Бета-разпад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Серия статии на тема

Ядрена физика

Deuterium-tritium fusion.svg
Радиоактивност
Ядрено делене
Термоядрен синтез
Диаграма на Файнман, илюстрираща бета разпад на неутрон, в резултат на което се получават протон, електрон и антинеутрино, посредством междинен W бозон

Бета-разпадът в атомната и ядрена физика е вид радиоактивен разпад, при който се излъчва бета частица - електрон) или позитрон+). Когато се излъчва електрон реакцията се нарича бета минус-разпад). Когато се излъчва позитрон, реакцията се нарича бета плюс+).

При β-разпада, неутрон (n0) се превръща в протон (p+), излъчвайки електрон (e) и антинеутрино (\bar{\nu}_e):

n^0 \rightarrow p^+ + e^- + \bar{\nu}_e.

При β+-разпада е необходима енергия, за да се превърне протона в неутрон, позитрон (e+ ) и неутрино (\nu_e):

\mathrm{energy} + p^+ \rightarrow n^0 + e^+ + {\nu}_e.

Когато протонът и неутронът са част от атомното ядро, бета разпадът води до превръщане на един химически елемент в друг. Например:

\mathrm{{}^1{}^{37}_{55}Cs}\rightarrow\mathrm{{}^1{}^{37}_{56}Ba}+ e^- + \bar{\nu}_e-разпад),
\mathrm{~^{22}_{11}Na}\rightarrow\mathrm{~^{22}_{10}Ne} + e^+ + {\nu}_e+-разпад),
\mathrm{~^{22}_{11}Na} + e^- \rightarrow\mathrm{~^{22}_{10}Ne} + {\nu}_e (захващане на електрон).

Вижте също[редактиране | edit source]

Beta-minus Decay.svg