Бийтълс

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бийтълс
Информация
От	Ливърпул Великобритания
Стил	Поп Рокендрол Психеделичен рок
Години на активност	1960–1970
Музикален издател	Парлофон, Кепитъл, Епъл, Ви-Джей, Полидор
Актуален състав
Джон Ленън (починал) Пол Маккартни Джордж Харисън (починал) Ринго Стар
Бивши членове
Пийт Бест (1960-1962) Стюарт Сътклиф (1960-1961) (починал)

Бийтълс (на английски The Beatles) е английска музикална поп и рок група от Ливърпул, призната за една от най-влиятелните групи в историята на поп музиката. Нейни членове са Джон Ленън (1940-1980), Джордж Харисън (1943-2001), Пол Маккартни (1942) и Ринго Стар (1940). Тяхната авангардна музика, начин на поведение и стил на обличане доминират 60-те години и поставят началото на нови модни тенденции. Имат продадени над 1.3 милиарда албума.^[1] През 2004, списанието Ролинг Стоун (Rolling Stone Magazine) поставя Бийтълс на първо място в списъка си на 100-те най-добри изпълнители на всички времена.^[2]

Съдържание 1 История на групата 1.1 Основаване 1.2 Ранни години 1.3 Бийтълмания 1.4 Усещане за края 1.5 Краят 1.6 След Бийтълс 2 Членове на групата 3 Дискография 4 Източници 5 Вижте също 6 Външни препратки

[редактиране] История на групата

[редактиране] Основаване

През март 1957 година Джон Ленън сформира скифъл групата Куоримен (The Quarrymen).^[3] На 6 юли същата година той се запознава с Пол Маккартни и няколко дни по-късно го включва в групата.^[4] На 6 февруари 1958 година Джордж Харисън е поканен да гледа изпълнения на Куоримен^[5] и след прослушване през март е приет за водещ китарист.^[6][7]

През този период и Ленън, и Маккартни свирят на ритъм китара. След като Колин Хантън, първоначалният барабанист на Куоримен, напуска групата през 1959 година, на ударните се изреждат голям брой музиканти. Приятелят на Ленън Стюарт Сътклиф се включва като бас китарист през януари 1960 година.^[8][9]

Започвайки с Куоримен, групата сменя неколкократно името си, като преминава през Джони и Муундогс (Johnny and the Moondogs) и Лонг Джон и Бийтълс (Long John and The Beetles). Сътклиф предлага името Бийтълс (The Beetles), в памет на загиналия Бъди Холи и неговата група Крикетс (The Crickets). През 1960 година групата окончателно приема името Бийтълс (The Beatles).

[редактиране] Ранни години

След като неофициалният мениджър на групата Алън Уилямс успява да им уреди договор за участие с клуб в Хамбург, Западна Германия, за тях става належащо да си намерят барабанист^[10] и на 12 август 1960 година те канят Пийт Бест да се присъедини към групата.^[11] Четири дни по-късно Бийтълс заминават за Хамбург, където свирят 48 вечери в Индра Клуб и за кратко в Кайзеркелер. След това те прекратяват договора си със собственика на тези клубове Бруно Кошминдер и се преместват в конкурентния Топ Тен Клуб.^[12] Кошминдер съобщава на властите, че Джордж Харисън е прекалено малък, за да работи, и на 21 ноември той е депортиран от Западна Германия.^[13] Седмица по-късно Маккартни и Бест са арестувани за палеж, след което също са депортирани.^[14] Ленън се връща в Ливърпул в средата на декември, а Сътклиф остава в Хамбург с германската си годеница Астрид Кирхер. Групата свири отново заедно на 17 декември в Касба Кофи Клъб в Ливърпул, като Сътклиф е заместван от Час Нюби.^[15]

Бийтълс се връщат в Хамбург през април 1961 година и отново свирят в Топ Тен Клуб. Те са наети от певеца Тони Шеридан, работещ в същия клуб, за да свирят като поддържаща група в поредица негови записи в Западна Германия.^[16] След първите записи на 22 юни, продуцентът му Берт Кемпферт сключва договор и с Бийтълс. На 31 октомври Полидор Рекърдс издава от името на Тони Шеридан и Бийт Брадърс сингъла „My Bonnie“, който влиза в западногерманските класации.^[17] Когато групата се завръща в Ливърпул, Стюарт Сътклиф решава да остане в Хамбург с Астрид Кирхер,^[18] поради което Пол Маккартни с нежелание поема бас китарата.^[19]

На 10 април 1962 Стю Сътклиф умира от кръвоизлив в мозъка. Една от версиите е, че това е вследствие травма на главата след сбиване в клуб в Германия. По това време техен мениджър е Брайън Епстайн, който умира през 1967 от свръхдоза приспивателни. След гастролите в Хамбург, Бийтълс стават популярни и в лондонските клубове.

През септември 1962 излиза сингъла Love me do, който се качва до 17-то място в класациите във Великобритания. Това се приема като значителен успех на все още новата и непозната група. Първият им албум излиза през март 1963 и се нарича Please Please Me. Вторият With The Beatles продава повече от един милион копия само в Англия. От 1962 с двама нови членове Бийтълс добива окончателния си вид:

[редактиране] Бийтълмания

През 1963 г. започва Бийтълманията и групата се качва на върха на музикалните класации. Много други групи се опитват да имитират техния звук. Прическите им стават най-новата модна тенденция. По това време започват да ги наричат и The Fab Four, съкратено на The Fabulous Four което означава Великолепната четворка. През февруари 1964 година Бийтълс пристигат на турне в САЩ и са посрещнати от близо 4000 души почитатели на летището в Ню Йорк. Те се появяват два пъти в изключително популярното по това време в Америка шоу на Ед Съливан (Ed Sullivan Show) и събират рекордна телевизионна публика от 73 милиона (почти половината от населението на САЩ тогава). Само през 1964 издават седем албума. Излиза и първият им филм A Hard Day's Night. През август 1965 пеят в препълнения стадион в Ню Йорк пред 55 хилядна публика, също рекорд за това време.^[20] През 1965 г. самата английска кралица Елизабет II ги кани в Бъкингамския дворец, за да ги награди с най-високото отличие във Великобритания - прави ги членове на ордена на Британската империя (Order of the British Empire), отличие давано дотогава само на военни пълководци и държавни глави. През 1965 издават 4 албума. Излиза и вторият им филм Help!.

[редактиране] Усещане за края

Групата продължава със своите многобройни турнета и концерти по света, включително в САЩ - през 1966 пеят в Лос Анджелис. През същата година издават само два албума и предизвикват негодуванието на много религиозни среди, когато Ленън в едно интервю заявява, че Бийтълс са по-известни от Иисус Христос и че християнството е на отмиране.^[21]

Бийтълс правят (както се оказва по-късно) последната си публична изява — платен концерт, на стадиона Кендълстик парк (Candlestick Park), днес Монстър парк (Monster park), в Сан Франциско на 29 август 1966. Групата иска да се съсредоточи на писането и записа на песни. През 1967 излиза албума Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band, а през 1968 двойният албум The White Album. През тази година групата прекарва известно време в Индия.

[редактиране] Краят

През 1969 година напрежението и неразбирателствата в групата се засилват. Все по-ясно започват са се открояват индивидуалните вкусове и стилове на отделните членове. По това време Джон Ленън формира романтично и професионално партньорство с Йоко Оно. Някои среди обвиняват нея и я сочат като главна причина за разпадането на групата, но истината е, че отчуждението вече е започнало. През септември 1969 година Джон заявява на групата, че напуска. Останалите успяват да го убедят да не го обявява публично докато не излезе последният албум на групата. Разпадането на Бийтълс е обявявено през април 1970, един месец преди да излезе последният им, може би най-успешен албум Let It Be и документалният филм със същото заглавие. Пол Маккартни не е доволен от много от песните, счита ги за незавършени и се опитва да спре албума, но неуспешно. Официално, със съдебни документи групата престава да съществува на 31 декември 1970 година.

[редактиране] След Бийтълс

Джордж Харисън: продължава соловата си кариера и издаването на албуми до смъртта си на 58 годишна възраст през 2001 от рак на белите дробове. Участва в концерти с Дийп Пърпъл, Боб Дилън, Принс и на фестивала в Сан Ремо. Интересува се дори от българска народна музика, впечатление му прави хор "Мистерията на българските гласове" с необичайното си звучене.

Джон Ленън: участва в различни политически акции, пацифист, през 1971 излиза албума му Imagine ("Представи си"). След дълги борби с имиграционните власти в САЩ, най-накрая му е позволено да остане да живее в страната през 1975. През същата година му се ражда син, когото наричат Шон. Джон Ленън официално прекратява музикалната си кариера и с удоволствие се заема с отглеждането и възпитанието на сина си. На 8 декември 1980 година вечерта е застрелян на прага на нюйоркския си апартамент. Той е само на 40 години. По цял свят в продължение на часове радиостанциите и телевизията предават песни на Бийтълс и Джон Ленън.

Пол Маккартни: създава група на име Wings ("Крила") и дълго време гастролира с жена си Линда. След нейната смърт продължава соловата си кариера. Записан е в книгата на Гинес като най-успешният музикант за всички времена.

Ринго Стар: продължава да прави турнета със състава си All Starr Band, да издава албуми и да участва във филми.

[редактиране] Членове на групата

Период	Китара, вокал, композитор	Бас китара, вокал, композитор	Китара	Бас китара	Ударни
1960-1961	Джон Ленън	Пол Маккартни	Джордж Харисън	Стюарт Сътклиф	Пийт Бест
1961-1962
1962-1970					Ринго Стар

[редактиране] Дискография

• „Please Please Me“ (Parlophone, 1963)
• „With the Beatles“ (Parlophone, 1963)
• „A Hard Day's Night“ (Parlophone, 1964)
• „Beatles for Sale“ (Parlophone, 1964)
• „Help!“ (Parlophone, 1965)
• „Rubber Soul“ (Parlophone, 1965)
• „Revolver“ (Parlophone, 1966)
• „Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band“ (Parlophone, 1967)
• „Magical Mystery Tour“ (U.S. only. Released as a Double EP in the UK) (Capitol, 1967)
• „The Beatles“ ("The White Album") (Apple, 1968)
• „Yellow Submarine“ (Apple, 1969)
• „Abbey Road“ (Apple, 1969)
• „Let It Be“ (Apple, 1970)

[редактиране] Източници

1. ↑ „Най-големи продажби на всички времена за група“. Из „Guinness World Records“. Взето на 2006-01-25
2. ↑ „Безсмъртните: Първите 50“. Из „Rolling Stone Issue 946“.
3. ↑ Unterberger, Richard. „The Beatles Overview“. Macrovision Corp. Посетен на 30 май 2008
4. ↑ Spitz (2005), p.93
5. ↑ O'Brien (2001), p.12
6. ↑ Miles (1998), p.47
7. ↑ Spitz (2005), pp.126–127
8. ↑ Coleman (1984), p.212
9. ↑ Lennon (2006), p.66
10. ↑ Lewisohn (1992), p.215
11. ↑ „From Blackjacks to Beatles: How the Fab Four Evolved“. Посетен на 21 юни 2006
12. ↑ „History of The Beatles 1960“. Beatlesws. Посетен на 18 December 2008
13. ↑ Lennon (2006), p.93
14. ↑ Lewisohn (1992), p.24
15. ↑ Spitz (2005), pp.4–5
16. ↑ Lennon (2006), p.97
17. ↑ Spitz (2005), p.250
18. ↑ Lewisohn (1992), p.25
19. ↑ Miles (1998), p.74
20. ↑ Badman, Keith (2000). The Beatles Off the Record. London: Omnibus Press. 193. ISBN 0-7119-7985-5.
21. ↑ Cleave, Maureen (1966). "How Does a Beatle Live? John Lennon Lives Like This". London

[редактиране] Вижте също

• Пол е мъртъв

[редактиране] Външни препратки

• Официална страница на Бийтълс
• Текстове на песни на Бийтълс