Беседа:Крюгер (национален парк)

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Копирано е от тук: http://forum.zoomania.org/viewtopic.php?f=22&t=1218 --Ket 21:07, 13 декември 2008 (UTC)[отговор]

Да, действително не е наред, но не е оттук копирано, в този форум е публикевано на 22 Окт 2007 19:46 --Nad 21:13, 13 декември 2008 (UTC)[отговор]
Вярно, не съм видяла датите - то било яйцето, а не кокошката :-) --Ket 21:55, 13 декември 2008 (UTC)[отговор]
Тази статия е ужасна, чудя се дали да се занимавам изобщо, някой спомени ли е писал, какво ли...--Радостина 21:52, 15 юни 2009 (UTC)[отговор]

Тект от предишна редакция[редактиране на кода]

Ами реших да направя корекции в статията, но наличния текст прилича по-скоро на роман отколкото на енциклопедично съдържание. Поради тази причина го прехвърлям в беседата за да може ако някой от редакторите прецени за потребно да прехвърли текст в настоящата статия. Струва ми се, че този вариант е най-удачен. --Izvora 08:08, 16 юни 2009 (UTC)[отговор]

Национален парк Крюгер се намира в североизточния ъгъл на Република Южна Африка, до границата с Мозамбик. В заеманото от него пространство от около 1300 кв. км живеят слонове, лъвове, жирафи, антилопи, хипопотами и др. Животни се разхождат свободно и безгрижно така, както е било преди векове.

Паркът води началото си още преди времето на англо-бурската война. Холандските и британските заселници тогава нахълтвали все по-навътре в страната и заплашвали с изтребление местното животинско царство. Фермерите унищожавали хищниците, за да защитят добитъка си, а жирафите, антилопите и др. Животни избивали за да се изхранват и заради кожите им. Най-после през 1898 председателят на Трансвалската република Ом Крюгер обявил областта, простираща се край реката Саби на границите с Мозамбик, за строго охранявана и ловът в нея бил забранен.

Истинският създател на зоопарка обаче бил англичанинът полковник Хамилтън, който дошъл в Южна Африка по време на англо-бурската война. След войната през 1902 г.му бил предложен поста уредник на животноохранителната област Саби за срок от 6 месеца, но той останал на този пост цели 42 години. Докато животните в зоопарка са на свобода, всеки посетител трябва да е грижливо затворен. Той трябва да стои в автомобила си, докато обикаля с него из парка и не по късно от 1 час преди залез слънце да се прибере в някоя от 15те хижи, обградени с желязна ограда и със залостени врати.

Въпреки строгите ограничителни наредби пътуванета сред това царство на диви животни е цяло приключение. Парсът е прорязън от 2000км шосейна мрежа, която на много места пресича предпочитаните места за храна и водопой. Неотдавна директорът на една международна туристическа номпания се усъмнил в рекламата, която сеправи на този парк от страна на неговото управление и решил да отиде на самото място и да се увери за себе си в истинността ѝ. Един от уредниците на парка го развел с колата си. Излизайки от един завой на пътя, той внезапно и рязко натиснал спирачките. На салия път на слънце се били изтегнали 7 лъва. Парковият уредник натиснал неколкократно клаксона и лъвовете един след друг недоволно се отдръпнали и направили път на колата. Туристическият директор напълно се отърсил след това, което видял. Забележителното е, че от 1926 г. До сега някои премеждия потвърждават благоразумието на издедените наредби шофьорите да държат колите си далеч от животните.

Преди няколко години един слон, раздразнен от автомобила, който го следвал твърде наблизо, чисто и просто седнал върху капака на мотора му. След като по този начин сплескал предните колела и мотора до земята, слонът се изправил и продължил пътя си.

:Ето какви прилючения е имал един пътешественик: За посещение на парка избрахме м. Септември. Едва навлязохме в него и пътят ни беше пресечен от някакво животно с огромни рога. Това беше гну. Надясно от пътя весело лудуваха пъстри зебри. По-нататък един лъв току що беше разкъсал своята жертва и апетитно обядваше, а на съседните дървета се бяха събрали орли. Ту един, ту друг, размахвайки своите криле, те слизаха при царя на животните, грабваха парче месо и пак кацаха на дървото. Настрана обикаляхя чакали и хиени, които чакаха, докато “царят” се насити и си отиде, за да се приближат и оберат остатъците. По-нататък вече навлязохме в самия гъсталак на парка. Изведнъж забелязах, че от храстите към пътя се движи бавно грамаден лъв.Той спокойно легна на пътя, без да не обръща внимание. Ние се зарадвахме, че ще можем да го фотографиреме от толкова близо разстояние. Пътят ни вървиши покрай реката. Ето пак лъвове! – извика моят спътник. Аз спрях автомобила. Отначало видяхме три, но след това много повече. Продължихме отново покрай реката. Сега попаднахме на мирни животни – множество диви свине, стада страхливи елени бягяхя настрани от автомобила към реката се спускаха биволи. Аз пак спрях автомобила, за да се полюбувам на животните.

Продължавайки по пътя си, видях картина, която няма да забравя. Цялата земя около нас прие ръждив цвят. Настъпваха несметни пълчища червени мравки. Трънките, храстите, мимозите, като че ли оживяваха, малко приведени под тежестта на мравките, които висяха над тях като грозде по време на богат урожай. Аз исках да изляза, но моят спътник ме спря “Вие сте полудели” – каза той. Червените мравки са месоядни насекоми. Те се хранят с месото и скелетите на животните. Въобще африканските мравки са ужасни – червени, бели, черни – всички са еднакво активни и опасни за всичка живо. Това са единствените същества, които могат да издържат лъчите на тропичното слънце без капка вода.

Между дърветата видяхме групата жирафи. Те дремеха, сложили главите си върху дърветата. Аз скочих от автомобила, взех апарата, но не наравил и 20 крачки, се спрях. На земята, припичайки се на слънцето, лежаха куп змии. Те бяха различно оцветени. Имаше и шарени и гладки и черни.Напълно забравих жирафите и побягнах към автомобила. Тук ме очакваши ново зрелище. Група маймуни бяха обсадили колата. С любопитствосе заглеждаха в стъклата, миришеха гумите, пипаха навсякъде, но при първото извикване се разбягаха. По-нататък в реката видяхме няколко хипопотама. Два от тях лежаха неподвижно, приличайки на огромни камъни, а три стояха. Те ти обръщаха внимение.

Трудно можеше да се определи броят на “населението” на този огромен резерват. По сведение на администрацията в него има до 250 слона, около 200 жирафа, над 100 хипопотама, 500 бивола, 500 лъва, много антилопи и други животни.

Животните в Крюгеровия национален парк живеят свободно.