Беседа:Природа

Статията Природа е част от един или повече проекти:
Оценка		Важност		Проект
	Клас A		Средна	1000 статии: подобряване на 1000 основни статии с универсална значимост.

Според мен обяснението за "синята" атмосфера трябва да се ревизира. Причината за "посиняването" на светлината не е свързаво дотолкова с това, че сините лъчи се "разпръскват" или "разсейват" повече от останалите. Основен фактор е поглъщането на светлината от атмосферата. Високоенергетичните електромагнитни вълни от видимия спектър проникват най-дълбоко към повърхността на Земята. Атмосферата представлява своеобразен филтър на нискоенергетичните лъчи в червената област. Ако сте се спускали по-надълбоко във водна среда, трябва да ви е правило впечатление, че над 20 -30 метра дълбочина червените цветове изчезват. С атмосферата положението е аналогично, само че поради голямата разлика в плътностите на атмосферата и водата и коефициентите на поглъщане на светлинния спектър в двете среди се различават съществено. Ако земната атмосфера беше няколко пъти по-дебела от сегашната примитивните цивилизации въобще нямаше да познават червената окраса в природата. Високо в планината човек не се опиянява само от чистия и разреден въздух, ами неосъзнато и от неуловимо по-ярките краски в заобикалящата го природа.

Всъщност има и още един фактор свързан с преместване на спектъра в синята област. Скоростта на светлината в плътна среда е по-ниска от тази във вакуум. Тъй като честотата на трептене на електромагнитните вълни остава постоянна, то с намаляване на скоростта на светлината, пропорционално намалява дължината на вълната.--Stanqo 10:48, 1 декември 2010 (UTC)[отговор]

Цвета на небето наистина се определя от тези 2 явления (поглъщането на атмосферата и разсейването от нея). Но определящо е разсейването. Поглъщането определя кои цветове достигат до Земята. Разсейването определя каква част от зеленото (да речем) ще се отклони от пътя си.

За атмосферата се приема, че основното разсейване е разсейване на Релей, при което силата на разсейването зависи от дължината на вълната на -4 степен:

 $I=I_{0}{\frac {1+\cos ^{2}\theta }{2R^{2}}}\left({\frac {2\pi }{\lambda }}\right)^{4}\left({\frac {n^{2}-1}{n^{2}+2}}\right)^{2}\left({\frac {d}{2}}\right)^{6}$

Reyleigh Scattering

Нека за пример вземем червена светлина (около 660 нм) и синя светлина (около 440 нм). То тогава синята светлина ще се разсейва $({\frac {3}{2}})^{-4}=5.0625$ пъти по-силно. Което ще рече, че за да видиш небето толкова червено колкото го виждаш синьо (за тези 2 дължини на вълната), то червената светлина трябва да е около 5 пъти по силна от синята. Тоест цветът на небето се определя от най-силно разсеяната светлина. Тя вече се определя като комбинация от интензитета на светлината (определя се от спектъра на слънцето и поглъщането на атмосферата) по разсейването ( $({\frac {1}{\lambda }})^{-4}$ ).

Основният виновник в случая обаче е разсейването, тъй като ако хипотетично имаш безкрайно мощна светлина, която обаче не се разсейва от атмосферата, то тогава няма как да я наблюдаваш.

Скоростта на светлината може да се пренебрегне в случая, тъй като ти се намираш в един вид равновесна система и закъснелите червени фотони ще идват по същото време като следващите избързали сини фотони. I see green (беседа) 22:34, 16 май 2019 (UTC)[отговор]