Беседа:Пасифая (спътник)
Хайде да се убедим дали не е по-правилно Пасифея. Ако греша, ще коригирам пък другата статия от митологията. Не съм абсолютно убедена, но примерно на "спътници Пасифая" пак само ние излизаме.--Darsie 12:43, 26 август 2005 (UTC)
- Във в-к Култура някой го е написал един път Пасифае. Изглежда в случая е-то с умлаут (две точки) се използва, за да се подчертае, че то се произнася отделно от предходното а, а не като дифтонг. Иначе гледам, че тук-там са го писали Пасифея. --Емил Петков 12:55, 26 август 2005 (UTC)
- Мисълта ми беше, че не намирам в бг сайт това име да е изписано като ПасифАя.--Darsie 13:00, 26 август 2005 (UTC)
- А на мен мисълта ми беше, че определено не е ПасифАя и това е ясно, но все пак трябва да стане ясно с какво точно да го заменим. Българските сайтове едва ли са най-достоверния източник за изписването на имената, а фактът, че нещо се намира или не в Гугола, може да бъде използван само като допълнителен аргумент. --Емил Петков 13:28, 26 август 2005 (UTC)
- Гледам, че на гръцки го изписват като Πασιφάη, което не е съвсем като Πασιθέα, но пък мисля, че Кун е използва Пасифея. Нямам книгата за да проверя как е там. Има ли смисъл да се чудим как трябва да се произнесе най-близко. Не трябваше ли да използваме най-популярното на бг име - в смисъл на приетото на бг произношение? Имах вече един такъв спор за Мейа и Мая.--Darsie 13:39, 26 август 2005 (UTC)
- Много хубавя идея. Но когато едно име е използвано в езика много рядко, едва ли може да се говори за прието произношение. Тогава е по-добре да се търси аналогия с някое по-широко изполвано име или авторитетен източник. Ударено алфа + ета изглежда точно ае да се чете. Второто изписване на какво е и какво прави тази тита в него? Колкото до Мейа, така като го гледам изписано, не е на български. Това звукосъчетание на Български се изразява с буквата я — Мея. --Емил Петков 14:13, 26 август 2005 (UTC)
- Ако става дума за Πασιφάη, значи е Пасифая, а не Пасифея. В Антична митология. Справочник от Георги Батаклиев (С. 1985), на стр. 123 пише „Пасифая, дъщеря на Слънцето (Хелиос), съпруга на критския цар Минос, майка на Андрогей, Ариадна и Федра“ и т.н.
- А може ли този източник да се приеме за меродавен в случая? --Емил Петков 14:57, 26 август 2005 (UTC)
- Ако става дума за Πασιφάη, значи е Пасифая, а не Пасифея. В Антична митология. Справочник от Георги Батаклиев (С. 1985), на стр. 123 пише „Пасифая, дъщеря на Слънцето (Хелиос), съпруга на критския цар Минос, майка на Андрогей, Ариадна и Федра“ и т.н.
- Много хубавя идея. Но когато едно име е използвано в езика много рядко, едва ли може да се говори за прието произношение. Тогава е по-добре да се търси аналогия с някое по-широко изполвано име или авторитетен източник. Ударено алфа + ета изглежда точно ае да се чете. Второто изписване на какво е и какво прави тази тита в него? Колкото до Мейа, така като го гледам изписано, не е на български. Това звукосъчетание на Български се изразява с буквата я — Мея. --Емил Петков 14:13, 26 август 2005 (UTC)
- Гледам, че на гръцки го изписват като Πασιφάη, което не е съвсем като Πασιθέα, но пък мисля, че Кун е използва Пасифея. Нямам книгата за да проверя как е там. Има ли смисъл да се чудим как трябва да се произнесе най-близко. Не трябваше ли да използваме най-популярното на бг име - в смисъл на приетото на бг произношение? Имах вече един такъв спор за Мейа и Мая.--Darsie 13:39, 26 август 2005 (UTC)
- А на мен мисълта ми беше, че определено не е ПасифАя и това е ясно, но все пак трябва да стане ясно с какво точно да го заменим. Българските сайтове едва ли са най-достоверния източник за изписването на имената, а фактът, че нещо се намира или не в Гугола, може да бъде използван само като допълнителен аргумент. --Емил Петков 13:28, 26 август 2005 (UTC)
- Мисълта ми беше, че не намирам в бг сайт това име да е изписано като ПасифАя.--Darsie 13:00, 26 август 2005 (UTC)
- Ами издаден е 1985 г. от издателство „Д-р Петър Берон“. Рецензент е проф. д-р Александър Ничев. Прецени.--Хари 15:04, 26 август 2005 (UTC)