Беседа:Микропроцесор

Интересна шегичка забелязах, но не можах да я проследя:

От началото на 1970-те, нарастването на изчислителната мощ на еволюиращите микропроцесори следва Закона на Мур. Той постановява че "сложността на интегралните схеми към минималната цена се удвоява на всеки 18 месеца". Nuvola apps ksim.png Тази статия, свързана с електрониката, е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я редактирате и я разширите.

D:D

Някой е поставил тези два последни символа ":D:D", но при последната редакция не ги виждам, а само при текущото съдържание.--Leonardo Da Vinci 14:02, 4 януари 2010 (UTC) Дори при опит за редактиране не ги виждам! --Leonardo Da Vinci 14:02, 4 януари 2010 (UTC)

Ако това ще помогне - направено е на 14 декември; в кода на страницата това е отбелязано така: --Ket 14:11, 4 януари 2010 (UTC)

Всъщност в кода не се вижда, но ако го маркираш и щракнеш дясна мишка, се отваря прозорче (аз съм с Mozilla - view selection source) --Ket 14:35, 4 януари 2010 (UTC)

Сега ОК ли е? Беше долу в кода, където стоят междуезиковите препратки.--Darsie 14:53, 4 януари 2010 (UTC)

Сега е добре мерси :). Верно е хитрец, къде го е сложил :D ;D xD.--Leonardo Da Vinci 15:41, 4 януари 2010 (UTC)

Дължина

Приветствам ентусиазма на редакторите, колективно допринасящи за тази статия, но като че материалът започва да става твърде обширен. Моля ви да се запознаете с някои от правилата за писане на статии в Уикипедия: Дължина на статия и енциклопедичен стил, по-точно раздел Придържане към темата. При съвместен принос от страна на няколко души не е лошо те да се координират, за да се избегнат повторения и да се постигне консенсус по съдържанието - това може да стане тук, на беседата--Ket (беседа) 08:56, 19 ноември 2015 (UTC)

Компютърна памет

Тъй като статия Компютърна памет е мъниче, а тази тук стана доста дълга, предлагам целият раздел Блок памети за микропроцесори да се прехвърли там, а тук да остане едно сбито резюме.--Ket (беседа) 17:33, 21 ноември 2015 (UTC)

Готово--Ket (беседа) 12:35, 4 август 2016 (UTC)

Преструктуриране

Тази статия претърпя значително разширение през ноември 2015 вероятно от група студенти, което обаче не стъпи на съществуващия текст, а добави нови големи пасажи и статията стана прекалено дълга. Отделих известна част от текста към Компютърна памет и се опитах да подредя останалото, но все още има нужда от обработка от специалист (оформяне на по-стегната структура), защото е твърде разхвърляна, затова слагам съответния шаблон--Ket (беседа) 14:21, 6 септември 2016 (UTC).

Не виждам защо статията Ви се вижда прекалено дълга, Кет. Аз поне почти не намирам излишно изречение в нея. Да припомня, че микропроцесорът е най-сложният, да го нарека "независим обект" създаден от човешкия гений и че благодарение именно на него всички ние имаме възможност да си изказваме мнението по целия свят. От тази гледна точка страницата даже е къса. Впрочем комплименти на колегите, коиято са я писали - свършили са наистина добра работа! Dino Rediferro (беседа) 16:08, 9 септември 2016 (UTC)

Мнението ми за дължината касае един предходен вариант. Да вметна, че има статия Централен процесор, където също са засегнати доста неща относно устройството и функционирането. В този смисъл е хубаво тук да се откроят характерните именно за микропроцесора черти. Аз бих поставила в началото устройството и параметрите, а после историческото развитие. Липсва такава съществена разновидност като многоядрените процесори.--Ket (беседа) 08:39, 10 септември 2016 (UTC)

Статията си е за триене

Извинете, но с цялото уважение към вашия труд тази страница е пълна с неверни твърдения.

1. 4004 (ноември 1971) не е първият микропроцесор. Първият микропроцесор е на Ray Holt и е използван в CADC flight computer-a (1968 – юни 1970) на изтребителя F-14 Tomcat, приет на въоръжение в палубната авиация на САЩ. Първият едно-чипов микрокомпютър е TMS 1000 (септ. 1971)

2. Дума не се казва за bit-slice процесорите – AMD 2900 и Intel 3000. Да ви напомня, че първият персонален компютър PARK ALTO e 16-разреден, изграден на bit-splice-oвe. За първи път термина “персонален компютър” се използва в PARK ALTO. Писано е в страницата за Правец.

3. Първият 16-разреден процесор не е i8086. Първият е TMS 9000 – писано е в страницата за разредност.

4. Първият 32-разреден процесор е MC68020. Intel 386 закъснява в 6 месеца зарави dynamic bus sizing-a. Писано е в страницата за ИЗОТ 1036С.

5. Pentium (1993 г.) е Harvard архетектура. !!!!! Господи, какво откритие! Ама как звучи Хар-вард ... почти като Пра-вец. Препоръчвам да се прочете манюала на Pentium part 1 “Pentium Processor Family Developer’s Manual: Volume 1 Pentium Processor” и part 2 “82497 Cache Controller and 82492 Cache SRAM”. Къде е написано това?

6. Itanium – първият 64-битов процесор. Сериозно? Я прочетете за DEC Alpha 24064 (1992 г.). Я прочетете за проекта Merced и за откраднатите 5 патента.

7. Така че цялата история на микропроцесора е за триене.

8. Адресно пространство – адресът бил число. По този въпрос е писано в компютърна шина и не е просто число. Пак ще повторя, че.е число принадлежащо на пространство като алгебрична структура.

9. Карта на микропроцесора – да сме наясно, по принцип микропроцесорът няма карта на адресното пространство, повтарям, микропроцесорът няма карта на адресното пространство ... защото микропроцесорът има регистров файл, който е извън адресното пространство. Микропроцесорната СИСТЕМА има карта на адресното пространство.

10. Картата на адресното пространство отразява разпределението на системните ресурси (регистри на устройствата, области от паметта и т.н.) в адресното пространство. В този смисъл, микрокомпютърът има карта на адресното пространство, но микропроцесорът – не.

11. Пирамида на паметта – викайте Божо Димитров да почва разкопки. Пирамида на паметта няма – има йерархия на паметта, дефинирана от екипа на фон Нойман през 1945-1947. Пирамидата се използва са графично представяне на йерархията.

12. Когато се говори за кеш трябва да се има предвид, че той може да бъде прозрачен. Тук се връщаме към т.9 – когато кешът (прозрачен или не прозрачен) е разположен на съшия кристал микропроцесорът е всъщност микропроцесорното ядро. Целият пакет от ядра – микропроцесорното ядро, ядрото на кеш контролера и т.н. е по-скоро микрокомпютър. Чисти микропроцесори вече почти няма, това не е обяснено.

13. Сегментирано адресно пространство (intel, не е измислено от intel) и плоско адредно пространство (Motorola, не е измислено от Motorola). Всяко едно от двете си има предимства и недостатъци. Сегментираното адресно пространство е предназначено да защити векторите на прекъсване и boot вектора от превартане (wrap around) т.е. това е хардуерна защита на паметта. При плоското адресно пространство защитата на паметта е софтуерна. Тук ще се върнем на т.8 – върху “числата” на адредното пространство са дефинирани операциите събиране и умножение, релация зя наредба и функция за цикличност. Спрямо събиране “числата” образуват алгебрична структура абелева група, спрямо умножение – комутативен пръстен и поле. Цялата виртуална памет се крепи на това.

14. Линейно адресно пространство – пространство което позволява последователен ддстъп до ресурсите на системата. Тук идва връзката със шината – съответствието между адресите на адресното пространство и адресите на лентите на шината (има редукция на адресното пространство). Линейно адресно пространство е 0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и т.н. Нелинейно адресно пространство е 0, 1, 4, 5, 8, 9 и т.н. 101.167.13.58 08:44, 14 септември 2016 (UTC)

Бъдете смели --Ket (беседа) 09:05, 14 септември 2016 (UTC)

Разбира се твърденията трябва да бъдат защитени с източници - особено що се отнася до историята. Претенциите за това чий е първият микропроцесор са като тези с каква националност е бил Колумб - всеки дърпа чергата към себе си. Dino Rediferro (беседа) 17:34, 14 септември 2016 (UTC)

За смелостта - който е имал смелостта да пише тези неща да намери смелост да си ги поправи. За начало да удари две ракии за кураж.

Дино, вярвяш ли че ще напиша тази критика без източници. Аз работя само с имена, дати и документи. Източник? Заповядай http://www.firstmicroprocessor.com/documents/lsistate-97.pdf. Ако искаш ще ти дам и оригинала от 1971. За твоя информация, Smithsonian Institute и US Patent Office признават TMS 1000 за първия едно-чипов микрокомпютър, излиза 2 месеца преди 4004. На интернета има "информация", че 4004 е от 1969 г. За една година (Intel e основан през 1968) да сложиш 4 LSI чипа на пазара от start-up, give me a break. Когато Toshiba копира моите схеми през 85-та в техните два ASIC им е отнело поне година. За да не се чудиш, схемите са били предадени на японците от нашето УНТР на ДС като благодарност за вдигането на завода в Правец. Та така за чергата ... хайде да не говорим за John Atanasoff, че тогава въпросът за чергата става много срамен за нас ...

Да беше само 4004, те всички са грешни. А това за Pentium и Harvard? Аз съм сигурен, че на микро ниво има раздеряне на шините, което е Харвард елемент, но това не значи, че архитектурата е Харвард. Кеша е обединен, паметта - също, адресното пространство е общо. 101.167.13.58 00:13, 15 септември 2016 (UTC)

Колега, ще прозвучи като заяждане, но посоченият от вас pdf е на заинтересована по казуса страна. Това е същото като да цитираме хърватския "учен", който твърди, че Колумб е бил хърватин. Ако може да намерите хипервръзка към ето твърдение: "Smithsonian Institute и US Patent Office признават TMS 1000 за първия едно-чипов микрокомпютър" ще бъде отлично. Във всеки случай английската версия на страницата е нашарена с шаблони за "недостатъчен брой източници" или "източник страна" - като този по-горе. Италианската пък почти няма такива. Най-досадната страна на писането в У е именно търсенето на надеждни източници и до голяма степен именно поради това е доста по-трудно да се пише, отколкото да се намират грешки. Dino Rediferro (беседа) 19:22, 15 септември 2016 (UTC)

Дино, не мисля че се заяждаш. Дано и ти на не възприемаш критиката ми като заяждяне.

1. За CADC казус няма, има Grumann и като капак F-14. Този случай може да се сравнява само с един случай - Bletchley Park. Нали знаеш какво е станало там с машината на Тюринг? Кой и откъде е обладал майката на Колумб е неуместно сравнение в случая, могъл обладал, мераклии много, не съм аз и не ме интересува. Радвай се, че Рой Холт е получил разрешетие да се обади след 30 години. Не бих се учудил, ако всичко е унищожено. Сигурен съм, че CADC е модернизиран. За 30 години Grumann и US Navy са чели статията толкова пъти, че ако има нещо неверно отдавна са го изтрили. Повярвай ми, там шегички няма. За публикуване на неверни неща, след декласификация в този случай се влиза тихо и кротко на топло.

2. Твоето мнение за CADC го видях написано в беседата за CADC в Wikipedia. Излиза, че преписвате не само страниците, но и беседите. По отношение на компютрите английската Wikipedia е пълна с долнопробни лъжи. Пример, Bus (computing) - порнография от A до Z. В англоезичния свят (Australia, US, UK and Canada) Wikipedia е забранена за използване в университетите и в държавни филми. За Wikipedia те късат на изпит. Как? Слагат ти такава оценка за семестъра, че няма смисъл да ходиш на изпит.

3. Чувал ли си за българския военен компютър "Мургаш"? Няма и да чуеш. Всичко е унищожено. Аз му бях отговорен конструктор. Изискванията на руснаците бяха убийствени - +120C/-50C работен температурен обхват, херметичност - работа при 1 метър воден стълб, здравина на кутията - 1 танк. Казано простичко, работни изисквания - ниво 13 от 14 или 15 не си спомням. Да си чувал, че за "Мургаш" е проектирано първото SSD floppy? Не нали? Защо е проектирано? Защото руснаците се оплакаха че радарите засичат самолетите по стъпковия двигател на флопито. Мога да ти дам и снимка на това флопи. А да си чувал за глада в началото на 90-те? Бяхме полудяли от глад. как се мотивират гладни хора? Плащаха ни по два пъти в годината. Така, че когато се изживяваш като цензор и съдия за CADC и Grumann, нещо което Wikipedia не се предполага да бъде, се сещай и за това. А, че Wikipedia не е обективна всички го знаят, само тия дето пишат там още не го знаят. Защо? Защото пишат за неща от които хабер си нямат. Така че от там не преписвайте, не разпространявайте порнография.

4. TMS 1000 - http://smithsonianchips.si.edu/augarten/p38.htm Ако отидеш едно ниво по-високо ще видиш, че 4004 е даден за 1971 (ноември) като първи минропроцесор, а TMS 1000 за 1974. Това не е вярно и се потвърждава от патента на Greg Boone (Aug. 21, 1971) и официалния press release на TI от септември 1971. Освен това не забравяй, че книгата е стара и няма начин да са знаели за CADC. Така че ако искаш да си обективен поясняваш, че това е единствената статия, която е декласифицирана за публикуване от US Navy. И ще си точен.

5. Тази страница - има 5 класически архитектури. Принстон, Харвард, фон Нойман (Принстон + кеш), модифициран Харвард (Харвард + двата кеш) и фон Нойман + multilayer cache (EP0173893 A2, Aug. 1984, IBM).

6. RISC и CISC microprocessors. EDVAC is RISC. Описваш накратко инструкциите.

7. Монолитни и bit-slice processors. Bit-slice processors start with 74181/182 PARK ALTO, 74181 не са слайсове, но от там идва идеята. Intel 3000, AMD 2901.

8. Монолитни processors - синхронни и асинхронни (и такива има - ARM AMULET)

9. Синхронни монолитни RISC и CISC - тука можеш да ше забравиш от писане. RISC - пишеш за MIPS (руския Байкал е MIPS) и ARM. CISC - endless.

10. DSP processors harvard architecture - Texas Instruments

11. Soft processors - Xilinx, Altera

12. Parallel Architectures - Simd (IBM CBE), Inmos Architecture, OCCAM

13. Parallel Architectures на обща шина - UMA, NUMA, NUCA, multicore processors. Извеждане на кубичните мрежи.

Пишеш за това и си готов, чичо. Capish? shte ti pomogna sus figurite, no pisane - na, sorry. Keti da pomaga.101.167.13.58 10:01, 16 септември 2016 (UTC)

Май с тази обилна информация вървим към пренаписване, 101.167.13.58 (предполагам Потребител:Vebar?), Dino Rediferro: Бих могла да се включа, но само като езикова обработка, не и по същество.--Ket (беседа) 11:03, 16 септември 2016 (UTC)

Момент, че нещо не сме разбрали. Цитатът е от малко по-горе: "Твоето мнение за CADC го видях написано в беседата за CADC в Wikipedia. Излиза, че преписвате не само страниците, но и беседите." Преди всичко, кое това мое мнение??? Подписвам абсолютно всички мои мнения, с две-три изключения в резултат на разсеяност, при които случаи впоследствие се погрижи участващата в дискусията Ket. Отделно драги колега аз не съм преписвал като ученик пък камо ли сега. И като сте толкова компетентен по въпроса седнете и нащишете статията наново, пък после да видим на вашите творения колко кусури ще се намерят. От хора работили преди 89-та и много знаещи как се работи ми е меко казано писнало. Сигурно затова по онова време се натрупаха 12 милиарда дългове, които сега и ние плащаме. С което приключих. Dino Rediferro (беседа) 17:14, 16 септември 2016 (UTC)

Само, че се оказа, че съм забравил нещо. Най-баналният и изтъркан начин да се защитава една конспиративна теория е аргументът "ами тe всички доказателства са унищожени от конспираторите". Много удобно, нали! Интересно защо обаче за конспирация като подпалването на Райхстага например, а и още ред други, все някакви доказателства са оцелели. Dino Rediferro (беседа) 17:31, 16 септември 2016 (UTC)

Дино, slow down. Таман си мислех да те помоля да не падаш за дузпа и ти падна. Не се заяждам за да се нервиш. Мнението ти е "заинтересованата страна". Виж това https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:Central_Air_Data_Computer точка Sources от Dragon едикой си. Същите аргумети ... просто ти давам всичко което е за и против ствоите аргументи, не се опитвам да манипулирам, всичко на масата. Сега, понататък ...

1. Не съм ти колега и няма да бъда. Не си ми бил приятел, но се надявам да ми станеш. Аз със колеги не работя, работя с приятели.

2. Пасажа за flat и segmented memory е преписан, аз не знам кой какво е писал. Не ме интересува. Части от 386 също ... не ме карай да го намеря на мрежата.

3. За 12-те милиарда - ми те сега са 40. Ако отидеш на "производство на компютри в България" в точката "Копиране и обратно инженерство" се опитвам да обясня защо се получи така. Кети не го харесва, било раздуто. Не може да се каже с две изречения. Прочети го, ще ми е интересно да чуя мнението ти. Киро Боянов раздува едни лукуми, че сме били "професионалисти на изключително високо ниво", но с кражби професионалист не се става. Да ме прощава, четки от него не ща.

4. Конспирациата - няма никаква конспирация, Дино. Който краде го чака нашата участ. България е развивала на практика държавна контрабанда. Иди потърси нещо за V20 и V30 на апонците, ше намериш само огризки. Цялата ни икономика е обслужвала тази контабанда. Като помеслиш включително образование и култура е засегнато от това. Закриха ни заводите както се закрива фабрика за фалшиви цигари. Кой? Споменават се две имена Джеймс Бейкър и Леренс Игълбъргър. При военните всичко се унищожава от съображения за сигурност. Така че в случая с Рей Холт конспирация няма, има държавна тайна.

5. За себе си мога спокойно да кажа каквото можах запазих. Ако си се обидил, извинявай. Прати ми e-mail (моля те спести ми аргументите за ... правилата, чувал съм ги вече от Кети)защото предпочитам нещата да ги уточним offline и подменяш наведнаж. Ще "фарчат" е-mails. Тая беседа не става за тая работа. Тя вече е неудобна. Трябва да работим тримата защото и нейната "енциклопедична" балада за архитектурата е за поправка. Сега разбрахме ли се?101.167.13.58 18:58, 16 септември 2016 (UTC)

Ами нормално е човек да се засегне, когато му слагат в устата неща, които не е казвал. Така, че не е "падане за дузпа", ако спазваме футболните канони е минимум непряк свободен удар (за препречване). Колкото до преписването - историята на моите приноси е пред очите на всички, обещавам 100 лева, на който успее да намери копирано изречение. Макар, че разбира много от тях са словесни интерпретации на прочетена другаде информация - то не може и да е иначе, защото оригинални разработки не се толерират. В статията безспорно има грешки и неточности, но това не означава че е за изтриване - за недотам запознатите с темата дава общо-взето прилична представа за това какво "животно" имат насреща си. Апропо, аз лично съм намирал грещки (не говорим за печатни) в официалната документация (свалена от техния сайт) на фирма като Microchip - "никой не е съвършен". На общия фон на качеството на информацията в интернет тази може да се нарече задоволителна. P.S. За да не каже някой, че копирам - цитатът малко по-горе е финалната фраза на филма "Някой го предпочитат горещо" Dino Rediferro (беседа) 19:47, 16 септември 2016 (UTC)

Дино, може ли един непряк свободен удар и за мен сега? Вържи се за стола да не удариш пак тавана. Не искам да те обидя. Преди 89-та на нас ни плащаха да копираме, който не копираше си имаше работа с партиини бюра и ДС без да е партиен член (личен опит, първа ръка). Сега в Wikipedia "словесните интерпретации на прочетена другаде информация", демек свободни преразкази с допълнително изкривяване, са доброволни и безплатни. How good is that? Вместо да "интерпретирате" дай линка бе човек. Разбира се всеки прави грешки, не всеки му стиска да ги поправи. Аз предложих да ти помогна, аз няма да пиша, ти ще пишеш, изборът си е твой. Който е писал да си го поправя (Кети, за смелостта), аз само помагам. Предвожението ми стои.

Ето ти един пример за 386, който не е преразказ и не е оригинално. Та ... 386 е първият 32-разреден процесор, който превръща архитектурата на IBM съвместимите компютри от Принстон във фон Нойман. Защо? Глава 4 (по памет) на 386 мануала - Кеш.

Би ли ме открехнал как страницата "Микропроцесор" се различава от "Микропроцесори на Интел", как страницата "Микропроцесор" се връзва със страниците за Шина и Разредност. Да не говорим за приложни ситеми (вградени ...), микропрограмно управление което никъде не е описано в литературата и е фирмена тайна на Интел, пирамиди и карти на паметта. Манджа с грозде ... да продължавам ли? Та, помисли си ... не се натискам ... 101.167.13.58 00:23, 17 септември 2016 (UTC)

Май трябва да уточня нещо - като изключим едно-две изречения в увода и някоя и друга корекция страницата не съм я писал аз. Относно хиперлинковете и изобщо източниците - традиционно все още приема, че първият микропроцесор е интеловият 4004, както и че Колумб е генуезец/италианец. Който твърди, че не е така и предлага някакви революционни виждания - той трябва да търси източници, а не този, който поддържа официалните по въпроса. Иначе ще стигнем до там навсякъде да трябва да доказваме, че 1+1=2. Понеже стана въпрос, че имиджа на Уикипедия като достоверност бил нисък - ами това е резултат преди всичко на прекалено многото конспиративни теории, присъстващи по страниците, така, че да не прехвърляме проблема от болната глава на здравата. Впрочем, на който не му харесва У може просто да не я чете. Dino Rediferro (беседа) 17:56, 17 септември 2016 (UTC)