Бета-ендорфин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аминокиселинна последователност на ендорфина

β-ендорфинът ендогенен, опиоиден, пептиден невротрансмитер, срещащ се в невроните както на централната така и на периферната нервна система. Принадлежи към семейството на ендорфините, чието име е производно на ендогенен морфин.

Аминокиселинната му последователност е: Tyr-Gly-Gly-Phe-Met-Thr-Ser-Glu-Lys-Ser-Gln-Thr-Pro-Leu-Val-Thr-Leu-Phe-Lys-Asn-Ala-Ile-Ile-Lys-Asn-Ala-Tyr-Lys-Lys-Gly-Glu[1]

Синтез[редактиране | edit source]

Производни на проопиомеланокортин
Проопиомеланокортин
     
γ-MSH Адренокортикотропен хормон β-Липотропин
         
  α-MSH CLIP γ-Лилотропин Бета-ендорфин

β-ендорфинът е пептид изграден от 31 аминокиселини, който се получава при частична протеолиза от прекурсора проопиомеланокортин (POMC). POMC е прекурсор и на други пептидни хормони като ACTH ( адренокортикотропен хормон ), α- и γ-MSH (меланоцит-стимулиращ хормон ).

β-ендорфина се открива както в невроните на хипоталамуса така и в тези на хипофизата.

Механизъм на действие[редактиране | edit source]

β-ендорфина се освобождава в кръвта от хипофизата и в гръбначния и главния мозък от хипоталамуса. β-ендоглина освободен в кръвното русло не може да премине в особено големи количества към мозъка поради наличието на кръвно-мозъчна бариера, така че физиологичното значение на кръвния ендорфин съвсем не е ясно. β-ендорфина е лиганд на няколко рецептора като има най-голям афинитет към μ1 опиоидния рецептор, малко по-малък към μ2 и δ опиоидните рецептори и нисък афинитет към κ1 опиоидните рецептори. μ рецептора е основния, чрез когото действа морфина (оттук и името му μ). Обикновено, μ опиоидните рецептори са пресинаптични и потискат освобождаването на невротрансмитера; макар че чтрез този механизъм инхибира освобождаването на инхибиторния невротрансмитер ГАМК (γ-аминомаслена киселина) и освобождава пътя на допамина, като подпомага освобождаването на домамин. Като смущават този процес, екзогенните опиоиди причиняват неправилно освобождаване на допамин, което води до анормална синаптична пластичност, което от своя стране е причина за пристрастяването. Важно е да се наблегне на факта, че опиоидните рецептори имат и много други, при това по-важни, роли, както в главния мозък така и в периферната нервна система като: модулатори на болката, регулатори на сърдечната, стомашната и съдовата функция; а вероятно и състоянията на паника и задоволство.

Функция и ефекти[редактиране | edit source]

Ендорфина е аналгетик, който притъпява или направо блокира чувството на болка. Той е причината хората да се чувстват по-добре непосредствено след остра физическа травма, дори когато симптомите са все още налице. Блокирането на болката се осъществява посредством свързването му с опиоидните рецептори. β-ендорфина има приблизително 80 пъти по-силен болкоуспокояваш ефект от морфина.


Източници[редактиране | edit source]

  1. DBGET