Беседа:8 декември

Още през 1897 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса първото висше училище в България да има "по-особен, свой празник". През 1902 г. Академичният съвет на Софийския университет решава това да е денят на просветителя Свети Климент Охридски - 25 ноември; по нов стил това е 8 декември. Министерството дава своята благословия и студентите в единствения тогава в Княжеството университет го отбелязват за първи път през 1903 г. По-късно 8 декември става празник на всички студенти и така тръгва купонът. След 9 септември, обаче, народната власт бърза да обяви празника за реакционен и кастов, и през 1950 г. той е забранен "заради обвързаност с царската династия". Правят дори опит да го заменят със 17 ноември - Международния ден на студентската солидарност, но не се получава... През 1963 г. денят на студентите е възроден. Даже започват отново да се продават типичните за някогашните студенти червени фуражки. Сменят само мотото на празника. Докато преди 9 септември то е "Където народът, там и ние", в Живкова България става - "Където Партията, там и ние".

През 1993 г. в СУ "Св. Климент Охридски" връщат в календара своя някогашен университетски ден - 25 ноември. Каквито и промени да е претърпял този хубав празник, българските студенти неизменно са правили едно и също нещо през всичките тези сто години на съществуването му – да празнуват от сърце!!!