Бигорски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Бигорският манастир „Свети Йоан Предтеча е православен манастир в западната част на Република Македония. В миналото е част от Охридската архиепископия,[1] след това на Българската екзархия, а днес — от Дебърско-кичевската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[2]

Местоположение[редактиране | edit source]

Разположен е в Община Маврово и Ростуша, по поречието на река Радика, между градовете Дебър и Гостивар. Известен е с изящния си дървен иконостас, смятан за един от най-прекрасните в православния свят. Патрон на манастира е Свети Йоан Кръстител, а бигорски произлиза от камъка бигор, от който са скалите в района.[3]

История[редактиране | edit source]

Исус влиза в Йерусалим, фреска от манастирската църква

В статия за „Цариградски вестник“ от 1 януари 1859, българският просветен деец Йордан Хаджиконстантинов-Джинот твърди, че обителта е построена от цар Самуил.

В Дебр соществует една велика обител, називаемая Буйгор, т.е. храм „Святаго Предтеча и Крестителя Йоана”, болгарски „хожат” — ту има от 15 до 20 калугери, безпрестанно служи се Богу безкровная жертва.

Тая обител е зидана от царя Самоила Болгарскаго, кой е населил град Преспа, а днес е село заборавено. По отпадении болгарскаго царства тая обител опустила се и разорила се до основание, после обновена от многотрудних монахов.[4]

Според летописите на самия манастир, той е основан през 1020 година от архиепископ Йоан Дебърски.[3] Историкът Иван Снегаров се съмнява в това датиране, като приема за достоверни сведенията за съществуването му през 16 век. Неизвестно кога манастирът е изоставен, според местните легенди в резултат на османска кампания за насилствена ислямизация в региона.[1]

През 1743 година Бигорският манастир е възстановен от йеромонах Иларион. През 1800 година, при игумена Митрофан (1796-1807) е построена днешната манастирска църква. В началото на 19 век, при управлението на игумена Арсений (1807-1838) от село Галичник, са предприети големи разширения и манастирът се радва на много благодетели. През 1814 година е построена северната сграда, а през 1825 година — манастирската трапезария.[1] По това време монах в манастира е Павел Хорват, по-късно през 1837 година учител в общинското училище в Скопие.[5]

В 1913 - 1914 година, след установяването на сръбския режим във Вардарска Македония българският църковен деец и игумен на манастира йеромонах Партений Бигорски е изтезаван и убит, защото отказва да даде декларация, че манастирът е бил сръбски.[6]

Фреската на Стефан Дечански днес.

През 30-те години на 19 век е създаден и изключително орнаментираният и ценен дървен иконостас в църквата на манастира. Главен майстор е Петър Филипов (Гарката) от село Гари, представител на Дебърската дърворезбарска школа, който заедно със своя брат Марко, Макрий Негриев и други помощници се трудят около 6 години, за да създадат този шедьовър. Иконите в иконостаса са дело на зографа Михаил Анагност и сина му Димитър - монах Данаил, от влашкото село Самарина. Заедно с иконостаса Петре Филипов и останалите дърворезбари изработват и архиерейския трон и игуменския стол в църквата.[3]

Поклонници в манастира в началото на ХХ век

В притвора на църквата през 1871 година личат фреските на „Св. Климент Охридски“, „Св. Наум“, „Св. Иван Владислав“, „Св.Св. Кирил и Методий“, „Св. цар Борис“ и „Св. цар Иван Шишман български“.[3] Според българският журналист Светослав Терзиев надписите над българските владетели Борис и Иван Шишман са неумело преправени на Стефан Дечански и Лазар Хребелянович по времето на сръбската окупация на Македония 1913-1941 година. [7]

Манастирът е традиционно място на почит и средище на поклонници както от околните християнски, така и от торбешките села. На 30 септември 2009 година в манастирския комплекс избухва пожар при който цялостно изгарят монашеските жилища, кухнята, библиотеката, гостната, две трапезарии, стария конак и горния палат.[8]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 451-452.
  2. Дебарско-кичевска епархија. // МПЦ. Посетен на 8 септември 2009.
  3. а б в г Иванов, Йордан, „Български старини из Македония“, 1908, 1931 (фототипно изд. С., 1970, .djvu формат)
  4. Радев, Иван - Йордан Хаджиконстантинов-Джинот - "Българин съм", „Абагар”, Велико Търново, 1993, стр. 129.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.680.
  6. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 197.
  7. Терзиев, Светослав, „В Македония по дирите на научното разузнаване“, в. „Сега“, 09.9.2006 г. [1]
  8. Извештај од А1: Пожар во манастирот Св. Јован Бигорски
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.