Беседа:Дъга (строителство)
| Оценка | Важност | Проект | ||
|---|---|---|---|---|
 Клас B
|
 Малка
|
 1000 статии: подобряване на 1000 основни статии с универсална значимост.
| ||
Заглавие и съдържание[редактиране на кода]
Иска ми се да обсъдим как да организираме статиите по темата на български. Имам някаква представа от конструктивната терминология, но архитектурната ми се губи. При конструкциите се говори за дъга (линейна конструкция) и свод (повърхнина). В общия случай става дума за мостови конструкции [1] или дъгови рамки на сгради, където няма никакви „клиновидни блокове“.
Въпросът е дали да има една обща статия арка/дъга (заглавието е без значение) където да се разглеждат и декоративните и мостовите дъги или да има две отделни. В първият случай трябва да се направи по-обща дефиниция. Във втория нещата трябва да се разграничат в началото на статията. --Спас Колев 12:31, 30 юни 2006 (UTC)
"Дъга (строителство)" или "Арка" е терминът изразяващ по-добре смисъла на понятието, което се разглежда тук?[редактиране на кода]
От архитектурна гледна точка мисля, че терминът арка е по-подходящ. В подкрепа на това мнение само ще цитирам имената на някои от шедьоврите на световната архитектура:
- Триумфална арка (Париж)
- Арка на Константин
- Арка на Галерий
- Триумфална арка
- Адмиралтейска арка
- Голямата арка на Дефанс
- Арка на Тиберий
- Арка на Тит
- Арка на Август
...никъде не се споменават дъги. От друга страна ако разсъждаваме в обратен ред колко архитектурни творби съдържат в името си думата "дъга"? Как би ви прозвучало "Триумфалната дъга в Париж" или може би "Дъга на Константин" или "Дъга на Тиберий"?
BioPupil 16:30, 19 февруари 2012 (UTC)
- За изброените примери на самостоятелни съоръжения спор няма, но дъгите имат по-широко приложение. При съвременните мостове например използването на „арка“ в специализираната литература е необичайно. --Спас Колев (беседа) 12:16, 16 септември 2012 (UTC)
- И на мен дъга ми звучи много странно. Не съм го срещал в литература, отнасяща се до конкретни случаи на прилагане на техниката, в които се предпочита думата "свод". Дъга е по-скоро термин от математиката. Но в речниците попадам на "дъга" и "арка" като преводи на една и съща реалност (тази, описана като "дъга" в настоящата статия; например, "arc gothique - готическа дъга, островърха арка"). От друга стана, арките, дадени като пример по-горе са друга архитектурна реалност, за която се ползва единствено този технически термин - арка. Не са достатъчен повод за отхвърлянето на думата "дъга" във връзка с описаните в статията техники и елементи. Ivan Marinov (беседа) 11:48, 3 декември 2012 (UTC)
- Според мен в архитектурата говорим за арка, която като конструкция представлява дъга. За мен заглавието е правилно, след като се отнася за строителството. Още повече още в първото изречение пише, че става въпрос за конструктивен, а не за архитектурен елемент. --Молли (беседа) 12:05, 3 декември 2012 (UTC)
- Имам предвид ползването на думата "арка" когато се отнася до конструктивни дъги. Аз лично не съм попадал на думата "дъга" в литературата на български език отнасяща се до древни структури (и под "структура" включвам и конструктивни, и архитектурни елементи). Идеята е, че може (би трябвало) да се спомене, че думите "дъга" и "арка" се ползват като синоними (в описанието на един и същ елемент) и, че последната е предпочетена от авторите - поне тези, които се занимават с антични структури. Друг е въпросът дали такава практика е правилна или не (има вероятност да не е, но това би бил само един от многобройните проблеми с терминологията в публикациите [статии и монографии] на тема архитектура [cf. публикациите на арх. Малвина Русева]). Когато остане малко време, ще се постарая да приложа цитати в подкрепа на този коментар. С уважение, Ivan Marinov (беседа) 13:16, 5 декември 2012 (UTC)
- О, да, това за двата термина и кой за какво се използва обикновено трябва да се изясни още в увода. По принцип трябва да има цял един раздел с различните приложения на дъгите, в който един от подразделите ще бъде за самостоятелните арки-паметници (дори е добре да има и отделна статия за тях). Но и аз съм в положение на „когато остане малко време“.
--Спас Колев (беседа) 15:15, 7 декември 2012 (UTC)
- О, да, това за двата термина и кой за какво се използва обикновено трябва да се изясни още в увода. По принцип трябва да има цял един раздел с различните приложения на дъгите, в който един от подразделите ще бъде за самостоятелните арки-паметници (дори е добре да има и отделна статия за тях). Но и аз съм в положение на „когато остане малко време“.
- Имам предвид ползването на думата "арка" когато се отнася до конструктивни дъги. Аз лично не съм попадал на думата "дъга" в литературата на български език отнасяща се до древни структури (и под "структура" включвам и конструктивни, и архитектурни елементи). Идеята е, че може (би трябвало) да се спомене, че думите "дъга" и "арка" се ползват като синоними (в описанието на един и същ елемент) и, че последната е предпочетена от авторите - поне тези, които се занимават с антични структури. Друг е въпросът дали такава практика е правилна или не (има вероятност да не е, но това би бил само един от многобройните проблеми с терминологията в публикациите [статии и монографии] на тема архитектура [cf. публикациите на арх. Малвина Русева]). Когато остане малко време, ще се постарая да приложа цитати в подкрепа на този коментар. С уважение, Ivan Marinov (беседа) 13:16, 5 декември 2012 (UTC)
- Според мен в архитектурата говорим за арка, която като конструкция представлява дъга. За мен заглавието е правилно, след като се отнася за строителството. Още повече още в първото изречение пише, че става въпрос за конструктивен, а не за архитектурен елемент. --Молли (беседа) 12:05, 3 декември 2012 (UTC)
![[1]](https://en.wikipedia.org/wiki/Image:FortPittBridge.jpg){kind=link}
Арка[редактиране на кода]
Прочетох мненията по-горе и смятам, че трябва да има две отделни статии. Затова отделих Арка (всъщност махнах пренасочката и върнах към по-стар вариант, но с нов увод и добавих източник. Сегашната Галерия тук ми се струва прекомерна, явно е добавена само за увеличение на обема--Ket (беседа) 10:08, 25 юни 2018 (UTC)