Беседа:Руско-турска война (1877-1878)

Съдбата на турското население

Какво се е случило с турското население в България по време на и след войната?

Equiseum 18:37, 7 февруари 2008 (UTC)

Нужен е отговор от страна на българска институция по въпроса за кланета и жестокости срещу турското население по време на и след войната, който да може да се цитира на Уикипедия. Пратих имейл до Историческия институт, Исторически факултет, НИМ и "Памет българска", но е по-вероятно да се обърне внимание, ако повече хора потърсят връзка. – Equiseum 15:57, 24 ноември 2008 (UTC)

Сабята на Осман паша

В моята книга Освободителната война от 1978 г. има илюстрация показваща Осман паша предаващ сабята си на генерал Ганецки, но в текста на стр. 177 сабята не се споменава. В английската уикипедия е написано, че Осман паша е предал сабята си на румънския полковник Черкез, без да е посочен източник.

Equiseum 18:06, 11 февруари 2008 (UTC)

Критика от Потребител:78.159.152.129

Копирано мнение на потребител:78.159.152.129 от Уикипедия:Заявки към администраторите/2008/15. --Спири 16:19, 7 април 2008 (UTC)

Съвсем случайно попаднах на описанието на битка при Шипченския проход. Направо съм шокиран - няма нищо вярно !!!!! Пълна е с откровени лъжи! После прегледах и оисанието на цялата война - всичко е преведено от английския сайт, и то от някой, който дори не си е направил труда да прочете това, което превежда. Моля вземете мерки да се пише истината! Само един кратък пример: на 24.Август пристигат подкрепления, опълценците са изпратени в тила /лъжа/ ,с подкрепленията руските сили достигат 27000 човека /тови е също лъжа, с толкова войска ген.Столетов, кой пък въобще не е споменат, а кондва защитата до идването на Радецки, би изтикал Сюлейман паша до Цариград; на 26.Август турците достигат до руските окопи !!! ами те дори ги пресичат, но това не е важното: за направи това на Сюлейман паша ще му трябват поне 4-кратно повече войски - т.е. към 120000.

ПАК МОЛЯ : НАПРАВЕТЕ НЕЩО! Това поставя под съмнение цялата работа на Википедиа.

А.Пешев --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 78.159.152.129 (беседа • приноси) .

Здравейте г-н Пешев. Казусът не е за Уикипедия:Заявки към администраторите (защо, ще разберете от тази страница).

Ако смятате, че дадена статия трябва да бъде написана или подобрена, моля чувствайте се свободни да направите тези подобрения. Уикипедия е уики, така че всеки може да редактира почти всяка статия просто като щракне бутона редактиране отгоре. Дори не е нужно да сте влезли (въпреки, че има много причини да го направите). Уикипедианската общност Ви окуражава да бъдете смели, когато редактирате статии. Не се притеснявайте, ако от време на време допускате неволни грешки — вероятно те ще бъдат открити и оправени бързо. Ако не сте сигурни как се редактира, вижте тук или потренирайте в пясъчника. Поздрави, Спири 16:19, 7 април 2008 (UTC)

Както казва Спири, можете сам да поправите страницата. Аз съм склонен да го сторя, както и с английската версия, но това би се случило, когато имам свободен достъп до Интернет. Equiseum 15:23, 9 април 2008 (UTC)

Нерегистриран потребител, 6 юли 2008

Във английската версия се забелязва силна пристрастност относно сабитието. Пише, че по време на априлското възстание били избити много мирни мюсюлмани пацифисти от българите, защото те били слаби и дезорганизирани и неможели да се противопоставят на турксата армия. Това е лъжа. А при превземането на Плевен турците оставили ранените си в полевите болници, защото не можели да се грижат за тях и българите ги избили - безащитните ранени турски войници. А след войната хиляди мюсюлмани, основно турци, били изгонени от страната в Османската империя, обречени никога повече да не се завърнат. Пише и други неща. Източниците са предимно английски. Знае се на чия страна е била Англия тогава. А за тези твърдения описващи нас българите като безмилостни обиици, а турците като добри самаряни, няма приведени никъкви доказателства. Статията за "Руско - турската война" от 1877 - 1878 на английски език е явно пристрастна и би следвало администаторите на Уикипедия да вземат мерки и да я редактират. Още по-фрапиращо е положението в беседата за статията. Там хората се възмощават, че тя отразявала истинските размери на геноцида над турците, извършен от Русия и от българите. Пише за 500 000 жертви ???? Пише и за геноцид през Балканската война. Не пище нищо за изгарянето на Стара Загора от Турция или за турските жестокости през Априлското възстание или въобще през робството. А и за геноцида спрямо българите в Източна Тракия през Втората Балканска война (1913) не се споменава нищо. Само за българския геноцид над турците. Избили сме 500 000 турци и сме изселили 370 000??? Това си е пълна измисилица и не е подкрепено от доказателства, но се пише в английската версия на Уикипедия и хората на запад вярват на това. Ние сме лошите, а турците са добри и миролюбиви. Впрочем така е в западните филми за Първата световна примерно. Ние сме най-лошите, Австо-Унгария и Турция са много по-добри от нас и техните доводи за войната са донякъде правилни, а ние сме войнолюбиви и кръвожадни и искаме да поробим Сърбия. За мен всичко това е целенасочено и цели създаване на отицателен образ на българите на Запад, какъвто имат и сърбите в днешно време. Познайте на чия страна ще САЩ примерно, ако в Родопите турците искат да се отделят и кой ще лошият за хората на Запад? Благодаря за вниманието. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 84.43.144.249 (беседа • приноси) .

Аз очаквам в скоро време да се включа в Интернет и ще отделя внимание на този въпрос. Щом знаете английски, вие също можете да се включите в редактирането, но е препоръчително да си регистрирате потребителска сметка. Equiseum 08:20, 7 юли 2008 (UTC)

Наименование на първия период от войната

• Мисля, че първия период на войната все пак е по-правилно да се нарече "Настъпателен период" ( и за двете страни ). Не е въпрос на гледна точка, а на исторически подход съобразен с военните стратегии.

Руската армия провежда настъпателни действия от дълбочина ( от Румъния ). Това е ясно. Такива действия от дълбочина провежда и Османската армия ( от вътрешноста ): форсиран марш на Западната армия от Видин към Никопол и Плевен, форсиран марш на Цнтралната армия от Албания до Стара Загора. Резултата е срещни битки на две движещи една срещу друга сили. Например : първата атака при Плевен, Битката при Стара Загора, Нова Загора и Джуранли.

Срещни битки във военната стратегия има само когато участващите страни провеждат настъпателни действия. Такива действия предвиждат и плановете на воюващите страни, за които име отделено място в статиите за Въоръжените им сили във войната. Руския план е ясен - настъпление във вътрешноста на България. Османския план през този първи период предвижда флангови удари в движение от изток и запад срущу главните руски сили, пресрещане от движение на Предния руски отряд и неговото отхвърляве на север. Това си е чисто ответна настъпателна стратегия за вземане на инициативата от агресивен и настъпателен противник.

Това, че Руската армия първа започва войната и настъпателни действия с десанта при Свищов е въпрос само на начало на войната и вземане на инициативата. Ще ми бъде интересно да прочета аргументите довели до промяната на наименованието.--Bulldog4eto 21:04, 14 юни 2010 (UTC)

Да, имаш известно право. Все пак мисля, че уточнението "Руско настъпление" е по-удачно. Погледнато глобално, руската стратегия е настъпателна, а османската - отбранителна. Целта на руснаците е Истанбул, целта на османците - да отхвърлят врага през Дунава, да защитят своята империя. Османското командване съзнателно приема бойните действия да се водят на османска територия. Как то реагира оперативно и тактически на нашествието през Свищов е отделен въпрос. Стара и Нова Загора, Джуранли са типични примери за активна отбрана (контранастъпление) от османска страна. Битката за Плевен на 18/30 юли – най-голямата (?) битка през този период - е отбранителна за османците. Контранастъпателните им действия имат локален характер.--Добри 10:47, 16 юни 2010 (UTC)

• Че османското командване съзнателно приема действията на своя територия, спор няма. То няма и друг избор, предвид позицията и решенията на Великите сили ( всичките ) на Лонданската конференция и последвалите военни конвенции. Турция е изолирана.

В османската стратегия има уловка. Допускайки действията на своя територия, с активни флангови действия от изток ( Източна армия ), от запад ( Западна армия ) и по фронта от юг ( Централна армия ), да разгроми главните руски сили. Това означава маневрена война от движение и настъпление. Резултата са срещните сражения ( има ги само при настъпление и от двете страни ). Втората атака при Плевен показва провала на османската стратегия и преминаването към етап на борба за надмощие. Заменянето на техния главнокомандващ Абдул Карим, който не успява да активизира главните си сили дислоцирани в Добруджа, за разлика от тези на запад и юг е резултат от същото. Ще рече, оперативен провал. Мисълта ми е - да не подценяваме никой от противниците в тази война и да подреждаме понятията.

Виждам, работиш по войните за национално обединение. За сравнение, същата ситуация, която коментираме сякаш се повтаря и на фронта в Одринска Тракия през Балканската война.

Важното е , че темата за Руско-турската война (1877-1878) има видим напредък.--Bulldog4eto 15:54, 16 юни 2010 (UTC)

Да, Лозенград, след него и Бунархисар, че и Куманово, са все срещни сражения, но османските опити за настъпление са прекършени много по-бързо, отколкото през 1877.

Съгласен, нека избистрим понятията. Предлагам да спретнем някакви по-конкретни заглавия, щото "Настъпателен период" (или "Руско настъпление") може да се нарече както първият (настъплението през Дунава), така и третият подраздел (настъплението през Балкана и Тракия). А "Борба за надмощие" се отнася не само за периода август-декември, а за цялата война (за всяка война, по презумпция).--Добри 22:05, 16 юни 2010 (UTC)

• При сравнение на двете войни отчетливо се вижда : театъра на военните действия при Балканската война като територия е с пъти по-голям, мобилизираните сили на двете страни също, въоръжението и технологиите са на далеч по-голямо равнище. От тук и разликите в методите на водене на двете войни. Боеспособния състав на БА на фронта в Одринска Тракия / далеч по-малък от фронта в Руско-турската война 1877-1878 / е практически равен на боеспособния състав на Действуващата Руска армия. От тук идва и разликата в действията по време.

Струва ми се, че не трябва да се напъваме да измисляме каквото и да е било. Просто следва щом има енциклопедичност да следваме достиженията на българската историография към момента. В този смисъл формулирах и периодите на войната . Така са в историографията. Поне тази, ксоято ми е известна. А самата война като човещко действие разбира се наистина е борба за надмощие със сила. Надявам се, че добре ме разбираш. Добавената хронологична рамка е резонна и има място.--Bulldog4eto 08:22, 17 юни 2010 (UTC)

Добре ще е да посочиш въпросната историография. Аз разполагам с изданието на Цонко Генов (Освободителната война / изд. София 1978), но там такава периодизация няма. Разделението е: (1) "Настъпление на руските войски в България" (до Стара Загора); (2) "Опити за контранастъпление на турската армия" (Шипка, Плевен); (3) Блокада и капитулация на Плевен; (4) "Зимното преминаване на Балкана и боевете в Североизточна България"; (5) "Военните и политическите събития в края на войната". Виж и едно руско издание, където подредбата е различна.

Лично на мен периодизацията в нашата статия ми допада повече. Трите периода са отчетливо ясни и не бих искал да раздробяваме повече нещата. Но заглавията може да са по-конкретни - не само с хронологически, но и с географски ориентир. Например: 1) Руско настъпление през Северна България до Стара Загора (юни-юли 1877); 2) Борба за Плевен и Шипка (август-декември 1877); 3) Преминаване на Стара планина от руснаците и край на войната (декември 1877 - януари 1878).--Добри 07:52, 18 юни 2010 (UTC)

• Източниците са : 1. Българска историография - Георгиев Г., Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", С., 1986. Тук има специална статия - " Периодизация на войната" . 2. Руска историография, Беляев Н., Русско-турецкая война 1877-1878, М., 1957.

Периодизацията, която написах е по цит.съч. на Георгиев Г.:1. Настъпателен период , 2. Борба за надмощие, 3. Заключителен период / не подценява страните /. Беляев също дава три основни периода, формулирани от позицията на руските планове и тяхното осъществяване. Раздробил ги е на отделни битки с подзаглавия. Смисълът им е като при Георгиев: 1. Настъпателен, 2. Временна отбрана и 3. Заключително настъпление. Приложени и към османската стратегия и хода на войната, дават периодизацията на Георгиев. Книгата на Беляев я има на руски език в електронен вид в мрежата - цялата. За Генов е така.

Според моето мнение, следва да се доверим на тези източници. Обобщени дават периодизацията на Георгиев. Добро решение, пак казвам е хронологичната рамка на всеки период, добавена от теб. Общо взето, българската и руската историография е в час по темата Руско-турска война 1877-1878. Раздробяването на периодите, мисля не е добро решение. Разводнява стратегическия замисъл и на двете страни. Общата картина стява прикалено фрагментирана. Пък смисълът на статията е човек като почете, да му стане ясна точно тази картина. Фрагментирането и детайлната конкретизация е поле за работа на научните иследвания. Човек като иска да почете за отделни епизди и събития, няма проблем. В статията има достатъчно основни статии и препратки. Въобще дървото на категорията , мисля е нелошо структруирано.--Bulldog4eto 10:02, 18 юни 2010 (UTC)

Ми аз си мислех, че по-конкретни заглавия (като се запази рамката от три подраздела) ще са тъкмо от полза да се изясни картината. Но най-вероятно не съм прав.--Добри 22:09, 18 юни 2010 (UTC)

Ще е добре в началото на подраздела да има кратко резюме - за да не се будят повече въпроси около заглавието. Например: "Началният период на бойните действия на Балканите се характеризира със стремително настъпление на руските войски през Дунав и Стара планина. Османското командване реагира с насрещни настъпателни действия за разгромяване на нахлулия враг. Резултат от това са битките ..." (изреждат се по-важните битки и след това се излагат подробностите).

Първият подраздел трябва да се посъкрати според мен.--Добри 22:24, 18 юни 2010 (UTC)

• Имаш основание. Тази статия, като я погледнах за пръв път , доколкото си спомням беше превод от английската уикипедия (?), омешана с отделни произволни цитати от руската. Пълна скръб! Варианта в момента действително има нужда от още редактиране. Поне да се преодолеят остатъците от първоначалната каша , презицира изказа и поставят акцентите.--Bulldog4eto 19:12, 19 юни 2010 (UTC) Структурата на статията, си мисля е премлива.--Bulldog4eto 19:15, 19 юни 2010 (UTC)