Беседа:Угърчин

„св. георги Петков“?

Името „св. георги Петков“ предполага светец. Така ли е? --Огнян Кулев 14:35, 20 яну 2005 (UTC)

Вероятно става дума за свещеник.--Хари 15:51, 20 яну 2005 (UTC)

Текст за обработка

Местя нарушаващ авторски права текст, съдържащ инфорация, която може да се използва--Мико Ставрев 11:13, 25 март 2007 (UTC)

520 ГОДИНИ ИМЕТО УГЪРЧИН ВЕСЕЛИН РУСКОВ Тъмните векове на османското робство с политическо и икономическо безправие , със своеволията та поробителя над раята обричат и угълчивци на безпросветност, невежество , мрак , нищета и лишават потомците от материални и духовни исторически документи за заселването и името Угърчин Пръв от угърчинци , който проучва миналото и дава ценни сведения, е Никола Вълчев Русковски - отпечатани в " Юбилеен сборник " на читалище " Светлина " през 1935 - 1936 г. Поради липса на документи той се позовава на предания и легенди . 40 години по - късно миналото на Угърчин проучват братята Петко и Георги Радоеви в издадената от тях " Из миналото на угърчин " , излязла през 1978 год. И те се позовават на предания и предположения . Третият , проучвал миналото на Угърчин , не е угърчинец - Павел Стефанов в статия в местния вестник " Друм " бр. 14 от 31.08.1978 г. , търси отговор на тези въпроси в ориенталските данъчни регистри в Народната библиотека " Св. СВ. Кирил и Методий " в София в отдел " Ориенталски ". Позовава се на архивна единица / ОАК , 325, л. 143 б / през 1607 , селището носи името Угърчин . Има и изследвания на Румен Кънчев в книгата му " Опис на Никополския санджак от 80 - те години на 15 век " , в която привежда и коментира новооткрит турски опис, състоящ се от 42 добре запазени листа , изписани на шршфта сиякат / издание на НБКМ - София , 1997 г. / На лист 25 ,б, стр 145 в превод е записано " Тимар на Хасан . Владее го по обичая за проход и участва във воените походи, а също така наблюдава и пази прохода . Село Угърчин , спадащо към Лофча , не било включено в регистъра . Село проход е на пътя от Търново и Лофча към София и Видин . / Жителите му пазят прохода : домакинства - 25 , неженени - 2 , проход 653 акчета . " Съставянето на нови тимарски описи е поради смъртта на султан Мехамед ІІ / 1451 - 1481 / и възшествието на султан Баязид ІІ / 1481 - 1512 / . По този повод се пререгистрират леновете , като се проверяват всички владения на тимари, легализират се или отменят правомощията на отделните лица и увеличават или се намаляват приходите им . Лицата , на които се възлага да проведат новата пререгистрация , предварително се запознават с всички налични дотогава данни - старите описи , берати и други документи . Тези нови описи се завършват през 1485г. Този исторически документ отменя всички предположения , предания и легенди , ползвани досега и дава отговор откога е името Угърчин . Отпреди 520 години . А откога е заселено селището , следва логически да приемем цитирания архивен документ от Павел Стефанов , че това е 1470 г. , защото " ... то не се е заселило една година преди облагането му с данък през 1485 г. Тези 25 домакинства , костатирани през 1485 г. показват , че това е малко за времето си село , сръвнено със села , цитирани в същите новонамерени тимарски описи : с. Сопот 40 домакинства и приход 4937 акчета , Кирчево - 37 домакинства и приход 4375 акчета , Каленик - 36 домаинства с приход 4375 акчета , и Катунец - 5 домакинства и 702 акчета приход. Приходоизточниците за облагане обхващат на първо място обработваемата земя, пасищата и др. Многократно по - малкият приход на Угърчин показва , че житилите , дали началото на селището са отскоро и не са имали време да разработят повече земя . Отбелязаното изрично в новонамерения данъчен регистър не е включено в стария данъчен регистър по време на султан Мехамед ІІ , затова с по - голяма сигурност може да се приеме , че Угърчин е заселен не повече от две десетилетия преди 1485г. Следователно до доказване на друго може да приемем заселването му през 1470 г. тоест преди 535 години . По- несигурен е произходът на името Угърчин . И досега липсват сигурни документи откъде е името му . Известно е , ме по времето на Втората българска държава престолът се заема от царе с кумански произход / Тертеровци , Шишмановци / , а също и много боляри / Войсил , Елтемир, Белаур и др. / Редица селища в България носят имената на определени лица : Радомир, Делчин , Алтимир и пр. Допустимо е и Угърчин да има такъв произход . Днес такова име няма , но в миналото вероятно е имало . Основание за това е надписът от 1379 г. върху надгробната плоча до вратата на митрополитската църква в гр. Охрид . Между другите имена се чете и името Угърчик . Освен многото селища с имена от кумански произход и в землището на Угърчин има редица местности като Куманските ливади , Куманската долчина , Кумански рът и др. Те са основание да се считаме , че и Угърчин е име , което има кумански произход , и е наречено така по името на някой кумански болярин - Угърчик . Угърчин е рядко явление на поселищен живот в района и страната допреди 3-4 десетилетия като колибарско селище . Повлияно от тогавашните икономически и социални условия , целогодишно угърчинското семейство , домакинства , а в по - далечно минало - родовите задруги , са живеели в колиби - около 1439 г. , пръснати из обширното землище 140 хил. дка . , групирани по родове . За колибите си полагали много повече грижи като за основно жилище с всичките необходими стопански постройки , октолкото за къщите си в селото . Тази неповторима селищна самобитност по колибите е дала дълбоко отражение върху бита и душевността на угърчинци .Само здравите български обичаи и родови традиции , песните и звуците на кавали , гайди и гъдулки по седенки , беленки , сватби , кръщенета и празници са поддържали и съхранявали народностното българско чувство и самосъзнание и внасяли лъч на култура през мрачното турско робство у тези угърчински колибари , откъснати от света и бога по колибите . Към Угърчинската община се числи община с турци - юруци . Те си избират един помощник - кмет който се разпорежда в турската малаха и участва в заседанията на общинския съвет . Общината се управлява от кмет , помощник - кмет , един стражар , назначен от кмета , на когото се възлага полицейската служба , двама пандури / общински агенти / За Угърчин са известни 8 чорбаджии от 1780 г. до Освобождението ни от турско робство през 1878 г. Това са : чорбаджи Колю Карапанчев - 1780 - 1794 г. чорбаджи Радой Джабарски - 1794 - 1820 , чорбаджи Дико Шарковски - 1820 - 1850 , чорбаджи Стайко Голийковски - 1850 - 1860 , чорбаджи 1860 - 1868 г. , чорбаджи Йочо Богданов 1868 - 1870 , чорбаджи Колю Мяшков - 1870 - 1877 , и чорбаджи Пано Ст. Шойков - 1877 - 1878 г. В Угърчинското землище по време на османското робство има 32 турски чифлика . И до днес местностите , където са били носят имената на собствениците им : Бекирско , Осменковско , Делиосиново , Ходжово , Османов рът , Ерепа , Делимехмедово и др.

От " Из миналото на Угърчин "