Беседа:Стуршьон
Стуршьон[редактиране на кода]
Относно <o>: Наредба 6 като цяло е смислена и сполучлива, но конкретно за буквите <o u> на шведски (и норвежки) не дава пълна информация. При тях нещата не се изчерпват с това, дали сричката е отворена или затворена. Общото правило е, че една гласна е кратка, ако е следвана от не повече от една съгласна, а иначе е дълга. Когато е дълга, шведската гласна, обозначена с буквата <o>, почти винаги е /uː/ („у“), само в редки случаи е /oː/ („о“). Когато е кратка, по-често е /ɔ/ („о“), но може също да е /ʊ/ („у“). Конкретно думата stor означава „голям; велик“ и се произнася /stuːr/, с дълго „у“, както може нормално да се предположи предвид нейния правопис.
Относно <sj>: Виждал съм разговори на тази тема с неколкогодишна давност. Думата sjö означава „езеро“. Първият звук в нея е една шведска фонема (sj-ljudet), която най-често се реализира като [ɧ], което при слушане би могло да се долови като нещо като „х“. Английската статия en:Sj-sound разказва как характеристиките на [ɧ] все още не са окончателно изяснени – официалната дефиниция е "simultaneous [ʃ] and [x]", т.е. едновременни (български) „ш“ и „х“, но и това определение се оспорва. Sj-ljudet е силно податлива на вариации в зависимост от диалект и социолект. И носители на шведския език, и чужденци я изговарят като „ш“, без това да се смята за грешка. И етимологично, и фонематично, дори и чисто фонетично sj-ljudet се знае като шведския вариант на звука „ш“. Sj-ljudet напълно съответства на /ʃ/ в норвежки когнати. Изходни „ш“ и „ж“ в заимствани думи и имена се възприемат с sj-ljudet на шведски, напр. Charlotte, choklad, fascist, garage, journalist, всички думи на -tion и -(s)sion /-ɧuːn/ и други. Някои граматики описват sj-ljudet просто като /ʃ/, като евентуално споменават и за допълнителните му окраски (или не). Не само в отнасящата се до Швеция българска литература, но практически във всички други страни и езици шведските лични и географски имена с sj-ljudet се пишат с „ш“. Казах го и на едно друго място, но ще го повторя и тук: не е работа на Уикипедия да решава кое е абсурдно и кое не е; Уикипедия трябва да се ръководи от стандартите, а не да пропагандира колко са невалидни.
Звукът ö /øː/ се предава с „ьо“, както обикновено. Има една по-стара забрана да се пише „я/ю/ьо“ след „ш“ или „ж“, понеже в българския език не съществуват палатализирани „ш“ [ʃʲ] и „ж“ [ʒʲ] (т.е. sjö да стане „шо“), но днес се допуска и изписване „шьо“. Крайното -n е определителен член. --Cmrlbg (беседа) 02:29, 15 юни 2012 (UTC)