Беседа:Славянка

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

За върховете в планината ...[редактиране на кода]

Цитат от статията - "...Известно е билото Св. Константин, което се спуска от в. Славянка и се дели на два клона". Някой да има повече инфо за този в. Славянка? Няма го по картите ... --Dido3 14:50, 26 декември 2008 (UTC)[отговор]

По този въпрос не мога да ти кажа нищо. Иначе топонимът Свети Константин съм го срещал някъде. Ако нещо открия ще ти се обадя.--Кочев 10:09, 10 януари 2009 (UTC)[отговор]
Дидо, търсих информация в "Енциклопедия Пирински край" т.2, но не открих нищо. Сигурен съм, че това е някъква грешка. Връх Славянка просто няма. Що се отнася до "Св. Константин" в същия източник е отбелязан връх с това име, висок 1455 м. Разположен е на главното било, източно от вр. Койнар. Поздрави!--Кочев 17:09, 12 януари 2009 (UTC)[отговор]
Няма и да намериш - много бач тия дни и бавно зацепвам. В. Славянка очевидно е пренесено съвсем механично от "другото" име на Цари връх - в. Алиботуш. Парилчани го наричат Алиботуш, в Голешово и Петрово - Цари връх. Малко преди Цари връх билото завива на изток и завършва с в. Свети Константин. Последния "виси" между селата Парил и Нова Ловча. в. Славянка трябва да се махне разбира се ... Поздрави, --Dido3 18:36, 12 януари 2009 (UTC)[отговор]

За Петровска река, Извора и 15-те села, които черпят вода от тази река ...[редактиране на кода]

Приемам цифрата 15 за недостоверна. В района и около течението на Петровска река са селата Петрово, Яново, Пиперица и Лехово. Районът на Лехово е твърде богат на водоизточници и селото вероятно не черпи от Петровска река. Петровска се влива в Пиринска Бистрица при Ново Ходжово ... Както и да ги смятаме селата са най-много 5 ... --Dido3 10:00, 10 януари 2009 (UTC)[отговор]

Виж, сигурно цифрата е вярна, защото освен тези села от Извора при Петрово, който е каптиран, черпят вода и някои Петрички села. Дори село Тополница, което е на десния бряг на Струма се захранва с вода от Извора на Петровска река. Сега ме извини, че спешно излизам. Ще продължим дискусията по-късно.--Кочев 10:15, 10 януари 2009 (UTC)[отговор]

За Източният клон на билото - Брезата, Митницата, Теплешки връх и Чаплен баир[редактиране на кода]

... ще да има някаква грешка във фактологията - тези местности спадат към малката планина Стъргач на изток от Алиботуш. Теплешкия връх и Чаплен баир са още по- на изток, орфографски са си към Бесленския рид. Поздрави, --Dido3 21:25, 28 юли 2009 (UTC)[отговор]

Вероятно си прав. Източната част на планината ми е непозната. Ако си сигурен поправи го. И аз ще се поровя да открия нещо.--Кочев 21:38, 28 юли 2009 (UTC)[отговор]
Поразпитах за тия топоними. Според Николай Даутов - местен за района, географ - Теплешкия връх и Чаплен баир са топоними към Свети Тодор планина (неправилно наричана Бесленски рид). Свети Тодор планина от своя страна е част от Боздаг. Т.е. - района на Теплен си е в Боздаг планина и категорично не спада към Алиботуш. Митницата и Брезата са част от топонимията на Стъргач. Остава да се провери дали последната не е смятана за част от Алиботуш в даден момент в миналото. Ако пък се намери източника на горното недоразумение, това може да помогне доизясним проблема. --Dido3 19:13, 29 юли 2009 (UTC)[отговор]
Винаги съм се питал, какъв е тоя Бесленски рид, който не е нито към Стъргач, нито към Родопа. Сега вече ми светна. Ами планината Свети Тодор я споменава Васил Кънчов, преди повече от 100 години. Що се отнася до Стъргач, тя винаги се е смятала за отделна планина. Открих, че седловината Митницата отделя Стъргач от Бесленския рид, т.е. от Свети Тодор планина. Така, че за мен нещата са ясни. Въпрос е как ще го редактираме.--Кочев 19:36, 29 юли 2009 (UTC)[отговор]
Версия от 13:58, 26 август 2005 на 195.138.148.134 (Беседа) - тук се появява тоя текст, в кутия като за код. Предполагам, че е копирано от някъде. В същия този цитат е и онова споменаване на несъществуващия в. Славянка. Според мен информацията е доста недостоверна и просто трябва да се махне.
Щом е така работата, просто я махни. Имам ти доверие, тъй като ти познаваш местността "на терен". Поздрави!--Кочев 06:15, 30 юли 2009 (UTC)[отговор]

Салюва джамия[редактиране на кода]

Кочев, видях махнал си го като връх сред двухилядниците, вероятно заради редакцията ми на името в тази статия онзи ден. Ето една снимка на рида, правена от Гоцев връх - като илюстрация. На рида всъщност има една кота, която липсва по моите карти (вижда се на снимката) - висока около 2100, на около 550 м северно от Гоцев връх. Тя обаче мисля трудно може да се нарече връх.

Интересно ми е Наско Панчелиев дали го е дал като връх в справочника си за Алиботуш (нямам го). Поздрави, --Dido3 19:05, 29 юли 2009 (UTC)[отговор]

Дидо и според мен Салюва джамия не е връх. Просто така си беше написано в статията. Интересно ми е обаче откъде е първоизточника на тази информация? Справочника на Панчелиев го знам, но го нямам под ръка. Дидо мисля си, че щом споменаваме връх Гюптин в текста, трябва да се посочат още Койнар, Свети Константин и ако има и други в източната част на планината.--Кочев 19:24, 29 юли 2009 (UTC)[отговор]
Да, тия върхове ще оформят картината по главното било на планината. С Койнар има малък проблем. Според книгата на Атанас Киселов - "Село Парил и Слявянка планина", върхът е Шилигарник, неправилно наричан Койнар. Там са местностите Долен и Горен Койнар. Под неправилно вероятно има предвид прехвърлянето на име на местност към съседния връх. Последното е изключително често срещана грешка, поне в топографските карти на Пирин планина, с които разполагам. Ат. Киселов е парилчанин, географ и геолог. Сведенията му за района са съвсем достоверни за мен и мисля забележките му трябва да се вземат под внимание като се оформя текста. Има още един, немалък проблем с името Алиботуш. Конкретно кой връх се нарича така. Всъщност почти всеки висок връх се нарича Алиботуш, но според селото в полите на планината, откъдето се гледа. За Петрово и Голешово е кота 2212. За Парил е кота 2183. За тия от Търлис в Гърция е кота 2171 (пир. 102). Всъщност всяко село нарича Алиботуш най-високия видим за него връх. Примерно тези от Търлис не виждат кота 2183 нито първенеца 2212. Поздрави ... --Dido3 21:41, 29 юли 2009 (UTC)[отговор]
Преди да редактираме текста за основните върхове в планината е редно да погледнем как ги дава Атанас Панчелиев. За официалните им имена имам стабилен източник - Енциклопедия "Пирински край". Иначе според мен името Шилигарник на първо време да го поставим в скоби, докато засечем информацията и с друг източник. Що се отнася до връх Алиботуш, просто такъв връх няма. Съгласен съм с твойте доводи, че всяко село си има "свой" Алиботуш, но това си има обяснение. В миналото местните са наричали цялата планина и съответно най-високия и връх Алиботуш, без да имат ясна представа за това. Просто те са смесвали двете понятия (планина и връх) без да ги разграничават, понеже много малко хора са познавали високите части на планината. Това са били само овчарите, които по Алиботуш са били предимно юруци. Поздрав!--Кочев 07:04, 30 юли 2009 (UTC)[отговор]

Върхове в Алиботуш[редактиране на кода]

Разделът Върхове в Алиботуш трябва да се пипне. В таблицата фигурират "върхове" и коти, за които няма никакви източници. Очаквам мнения по въпроса.--Кочев 07:53, 8 януари 2011 (UTC)[отговор]

Да, доста странно изглеждат тези редакции. С върховете в Алиботуш така или иначе ще е трудно да се справим в единомислие. Примерно местните хора (Петровско) не отделят Цари връх на голям и малък, топографските карти също. Единствено се споменава за тях в книгата на Ат. Панчелиев. От друга страна географът Атанас Киселов (парилчанин) в книгата си за село Парил споменава същия връх като Алиботуш. Петровци също така не познават върхът Артлиж (Ю от в. Егюптин), отбелязан на топокартите. Възможно е това да е местност, отново непозната за тях. Забелязвам също, че напоследък се тагват безимени върхове за статии. Това разбира се е абсолютно безмислено предвид гигантския брой безименни коти във всяка една планина. Поздрави, --Dido3 20:34, 9 януари 2011 (UTC)[отговор]
И друг път сме, говорили, че с върховете в Алиботуш трудно ще се справим в единомислие (виж например предходния раздел от беседата "Салюва джамия"). Не е лошо обаче да чуем и други гласове по темата (ако има такива). По въпроса за безименните коти съм на твоето мнение и смятам на първо време да ги махнем от таблицата.--Кочев 09:51, 10 януари 2011 (UTC)[отговор]

Али ботуш--> Алиботуш[редактиране на кода]

Така, както е изписано, името на планината съвпада с личното име Али и ботуш, оттам и често неадекватни мнения за етимологията на името Алиботуш. Има и друго, академично становище за името - производно от Люботушjь, което пък е производно от лично име Люботухъ - за справка вж. това кратко мнение на специалист. Поздрави, Dido3 (беседа) 18:37, 6 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Дрепаноидес (Δρεπανοειδές) определено е връх Рамян. Характерен връх, най-югозападния на Алиботуш. Името Осоя нe съм го чувал.-- Кочев (беседа) 20:34, 22 август 2023 (UTC)[отговор]

Да. Рамян е на американската карта. -- Мико (беседа) 06:12, 23 август 2023 (UTC)[отговор]