Библията и хомосексуалността

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лот бяга от горящия Содом

Библията описва сексуални практики, които биха могли да се нарекат „хомосексуални“ в съвременен контекст, но оригиналните текстове не ги определят по този начин, тъй като понятията хомосексуалност и сексуална ориентация се появяват и налагат в края на 19. и началото на 20. век. С тяхната поява се оформят и новите концепции за тези явления като психични феномени. Въпреки това представители на различни християнски деноминации интерпретират библейските текстове като заклеймяващи тези феномени или свързаното с тях поведение. В контекста на социалните промени през 20. и 21. век, засягащи положението на ЛГБТ хората, интерпретациите и оценките на библейските текстове, касаещи еднополовата интимност, се превръщат в обект на дебати. Този процес оказва влияние върху това как хомосексуалността и еднополовият секс са възприемани в обществата, където християнството има голямо влияние.

Най-популярните библейски текстове, цитирани като коментиращи еднополовата интимност, са част от старозаветната книга Левит, разказът за Содом и Гомор в Битие, както и някои новозаветни текстове от апостол Павел. Според множество традиционни интерпретации тези текстове заклеймяват хомосексуалността и в частност еднополовото сексуално поведение. Други, по-нови интерпретации, оспорват този възглед, подчертавайки, че историческият контекст, в който текстовете са възникнали, предполага друг прочит, или пък че редките или необичайни думи, използвани в тези пасажи, не могат да се свързват с хомосексуалността.

Еврейската Библия[редактиране | edit source]

Содом и Гомор[редактиране | edit source]

Централна роля в позициите на юдаизма и християнството относно хомосексуалността заема разказът за Содом и Гомор — два града, унищожени от Бог, чиято история е предадена в глави от 18 до 20 от книгата Битие и конкретно 19:1-5:

И дойдоха двамата Ангели в Содом вечерта, когато Лот седеше при Содомските порти. Като ги видя Лот, стана да ги посрещне, поклони се с лице доземи и рече: господари мои! отбийте се в дома на вашия раб, пренощувайте и умийте нозете си и, като станете утре заран, ще продължите пътя си. Но те отговориха: не, ние ще нощуваме на улицата. Но той настойно ги придумваше; и те тръгнаха след него и дойдоха у дома му. Той ги нагости и им опече пресни пити, и те ядоха. Още не бяха легнали да спят, и градските жители, содомци, млади и стари, целият народ от всички краища на града, заобиколиха къщата, извикаха Лота и му думаха: де са човеците, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да ги познаем.[Битие 19:1-5]

Историята за унищожението на Содом и Гомор не посочва експлицитно еднополовата интимност като греха, заради който двата града са били изпепелени. Повечето академични интерпретации на текста разчитат историята в контекста на насилствения акт на групово изнасилване, подобно на Съдии 19,[Съдии Израилеви 19:1-30] отколкото в контекста на това, че актът е спрямо мъже.[1]

Другаде в Стария завет грехът на Содом и Гомор се посочва в понятието на общ упадъчен морал и враждебност към чужденците:

Ето, в какво се състоеше беззаконието на сестра ти Содома и на дъщерите й: в гордост, пресищане, празност, и тя не подкрепяше ръката на сиромах и нужделив. И възгордяха се те и вършиха гнусотии пред Моето лице, и, като видях това, Аз ги отхвърлих.[Иезек. 16:49-50]

Вавилонският Талмуд също интерпретира греха на Содом като липса на милосърдие, а опитът за изнасилване на ангелите се разбира като нарушение на предписанието за гостоприемство.[2] Различни изследователи подчертават този прочит[3] с думите на Иисус, предадени от Матей[Мат. 10:14-15] и Лука[Лук. 10:10-12]:

Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.[Мат. 10:14-15]

Според изследователя Джон Босуел прочитите на Битие 19 като заклеймяващи хомосексуалността са относително съвременни.[4] Според библейските изследователи не може да се говори за проповядване или забрана на хомосексуалността в старозаветните текстове от преди Вавилонския плен, който, според библейската хронология, се случва около 1500 г. след Авраам и събитията описани в Битие 19.[5] По-късни традиции в интерпретирането на Содомския грях, като Заветът на Вениамин, част от апокрифа Заветите на дванадесетте патриарси (2 в. сл.н.е.), гледат на този грях като на забранена форма на хетеросексуално проникване.[6]

Академичната литература поставя ударение върху особената роля на гостоприемството спрямо чужденци в древното средиземноморие — във време, когато е липсвала услугата на публично настаняване, приютяването на чужденци и грижата за тяхното добруване под опеката на стопанина (включително закрилата им) са имали императивен характер.[7] Този императив е толкова силен и важен, че персонажът на Лот в разказа предлага собствените си дъщери, „непознали мъж“, за да избегне насилието над „чужденците“ — предрешените като хора ангели:

Лот излезе при тях до входа, заключи вратата подире си, и рече (им): братя мои, не правете зло; ето, имам две дъщери, които още мъж не са познали; по-добре тях да изведа при вас, и правете с тях, каквото искате, само на тия човеци не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.[Битие 19:6-8]

Въпреки това съвременната православна,[8] католическа[9] и други християнски богословски традиции и институции интерпретират разказа за Содом и Гомор като разказ за божие наказание за хомосексуалността.

Интерпретация на греха на двата града като „противоестествен“ се появява и в българския превод на Новия завет от 1940 г., Иуда 1:7, където се казва, че жителите на двата града „се предадоха на блудство и изпадваха в противоестествени пороци“. В новия Синодален превод от 1992 г. обаче καὶ ἀπελθοῦσαι ὀπίσω σαρκὸς ἑτέρας е преведено по-точно като „и налитаха на друга [чужда] плът“.[Иуд. 1:7]

Българската православна църква и богословска традиция недвусмислено обвързват разказа за Содом и Гомор с хомосексуалността, определяйки я като „содомски грях“ и „мерзост на запустението“,[10] където последното реферира към разбирането за еднополовата интимност като езическо идолопоклонничество (вж. следващия раздел).

Свещеният кодекс на Левит[редактиране | edit source]

Главите от 17-а до 26-а на старозаветната книга Левит често биват наричани Свещен кодекс от библейските изследователи, или Закон за спазване на светостта. Макар еврейските и християнски деноминации да не отличават тези глави от останалата част на Левит, библейските изследователи забелязват, че те са стилистично отличаващи се и вероятно с друг произход, различен от този на останалата част от книгата (вж. Документална хипотеза). Законът за спазване на светостта дава 613 обредни предписания за ритуална чистота.[11]

Два текста от Закона за светостта в Левит споменават еднополовата интимност, при това описателно:

  • Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия.[Левит 18:22]
  • Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях.[Левит 20:13]

Двата текста традиционно са интерпретирани от евреи и християни като ясна забрана за еднополов сексуален контакт.[12]

Тази интерпретация е оспорвана както от богословска,[13] така и от академична перспектива.[14]

Класическо традиране[редактиране | edit source]

Традиционната позиция на християнската църква по отношение на хомосексуалността е, че тази сексуална ориентация „е грях, който води към вечна погибел, ако не бъде изповядан и изкоренен“.[15] В повечето случаи тази теза се основава на цитати от Библията, които от страна на официалните религиозни институции най-често се интерпретират като заклеймяващи хомосексуалността.

Според вярващите Библията е боговдъхновена (особено въздействие на Свети Дух върху авторите на свещения текст, т.е. тя е форма на Божие слово) и е писмено свидетелство на връзката между Господ Бог и човечеството или дадена конкретна нация. Някои християни разглеждат Библията като допускаща грешки, тъй като макар да е вдъхновена свише, е възможно да страда от недостатъци, като записването ѝ, цензурирането, преводите и подборът от страна на хората, които са подбирали устните традиции. Консервативното християнство разглежда оригиналният текст на Библията като непогрешим, въпреки различните версии на преводи, интерпретации, добавки и пропуски; като точно Божие слово. Други християни, както и нехристияни, разглеждат записаното в Библията като митология, чисто символичен и дидактически фолклор, който съдържа актуален или пък остарял морал. Източното православие разглежда Библията като извор на апостолическата традиция, завещан ни от самите апостоли, които лично са познавали Иисус.

Тематиката в библейските текстове[редактиране | edit source]

Разбиранията на много интерпретатори на Библията са обобщени от Дейвид Хилборн (2002, стр. 1), според когото „трябва да се разбере, че директните отпратки към хомосексуални действия в Библията са сравнително малко. Все пак тези по-категорични текстове принадлежат към много по-широкият Библейски дискурс относно сътворението, любовта, светостта и човешките взаимоотношения — теми, отправящи към сърцето на плановете на Господ за човечеството.“ В добавка, в самите християнски групи, като католицизма, тези пасажи са интерпретирани в светлината на други приети открити източници, като откровенията на светците-мистици, които често съдържат по-изрични и детайлизирани описания, изясняващи въпроса (напр. виденията на Хилдегард Бингенска в Scivias). Протестантските деноминации обикновено не използват подобни източници.

Интерпретациите на тези пасажи, както и мястото им в разбирането на религията за смисъла на Божия план за човечеството имат много общо с отношението на юдаизма към хомосексуалността, отношението на християнството и отношението на исляма. Въпреки това според някои причината, традицията и опита също са важни елементи от интерпретацията на библейските текстове (вж. напр. Ричард Хукър). Има и съмнения относно това доколко тези пасажи не се отнасят до други форми на еднополово поведение (мотивирани от езически ритуали, инцидентни сексуални контакти, педерастия и еднополово изнасилване, например).

Вижте още[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Furnish (1996), стр. 433; Crompton (2003), стр. 37; Neill (2009), стр. 100.
  2. Loader (1990), стр. 111-112.
  3. Boswell (1980), стр. 94; Cannon (2012), стр. 13; Neill (2009), стр. 100.
  4. Boswell (1980), стр. 93.
  5. Neill (2009), стр. 100.
  6. Greenberg (1988), стр. 201, бел. 91.
  7. Вж. напр. Woggon (1981), стр. 158; Fields (1997), стр. 54-67; Cannon (2012), стр. 11.
  8. „Хомосексуализъм“, n.d.
  9. Keefe (2003), стр. 66.
  10. Св. Синод на БПЦ (2010).
  11. Thatcher (2008), стр. 22.
  12. Ariel (2007), стр. 139; Greenberg (2004), стр. 74; Keefe (2003), стр. 66; Cannon (2012), стр. 33; Seow (1996), стр. 17-19; „Хомосексуализъм“, n.d..
  13. Вж. напр. Greenberg (2004), стр. 74-85; Brodsky (2009); и Piazza (2003), стр. 19-21.
  14. Вж. напр. Boswell (1980), стр. 100-106 и Neill (2009), стр. 110-113.
  15. Хомосексуалността — статия в pravoslavieto.com, засягаща официалната традиционна позиция на християнската църква.

Източници[редактиране | edit source]

На български
На английски
  • Ariel, Y. (2007). Judaism. In J.S. Siker (Ed.), Homosexuality and Religion: An Encyclopedia (pp. 138-145). Westport, Connecticut, USA: Greenwood Press. ISBN 0313330883
  • Boswell, J. (1980). Christianity, social tolerance, and homosexuality: Gay people in Western Europe from the beginning of the Christian era to the fourteenth century. Chicago London: University of Chicago Press. ISBN 0226067114
  • Brodsky, D. (2009). Sex in the Talmud: How to Understand Leviticus 18 and 20 Parashat Kedoshim (Leviticus 19:1–20:27). In G. Drinkwater, J. Lesser, & D. Shneer (Eds.), Torah queeries: weekly commentaries on the Hebrew Bible (Chapter 30, pp. 157-169). New York: New York University Press. ISBN 0814720129
  • Cannon, J. (2012). The Bible, Christianity, & homosexuality. Lexington, Ky: The Author. ISBN 1438249616
  • Crompton, L. (2003). Homosexuality & civilization. Cambridge, Mass: Belknap Press of Harvard University Press. ISBN 0674030060
  • Fields, W.W. (1997). Sodom and Gomorrah: History and Motif in Biblical Narrative. Sheffield, UK: Sheffield Academic Press Ltd. ISBN 0567062619
  • Furnish, V.P. (1996). Homosexuality. In: P.J. Achtemeier (Ed.), The HarperCollins Bible Dictionary (pp. 433-434). San Francisco, CA, USA: HarperSanFrancisco. ISBN 0060600373
  • Greenberg, D. (1988). The construction of homosexuality. Chicago: University of Chicago Press. ISBN 0226306275
  • Greenberg, S. (2004). Wrestling with God and men: homosexuality in the Jewish tradition. Madison, Wisconsin, USA: University of Wisconsin Press. ISBN 0299190900
  • Keefe, J. (2003). Homosexuality. In: New Catholic encyclopedia (Vol. 7, pp. 66-71). Detroit Washington, D.C., USA: Thomson/Gale Catholic University of America. ISBN 0787640115
  • Loader, J. (1990). A tale of two cities: Sodom and Gomorrah in the Old Testament, early Jewish and early Christian traditions. Kampen: J.H. Kok Pub. House. ISBN 9024253330
  • Neill, J. (2009). The origins and role of same-sex relations in human societies. Jefferson, N.C: McFarland & Co. ISBN 9780786435135
  • Piazza, M. (2003). Queeries: questions lesbians and gays have for God. Dallas, Texas, USA: Sources of Hope Pub. ISBN 1887129057
  • Seow, C.L. (1996). Textual Orientation. In R. Brawley (Ed.), Biblical ethics & homosexuality: Listening to scripture (pp. 17-34). Louisville, Kentucky, USA: Westminster John Knox Press. ISBN 0664256384
  • Thatcher, A. (2008). The Savage Text: The Use and Abuse of the Bible. Chichester, U.K. Malden, MA: Wiley-Blackwell. ISBN 9781405170161
  • Woggon, H.A. (1981). A biblical and historical study of homosexuality. Journal of Religion and Health, 20(2), pp. 156-163. doi:10.1007/BF01540819

Външни препратки[редактиране | edit source]

На български
На английски