Беседа:Соболева акция

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Твърдения без източници и други[редактиране на кода]

Подчертаното има нужда от източник или поне уточнение за какво става дума:

Българското правителство отхвърля съветските предложения, като се опитва да ги скрие от народа.

Това го махам - през 1940 не би трябвало изобщо да има легални партии:

Легалното звено на БКП - Българската работническа партия (БРП),

Спас Колев 12:39, 1 август 2007 (UTC)[отговор]

Точка 12 от предложеното тайно споразумение гласи: "При условие че се сключи пактът за взаимопомощ, отпадат възраженията против присъединяването на България към известния пакт на трите държави и напълно е вероятно СССР в този случай да се присъедини към Тристранния пакт". Jingiby (беседа) 06:44, 8 юни 2017 (UTC)[отговор]

А "позива", подписан уж от партийни "величия" е фалшив! Пълна излагация е да се размахва това нещо като доказ за линията на БРП(к) потова време. --Станислав (беседа) 18:39, 23 юни 2017 (UTC)[отговор]

Ето какво пише в своите „Спомени" царица Йоанна:
"Белези на съветско-немско приятелство имаше непрекъснато. Съветските танкери прекосяваха Черно море, за да разтоварят суровината, предназначена за Германия, в пристанищата на Варна и Бургас. Върху вагоните-цистерни работниците, разтоварващи петрола, пишеха с големи букви: ДА ЖИВЕЕ БОРБАТА НА НЕМСКИТЕ ДРУГАРИ! ДА ЖИВЕЕ БРАTCTBOTO НА СЪВЕТСКИЯ И НЕМСКИЯ НАРОД! ДА ЖИВЕЕ ДРУГАРЯТ ХИТЛЕР!

Jingiby (беседа) 18:59, 23 юни 2017 (UTC)[отговор]

Проблем със спомените на царицата и с дружбата между народите няма никакъв! Позива, който е ползван за илюстрация в статията е фалшив.--Станислав (беседа) 19:14, 23 юни 2017 (UTC)[отговор]
Източникът от който към го копирал е LiterNet, 19.03.2009, № 3 (112) Още записки по исторически наивизъм, Христо Карастоянов, макар че изображението би трябвало да е копирано от книгата на Върбан Ангелов "Неизвестни страници от миналото", (1919, 1923, 1925, 1944, 1956, 1968). Сб. статии, спомени и из­следвания, Военноиздателски комплекс "Св. Георги Победоносец", София, 1993г. В книгата Агелов твърди: В края на 1940 и началото на 1941 г. по нареждане на ЦК се разпространяваха хвърчащи листове, с които се подканяше българското правителство да подпише Тристранния пакт. Jingiby (беседа) 19:28, 23 юни 2017 (UTC)[отговор]
Знам за ЛитерНет, но това не променя факта, че точно този "позив" е съвременна измислица. На теб ли да обяснявам за съвременни компютърни шрифтове, за измислени фонове? Или не знаеш, че по това време Чочоолу е другаря Никой сред емиграцията? Както и че Вълко Червенков става баш другар едва след 9.9.1944 г., а преди това е под средния ешалон на ръководителите в емиграция? Заеби ... и без туй хората или вярват на всичко, или не вярват на нищо!--Станислав (беседа) 19:38, 23 юни 2017 (UTC)[отговор]
Със сигурност позивът не е подписван от лицата, чиито имена са под него. По това време всички изброени са в СССР. Вероятно идеята за този му вид е била компилация на местни партийни кадри, които са се пренатегнали, следвайки указанията, спуснати отгоре. Jingiby (беседа) 19:40, 23 юни 2017 (UTC)[отговор]
Да де, ама това твое "вероятно" със сигурност не прави от "позива" документ! Няма такава комуникация между тамошните и местните кадри, че чак и позиви да пишат от тяхно име и то срочно. Няма Нет, няма Скайп, писъмцата пристигат тайно ... даже и телефонна и телеграфна връзка нямат по желание.--Станислав (беседа) 19:49, 23 юни 2017 (UTC)[отговор]
Има морзова азбука и нелегални радиостанции. Коминтерновците не са вчерашни. Има съветска агентура у нас. Самата Соболева акция е пример за това. Jingiby (беседа) 20:12, 23 юни 2017 (UTC)[отговор]
Изгубил си чувството за реалност, жалко. Позива пак си е фалшив.--Станислав (беседа) 12:07, 24 юни 2017 (UTC)[отговор]
Не съм 100% сигурен, че позивът е оригинален, но смятам, че вероятността за това е над 70%. Със сигурност подобни позиви са разпространявани от комунистите и това не подлежи на съмнение. Jingiby (беседа) 15:23, 24 юни 2017 (UTC)[отговор]

Премахване на "позива"[редактиране на кода]

Позив на БРП (к) с дата 1 март 1941 г. с искане към Цар Борис III за незабавно присъединяване на България към Тристранния пакт.

Т.нар. "позив", даден като документ, е 100% фалшив. Освен липсата на източник за него, комбинацията от следните факти е доказателство за плоска и несериозна фалшификация:

Шрифт: правият курсив, известен още като "българска кирилица", е съставен през 1970-те години от български дизайнери в ГДР. Няма как да се напише позив през 1940 г. с несъществвуващ шрифт.

Правопис: не е възможно човек, образован на български през първата половина на 20 век, да направи следните правописни грешки:
-"към" вместо "кѫмъ"
-"Царъ" вместо "царь". В случая правописа следва от изговора (царя, а не цара), така че и полуграмотен човек не би сбъркал.
-"постигнат" вместо "поситгнѫтъ"
- "целокупностъ" вместо "цѣлокупность"
-"националните" вместо "националнитѣ"
- Никой не би се объркал да ползва буквата "ѝ" на мястото на "й". Още повевче че първата изобщо не била на пишещите машини.

Език и стил:
- писането на прилагателни във вида "тристраний" вместо "тристранния" се практикува до след около 1900 г. и след това се прекратява напълно. Никой не е писал така през 1940 г.
- "Георгий Михайлович" няма никаква причина да ползва руското си име, когато говори за "нашто отечество"
Доводите, че комунистите били ползвали демократичен и опростен правопис, се оборват лесно:
- ако ползваха опростен правопис, щяха да го ползват консекветно. Тоест щяха да пропуснат всички краесловни ерове, а не да пишат половината думи по единия, другата половина по другия начин.
- само малоумник би ползвал нестандартен правопис в официално обръщение към царя, което само го прави да изгелжда неграмотно и намалява сериозността му.
- ако ѣ и ѫ липсваха защото пишещата машината била руска, тогава щеше да има буквата "й". Освен това руснаците и до ден днешен не познават въпросния шрифт "българска кирилица", камо ли през 1941 г., 30 години преди изобретяването му.


Изобщо позивът е не само фалшив, но и изглежда направен без особени претенции за досотверност, по-скоро майтап на ниво meme. Затова следва да се махне от статията.Craig72 (беседа) 11:02, 2 март 2019 (UTC)[отговор]

Изобщо, има източник и той е посочен: LiterNet, 19.03.2009, № 3 (112) Още записки по исторически наивизъм от Христо Карастоянов. Авторът е получил през 1999 г. наградата на Съюза на българските писатели за документалистика за книгата си Записки по исторически наивизъм. Кой е писал позивът, къде е писан същият и дали авторът му не е бил полуграмотен или частично грамотен е друг въпрос. Безспорно е наличието на такива позиви. Според Върбан Ангелов: „Вътрешното ръководство на БКП проведе пропаганда за влизането на България в Тристранния пакт... В края на 1940 и началото на 1941 г. по нареждане на ЦК се разпространяваха хвърчащи листове, с които се подканяше българското правителство да подпише Тристранния пакт. Jingiby (беседа) 18:11, 2 март 2019 (UTC)[отговор]
Личното ми мнение е, че докато не се намери истинският автор на снимката (предполагам тя не е направена от Карастоянов), тя не е подходяща като илюстрация--Ket (беседа) 12:29, 3 март 2019 (UTC)[отговор]
Според мен редактора не оспорва наличието на такива позиви, а този конкретен позив поради съмнения в езика му.--Ilikeliljon (беседа) 18:08, 25 март 2020 (UTC)[отговор]
Позивът без съмнение е фалшив, тъй като очевидно е петатан на матричен принтер. Авторът, пък бил той е награждаван, е бил безкритичен към източниците си. 84.43.205.164 14:15, 9 септември 2023 (UTC)[отговор]