visoka polyana, Shumensko) desetki maje, osobeno po obrazovanite, mladite ot byaha otkarani ot miliciyata v neizvestnost, sled sedmici se zavarnaha psihicheski iztormozeni do univane, nyakoi sas seriozni sledi ot jestok poboy. Nyakoi se samoubiha ot strah da ne popadnat v racete na miliciyata. Tezi koito protestiraha byaha jestoko biti, stotici zaginaga po zatvorite, hilyadi byaha nasilstveno preseleni. Ejednevniyat tormoz beshe neveroyatno golyam. Jenite byaha unijavani nasred selata, mladi devoyki ot sasednite sela byha otkarani i iznasileni pred bashti i rodnini v policeyskiya uchastak. Vskichki tezi neshta se sluchiha v kraya na 20-i vek, tochno kato po scenariya na nashumeliya film Vreme Razdelno. V nyakoi sela v Shumensko, Razgradsko, Kardjaliysko (sluchaite sa napisani ot potarpevshi) jenite i shterkite na protivopostavilite se byha iznasilvani po domovete im . Po vreme na cinichno tay narechenata " dolyama ekskuriya" hilyadi byaha nasila izkarani ot domovete za 24-48 chasa i kacheni vav vlakove, ili pusnati sas avtomobilite im. Maroderi plyachkosahha imushtetsvoto na zaminavashtite za Turciya. Chinovnici poluchavaha podkupi za hilyadi ( za mladeji na predkazarmena vazrast mnogo moi poznati i rodnini platiha po 10.000 leva)sreshtu izdavane na dokumenti. Beshe silno ogranichen, a nakraya i zabraneno preminavaneto vav sasedna oblast (napr. ot Shumensko v Razgradsko)na pritejatelite na cherveni pasporti. Podalite zayavlenie za pasporti byaha momentalno uvolnnyavani, posle i ostanalite byaha uvolneni ot rabota. Izselvashtite se hora byaha sabirani na opredeleni mesta (napr. kray selo Radko Dimitrievo , Shumensko) Horata stoyaha tam do 10-15 dni, bez nikakvi sanitarni usloviya, vijdal sam nyakoi da yadat muhlyasal hlyab, starcite i malki bebeta ponyakoga ne izdarjaha, imashe sluchi na umreli.Posle byaha obrazuvani koloni ot po 20-30 avtomobila na prinuditelno izselvashti se. Na mnogo mesta balgarite po kraypatnite sela psuvaha, zamervaha s domati, yayca i dori kamani zaminavashtite. Hilyadi byaha kachvani vav vlakove za Turciya, kadeto za mnogo nyamashe mesta za syadane, ne se razreshavashe vzimaneto na poveche ot edna chanta( na nas ne ni razreshiha da si vzemem voda, patuvahme v neveroyatna jajda v goreshtiya Avgust na 1989).--Levko 16:40, 12 април 2008 (UTC)

Премахвам следния текст от статията, защото е написан на латиница и защото е нещо като "свидетелски показания" и не се позовава на източници:

Procesat e protichal sas golyama jestokost, ubiystva na civilni (Momchilgrad, Yablanovo i drugi mesta). Panikyosanoto mirno tursko naselenie se opitvashe da se skrie v mazeta i obori, hilyadi se opitaha da se ukriyat v gorite, v mrazovitata yanuarska zima na 1985 s nadejdata che ukriyat li se ot armiyata, shte im se razmine. Turksite sela byha obkrajavani ot armiyata, posrednosht, majete osobeno po-obrazovanite, mladite byaha otkarvani ot miliciyata v neizvestnost, sled sedmici se zavrashtaha psihicheski iztormozeni, nyakoi sas seriozni sledi ot jestok poboy. Tezi koito protestiraha byaha jestoko biti, stotici zaginaga po zatvorite, hilyadi byaha nasilstveno preseleni. Ejednevniyat tormoz beshe golyam. Jenite byaha unijavani nasred selata, mladi devoyki ot nyakoi sela (Kardjaliyso, Slivensko, Razgradsko, Targovishtko i Shumensko) byaha otkarvani i iznasilvani.

Със сигурност има какво да се напише по темата, но трябва да се направи коректно. Yunuz 17:17, 12 април 2008 (UTC)

Този текст може да се сложи навън, дори в някой форум ако трябва и да се цитира като източник. Така по-правилно ли е?--Златко Костадинов 16:52, 13 април 2008 (UTC)

Основното нещо, което трябва да се има предвид, е, че Уикипедия е енциклопедия. Енциклопедиите ситезират наличното знание, като се позовават на авторитетни източници. Един форум със сигурност не може да бъда авторитетен източник. Най-добре е да се намерят книги или други публикации, които описват подобни събития. Може, разбира се, да се посочат и източници от Интернет, но със съответната тежест. И със сигурност текстът трябва да е на български и на кирилица.

Аз със сигурност не считам, че тази статия коректно и пълноценно описва предмета си, но това зависи най-вече от общността, която доброволно допринася за развитието на проекта. Yunuz 17:04, 13 април 2008 (UTC)

Източници 2

Добавям малко източници. http://www.mediapool.bg/show/?storyid=147427 http://www.mediapool.bg/show/?storyid=150334 http://www.mediapool.bg/show/?storyid=149481 http://www.mediapool.bg/show/?storyid=149513 http://www.mediapool.bg/show/?storyid=149864 http://www.mediapool.bg/show/?storyid=149634 http://www.mediapool.bg/show/?storyid=150414 Karadjin 18:07, 25 септември 2009 (UTC)

Не е ли по-добре да ги добавиш в статията, след съответните пасажи, към които се отнасят? :) Техниката на цитиране е описана в Уикипедия:Цитиране на източници#Цитиране с етикети. →Спири 19:48, 26 септември 2009 (UTC)

Неутралност

В статията има много твърдения, които не са неутрални (пристрастия). Като цяло текстът не е енциклопедичен и е представен от една доминираща гледна точка. Може би има и други нарушения на основни принципи. Мисля, че има нужда от пренаписване на някои части от статията (може би и цели раздели, или даже целия текст). --79.100.126.135 21:57, 2 август 2011 (UTC)

Статията е доста голяма и е добре да се посочат поне част от спорните твърдения, това би помогнало за изчистването на проблемите. --Спас Колев 17:15, 3 август 2011 (UTC)

Абсолютно съгласен съм със Спас Колев, статията не е енциклопедична, насажда мнение, показва много факти без източници (съдбата на малцинствениете групи на Балканите след Втората Световна Война). --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 130.204.213.64 (беседа • приноси) .