Беседа:Цанко Дюстабанов

Копивио?

Целият раздел -=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=- изглежда копи-пейстнат от някъде. не съм наясно как се процедира в този конкретен случай, но нека някой погледне какво може да се направи... --Асен ^беседа 10:16, 15 януари 2007 (UTC)

ПП: И е единствена редакция на IP 195.96.228.18 --Асен ^беседа 10:18, 15 януари 2007 (UTC)

Тага за неутрализажия и енциклопедизиране

Редактирах текста и мсиля, че вече няма нужда от този таг. Махнах и този за статията мъниче. Надявам се, че няма проблеми - ще се опитам да намеря и точния източник за всичките неща, но може да отнеме известно време --Laveol 16:21, 14 февруари 2007 (UTC)

Допълнителна информация

За Цанко Христов Дюстабанов научих от книгата на Светослав Лучников - "Пламък за свещите", където "Цанко Хр Дюз" е главен герой. Светослав Лучников, "Пламък за свещите", Българска, Първо издание, Редактор Божидар Кунчев, Издателска къща "Иван Вазов", Печатница на ИК "Иван Вазов".

      ЦИТАТ: (Страница 5)
                                                               ПРЕДГОВОР

                "Тази книга е първа част от един опит да се осъзнае и разбере историята на българския народ в съдбовното столетие

между средата на 19-ти и средата на 20-ти век. Този опит е просто отчет пред собствената съвест за някои исторически проучвания, въплатени в живота на действителни лица и измислени герои.

 Всяко надникване и особено всяко превъплащаване на хора и събития, независимо дали е насочено към миналото, настоящето или 

бъдещето, е неизбежно избирателно.

 Подбирането и подреждането на действителните, преиначените и измислените лица, деяния и събития, от които е изграден този разказ,

е също така предопределено. Съзнателно, а може би и несъзнателно.

 Съзнателното подбиране и подреждане е направено като личен опит да се изяснят документално някои неща от миналото, обусловили 

настоящето, за поука при разгадаване на бъдещето.

 Несъзнателната предопределеност, доколкото човек може да говори за това, което не е осъзнал, вероятно зависи от превратностите, 

през които авторът е изживял и възприел своето време и себе си в него.

 Колкото за главния герой, ЦАНКО ДЮСТАБАНОВ, неговият образ е изграден върху съвсем оскъдни и противоречиви данни. По такъв начин

приблизително учените възстановяват цял динозавър по един-единствен прешлен.

 Но не е ли време да прибавим малко легендарност и към личността на този малко познат и позабравен войвода, който не само изоставил

богатство и почетна служба, но пожертвувал и охолния си живот, за да вгради един по-особен пример в основите на нова България!

                                                                        СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ"