Беседа:Стомана

Статията Стомана е част от един или повече проекти:

Оценка		Важност		Проект
	Клас A		Средна	1000 статии: подобряване на 1000 основни статии с универсална значимост.

Максимално съдържание на въглерод

Къде е това класическо определение - въглерод до 2,1% Щото като машинен инженер досега не знам за такова.--ИнжИнера 10:17, 13 юни 2005 (UTC)

В любимия ми учебник по машинознание (С. 1968) от гимназията, на стр. 14 пише: Стоманата е желязо-въглеродна сплав, която съдържа до 2% въглерод, т.е. значително по-малко отколкото чугунът.--Хари 10:42, 13 юни 2005 (UTC)

Знам ли, преписал съм го от английската статия. А там пък междувременно са го сменили на 5,1% - също не знам защо. Във всички случаи границата ми се струва произволна, а лично за мен и без особено значение. --Спас Колев 14:40, 13 юни 2005 (UTC)

Спас Колев, моля да дадете линк към тая "английска статия". Първият абзац в статията е невероятен - даже за sci-fi не става. Няма такива неща. Това просто е неистина. Въглеродната стомана (такава, която не е легирана), е сплав на желязото с въглерода (Fe и C са компоненти, няма такова нещо като основен компонент - има просто компоненти - не може един да е по-основен от друг, това, че е в по-големи количества, не го прави основен). И понеже една въглеродна стомана е двукомпонентна сплав, е правилно да разглеждаме структурата й съгласно двукомпонентната диаграма "Fe-C". И съгласно тая диаграма и конвенцията, сплави, в чиято структура отсъства структурната съставляваща ледебурит (видоизменен при ниски температури), а същевременно съдържат перлит, се наричат стомани. Ако си направим труда да разгледаме внимателно диаграмата, ще установим, че на горните условия отговарят сплави, които при температура 600 deg C са със съдържание на въглерод между 0,02 и 2,14 масови процента въглерод. Под 0,02%C няма перлит, а над 2,14%C има ледебурит. Съответно първите сплави са технически чисто желязо, а вторите - БЕЛИ чугуни. При легираните стомани нещата се променят, защото, въпреки наличието на еветктика в тях, те притежават добри функционални свойства (след подходяща термична обработка, разбира се), така че една високолегирана стомана може да има евектика (например Х12М), но тъй като конвенцията за определението на стомани си остава, то и сплавта се нарича стомана (а и свойствата й отговарят на такава). МНОГО ВИ МОЛЯ, ЩОМ НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТЕ ОТ ТИЯ НЕЩА, И НЯМАТЕ НЕОБХОДИМАТА ПРАКТИЧЕСКА ИЛИ ТЕОРЕТИЧНА ПОДГОТОВКА, НЕ ПИШЕТЕ ЗА ТЯХ. ТАКА ОБЪРКВАТЕ НЕВЕРОЯТНО МНОГО ХОРАТА!!! Какво, даже не знаете що е то ледебурит ли? Ами не пишете неверни неща, да не заблуждавате хората. Ето малко истини, преписани от учебника на един достоен металовед (Гуляев): http://elib.ispu.ru/library/lessons/tretjakova/index.html --befana 18:50, 18 май 2009 (UTC)

Хехе, явно имате емоционално отношение към темата. Статията, както повечето в Уикипедия, е допълвана, поправяна и подбутвана от много хора след мен. "Английската статия", за която е ставало дума, е en:Steel, по-точно някаква стара нейна версия от преди няколко години.

Ако смятате, че можете да подобрите статията (което в повечето случаи е много вероятно), направо я редактирайте. Няма нужда от реторика - всяко подобрение е добре дошло. Поздрави. --Спас Колев 17:02, 18 май 2009 (UTC)

Подобрения

Статията има много за подобряване :)

1. Стоманата е единствено желязо-въглеродна сплав. Използването на термина „метална сплав“ не е съвсем точно, тъй като въглерода определено не спада към групата на металите от периодичната система на Менделеев. А не ми се търси в момента в специализираната литература определението за сплав, в смисъл дали има сплав между неметали. По ранни детски спомени май няма, но това подлежи на проверка и доуточняване;

2. Смятам, че тук е подходящото място (заедно със статията за чугун) за публикуване на картинка на желязо-въглеродната диаграма. Разполагам със такава, рисувана и допълвана от мен, която съм готов да предоставя на Wikipedia под (CC-SA) лиценз, стига да има интерес. Ако няма -- ще остане за собствена употреба :)

3. Освен въглерод и легиращи елементи (които по същество са полезни добавки), стоманите съдържат и други примеси, които са вредни -- [S], [P], [As], [Cu], [N], [O] и други, чието съдържание се следи, като стремежът е да бъде колкото може по-ниско;

4. Изречението с препятстването на дислокацията на атомите в кристалната решетка на желязото е абсолютно неясно и донякъде погрешно, защото наличието на дислокации (и други дефекти в кристалната решетка на металите) стои в основата на пластичната им деформация, която пък е съществена част от металургията (била черна или цветна);

5. Твърдостта, пластичността и якостта на опън не са качества, а свойства на стоманата. Основна роля за тях има строежа на кристалната решетка, който вече зависи и от допълнителните примеси в стоманата;

6. Не сплавите с въглеродно съдържание над 2,14% (btw това е точната цифра, защото на нея лежи точка Е от желязо-въглеродната диаграма (наричана още диаграма на състояние Fe-C)) се наричат чугуни, а желязо-въглеродните сплави със съдържание на въглерод над 2,14%;

7. Така и не става ясно кой присъства под формата на шлакови включения в стоманите със съдържание на въглерод под 0,2%. Въглерода или някой друг елемент? И още нещо -- няма как въглерода да присъства като шлаково включение, най-малкото защото той образува газообразни съединения с кислорода, които се отделят с газообразната фаза, а не с шлаковата. А ако се има предвид съединението циментит (Fe₃C), то е част от металната фаза. Затова и желязо-въглеродната диаграма има два варианта (стабилна и метастабилна системи) -- Fe-C и Fe-Fe₃C;

8. Бесемеровият конверторен процес (защото този процес се извършва в агрегат, получил името конвертор) и основният конверторен процес са едно и също нещо. И двата процеса се извършват в агрегат (конвертор), който е облицован с основна огнеупорна зидария. За разлика от Хенри Бесемер, Хенри Томас използва за облицоване на конвертора кисела огнеупорна зидария, откъдето произлиза и името на „неговия“ процес -- кисел конверторен процес или томасов конверторен процес. И в двата процеса, течният чугун в конвертора се продухва с въздух, което определя и недостатъците на двата процеса (които недостатъци не би трябвало да са предмет на статия от Wikipedia). Тези недостатъци довеждат след близо 100 години до усъвършенстването на процеса на Бесемер, направено за пръв път в компанията Voest-Alpine, в резултат на което усъвършенстване е създаден кислородно-конверторния процес за получаване на стомана (така наречения LD-процес). Основната разлика с бесемеровия процес е използването на технически чист кислород за продухване на чугуна. Конкретно при LD-процеса, продухването се извършва с потопяема водоохлаждаема фурма отгоре. Останалите технически подробности са предмет на разглеждане от специализираната литература.

Това по-горе са основните грешки само в увода на статията, затова предлагам тя да бъде основно редактирана след евентуално обсъждане. Не че тая особени надежди за ползата от подобно обсъждане (гледайки например „обсъждането“ за „операция „Барбароса““), но съм длъжен да го предложа. Иначе остава единствено да хвана голямата баданарка и да редактирам статията -- сам или с чужда помощ, както дойде.

btw посочения учебник на Гуляев по металознание заслужава особено внимание, особено изданието му от 1948 г. (кога ли ще намеря сили да го сканирам и да го кача за публично ползване).

Charlie Silverthorne (беседа) 09:53, 1 юли 2012 (UTC)

Чудесно. Започни да я подобряваш оттук. --Rebelheartous (беседа) 13:00, 2 юли 2012 (UTC)

Не е чак толкова чудесно -- май ще бъде по-лесно, ако се започне отново на чисто. Но няма да е точно веднага, защото имам да довършвам статия за желязо-въглеродната диаграма.--Предният неподписан коментар е направен от Charlie Silverthorne (беседа • приноси) .

Много малко хора тук разбират от тази тема, така че карай с баданарката :-). Може да хвърляш по едно око на статията на другите езици и успешно редактиране.--Радостина 21:37, 5 юли 2012 (UTC)