Беседа:Негован

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Местя копиран текст (от тук) от статията тук евентуално за преразказ на някаква част:

Относно: Състоянието на малкото и голямото езера. В началото на ХХ век на мястото на двете кариерни езера (малко и голямо) е съществувало т.нар. Негованско блато, което е представлявало естествена крайречна влажна зона с високо значение за биологичното разнообразие (Христович, 1890). Блатото е посещавано от огромен брой птици, като вероятно са гнездили някои редки видове, напр. къдроглав пеликан и голяма белочела гъска (Z. Boev, 2003). През 30-те години на миналия век е започнало отводняването на Негованското блато, като по-късно е направена корекцията на река Лесновска (Стари Искър) и е започнал добива на инертни материали извън дигите на речната корекция. Теренът е равнинен с надморската височина 512 – 515 m. В момента (2013 г.) т. нар.“голямо кариерно езеро“ представлява баластиера „Негован”, която се разработва и експлоатира с концесия от „ХОЛСИМ Кариерни материали” АД и обхваща обща площ от 818,51 dka, от които 659,51 dka открита водна площ и около 123.16 dka тръстикови масиви (зона с консолидиран и оводнен шлам). Земите собственост на „ХОЛСИМ Кариерни материали” АД представляват 70.75% от общата площ подлежаща на нарушаване.Нарушаването на земите на територията на кариера „Негован” е свързано с основната производствена дейност – добив на инертни материали (пясък и чакъл). При този добив се използват земснаряди и се създава постоянна вътрешна циркулация на водата от изпускането на оборотни води в северозападната част на езерото. Поради постоянната циркулация на водата при добива на баластра, езерото сравнително рядко и за кратък период от време замръзва изцяло през зимата, което определя голямото му значение за зимуващите и прелетни видове птици (корморани, гъски, патици, водни кокошки и мн. др.). Кариерното езеро е много дълбоко (около 20 m и повече дълбочина) със стръмни брегове, което силно ограничава възможностите за гнездене и отглеждане на малки от повечето видове птици, както и размножаването на повечето видове риби, които изискват наличие на развита плитка литорална зона. В северозападния ъгъл на баластиера „Негован” се е формирал обширен тръстиков масив върху т.нар. зона с оводнен шлам, образувана при насипването, което се получава при изпускане на оборотните циркулационни води, съдържащи финни фракции инертни материали/шлам (суспендирани вещества). Този компактен тръстиков масив представлява добра основа за възстановяване на подходящи хабитати за гнездене и отглеждане на потомство на множество видове птици с европейско и световно консервационно значение: белоока потапница (Aythya nyroca), кафявоглава потапница (Aythya ferina), голям воден бик (Botaurus stellaris), малък воден бик (Ixobrychus minutus), кокилобегач (Himantopus himantopus), ръждива чапла (Ardea purpurea), речна рибарка (Sterna hirundo), червеноврат гмурец (Podiceps grisegena), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), колонии на рибарки (род Chlidonias) и черноврат гмурец (Podiceps nigricollis). В момента съществуващото положение не позволява гнездене на водолюбиви птици и размножаване на повечето ценни видове риби поради липса на подходящи местообитания (микро-хабитати) - липса на малки водни огледала, плитки зони обрасли с плаваща растителност, наличие на малки острови с дървесна растителност (алувиални гори), малки пясъчни острови или такива с тревиста влаголюбива растителност (тип „влажни ливади”). Съществуващите хабитати и езерния бряг са еднообразни и монотонни, като липсва мозаечност и разнообразие от морфологични форми. Територията е практически напълно обезлесена и частично замърсена от нелегално депониране на битови отпадъци от близкото с. Негован. Другото кариерно езеро (малкото езеро) е разположено в непосредствена близост до баластиера „Негован”, от която се отделя от шосето свързващо с. Негован с гр. София. В това кариерно езеро не се извършва добив на инертни материали, като собствеността на земята е общинска (Столична община). Общата му площ е 133,35 dka, от които открита водна площ е около 49,3 dka. Малкото кариерно езеро при с. Негован е плитко (дълбочина до 3.5 – 4 m) и силно издължено успоредно на дигата на река Лесновска. Бреговето му са почти голи с отделни дървета (пирамидални тополи, плачещи върби, отделни дъбчета и др.) и малки площи с тръстика и папур. През зимата винаги замръзва за продължителен период от време, което възпрепятства използването му от зимуващите и мигриращи птици и създава потенциален риск от рибни замори. В него се намира малък полуостров с няколко запазени дървета, който лесно може да се превърне в остров и да се възстанови с цел обитаването му от редки видове птици. Той е особено подходящ за бъдеща смесена чаплова колония. Езерото е зарибено и се стопанисва слабо за риболов. И двете баластиерни езера са зарибени (шаран, бяла риба и др.) и се използват за любителски риболов в момента. Регистрирано е през последните години масово навлизане на инвазивни чужди водни видове в двете езера. Особено силна инвазия в момента имат видовете – мида зебра (Dreissena polymorpha) и слънчева риба (Lepomis gibbosus) най-вече в голямото кариерно езеро при с. Негован (Kozuharov D. et al., 2008). Наличието на голяма популация на мида-зебра може да застраши местните видове сладководни миди от сем. Unionidae и да възпрепятства ре-интродукцията на европейски значимия вид седефена мида (Unio crassus).