Била Церква
Бяла Черква (на украински: Біла Церква, на руски: Белая Церковь) е град с областно значение в Киевска област, Украйна, административен център на Белоцерковски район. Разположен е примерно на 80 км. от Киев на бреговете на река Рос. Населението му набрява 200,000 жители (2003). В Бяла черква се намира огромният парков комплекс „Александрия“, разположен на повече от 200 хектара площ, който е започнат в 1793 година.
Съдържание |
[редактиране] История
Града е основан през 1032 година, от киевския княз Ярослав Мъдрий и бил наречен Юриев (от православното име на Ярослав Мъдрий — Юрий, дадено му при кръщението). През 1240 година, по време на монголо-татарското нашествие, градът е унищожен, като от него остават само руините на местната черква. Около тези руини по-късно бил издигнат новият град, който от 1363 година влиза в състава на Великото Литовско Княжество.
През 1569 година града преминава към Полша. От 1712 година отново е част от Полша, като през 1774 година последният полски крал - Станислав Август Понятовски, го дарява в чест на короната на Франциск-Ксаверий Браницки.
След третото разделение на Полша, града става част от Руската империя (1795).
В годините на управление на СССР, Бяла черква е превърнат във важен промишлен център.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Белая церков е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]
[редактиране] Втора световна война
По време на Втората световна война градът е окупиран от войските на Нацистка Германия 950 дни. През това време е почти напълно разрушен а броят на жителите му намалява драстично. През 1941 година нацистите избиват много еврейски деца[2].
[редактиране] Личности
- Родени в Била Церква
- Николай Муковос (1874 - ?), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО, 1 рота на 5 одринска дружина[3]
- Вадим Лазаркевич (1895 - 1963), руски художник, живял и творил в България
- Людмила Павличенко (1916 - 1974) — съветска снайперистка.
[редактиране] Източници
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.473 и 828.
- ↑ http://militera.lib.ru/h/beevor/05.html Энтони Бивор "Сталинград"
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.473.
