Библейска археология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Библейската археология (от гр. Ἀρχαιος, λογος — древна, наука) е хуманитарна интердисциплинарна наука изучаваща древните археологически паметници и историческата среда в която възниква Библията, както и събитията отразени в нея.

Библейската археология е както дял от библеистиката, така и от археологията, понеже първите и най-древни култури и цивилизации в историята възникват в земите на т.нар. плодороден полумесец, а това са все окръжаващи Светите земи места, които в една или друга степен са обуславяли или отразявали библейската история.

Предмет, обект и цели[редактиране | edit source]

Библейската археология е спомагателна дисциплина за разкриване историята, културата и религията на древните народи населявали земите на плодородния полумесец и не само.

Библейската археология е тясно свързана и преплетана с богословието, юдаистиката, семитологията, египтологията, асирологията, като е тясно ориентирана към Ханаан и в по-малка степен към Древна Сирия.

Библейската археология дешифрира неясни или многозначителни предходно библейски текстове, като същевременно потвърждава или отхвърля исторически данни описани от Библията по недвусмислен начин, доказвайки истинността, достоверността и най-вече валидността на библейския доклад като цяло.

Библейската археология не се ограничава времево само с библейското време, но изследва историческите събития в перспектива. Например през 1961 г. в развалините на Кесария е намерен надпис на Пилат Понтийски, от който става ясно, че същият не е бил само прокуратор, но и префект на Юдея. Предходно, италианска експедиция през 1955 г. открива следи от селище, намиращо се по време на Ирод Велики на мястото на древния Назарет, което не се споменава в други източници освен в Библията. По време на разкопки в Йерусалим през 1968 г. е намерен гроб на разпънат на кръст престъпник. Въпреки мнението на скептиците, които отричат, че осъдените на екзекуция са били приковавани към кръста, находката съдържа огромни гвоздеи, заседнали в костите на мъртвеца.

Особен тласък на библейската археология дават пряко несвързаните открития на Хайнрих Шлиман и Артър Еванс, посредством които през 20 век библейската археология се въздига във водеща научна дисциплина на библеистиката.

Библейската археология има няколко цели:

  1. да провери достоверността, както и да даде по по-конкретна представа за събитията отразени в Библията;
  2. да допълни библейските данни със свидетелствата на артефактите;
  3. да уточни хронологията на фактите и обстоятелствата по тях описани в Светото писание, както и да датира текстовете и редакциите на библейските книги, както и
  4. семантично да изясни смисълът на библейските книги, реконструирайки историческия фон на библейските събития, както и средата в която са написани и редактирани.

История и развитие[редактиране | edit source]

Научното начало на сравнително-лингвистичния анализ на библейските текстове се слага в Кралство Франция през втората половина на 18 век с библейската критика. Пръв е един медик - Жан Астрюк. Безспорен пробив на тази плоскост бележи Юлиус Велхаузен с неговото "Въведение в историята на Израел", излязло през 1878 г. На практика, Велхуазен формулира общовъзприетата документална хипотеза.

В началото на 19 век, голям тласък върху развитието на библейската археология дала хайделбергската школа и последвалата я митологическа школа, но най-значимо влияние върху развитието на библеистиката и библейската археология оказва германската историческа школа.

Началото на библейската археология е положено с разкопаването на останките на Ниневия от Емил Бота през 1842 г. Предходно, през 1838 г. Едуард Робинзон започва археологическо проучване в Палестина, а от друга страна с разчитането на египетските йероглифи от Жан-Франсоа Шамполион и на вавилонския клинопис от Хенри Роулинсън е вече сложено началото на историческата лингвистика.

Методи, способи и средства[редактиране | edit source]

Основа за теренните проучвания на библейската археология са библейските текстове, в т.ч. и т.нар. апокрифи, които по една или друга причина не били включени в каноничния корпус. По този начин се натрупал още във втората половина на 18 век богат изследователски материал, съдържащ исторически доклади, религиозни и митологични текстове, молитви и песни, закони и правни документи.

Разкопките в библейските градове с развитието на археологията разкриват описани или не в тези текстове храмови съоръжения, владетелски палати и гробове, а също и предмети от ежедневната употреба в библейско време (библейското време свършва с въстанието на Макавеите или с книгата на пророк Даниил, а началото му е относително и се слага във времето на Авраам, макар че първите библейски тектове да са от 13 век пр.н.е., т.е. с възникването на финикийската азбука и предхождащата я угаритска писменост - песен за пророчицата Девора), а това са оръжия, музикални инструменти, предмети на изкуството, монети.

Насока за библейски археологически проучвания са и десетките хиляди писмени свидетелства и текстове предимно на древносемитски езици, чиято дешифровка дава реперни точки при библейските археологически проучвания.

Не се редки и обратните примери, като разкриването на Рас Шамра или древен Угарит през 20-те години на 20 век от един сирийски селянин, който по време на оран се натъкнал на плочки под които излязла ниша с красиви вази. Библейската археология, посредством археологическите разкопки от друга страна успява фалсифируемо да отхвърли или потвърди по един научен метод (примерно с електрически, магнитни, акустични методи; със сонди и перскопи за гробници; радиовъглероден метод; дендрохидрология; термолуминисценция и др.) достоверността на старите библейски текстове. Съвременните достижения на експертизата предоставят неочаквано богатство от информация за библейското време и чрез това и за самата Библия посредством изследване и анализ на артефакти от библейско време и места.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]